Двадесет и четвърто ревю: Лариса Парфентиева - "100 начина да промениш живота си"

Здравейте, книжни приятели!
Дойде време за първото ревю след година и половина пауза.
Днес ще ви разкажа накратко за впечатленията си от книгата "100 начина да промениш живота си" на Лариса Парфентиева.

Срещата ми с книгата бе случайна, до този момент не бях чел нищо от авторката. Бях в една от големите книжарници, за да избера книга за подарък и от съседния щанд видях две момичета, които си взеха втора част на книгата и коментираха, че е увлекателна. Това, разбира се, породи интереса ми и книжното ми любопитство. Взех екземпляр от книгата, прочетох резюмето, прочетох 2-3 случайни страници и останах с по-скоро положително отношение към текста.
Книгата не е нещо ново, нещо нечувано. По-голямата част от нещата ги знаем, но не ги прилагаме. И именно заради това тя ми хареса - защото авторката без да парадира с някакъв тежък стил на писане, или мнение на психолог/психиатър, говори за чисточовешки мисли, преживявания, цели и желания. Нещо, през което всеки един от нас минава и си мисли, че е сам, единствен и проблемите му са нерешими.
Разбира се, книгата не трябва просто да се чете, тя трябва да се упражнява, да се прилагат правилно техниките в нея, след като е взета правилната поука. Останах впечатлен и споделям нагласата на Лариса Парфентиева, че масово хората работят нещо, което не обичат, дори мразят, защото това е доходоносно. Оправдавам ги, защото вероятно имат деца или други роднини, които трябва да издържат. Но работата не е 24 часа на ден, със сигурност човек има свободни 2-3 часа на седмица, в които може да надгради себе си чрез четене, спорт или други занимания, някои, за които дори не се плаща. Не обвинявам и не съдя, просто авторката правилно е споделила, че повечето хора избират вечер като форма за развлечение социалните мрежи. Благодарен съм, че ги има, защото така лесно достига до вас, което имам да кажа, но съм бил и в ситуация, в която скролвам по 5-6 пъти едни и същи снимки, публикации и новини и нищо не предизвиква моя интерес. Е, за тези изгубени минути можех да почета, почистя или каквото и да е.
Основната идея на книгата е, че всеки трябва да поеме отговорността за живота си. И че дори и да нямаш ясно изразен талант, дори да не си възпитаван в спокойна среда, начинът ти на виждане на нещата, ще определи и бъдещето. Най-лесното е да останеш обиден на всичко и всички за пропуските ти, за скандалите и обвиненията, трудното е да се освободиш от емоционалния товар и да започнеш да градиш.
Парфентиева е поредният пример, който доказва това. Пътят към успеха почва с една крачка и за да се измине, трябва да се извървят още 10 000. Тя не отрича, че често се случват и допускат грешки, напротив. Грешките били неразделна част от успеха и без да ги допускаш, ти не си истински успял.
Засегната е темата и за 10 000 часа работа, разглеждана в книгата "Изключителните" на Малкълм Гладуел. Същата тази книга съм я чел и трябва един ден да ви разкажа малко повече, защото е наистина много интересна, но с моята скорост - надявам се догодина най-рано да го направя :))) Накратко, всички обичаме историите за успешни хора, как са започнали от дъното и са стигнали върха. Но в повечето такива истории се пропуска същественото - а именно многото работа, която е положена и жертвите, които са били направени. Вероятно успешните хора не са имали много приятели, не са излизали по барове и дискотеки, не са имали такива дразнители, отнемащи вниманието като смартфоните и всички приложения. Но светът се променя и ние трябва да бъдем гъвкави, за да се справим. :)
Книгата също така е един вид разрешение. Защото масово хората считат, че нещо им е забранено, не им се дава, не трябва и не могат да се борят за него. Авторката ти казва - ето, аз ти разрешавам, опитай и си създай впечатления.
"Емоциите ни са като продуктите в хладилника. Ако не ги преживеем навреме, те започват да гният и тровят живота ни." - тази мисъл ме впечатли истински. Повечето искаме спокойствието, мира на духа и т.н, но единственото нещо, което ни прави по-силни, по-успешни и по-иновативни е болката. А ние по всякакъв начин се стараем да я избегнем и честно казано ви разбирам. Авторката предлага един много интересен и за мен може да се каже правилен подход - ако ти е тъжно, страдай цели 48 часа, без да спираш, не си позволявай да не радваш. Ще чакаш с нетърпение да минат, за да бъдеш щастлив и няма толкова лесно да се дразниш. (това важи само за дребните и незначителни неща, които ни причиняват главоболие, за дълбоките и тежки кризи не важи).

И накрая, книгата прочетох бързо - за 2 дни, тя е едва 270 страници. Доволен съм, успя да повдигне духа ми и да се надъхам. Получих и няколко ценни съвета, сега остава да си ги издградя като навик и да не се отказвам. В заключение, препоръчвам ви да я прочетете. Имате ли 5-6 свободни часа, това е една много добра инвестиция на време. Аз лично смятам да прочета и втората част, но няколко месеца по-късно, за да ги почувствам като отделни части и ако съм загубил част от енергията си, да се заредя.
Надявам се и моето ревю да ви е допаднало! :))) Бих се радвал, ако харесате, коментирате или споделите публикацията.

#книга #книжноревю #лариса #парфентиева #100#начина #дапромениш #животаси#100способовизменитьжнь
#положително #мислене #идеи #съвети #нагласа#мотивация #самопомощ #самоусъвършенстване