Общо показвания

понеделник, 15 август 2016 г.

Двадесет и първо ревю: Арчибалд Кронин - "Дървото на Юда"

Градината на Островът на книгите е пълна с красиви дървета. Кое от кое по-голямо, по-изящно, с по-зелени листа и по-красиви цветове. Но винаги има място за още едно. Идеално допълнение  би било Дървото на Юда. За да се впише в красивата обстановка, на Островът пристигат Арчибалд Кронин и "Дървото на Юда".


Двадесет и първо ревю: Арчибалд Кронин - "Дървото на Юда"


Накратко: Да, заслужава си да я прочетеш. Историята е завладяваща, интересна, на моменти си мислиш, че е предвидима, но събитията те изненадват. Лично за мен е първата среща с Кронин и не мога да я сравня с други негови творби, но едно мога да кажа - няма да загубите, ако я прочетете.
(Това резюмиране на моето мнение е за тези, които имат интерес да прочетат книгата и търсят информация за нея, но в същия момент се страхуват да не научат твърде много и в последствие четенето да им бъде безинтересно.)



Заглавие: Дървото на Юда
Автор: Арибалд Кронин
Издателство: Отечествен фронт
Превел от английски: Златко Попзлатев
Година на издаване: 1985
Корична цена: 2,55 лева (Аз я купих за 1 лев)








Здравейте, книжни приятели!
В това свое ревю аз ще разкажа за първата си комуникация с Арчибалд Кронин - един автор, за когото бях чувал много хубави неща и заради това допълних библиотеката си с някои негови произведения, ала други книги ги изпреварваха и все отлагах. Благодаря на Пламена Асенова, която сподели във фейсбук страницата Островът на книгите, че "Дървото на Юда" е може би най-хубавата книга на Кронин. Това ме амбицира допълнително това да бъде една от книгите, които да пътуват с мен на почивка.


1.Кой е Арчибалд Кронин?

Арчибалд Кронин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Арчибалд Кронин
A. J. Cronin 1939.jpg
Арчибалд Кронин през 1939 г.
Роден19 юли 1896 г.
Починал6 януари 1981 (на 84 г.)
Професияписателлекар
НационалностФлаг на Шотландия Шотландия,
Флаг на Великобритания Великобритания
Активен период1931-1978
Жанрдрама
Известни творби"Цитаделата"
НаградиОскар
СъпругаАгнес Мари Гибсън
ДецаВинсънт Кронин (р.1924), Патрик (р.1926), Андрей (р.1937)
УебсайтСтраница в IMDb
Арчибалд Кронин в Общомедия
Арчибалд Джоузеф Кронин (19 юли 1896 г. - 6 януари 1981 г.) е шотландски писател известен най-вече с романа си "Цитаделата", който е екранизиран и е носител на наградата Оскар.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в село КардросШотландия, Кронин е единствено дете на майка протестантка Джеси Кронин и баща католик Патрик Кронин. На ранна възраст той става студент в академията в шотландския град Дъмбартън и печели много състезания залитература. Благодарение на изключителните си способности Кронин получава стипендия за специализиране на медицина в Университета в Глазгоу. Именно там той се запознава с бъдещата си съпруга Агнес Мари Гибсън. През 1919 г. той завършва с отличие. Кронин работи като лекар в няколко болници преди да стане хирург в Кралския флот по време на Първата световна война. След войната Кронин се установява в минодобивната част на Южен Уелс в град Тредегар и през 1924 г. е назначен за медицински инспектор в мините. Впоследствие се мести в Лондон. По време на пътуване в шотландските планини Кронин написва първия си роман „Замъкът на шапкаря“, който пожънва незабавен успех. В края на 1930 г. Кронин се мести в САЩ с жена си и трите им сина. Зеселва се в щата Кънектикът. По-късно се завръща в Европа и последните двадесет и пет години от живота си прекарва в Люцерн и МонтрьоШвейцария, където продължава да пише до своята смърт на 6 януари 1981 г.






2.За какво се разказва в творбата?

В началото авторът ни представя богаташът Дейвид Мъри в своето имение в Швейцария. Много растителност, единствени и уникални дървета и цветя, верни прислужници, деца на съседи. Идилия в мястото, което си е създал Мъри. И няма как толкова влиятелна личност да не бъде канена по събития. На един от приемите Дейдвид отива с неговата съседка, ала там чува едно име от неговото минало и спомените му нахлуват в съзнанието, разстройва се и напуска.
Следва ретроспекция, в която авторът ни прави съпричастни към миналото на Дейвид Мъри. Оказва се, че той не винаги е бил толкова богат, а напротив. Още като малък е останал пълен сирак и е бил изгледан от свои близки, но винаги се е чувствал, че им е бил в тежест. С течение на времето започва да изучава медицина и полагайки големи усилия и старание, успява да се издигне професионално, като печели уважението на мнозина лекари.
Една разходка с мотор и последвал инцидент го запознава с младата и притеснителна Мери. Същото това момиче, което работи на гарата, не може да остане безучастно към раните на Дейвид и го води в дома си, където го запознава със семейството си и годеника си. Дейвид Мъри успява да спечели симпатиите на някои от членовете на семейството, но най-важното е, че сърцето на Мери му принадлежи. (не буквално :D)
Следва една любовна история с много истински чувства, с хиляди обещания и с много положени усилия за общото благо.
Когато Дейвид Мъри се установява професионално, неочаквано, той заболява и лекарите му налагат лечение. За да бъде ефективно, той трябва да пътува из света по море. Младият медик е изправен пред дилема какво да избере - любовта или здравето. Решението му дава Мери, която е готова да се жертва и да чака, стига любимият ѝ да бъде наред.
Авторът представя пътуването на Дейвид Мъри, който с очарованието си печели симпатиите на всички на кораба, но най-важната му среща е с богата възрастна двойка и тяхната дъщеря. Достатъчно силна ли е любовта, за да се справи с влиянието на парите? Достатъчно силни ли са чувствата между Мъри и Мери? И всичко в живота ли може да бъде простено? И ако да - с цената на какво?

Ако искате да научите тези отговори, трябва да прочетете книгата, гарантирам ви, че предстоят обрати и много изненадващи събития!

3.С какви впечатления останах от книгата?


Да си призная, в началото ми беше трудно да свикна със стила на писане на Кронин. Не знам и аз какво съм очаквал - и как въобще да имам очаквания от автор, с когото не съм се срещал?
След първите 40 страници обаче бях пленен от историята и следях с интерес всяко действие.
Книгата като сюжет изглежда лека, но ако се вглъбиш в историята осъзнаваш колко е тежка и колко актуална. Писана през 1965 година и вместо да накара хората да се засрамят от алчността и любовта към парите, засилва още повече тези страни.
Деградацията на Дейвид Мъри не е оправдана, поне според мен. Героят сам убеждава себе си, че представените му нови шансове са отплата за отминалия живот. Но поне аз не знам да има някой, който да ни води сметки колко сме страдали и колко сме били щастливи и накрая да има изравняване. Всяко събитие в живота ни е отделно само по себе си и не бива да гледаме на него като възмездие или като награда.
И именно заради това, много трудно е да се прецени кой път от живота да захванеш - шансовете и възможностите не ти идват с обяснение какво ще те чака на финала - дали ще е радост, любов и веселие, или пълен провал. Именно заради това всеки човек, когато прави избор, трябва да е готов да понесе отговорността за действията си, които съзнателно е направил.
Моментът с осъзнатата грешка и искането на прошка бе много силен за мен. Да, всеки греши и по този начин може да съсипе чужд живот, но пък духовното израстване и търсенето на опрощение е също толкова силно. Но такава ли е съдбата на Дейвид Мъри? Има ли кой да му прости? И лесно ли се получава прошка за съсипан живот, за неизпълнени мечти, за непреживяни трепети?
При Дейвид Мъри пътят към Ада е осеян с добри намерения. И решението, което взима на кораба е съдбоносно - то го тласка по пътя за Ада и не му позволява да избяга от него, колкото и да иска.


4.Любими цитати:


За жалост, само едно нещо ми хареса:

"Щастлив - повтори Ули, като че ли разсъждаваше върху думите му. - Когато казваш това, не мислиш ли единствено за себе си? Такъв един живот няма дял в нашата работа. Щастието никога не трябва да се счита като цел само за себе си - човек го намира само в абсолютното отсъствие на грижа за себе си."

5.Оценяване 

Време е за оценяването и сега ще покажа колко лош мога да бъда. Шегувам се естествено, посочих какво ми е харесало книгата, отразих единствения цитат, който ме впечатли и трудното ми встъпване в творбата. Както може и да се досетите, книгата няма да попадне в моя ТОП и няма да се настани в Двореца, но съм избрал интересно кътче:



Избирам една малка къщичка, с голяма градина, където може да бъде посадено Дървото на Юда!

6.Използвани източници:

За да съставя това ревю и да изглежда то по-интересно, използвах ресурси от:
- Снимка на корица - chitanka.info
- Информация за Кронин - Уикипедия
- Снимка на къща и градина - www.countrygardenhouse.com


Няма коментари:

Публикуване на коментар