Шесто ревю: Никос Казандзакис - "Алексис Зорбас"
Жителите на Островът на книгите са нови. Тепърва те трябва да изградят много неща, да създадат условия за живот. За да внесе рутината, опита, на Островът пристига Алексис Зорбас, който със сигурност ще промени ситуацията към много по-добра!
Шесто ревю: Никос Казандзакис - "Алексис Зорбас"
Накратко: Да, заслужава си да я прочетеш!
(Това е за тези, които се колебаят дали да си вземат книгата, или не, но в същия момент се страхуват да не би и да научат прекалено много от ревюто и да им стане безинтересно!)
автор: Никос Казандзакис
заглавие: "Алексис Зорбас"
издателство: enthusiast
страници: 376
цена: 17 лева
Здравейте, книжни плъхчета!
Как сте в студената събота? Натоварени с много и различни задължения, или успявате да си отпочинете с интересна книга? Надявам се да е второто. Всеки има нужда да отдъхне с интересна история. Особено в почивните дни.
Много съм щастлив от решението си да направя страницата Островът на книгите във Facebook, защото така ми се отдаде възможността да си дискутираме книжни теми заедно!
Навярно тези, които следят публикациите ми, знаят, че след последното ревю имах малко книжни проблеми. Не успявах да намеря книгата, която да ме завладее, да ме накара да не искам да спра да я чета. Доверих се и на любим автор като Маркес, и на непознат като Нушич, но просто нещата не се получаваха.
И така стигнах до "Алексис Зорбас". Това е книга, която ми бе препоръчвана горещо от книжари, от мои приятели. Но аз съм на моменти. В един момент съм се доверявал на чуждото мнение, в друг вярвам само на собствената си преценка. И е имало и от двете - и ми е харесвала книга, и ме е изнервяла. Мненията за тази може би ме хванаха в неправилния момент. Реших, че ще я оставя за по-нататък. Но въпреки вярвам, че във всеки един книжен плъх, след като прочете нещо хубаво за дадена книга, се поражда желанието да я има. Е, аз не съм изключение от правилото и в един момент просто не издържах и си я взех.
Като за начало, ще ви запозная с Никос Казандзакис:
Приеман за най-важния гръцки писател и философ на 20 век, той получава световна известност след филмирането на романа му „Алексис Зорбас“ под името „Зорба гъркът“ през 1964 г. с Антъни Куин в главната роля.
Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 г. в Ираклион, Крит, днешна Гърция, тогава в Османската империя.
Той е сред най-талантливите гръцки писатели. Автор е на есета, новели, поеми, трагедии, пътеводители и преводи на класически произведения като „Божествена комедия“ на Данте и „Фауст“ на Гьоте. Както своя герой Одисей (от епическата поема „Одисея“, съдържаща 33,333 стиха и публикувана през 1938 г.), Казандзакис прекарва по-голямата част от артистичния си живот извън Гърция — изключение правят годините на Втората световна война. Някои от произведенията му са свързани с историята и културата на неговата родина и с мистичната връзка между Бога и човека. През 1957 г. Казандзакис не спечелва Нобелова награда заради един единствен глас — печели я френският писател Албер Камю.
На гроба на писателя стои голям дървен кръст със следната епитафия: „Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо. Аз съм свободен.“
А ето и накратко сюжета на творбата:
Главните герои са двама - Алексис Зорбас и началството. Тяхното запознаване става непосредствено преди заминаването на началството на остров Крит, където той ще възстановява стара мина за лингнитни въглища. Въпреки неочакваната среща и липсата на информация един за друг, началството се съгласява да вземе Алексис Зорбас със себе си, защото "той готви най-вкусната чорба, след която и майките оставят децата си гладни".
Следват хиляди приключения, това е произведение с много действия, с много динамика. Няма момент от книгата, в който героите да са статични, да са замръзнали на едно място. Пристигайки на остров Крит, те се запознават с местните хора там. Алексис Зорбас по начало е впечатлен по вдовиците и не изневерява на себе си, запознавайки се с мадам Ортанс.
Но ако си мислите, че това е роман, посветен за трудностите в работата -грешите! Да, и тя съществува, но главният акцент е върху приятелството между началството и Алексис Зорбас, за уроците, които си предават един на друг. Може би и работата, и посещението в манастира, и всички общи преживявания, и парадоксално, но и различният поглед към света, ги правят толкова близки.
Какво разбрах аз от "Алексис Зорбас" и хареса ли ми?
Ще се застраховам като ви кажа, че каквото и да напиша за тази книга, то ще бъде малко. Тя не е от тези книжки, които се смилат бързо и забравяш още по-бързо. Тя е по-различна, по-силна, на моменти философска и имам чувството, че тази книга се разбира с годините, че тя е нещо като "Малкият принц", но за по-големи.
Обожавам книги, в които главните герои са силни характери. А в тази има са двама - Алексис Зорбас и началството. Но дори и второстепенните като мадам Ортанс са симпатични по свой си начин.
"Алексис Зорбас" е книга, която ме прекара през множество и различни състояния. Първо ми хареса, после се влюбих в нея, после се изнервих (не защото не ми допадна, а защото не исках някои неща да се развиват по този начин), след това се успокоих и накрая вече бях трогнат. Очевидно ме накара и да се радвам, и да страдам, но си заслужаваше. Една книга трябва да бъде силна, да те кара да изпитваш емоции, да ти задава въпроси, ти да задаваш въпроси. Ако си безмълвен свидетел, ако си прост наблюдател, тогава авторът или не си е свършил работата, или просто времето за четене на книгата не е настъпило. Пригответе се! Ако случайно сте се скатавали, пазили сте се да не размишлявате по екзистенциалните въпроси, то сега ще се наложи да го направите. Текстът няма как да се прочете, без да те накара да спреш и да си дадеш пример от живота си, от чуждите преживявания.
Както ви казах, преди да почна да я чета, бях научил мненията на много хора за нея. И не знам, имах огромни очаквания. Очаквах, че ще я чета с месеци, че всичко ще е много философски написано. Но... не се случи това. Определено стилът на писане на Казандзакис ме изненада. Няма по-голям гений от този, който предава мъдри мисли и послания чрез хумористични и забавни разговори. Всеки философ може да напише нещо велико и трудно, но само най-добрите го пишат по такъв начин, че хем да достига до хората, хем да е поучително.
Въпреки че се определям като книжен плъх, точно като началството, любимецът от книгата ми е несъмнено Алексис Зорбас. Той е вече възрастен - не си знае точните години, но около 60-70, той е преживял много неща. Участвал е във войни, губил е деца, женил се е многократно. Видял е и хубавата, и лошата страна на нещата. Той е твърдо против книгите, защото според него те не дават нищо на човека. Кой четящ човек може да обясни какво е БОГ? Кой е Бог? Защо той позволява на хората да правят злини? И това е така. Знаем толкова малко за света, вярваме лесно на всичко, което чуем и прочетем.
Вероятно всеки един книголюбител би влязъл в спор с него за значението на книгите. Но авторът е успял да го направи симпатичен, приятен, дори забавен. Да, в отношението си към жените е особен. Вероятно за женската част ще се стори циничен.
Винаги са ми допадали книгите, в които героите са възрастни. Защото те вече са грешили хиляди пъти. Патили са много от живота и вече шестото им чувство е изострено. Да, голямата цифра на годините не винаги е гаранция за мъдрост, но в случая при Зорбас е! Човек, който е изживявал и падения, и възходи, и радост, и нещастие, и е имал, и е нямал. Това се казва да живееш, да изпитваш емоция, да чувстваш. Той е човек, който е разбрал, че животът трябва да се живее миг за миг, защото не знаеш кога и какво ще се случи. И вярва, че човек трупа много повече опит, когато живее, вместо когато чете!
И обратно на неговата философия, авторът записва завинаги в историята неговия живот.
(Авторът е писал тази история за реално съществуващ човек.)
Някои от цитатите, които ме впечатлиха много: (страшно много са, но ще се постарая с времето да ги публикувам и в страницата на Островът на книгите):
"Ех, началство - каза той, - да знаехме какво казват камъните, цветята, дъждът! Може би викат, нас викат, а ние не ги чуваме. На, както и ние викаме, а те не ни чуват. Кога ще се отворят ушите на света, началство? Кога ще се отворят очите ни, та да прогледнем? Кога ще се разтворят обятията ни, та камъни, цветя и дъжд, и хора - всички да се прегърнем?"
"Горчива е бавната раздяла с хората, които обичаш, по-добре да отрежеш изведнъж като с нож и да останеш отново сам в естествения климат на човека- самотата."
"- Какво ти е пострадал пръстът, Зорбас? – извиках аз. - Някоя машина ли го е откъснала? – настоявах аз.- Каква машина си седнал да разправяш! Сам си го отсякох!- Сам ли? Защо?- Къде можеш да ги разбереш тия работи ти, началство! – каза той, като повдигна рамене. – Нали ти казах, че съм преминал през всички занаяти. Та по едно време бях и грънчар. Обичах като луд тоя занаят. Знаеш ли какво значи да вземеш една буца кал и да направиш от нея каквото си щеш! Фъррр! – фучи колелото, калта се върти като бясна, а ти си застанал над нея и си казваш: “Ще направя делва, ще направя паница, ще направя светилник, ще направя дявол, ако ща!” Това ще рече човек, ти казвам: свобода! - И тъй? – рекох. – Ами пръстът?- На, пречеше ми, когато бях на колелото, все се вреше и ми разваляше работите. Грабнах тогава един ден теслата...- Ами не те ли заболя?- Как да не ме заболя! Да не съм нещо пън! Човек съм, заболя ме. Но ми пречеше, ти казвам, на работата – тури му сатъра тогава!Така да обичаш, че да вземеш теслата, да те боли и да отсечеш..."
"- Може и да остана... - казах аз, изплашен от грубата нежност на Зорбас. - Може и да дойда с теб; свободен съм!Зорбас поклати глава.- Не, не си свободен - каза той. - Само въжето, с което си вързан, е малко по-дълго от това на другите хора; това е всичко. Твоя милост, началство, имаш дълга връв, сновеш насам-натам и мислиш, че си свободен; ала не късаш връвта. А щом не скъсаш връвта...- Ще я скъсам някой ден! - казах настървено, защото думите на Зорбас докоснаха една открита рана в душата ми и ме заболя.- Трудно е, началство, много е трудно. За това трябва луда глава, луда глава, чуваш ли? Всичко залагаш! Но ти имаш разум и това ще ти изяде главата. Разумът е бакалин, води тефтери, пише — толкова дадох, толкова взех, това е печалбата, това е загубата. Той е, видиш ли, добро стопанче, не залага всичко, запазва винаги нещо в резерва. Не къса той връвта, не! Държи го, мръсницата му недна, здраво го държи в ръцете си; и ако й се изплъзне - отиде, отиде горкият! Но ако не скъсаш връвта, кажи ми, какъв вкус има животът?
Дойде време и да поставя оценка на тази книга. Вероятно сте усетили на къде вървят нещата. Тя несъмнено влиза в моя топ 20 и следователно ще обитава Двореца на Островът на книгите!
И така, това беше "Алексис Зорбас" на Никос Казандзакис през моя поглед! Надявам се да съм ви бил полезен, да съм ви дал достатъчно информация и може би да съм ви накарал да я прочетете!
Пожелавам ви въпреки дъждовното време, един много, много слънчев ден, изпълнен с много четене и забавление!
Използвани източници:
Биография на Казандзакис - Уикипедия
Снимка на корица - helikon.bg
Снимка на автора - enthusiast.bg
Снимка на Двореца -
