Здравейте книжни приятели! Време е за книжно ревю N7 за 2018 година. Днес на вашето внимание ще представя една книга на невероятната Блага Димитрова и това е "Урания". Мисля, че далеч не е най-известната ѝ творба, но върлите почитатели на Димитрова със сигурност я знаят.
Изданието, с което аз се сдобих е на издателство Хермес, от 2017 година и обемът на творбата е от 430 страници.
Няма да се извинявам на феновете на Блага Димитрова, защото това все пак е моето лично мнение, от позицията на читател, а не литературен критик. Но ако наистина обичате нейното творчество, гарантирам, че моето ревю няма да ви хареса, дори би ви издразнило.
"Урания" бе една изключително бавна и тегава книга за мен. Започнах я приблизително началото на май месец, в началото бях изключително ентусиазиран, имах моменти на застой, изоставих я, прочетох други книги, после пак се върнах към текста за кратко и така до днес, през август месец, мога да кажа, че това въобще не е моята книга и с мъка и натоварване я завърших и то, за да надвия ината си, любопитството и интересът отдавна си бяха заминали. Възхищавам се на писането на Блага - толкова хубави думи, толкова добро познаване на материята, личи си, че когато я е писала е прочела толкова много други книги, за да бъде достоверна в частите, които трябва да е и не са художествена измислица. Но този сюжет - очаквах действие, до средата на книгата таях надеждата, че нещо наистина пленяващо ще се случи, че повествованието ще ме отнесе, че няма да имам търпение да разбера какво е искал да каже гласът - уви, не бе така.
Всеки момент, който ме заинтригуваше, бе последван от тройно повече скучни обяснения. Или скучни за мен самия.
Разбирам, че "Урания" не е типичната книга. Малко художествени книги говорят за историята на езика, за неговото богатство. А и заглавието подсказва, че ще има астрономически елемент. Макар че не съм силен по тези теми, имах желание да получа нова информация, пък може и да проявя интерес. Не се случи. Старая се да бъда максимално обективен и положителен, но хора - това са 4 месеца за 430 страници. Днес за 4 часа завърших книга от 250 страници.
Мисля си, че не успях да харесам героите - бяха ми твърде плоски. Разбирам, че мъжете Якодимов и Велизар трябваше да са обратното на Урания, за да има контраст, но пък чак толкова изпразнение от смисъл и обаяние?? Съчувствах на Урания, искаше ми се да усетя мисълта ѝ, чувствата ѝ, но толкова хаотично момиче не е за разбиране.
Финалът също не ми допадна, а ако поне той бе наред, щях да кажа, че нещата са добри в началото и в края си, но уви, сюжетът беше интригуващ в самото начало и после болезнено скучен.
Мисля, че разбрахте моето мнение - не ми допадна тази книга. Допускам, че може би не е бил точния момент да се запозная с Урания, може би не съм свикнал със стила на Блага, а защо не и просто да не е писана за читатели като мен. Много бих се радвал да прочета мнение на някой, който е впечатлен от "Урания" и да ми обясни защо. Може аз да не съм обърнал внимание на нещо важно.
От толкова много мои разсъждения, пропуснах да разкажа нещо все пак. Главните герои в творбата са Урания, професор Якодимов и неговият помощник Велизар, може да се посочи и Белокосата. 18-годишната Урания чува в съня си загадъчен глас, който ѝ говори на непознат език и то винаги и само една и съща дума. Момичето се опитва да го разкодира, но поради крехката си възраст не е натрупала необходимите знания, за да го осъществи. Гласът ѝ помага, за да намери хората, които имат достатъчно познания и средства, а именно професор Якодимов и Велизар. Из между многото тълкувания и разкази за езиците в отминали времена, се заражда и една любов, но нейната трайност е твърде кратка, а може би не е толкова любов, а по-скоро привличане.
Няма коментари:
Публикуване на коментар