Осемнадесето ревю: Харуки Мураками - "Спутник, моя любов"
Накратко: Да, заслужава си да я прочетеш. Даже мога да кажа, че ако не си чел Мураками, то това трябва да е първата книга, с която трябва да се запознаеш. Ще ти бъде интересна и ще те накара да потърсиш и другите му творби. А те определено са много по-абстрактни и с повече символика. Тази бих я определил като преходът от "приетата" литература и "Мураками".
(Това е за тези, които се колебаят дали да прочетат книгата и искат да получат отговор от книжното ревю, но едновременно с това се притесняват да не научат твърде много и да развалят удоволствието си от четенето.)
Автор: Харуки Мураками
Заглавие: Спутник, моя любов
Издателство: Colibri
Година: 2014
Страници: 208
Здравейте, книжни плъхчета!
Днес ще ви представя една много интересна книга - "Спутник, моя любов" на Харуки Мураками. Както ви бях споменавал в ревю 16, веднага след прочитането на "Кафка на плажа" посегнах към нея, защото силно се нуждаех от още Мураками. С какви впечатления останах - ще разберете веднага.
1.Кой е Харуки Мураками?
Повече за личността му може да откриете в Шестнадесето ревю: Харуки Мураками - "Кафка на плажа"
2.За какво се разказва в книгата?
Главни герои в романа са мъж - учител, чието име не се посочва; Сумире - младо момиче, което също е следвало за учител, но се е отказало, за да стане писателка и по-възрастната от нея Миу, която се занимава с внос на италиански и френски вина за Япония.
Учителят и Сумире започват приятелството си още през университета и дори след прекъсването на следването на Сумире, двамата продължават да контактуват и да си споделят. Смело може да се заяви, че Сумире е тази, която споделя, без да се
притеснява. Учителят е по-скоро неин отдушник, който въз основа на начетеността
си дава съвети за живота. Любими на младата девойка са разговорите в 3 през
нощта, когато ходи до телефонната кабина в неугледен вид, за да му се обади.
И ако сте останали с впечатление, че Сумире е лудо влюбена по учителя, то
грешите. Точно обратното - той е влюбен в Сумире, докато тя изпитва сексуално
желание към по-възрастната от нея Миу, с която се запознават на сватба и
изненадващо за Сумире, намират общ език.
Миу предлага работа на Сумире и последната приема. В резултат на новото
начинание момичето се променя из основи и оставя на заден план писателската си дейност. Тя се отдалечава и от своя приятел, с когото до скоро е споделяла всичко.
Сумире е силно привлечена от Миу, но това важи ли и в обратната посока? Ето това няма да ви кажа, за да ви бъде интересно да прочетете книгата.
Ще споделя още, че действието в романа не се развива само и единствено в Япония, но също и във Франция, Италия и Гърция.
Отново се извинявам, че резюмето не е на най-висок стил и така прочетено изглежда безинтересно, но да знаете, че вината е на Мураками - трябва да почнете сами да го четете, за да ви се разкрие. Когато някой ви го преразказва, той крие своите тайни.
3.С какво впечатление останах аз от творбата?
Време е да посоча, че тук отново си дадох време, за да помисля. 2-3 дни ми бяха достатъчно, за да събера мислите си и да мога да напиша някакво сносно ревю.
Ако бях послушал инстинктите си и бях започнал да пиша ревю веднага след прочитането на книгата, то искам да ви кажа, че щеше да надделее чувството ми на критик и Мураками щеше да отнесе много негативни думи. Добре, че обикновено довършвам книгите късно вечер и след това трябва да лягам, иначе нямаше да има книги в Двореца на Островът на книгите.
Сега сериозно, "Спутник, моя любов" е преходът между "нормалната" литература и "Мураками". Аз съм свикнал да чета Мураками, който говори за смъртта, за сънищата, за говорещи котки, за въображаеми приятели. Тук нямаше такива фантастични елементи, освен един, който може би ме впечатли най-много - с виенското колело. Книгата би била идеална за запознанство с творчеството на Мураками. Но след като аз имам някакъв опит с неговите произведения, очаквам пак нещо разтърсващо и невероятно, нещо фантастично, нещо непредвидимо.
Ами тук не го открих. Книгата мисля, че е писана 2002 година и тогава любовта между две жени е била тема табу, докато през 2016 не е нещо странно. Времената се менят, ние също, тъй че ако необичайната любов е била предвидена за най-скандалното нещо в романа, то за съжаление мен не ме скандализира.
Какво ми хареса? Ами много неща ми харесаха. Отново онзи стил на писане на Мураками, който е нещо средно между магическо, фантастично, реалистично, оптимистично и философски. Има от всичко по малко, тъй че да задоволи всички желания на читателите.
За пореден път - книга, която ти помага да се откриеш, да се опознаеш и дори да се поправиш.
Главната тема - любовта - е нещо, от което нито един човек не може да избяга, колкото и да му се иска. Ние сме социални животни и се нуждаем от любов, от комуникация, независимо под каква форма и по какъв начин. Всеки се стреми към това и ако не го признава, то аз съм готов да споря, че във всяко едно сърце има скрита любов, която е или нещо красиво и съкровенно и не искаш да я споделиш с останалите хора, за да не ти я отнемат, или е нещо притеснително и невъзможно, което не искаш да разгласиш, защото няма да получиш от отсрещната страна.
И в унисон със заглавието на творбата - нечия любов може да бъде самотен спътник и да обикаля около сърцето ти, а другата, която е най-желана, се състои от два спътника, които заедно обикалят и не се разделят.
4.Любими цитати от книгата:
Ще споделя само някои от тях:
"Така живеем живота си сега, всеки сам за себе си. Независимо колко дълбока и непредотвратима загуба сме преживели, колко скъпо ни е било онова, което ни е отнето - изтръгнато направо от ръцете ни, - дори впоследствие да сме се променили дотолкова, че от нас, каквито сме били преди, да е останала само кожата, ние продължаваме все така, без излишен шум, да следваме съдбата си. Простираме ръце и се вкопчваме все по-силно в отпуснатото ни време, а после, разбирайки, че сме останали с празни ръце, гледаме как то се отдалечава от нас в посока към миналото. Повтаряме това отново и отново, като привична, рутинна работа, често твърде умело. И никога не ни напуска чувството за чудовищна пустота."
"Какво е самотата? Тя е като чувството, което те обзема, когато в дъждовна вечер стоиш при устието на голяма река и дълго гледаш как водните потоци се вливат в морето. Някога случвало ли ти се е? Да застанеш при устието на голяма река и да наблюдаваш тя как се влива в морето?"
"Малкото разпръснати по небосклона звезди бяха неподвижни, като заковани. Затворих очи, вслушах се в тишината и се замислих за потомците на онзи първи "Спътник", които продължаваха да обикалят около Земята, привързани към нея единствено по силата на гравитацията. Самотни метални души, безпрепятствено браздящи космическия мрак, те се срещат, разминават се и се разделят завинаги. Не си казват нищо. Не си дават никакви обещания."
"Защо хората трябва да са така самотни? Какъв е смисълът? Толкова хора по света очакват, надяват се, разчитат на другите да ги направят щастливи и все пак остават безкрайно самотни. Защо? Дали въртенето на Земята не се подхранва от човешката самота?"
"Всеки човек получава някакъв специален дар от съдбата само в определен момент от живота си. То е като малко пламъче. На неколцина внимателни хора, хора с късмет, се удава да го опазят, да го поддържат, да раздухат от него голям пламък и да го понесат като факел, който да осветява пътя им. Но огънят изчезва завинаги, щом угасне."
5.Оценка:
Много ми е трудно да оценя тази книга. Определено като усещане ме завладя, извадих си любими цитати, но в сравнение в останалите на Мураками ми идва по-слаба. Може би не съм я открил в правилния момент, може би не е писана за мен. Хипотези - много.
Няма коментари:
Публикуване на коментар