Първо, как достигнах до тази книга? Отново чрез групата Какво четеш. Забелязвам, че "Проницателят" се споменава в два случая. 1-вият е, когато някой сподели, че я чете и отдолу следват коментари колко им е допаднала и 2-рият, когато някой помоли за помощ коя книга да препоръча на приятел, който е в трудно положение, застой, криза. Доста читатели я препоръчват и това породи моя интерес. Знаете, все повече хора изпадат в тези притеснителни състояния и се нуждаят от подкрепа, да знаеш как да постъпиш - какво да им препоръчаш да слушат, да гледат. Потърсих книгата в интернет и установих, че книжното ѝ издание е едва 167 страници - приблизително 3-4 часа спокойно четене. Още повече, че шрифтът е голям, има и празни страници и спокойно за 3 часа се чете, освен ако не желаете да спирате и да премисляте всяко изречение и история. Това вече си е читателски избор и зависи как сте свикнали. Аз помня по-добре нещата, когато вървят плавно и не губя нисшата.
За какво се разказва в книгата? - Макар че се води роман, за мен по-скоро е сборник с разкази, в които участва един главен герой. Книгата винаги я свързвам с последователност, с ясен и структуриран сюжет, с плавен преход между главите. Докато в "Проницателят" се започва 30 години назад, после 30 напред, после уж в настоящето, но то се разтегля и имам чувството, че се отива в бъдещето. Но това не е фатално, де, просто на мен ми направи лошо впечатление.
Главният герой Джоунс е възрастен мъж, който е известен сред всички жители на града със своята добрина, отзивчивост и че е бил най-добрият им приятел в най-трудните за тях моменти. Така започва и книгата - как помага на героя Анди, който в повечето от главите се води разказвач, но в някои липсва, а пак се предава история и поне това мен ме подразни.
Героят Анди е загубил родителите си и прави редица лоши решения, които водят до неговия крах. Губи къщата си, колата, парите си. Изправен пред това огромно изпитание, той прави някакви опити за живот под моста на кея, обитава гаражи на богаташи, без те да разберат и почасово почиства лодки, яхти и уловите от морето. Въпреки това той е загубил смисъла в своя живот и не намира сили да излезе от калта, а просто плува, за да се задържи на повърхността.
Ключова роля изиграва Джоунс с въпросите, които задава и отношението към младото момче. Той го насочва да промени своя поглед към света, да има нова гледна точка. Учи го, че трябва да се научи да е позитивен, за да е желан и да има възможности. И най-важното - той му дава материалите чрез които да се промени. А какви са те? Ами книжното богатство, разбира се - при всяка среща му носи по три биографични книги на известни личности, от които младото момче да попие мъдрост и да не допуска направените от тях грешки. Това е може би главната история в творбата.
Следващите разказват истории отново за Джоунс, пак в същия град, но с други герои. Джоунс помага на хора, различни като характери и проблеми - на семейна двойка да не се развежда, на изоставен мъж да не се самоубие, на стара жена, за да се почувства значима, на млади деца относно въпросите в брака и личните отношения, на подъл инвеститор. Може да се каже, че в книгата е обхванат широк каталог житейски проблеми.
С какви впечатления останах? - Ами да си призная, и положителни, и отрицателни. През цялото време, докато я четох не знам защо, но ми напомняше на "Монахът, който продаде своето ферари" на Робин Шарма. Може би защото бившият адвокат се завръщаше с мъдрост, която да предава на останалите. И тук има възрастен човек, който учи на доброта, на честност, на вяра в себе си и е мотиватор за развитие напред.
Няма как да не призная, че има доста истини. И всички ние ги знаем, но не ги прилагаме. Няма как да отрека обаче, че си има и клишета. Кой в този свят ще качи непознат човек в колата си? Кой ще слуша как му говори за живота и му казва, че греши. Може би трябва да си изпаднал до такова положение, че напълно си се отказал от себе си и рискуваш и не те интересува какво ще се случи. Друго логично обяснение нямам.
Освен това, тази успеваемост от 100%? Трудно ми е да повярвам, че всеки би се променил за миг и да стане нов човек.
Като обобщение мога да кажа, че не е литература от най-висок клас, но може би и самият автор не претендира да е такава. Тя е едно развлекателно четиво, с което може да прекараш приятно едни 3-4 часа. Аз бих я препоръчал и още днес ще я дам на приятел, който не се чувства много добре.
Харесвам доброто и искам да се пише за добро. Макар и твърде идеализиран, Джоунс ми допадна. И не желая да влизам в неговата роля, но пък книгата ме накара да се старая да бъда по-добър и да я популяризирам, пък може някой точно в този момент от това да се нуждае.
#анди #андрюс #андиандрюс #проницателят#джоунс #книжно #ревю #книжноревю #роман#andi #andrews #andiandrews #book #Johnes
Няма коментари:
Публикуване на коментар