Общо показвания

неделя, 7 август 2016 г.

Деветнадесето ревю: Георги Господинов - "Естествен роман"

Островът на книгите е едно чудесно място, където получаваш вдъхновение. И как да не се вдъхновиш, когато всичко около теб е толкова красиво и спокойно? Когато радостта и щастието се леят? Това е идеалното място за тези, които не знаят как да започнат своя роман. Тук със сигурност ще осъзнаят как. Е, нека поканим една такава книга, един "Естествен роман" на Георги Господинов.


Деветнадесето ревю:  Георги Господинов - "Естествен роман"


Накратко: Със сигурност "Физика на тъгата" е в пъти по-добро и интересно произведение, но и "Естествен роман" си заслужава четенето. Ако не сте чели нищо от Георги Господинов, препоръчвам ви да прочетете "Физика на тъгата" и едва тогава да прочетете "Естествен роман". Първата, поне за мен, е шедьовър и те поглъща изцяло. Втората не е толкова силно, но му е простено на Господинов, защото чрез написването на "Естествен роман" се е подготвял за неповторимата "Физика на тъгата"
(Това е за тези, които имат желание да прочетат произведението, ала се притесняват, че ревюто ще им разкрие твърде много от сюжета и при четенето няма да им бъде интересно.)



Автор: Георги Господинов
Заглавие: Естествен роман
Издателство: Жанет 45
Издание: 11 издание, 2015 година
Страници: 190
Корична цена: 12 лева













Здравейте, книжни плъхчета!
Справяте ли се с топлото време? Искате ли да ви кажа един много ефикасен начин за спасяване в жегите? Даже ще бъдат два, но ги свързва нещо общо. Първият начин е да стоите във вкъщи, да отворите широко прозорците и да четете спокойно книжка в най-хладната стая. Вторият начин е да заминете на почивка на някое тихо, спокойно и малко по-хладно място и да четете книжка. Е, аз в момента съм избрал първото, но преди няколко дни се прибрах от почивката ми за това лято, която както вие знаете благодарение на постовете ми във фейсбук страницата Островът на книгите, бе изцяло книжна и е време да разказвам за нея. С какво започнах ли? Реших, че най-естественият избор за почивка на плажа, сред природата, би бил "Естествен роман" на Георги Господинов. И нека ревюто на книгата започне... СЕГА


1.Кой е Георги Господинов?

Тези от вас, които следят редовно публикациите ми, знаят кой е Георги Господинов, за новопристигналите, препращам ги към този  ЛИНК, където ще научат повече.


2.За какво се разказва в книгата?

Ето това вече е много трудно да го разкажа. Не защото сюжетът е завъртян, а защото няма ясно изразена история. Множество истории между тази за отношенията в брака на главния герой, тоест Георги Господинов.
Все пак ще опитам - главният герой сключва брак с красива девойка на име Ема и тъй като не разполагат с парични средства, отиват да живеят при родителите на съпругата. Две поколения трудно се разбират под един покрив и следват обтегнати отношения между всички членове на голямото семейство. Ема силно желае да има деца, докато Георги няма същата цел, а пред него стои идеята за написване на естествен роман.
Главният герой изследва начините, по които да започне написването на творбата и стига до извода, че трябва да започне с тоалетните /наричани в романа кенефите/. Също така той визуализира написването на романа като през очите на муха - иска романът да се се възприема като съвкупност от точки и обекти, които в своята съвкупност да образуват едно цяло.
И тъй като двамата герои гледат в различни посоки, съвсем логичното развитие на нещата е разводът. Но той не е така лесен - Ема очаква дете от друг.
Между тази главна история са разказани и много други - за невярната съпруга, за простият мъж, за просяка-писател, за чудакът от селото. Имат ли нещо общо с главната история? Е, това авторът е оставил на читателското въображение.


3.С какви впечатления останах от творбата?


Нека започна с това, което ме впечатли изключително много и засили интереса ми за закупуване на книгата - чудесната картичка, която аз използвах за книгоразделител. Уникална е - тя наподобява периодична таблица и на нея са показани кориците, с които е издадена "Естествен роман" из чуждите страни. Отзад също има информация за брой издания, езици, на които е издадена, няколко мнения. Много ми хареса. Изненадах се приятно. Поздравления!

Как ми въздейства самият текст? - Ще бъда честен и ще кажа, че не може да се доближи по никакъв начин до чувството, което изпитах и все още изпитвам след "Физика на тъгата". Докато тогава аз съпреживявах историята, сега бях страничен наблюдател. Не мога да си обясня и защо - може би разпокъсаността на сюжета ме отчужди.
Нека да направя една вметка - книгата би била чудесна, ако беше наречена "Сборник с разкази', тогава всяка глава щеше да бъде сама за себе си и щеше да носи своето послание. Но когато всички тези истории са поставени под общото наименование "роман", очакванията не се оправдават. Разбрах желанието на автора да остави историята с много въпросителни, на които читателят сам да си отговаря, но аз поне не получих точно и сигурни отговори за себе си и това ме издразни. Иска ми се да вярвам, че книгата е един паралел между минало, настояще и бъдеще и че всички тези съдби, всички тези истории, са само и единствено на главния герой - че той е и просякът, че той е и чудатият старец. Всичко. Искаше ми се лека фантастика, но не можех да си я позволя.
Поздравления за това, че е написал толкова нетипичен роман. Едва ли много хора ще се осмелят да пишат за кенефи и мухи. Но аз със сигурност съм от тези, които нямат желание да четат подобни писания.
Въпреки това, няма да се промени отношението ми към Георги Господинов като автор. За мен си остава все така добър и аз ще говоря много за неговата "Физика на тъгата" и ще я препоръчвам горещо още дълго време. Всъщност, аз си бях обещал, че няма да тръгвам с големи очаквания и ще се старая да не правя сравнение между двата романа. По-скоро предполагах, че ще се повтори историята ми с Джордж Оруел. Накратко: бях прочел "1984" и "Фермата на животните" и бях впечатлен, пребит, смачкан, вдъхновен и т.н и търсех още нещо от Оруел. Но видях, че на пазара всичко е изчерпано и на другите му книги няма нови тиражи. Успях да намеря "Още въздух" и я зачетох. Тя не ми донесе същото чувство като горепосочените творби на автора, но я приех, защото тя е най-ранната му написана творба.
Ще се превърне в традиция, първо сравних Георги Господинов с Мураками, сега ще го сравня с Джордж Оруел и ще кажа, че историята се повтори. "Естествен роман" е много по-слабо произведение от "Физика на тъгата", но добре, че е издадена първата книга, за да я има втората. "Естествен роман" е опитът на Господинов да направи прехода от поет в писател и да събере мислите си, да структурира един сюжет. 1999 година е поставил основите на нещо грандиозно и впечатляващо, което завършва през 2012 година.
Тъй че, ако не сте чели нищо на Георги Господинов, прочетете "Физика на тъгата", за да се влюбите, а тогава несъмнено ще потърсите и "Естествен роман", за да разберете как се е зародило всичко.


4.Любими цитати от творбата:


Отбелязах си някои неща и ще ви споделя някои от тях:


"Всички щастливи семейства си приличат едно на друго, а всяко нещастно семейство е нещастно по своему."

"Представях си на развода присъстват всички гости, които бяха в ритуалния дом на сватбта ни. Двата ритуала все пак са здраво свързани. Честно би било тогавашните свидетели да се явят и сега. Поне щяхме да си спестим неудобството да информираме всички поотделно, че вече сме се разделили, че не отговарям на стария телефон и пр. Представих си още как най-близките плачат, докато слушат нашето "окончателно и безвъзвратно да" на въпроса на съдийката. Но те плачена и на сватбата."


"Най-добрият начин един разговор да тече оживено, е като трябва да се избягва някаква тема."


"Как е възможен романът днес, когато трагическото ни е отказано. Как изобщо е възможна мисълта за роман, когато възвишеното отсъства. Когато съществува само всекидневното - в цялата му предвидимост или, още по-лощо- в непосилната мистериозност на съсипващи случайности. Всекидневието в неговата бездарност -тук единствено просветва трагичното и възвишеното. В бездарието на всекидневието."


"За мен самия има нещо по-страшно от края - липсата на край. Ужасявам се, като си помисля, че свършекът е невъзможен. В това има повече апокалипсис, отколкото в приказките за апокалипсиса. Край няма."


5.Оценка


Времето за оценяване дойде и аз отново разбрах колко много ми е допаднала творбата. Явно се нуждая  именно от такова писание и анализ, за да си обясня своите впечатления. Мисля, че ви е ясно, че няма как да настаня "Естествен роман" в Двореца, заради това ще избера нещо красиво и уютно, където главният герой да прекарва дните си и да създава много естествени романи, които да са първоизточници са много шедьоври в бъдещето.
Ето на какво се спрях:





6.Използвани източници 

- За да направя това ревю по-интересно за вас, използвах ресурси от:
- Снимка на корицата - личен архив
- Снимка на къщата - www.morganfinehomes.com

1 коментар:

  1. "Всички щастливи семейства си приличат едно на друго, а всяко нещастно семейство е нещастно по своему." е цитат от Анна Каренина.

    ОтговорИзтриване