Дванадесето ревю: Рей Бредбъри - "451 градуса по Фаренхайт"

Какво са книгите за хората? И как могат да постъпят човешките същества с тях? Крие ли се искрица надежда в книжните богатства? Може ли да се разчита на тях в най-трудните моменти? На Островът пристига Рей Бредбъри, който със своята "451 градуса по Фаренхайт" ще даде отговор на всички въпроси на любопитните книги.

Дванадесето ревю: Рей Бредбъри - "451 градуса по Фаренхайт"

Автор: Рей Бредбъри
Заглавие: 451 градуса по Фаренхайт
Страници: 232
Издателство: Народна култура
Преводач: Веселин Измирлиев
Корична цена: 1,04 лева


Накратко; Да, заслужава си да я прочетеш. Обемът не е голям, тъй че и да не се превърне в твоята любима книга, то няма да си изгубил много време. За тези, които харесват антиутопиите, гарантирам, че книгата ще ги впечатли.
(Краткото мнение е за тези, които имат интерес да прочетат книгата, ала се страхуват, че прочитайки ревюто, няма да могат да се насладят пълноценно на четенето след това. Ако не сте от тях, прочетете и следващите редове! :) )





Здравейте, книжни плъхчета!
Как сте? Липсвахте ми много, липсваше ми и писането на ревюта, но просто нямах възможност. В списъка с прочетени книги имам заглавия, които все още не съм коментирал, тъй че следващите месеци обещавам да бъда малко по-активен от обикновеното.
Искам да благодаря на тези от вас, които са харесали страницата ми във Фейсбук и харесват, коментират и споделят публикациите. Радвам се, че намерихме начин да общуваме по-лесно, бързо и достъпно за книги!

Мисля да не губим време, а да започна по познатия за всички ни план:

1.Кой е Рей Бредбъри?

Рей Бредбъри

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Рей Бредбъри Ray Bradbury
Бредбъри през 1975 г.
Роден	22 август 1920 г. Уокиган, Илинойс, САЩ
Починал	5 юни 2012 г. (91 г.) Лос Анджелис,Калифорния, САЩ
Професия	писател, поет
Националност	САЩ
Активен период	1942—2012
Жанр	фантастика, ужаси,фентъзи, мистерии,поезия
Направление	Златен век на научната фантастика
Дебютни работи	„Марсиански хроники“ (1950)
Известни творби	„451 градуса по Фаренхайт“ (1953) „Вино от глухарчета“ (1957)

Рей Бредбъри (на английски: Ray Bradbury) е роден в Уокиган, щат Илинойс. Той не получава висше образование и след1943 г. започва да се занимава с професионална писателска работа. Неговото първо произведение - разказът „Pendulum“ е публикуван през 1941 г. в съавторство с Хенри Хъс. Първият му сборник с разкази излиза през 1947 г., но истинска популярност авторът постига при излизането на сборника „Марсиански хроники“ (1950). Тази известност продължава и със следващите му книги.

За себе си казва:

„

„Баща ми е Жул Верн. Хърбърт Уелс е мъдрият ми чичо. Едгър Алан По е братовчедът ми с крила на прилеп, когото държим в таванската стаичка. Флаш Гордън и Бък Роджърс са ми братя и приятели. Това е моето потекло. Като се прибави естествено и фактът, че Мери Улстънкрафт, авторката на „Франкенщайн“, ми е майка.“

“

Рей Бредбъри е носител на наградите „О'Хенри“, награда „Бенджамин Франклин“, награда на Американската академия,премията „Гандалф“. Той е удостоен с титлата „гранд-мастер“ през 1988.

2.За какво се разказва в книгата?

След като се запознахте с автора, време е да ви разкажа и нещо повече за произведението. Абстрахирайте се от всичко около вас, забравете къде живеете и кои сте, забравете, че използвате техника.

Елате с мен в света на Монтег. В един свят на разрухата. Коренно различен от нашия? Или вече и ние живеем в него? Едно е сигурно, има поне още една крачка да направим, за да сме негови жители. Монтег е пожарникар, чието основно задължение е да гори. Да изгаря, да унищожава. Да изпепелява. И това доставя удоволствие. На него и на неговите колеги. Най-приятното чувство е да се горят книги. Защото те носят покварата в себе си. Те измъчват хората, карат ги да мислят и по този начин ги карат да правят изводите, че не могат да мислят. А защо ти е да си мъдър и прозорлив, когато всичко получаваш? Когато не е нужно да си чел много, за да водиш смислени разговори? Когато всичко около теб е бетон и техника? Защо са ти животните, когато има роботите? Защо са ти книгите, когато има телевизията?

Монтег е женен за Милдрид, с която в началото си приличат, но в последствие стават пълни противоположности. Докато Милдрид продължава да се възхищава на всичко, което получава и сляпо и наивно вярва, че това е най-доброто, то Монтег "губи" това свое зрение и вместо заученото красиво, което трябва да вижда, пред очите му е грозното, грубото и разрушителното. И въпреки че това чувство вероятно се е таило в него дълго време, развило се е и се е осъзнало, то главният катализатор за промяната у Монтег е неговата 17-годишна съседка Кларис.

Повече няма да издавам от сюжета, а ще ви оставя да се запознаете сами с него. Споделих ви само началото, кулминацията и развръзката са още по-впечатляващи.

3.С какви впечатления останах аз от книгата?

Вярвам, че всеки който е прочел горния текст е разбрал, че аз съм влюбен в "451 градуса по Фаренхайт". Дълбоко и непоправимо. Неразрушимо. Винаги са ми били интересни quiz-овете, с които се дава отговор на въпроса "На кой литературен герой приличаш". Е, вече няма да ми е нужно да ги попълвам. Аз се намерих. Намерих се в Монтег.

Надявам се да ме разбирате правилно и да сте наясно, че говоря с метафори. Не съм горил книги и още по-малко да съм го правил за удоволствие. Просто намерих литературния герой, който отговаря и съответства на моето отношение към книгите.

Книгите са неземно богатство и те трябва да се пазят, съхраняват и предават на поколенията. Човек трябва да знае своята история, своите корени, своето начало. Иначе няма да знае кой е в действителност.

Книгата ми се нарежда в топ 10 любими книги и поради още една причина - лъчът надежда Кларис. Това 17-годишно момиче е вярата и убеждението ми, че и в най-тежките моменти има един пламък (добронамерен), който колкото и слабо да свети, колкото и трудно да се противопоставя на вятъра около него, то той ще успее да запали сърцата и на други хора, ще ги промени. Кларис успява да го направи. И колкото ми е симпатичен Монтег, толкова харесвам и нея.

Докато четох книгата правил паралел с нашия свят. И се чудих дали и ние живеем в тези времена? Ще перифразирам една мисъл на Никос Казандзакис от "Алексис Зорбас", че най-големият роб е този, чието въже е най-дълго и не се приема за роб. Нашето въже дълго ли е?

Вярвам, че не сме стигнали в онзи апокалиптичен свят от "451 градуса по Фаренхайт" и че няма да го позволим. Такива шедьоври като "1984" и "451 градуса по Фаренхайт" пазят пламъкът на знанието да не спира да гори. Вярвам, че и ние, книголюбителите, не бихме допуснали нещо подобно да се случи.

И тази част искам да завърша с нещо от книгата. Отново ще е перифраза - дори и да изгорят всички книги на света, то книгите ще продължават да съществуват. Защото книгите не умират. Те живеят в нас и с нас. 

 4.Любими цитати

Умишлено няма да посочвам любими цитати. Защо ли? Е, книжна изненада:)) Лятото ще има доста такива.

5.Оценяване

Някой има ли съмнение къде ще настаня "451 градуса по Фаренхайт"? След всички суперлативи, които изписах и чувството, което пазя в себе си от прочетената през февруари от мен книга?

Безспорно, "451 градуса по Фаренхайт" е изключително близка до сърцето ми, изживях я, усетих я и тя ще бъде настанена в Дворецът на Островът на книгите! Сигурен съм, че ще прочета още книги от този автор, допада ми стилът му.

За да направя това ревю по-интересно за вас, съм използвал:

- Биография и снимка на Рей Бредбъри - от Уикипедия

- Снимка на корицата - от debi-bg.blogspot.com

-Снимки на Версайския дворец -  rezervacia.com ; pochivka.com; ekskurzia.bg; chudesatanasveta.com

Да получиш мотивация от книга се е превърнало в causa perduta?

- Добър ден! Може ли да ви попитам един въпрос?
- Добър да е! Разбира се, че можете!
- Тръгнах към град Мотивация, но по пътя за него се изгубих и до преди малко бях в град Хаос, сега съм в Безсмислие, а доколкото разбирам следва и Отчаяние. Може ли да ми кажете как да стигна до град Мотивация?
- На прав път сте, първо трябва да преминете през хаоса, след това през безсмислието и накрая през отчаянието. Следващия град е Мотивация.
- Хм... а няма ли някой по-пряк и лесен път?
- Има, стига да го намерите в някоя книга.
- Благодаря Ви, ще опитам! Има толкова много списъци и класации с мотивиращи книги в интернет, няма как да не ми помогнат.


Здравейте, книжни плъхчета!

Как сте? Отдавна не съм писал в блога си, над 3 месеца от последната ми публикация. Поднасям искрено своите извинения и обещавам, че от юли до септември месец ще бъда по-редовен и ще ви радвам поне с 1 публикация на седмица. 

Днес се вдъхнових. Както знаете, една от любимите ми теми за разговор е тази за книгите. Не пропускам удобен случай да коментирам книги, герои, автори. И днес имах една такава възможност и умело се възползвах от нея. Мой приятел ми сподели, че момента не се намира в перфектното състояние на духа. Колкото и да се стараел бил постоянно изморен, не му се занимавало с нищо, не се забавлявал вече толкова на филми. Решил да се посъветва с Google (колко изненадващо!) и да потърси нещо за мотивиране. Като резултати се появили хиляди клипчета с нацепени трениращи мъже, кой за 1 година свалил 100 кг, друг пък отслабнал и намерил любовта. Ала не това е проблемът на нашия човек. Опитал и с филми, но и тук резултатите били оскъдни и неудовлетворяващи. И дошло ред на следващия спасителен пояс - книгите. Google бил щедър и дал хиляди резултати, стотици класации на мотивиращи и вдъхновяващи книги, грандомански изказвания, че точно тези книги променят животи. Но момчето се усъмнило и решило да сподели с мен резултатите.

А каква беше моята реакция? БЯХ ПОТРЕСЕН! Сериозно? Какво се случва? Разбирам, че някои статии са платени, всеки малко или много е пристрастен, но как може в класация за мотивиращи книги да няма нито една класика, да няма нито един роман? От първо до десето място подредени книги тип приложна психология. Защо изборът е толкова повърхностен? Защо първата асоциация на мотивация трябва да бъде непременно приложна психология? Признавам си, преди години и аз преминах през един период, през който четях такива книги и се вдъхновявах, но после, запознавайки се с истинската литература, с класиките, със силните романи, осъзнах, че най-силната мотивация, най-правилният пример могат да ти дадат произведенията в прозаична форма - разкази, романи, повести. От тях може да се изчерпи много повече мъдрост, отколкото от книгите за самопомощта.
И още нещо, което ме озадачи - как е възможно в класация с 10 книги всички книги да са за пари? Как да печелите повече пари, как да станете милионер, как да не работите, а да печелите. Сериозно ли? Сериозно ли това вълнува всички хора? Как един не написа книга "Как да станете умни, без да четете" и със заглавието си да излъже тези, които обичат лесното? 
Ясно е, че писането на книги и отпечатването им е комерсиална дейност, но защо се пропуска най-важната характеристика за човека? Човекът е социално същество, има емоции и чувства и има нуждата да ги реализира, да ги изразява. Именно заради това му е нужен пример, история. Да повярва, че може да се справи с проблемите, да провери какво биха направили другите и какви са последиците им, да мисли и премисля, докато чете. Голяма част от живота е свързана с парите, но не и целият живот.

Без да претендирам, че съм прочел много книги, нито пък че знам всичко за книжната индустрия, без да се позовавам на база продажби и тиражи, ви представям моя списък с мотивиращи книги. Списъка оставям отворен и ще го допълвам периодично. Вашето участие също би ми било от огромна полза.

1."Грозното патенце" - за случаите, когато не вярвате в себе си, ала вътрешното ви Аз е много силно и само чака да назрее момента, в който да се прояви.
2."Малкият принц "- за случаите, когато сте щастливи, когато сте нещастни и когато искате да научите нещо. Малкият принц може и да е малък, но има повече знания от всички хора на нашата планета.
3."Граф Монте Кристо" - за случаите, когато сте в неизгодна позиция, когато не се вижда в светлина в тунела, но сте достатъчно търпеливи да се справите.
4."Биография на Стив Джобс" от Уолтър Айзъкстън  - е, реших и аз да включа една мотивираща книга за тези, която  основна цел са парите и успехите. Историите в нея са страхотни, много достоверно предадени. Смятам, че прочитането ѝ би било голям плюс за всеки бъдещ и настоящ предприемач.
5."Портретът на Дориан Грей" - за случаите, когато сте изправени пред тежка дилема вътре в себе си, когато сте на кръстопът и посоката, която ще поемете, е решаваща за целия ви живот.
6."451 градуса по Фаренхайт "- за случаите, когато не виждате смисъла в нищо, когато искате да изгорите целия свят, да рушите, да палите. Монтег има много на какво да ви научи, а и накрая ще сте съгласни, че в създаването и надграждането има много повече смисъл, отколкото в рушенето.
7."Вълшебникът от Оз "- за случаите, когато си мислите, че ви трябва чудо, за да се справите с проблемите, че един вълшебник би ви помогнал изключително много. Е, на финала ще сте наясно, че магьосник има във всеки един от нас.
8."Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване" - тази прекрасна книга я препоръчвам, но с едно уточнение. Трябва да харесвате Мураками, за да ви помогне и на вас. Необходимо е да не искате лесни отговори и да сте готови да я прочетете многократно. Но веднъж научен урокът, той си остава за вас. Книга за приятелството, любовта и изобщо човешките взаимоотношения. А ако четете внимателно -  и за много повече от това.
9."Алексис Зорбас" - за случаите, в които не се нуждаете от нещо написано на висок стил, а искате нещо лесно и разбираемо, нещо близко до вас и вашите проблеми. Е, старият грък Зорбас би бил идеална компания. Не подценявам книгата въобще, тя е изключително приятна и силна, но четенето ѝ е леко и приятно, докато преживяваш историите, научаваш и много неща. Докато при предната книга в списъка е необходимо време за четене и време за осмисляне.
10."Атлас изправи рамене" - и тук голяяма въпросителна. Фенове ли сте на Айн Ранд и чели ли сте нещо от нея? Ако имате мнение и отношение и сте предубедени, по-добре пропуснете това предложение. 

Надявам се да ви харесват предложените от мен произведения! С нетърпение очаквам и вашите мнения/предложения по темата!