Книжна 2015 година III част

Книжна 2015 година III част

Ето, че стигнахме и средата на тази моя ретроспекция. Тази част и следващата ви показвам книгите, които са ми харесали, но има и още какво да се желае. В последната ще ви запозная и с разочарованията ми за годината. Но да не губя време, а да започвам с кратките ми резюмета:

1."Чичо Томовата Колиба" на Хариет Бичър Стоу - Дааа, прави сте, ако си мислите, че съм закъснял с 10-15 години с прочитането на тази книга. И сам го знаех, но въпреки това исках да я прочета. Знаех основната идея на автора, но въпреки това исках да преживея историята в нейната цялост, красота и на моменти отвратителност.

Чудите се защо казвам красота ли? Ами заради този човешки дух, за който говоря непрекъснато. Чичо Том го притежава, проявява и дори раздава на хората около себе си, без да се страхува и притеснява. И това ми харесва, волният и свободен роб. Оксиморон? 12-токласници, честито, ако сте забелязали това, няма защо да се притеснявате за бъдещите матури!

В заключение мога да кажа, че книгата си заслужава. Ако все още не сте я прочели, включете я в своя списък. Допускам, че не се класира в моя топ, тъй като времената, в които живеем са много по-демократични и въобще не отговарят на описаните отношения в книгата. Но пък вярвам, че и невероятната книга е допринесла за тази промяна.

2."Хиляда сияйни слънца" на Халед Хосейни - Първа среща с този автор. Препоръчаха ми го от книжарницата, докато си търсех нещо интересно за четене.

Тази книга я свързвам най-вече с мястото, където я четох - във Велинград. Беше ми едно от четивата през почивката.

Със сигурност книгата ми допадна, не мога да кажа, че съм се забавлявал, защото самата история не ти позволява да се смееш, а по-скоро те подтиква да съпреживяваш. Отново звуча абсурдно - мъж да съпреживява съдбите на две жени, но го казвам от гледна точка на случващото се в момента и крайността на една от религиите.

Смятам, че всяко човешко същество, независимо от религия, пол, националност и т.н, трябва да се приема само и единствено като човешко същество, а не като роб или предмет.

Хосейни е представил интересна история, няма спор. Това, което ми липсва е, че можеше още малко да се наблегне върху вътрешния свят на Мариам. Но да оправдаем Хосейни с това, че е мъж и колкото и добър разказвач да е, да разказваш от погледа на жена е трудно.

Знам, че от автора има и други преведени произведения на български, тъй че когато дойде и тяхното време, и тях ще прочета.

3."Жени" на Буковски - :D Вървя по тънка лайсна, може би някои ще ме нарекат циник? Други идиот, а трети пък ограничен към хубавата литература?

На мен тази книга ми допадна. Стори ми се различна, тъй като аз не чета българските еквиваленти на Буковски и този стил ми бе непознат.

Да, алкохолът и сексуалните партньорки бяха в повече, но пък беше забавно.

Буковски е циничен, груб, но трябва да се признае, че е и мъдър. Спрете ли да гледате на произведението като обида за женския пол и изобличаване на мъжете, може би ще откриете и красотата на "Жени".

4."Баба праща поздрави и се извинява" на Фредрик Бакман - спомняте ли си ревюто за нея? Нека ви припомня:

http://ostrovatnaknigite.blogspot.bg/2015/12/blog-post.html

Накратко, книгата е добра. Получаваш една невероятна носталгия по близките хора, най-вече бабите. Признавам си, че след прочитането на книгата, станах с една идея още по-добър към моите прекрасни баби.

Историята е приятна, няма как да не си припомниш детските години или някоя конкретна случка.

Основните критики - гооооляяямо продуктово позициониране. Няма да казвам марките, защото четете ли книгата, няма как да не ви издразнят.

5."Още въздух" на Джордж Оруел - А това ревю спомняте ли си го? Нека не ви изпитвам, ще споделя линка отново:

http://ostrovatnaknigite.blogspot.bg/2015/09/blog-post_24.html

Аз съм огромен фен на Оруел! Обожавам 1984 и Фермата на животните! След тези два романа бях тотално премазан, разбит, съкрушен, впечатлен, влюбен и въодушевен! Тези антиутопии ме подтикнаха да търся още качествена литература. Но беше трудно.. защото именно те дигнаха много нивото.

Много исках да прочета още произведения на Оруел, но разбрах, че друга преведена негова книга е с изчерпан тираж и не може да се намери нито по книжарници, нито в интернет.

Докато не разбрах, че на пазара има "Още въздух". Голяма моя грешка бе, че очаквах нещо толкова добро, колкото другите четени романи на Оруел. И не го получих.

Тази книга е първата му, тоест с нея все още се е изграждал като автор, пробвал е кое се получава и кое не, кое се харесва и кое не. Може ли да го обвинява човек, след като след "Още въздух" е написал и шедьоврите "1984" и "Фермата на животните"? Не, разбира се!

Препоръчвам я за истинските фенове на Оруел. Ако искате да опознаете още от неговия свят, а споменатите вече няколко пъти книги не са ви достатъчни, вземете "Още въздух".

6."Аз съм пратеникът" на Маркъс Зюсак - От Зюсак съм чел известната "Крадецът на книги". Спомням си, че я прочетох за 1 уикенд, историята тотално ме погълна. И бях с много добри впечатления.

А "Аз съм пратеникът"? Хм, със сигурност е нива под "Крадецът на книги".

Историята е приятна и разказва за един неудачник, който няма цел в живота и не знае какво да прави. След като предотвратява банков обир, започва да получава карти по пощата кои хора да посети и как да им помогне. Героят се впуска в приключение с напълно непознати и решава проблемите им, докато се опитва да реши и своите.

Огромен минус на тази книга е начинът на писане. Скучни изрази, може би, защото и самите герои не блестят с някакви специфични качества.

Ако трябва да съм честен, прочетете я само, ако сте големи фенове на Зюсак или пък имате много свободно време.

Пето ревю: Джордж Оруел - "Още въздух"

Пето ревю: Джордж Оруел - "Още въздух"

Какъв бил животът, ако бе пълен само с радости, с щастие, с любов? Не можете да си го представите, нали? Аз също. Вероятно всичко щеше да се приема за даденост и нямаше да се цени. Щеше да се има за обичайно и да се изисква като задължение. Заради това са и тежките моменти - за да ни накарат да оценим хубавите. За да внесат едно ново настроение, на Острова пристигат Джордж Оруел и "Още въздух".

Пето ревю: Джордж Оруел - "Още въздух"

Накратко: Да, заслужава си я да прочетеш. Особено, ако не си чел "1984" и "Фермата на животните". Предупреждавам те обаче, че ако си фен на Оруел и си чел горните творби, тази може да ти се стори малко по-слаба.
(Това е кратко резюме за тези, които се колебаят дали да прочетат дадената книга, търсят мнения и знаци из интернет, но не се престрашават да прочетат цялото ревю, за да не развалят удоволствието си от четенето.)

Джордж Оруел - "Още въздух"
страници: 226
издателство ФАМА, 2008
цена: 12 лева



















Здравейте, книжни плъхчета!
Как сте? Четете ли интересни книжки, или сте затрупани с други ангажименти? Вероятно през почивните дни сте успели да откраднете малко време, за да утолите своите книжни страсти. Именно книгата, която ще ви представя днес беше моето разтоварване и вид празнуване. Както сте прочели вече, става въпрос за "Още въздух" на Оруел.
Авторът не ми е никак непознат.Чел съм от него  великите "1984" и "Фермата на животните" преди точно година и търсех още, но тогава резултатите показваха, че другите му творби, издавани на български са с изчерпан тираж и едва ли ще бъде подновен. Но очевидно тогава е имало или някаква грешка в системите им, или е имало моментен дефицит, но ето, че успях да се сдобия с книжката и то без да се налага да чакам много. Вярно, беше последният екземпляр в огромната книжарница, но явно е очаквал мен.

Кой е Джордж Оруел и какво ни казва Уикипедия за него?

Ерик Артър Блеър (на английски: Eric Arthur Blair; известен под псевдонима Джордж Оруел, на английски: George Orwell) ебритански писател, журналист и поет. Оруел е един от най-уважаваните английски есеисти на 20 век, талантлив и опитен романист. Работите му са пропити с интелигентност, дълбока загриженост за социалната несправедливост, силна опозиция на тоталитаризма, страст към чистота на езика и вяра в демократичния социализъм. Най-популярен е с двата си романа, написани към края на краткия му живот: „Фермата на животните“ и „1984“.

Роден е в Мотихари, Индия, когато тя е част от Британската империя. През 1921 г. завършва Итънския колеж. По-късно живее във Великобритания и Европа. Неговото първо художествено произведение е публикувано през 1935 г. под псевдонима Джордж Оруел. Взема участие в испанската гражданска война на страната на републиканците срещу фашистката диктатура на Франко. През Втората световна война той води предаване срещу фашизма по ВВС.

Автор е на многобройни произведения на политическа тема. От една от най-значимите му книги, „1984“, в съвременната световна култура трайно са пренесени персонажът на „Големия брат“ и изразът: „Големия брат те наблюдава“.

Ето накратко и сюжета на творбата:
Джордж Боулинг е застрахователен агент, има съпруга Хилда и две деца. Той е дебел или по-точно пълен. Наскоро си е сложил изкуствена зъбна протеза, която му е неудобна. Очевидно не успява да намери език със съпругата си, защото за нея са важни само сметките. Не личи и да се грижи особено за децата си. Чрез негов колега печели определена сума от конни състезания и ги скрива от съпругата си. Джордж Боулинг се връща години назад, за да ни запознае с етапите от живота си, за да разберем що за човек е той. На времевата линия на живота му има отбелязани няколко важни събития, които са началото и края на етапи от живота му - риболовът, книгите, Първата световна война, посещението в Лоуър Бинфилйлд.

Ето и ни съобщават от корицата:

"В тази книга неговият ироничен хумор е по-завладяващ отвсякога."Observer

"Още въдух" е творба, еднакво забавна и сериозна. Тук в ембрионален вид присъстват "Фермата на животните" и "1984". Не са много романите, които носят в себе си семето на два бъдещи шедьовъра и същевременно са така увлекателни."Джон Кеъри, Sunday Times

Какво разбрах и хареса ли ми творбата?

Анализа си ще започна с едно малко изследване. "1984" е написана/издадена през 1949 година,  "Фермата на животните" през 1945 година, а "Още въздух" през 1939 година. Само челите Оруел могат да ме разберат защо правя това сравнение. Разликата в стила на писането, мислите на Оруел, идеите му за 10 години са узрели. Споделям напълно мнението на Джон Кеъри. Смело мога да кажа, че "Още въздух" е черновата на "1984". Докато четях намерих толкова сходства - отношението на съпруга към съпругата, мястото на събитието, страха от войната, чувството, че някой те следи и те обвинява за постъпките ти. Явно още от 1939 година Оруел е изпитвал потребността да напише подобна книга. Но явно крехките му 36 години не са били натрупани с достатъчно опит, за да доведе до завършеността, която има "1984". Въпреки това е приятно да се запознаеш с прототипа на любима творба.
Осъзнавам, че с краткото резюме, което направих на историята не съм ви впечатлил. Но знам защо е така. Просто стила на Оруел е особен. Той е майстор на иронията и самоиронията. Служи си толкова умело с тях, че или ще ги разбереш и ще ги оцениш подобаващо, или ще ги пропуснеш и няма никога повече да се сетиш за тях. Средно положение при него не съществува.
Във Facebook страницата си Островът на книгите споделих, че чувствам стила на Оруел много близък до себе си. Прочетох мои мисли, неща, които на никого не съм казвал, но съм искал да ги напиша, но нещо ме е спирало. И ги прочетох, по начин, по който са казани най-добре. Беше ми много интересно дали толкова съм успял да усвоя стила му, или просто мислим в една насока. Все още нямам отговор на този въпрос, едва ли ще намеря и скоро. Вярвам, че един ден ще бъда наясно с това.
Искам да предупредя читателите, които обичат действията, многото диалози, че тук няма да ги намерят. Тук разговорите се броят на пръстите на двете ми ръце. Текстът е на 90% от спомените, мислите и терзанията на главния герой, отношението му към света и притеснението му за утрешния ден. За сметка на това, за любителите на антиутопията, книгата ще е истинско блаженство.
Допадна ми структурирането на творбата, използваната ретроспекция. Как най-правилно да си създадеш представа за един герой, ако не чрез неговото минало? Постъпките на човек най-правилно представят неговия образ. 
Не мисля, че ще се превърне в любимата ми книга, защото конкуренцията е жестока, но в никакъв случай не съжалявам, че я прочетох. Да, тя ще се нареди сред любимите ми книги и може би един ден ще се върна и ще я препрочета наново, и може би ще разбера много повече неща. Може би въпреки чувството ми за близост, аз съм влязъл в обувките на автора, но все още не съм направил крачки?
Ето и някои от цитатите, които си подчертах:

"Ала случва се понякога да попаднеш на книга, която точно съответства на умственото ти ниво в момента, до степен, че чак имаш чувството като да е написана специално за теб."

"Защо ли? Защото така става. Защото в живота, който водим - нямам предвид човешкия живот изобщо, а само живота в тази конкретна епоха и в тази конкретна държава, - не правим нещата, които искаме. То не е, защото постоянно работим. Дори фермерът и шивачът евреин не работят постоянно. То е, защото има някакъв дявол у нас, който безспирно ни лашка насам-натам да вършим идиотщини. Има време за всичко, освен за нещата, които си струва да се направят. Намислете си нещо, което истински ви вълнува. После съберете часовете и пресметнете каква част от живота си сте му посветили. А после пресметнете времето, което сте прекарали в бръснене, возене назад-напред по автобуси, чакане по гари, разказване на мръсни вицове и четене на вестници."

"Страх! Плуваме в страх. Той е нашата стихия. Всеки, който не се е спекъл от страх да не го уволнят, или се спича от войната, от фашизма, от комунизма или все едно от какво."

"Имах чувството, че съм впил зъби в съвременния свят и съм открил от какво е направен. Ето как живеем в наши дни. Всичко е лъскаво и аеродинамично, всичко е направено от нещо друго."

"Чудно нещо е миналото. Никога не те напуска, сигурно не минава и час, без да си мислиш за неща, случили се преди десет или преди двадесет години, и въпреки това почти никога не е истинско, а просто сбор от заучени факти, като съдържанието на учебник по история. После някоя случайна гледка, звук или миризма, особено миризма, те отключва и не просто се връщаш към миналото, а направо се пренасяш в него."

"Когато мислено се връщаш назад към дълъг период от време, хората винаги ти се струват застинали на конкретно място, в характерна поза. Имаш чувството, че правят все едно и също нещо."

Дойде време да поставя оценка на "Още въздух" на Оруел. Мисля, че ако сте прочели горния текст сте си направили сметка, че ми хареса произведението. Няма как обаче да не направя сравнение с "1984" и "Фермата на животните". Просто те надделяват в битката. Само заради това "Още въздух" няма да бъде настанена в Двореца на Острова, но съм избрал една много голяма и удобна къща, където да прекарва ежедневието си и Хилда да не се притеснява за сметките:

Благодаря ви за подкрепата, за отношението и за заинтересоваността. Става ми все по-приятно да пиша и да споделям за книжките си приключения. Съвсем малко е останало от несигурността в началото. Ще ви бъда безкрайно благодарен, ако харесате страницата ми "Островът на книгите" във Facebook, където можем да си споделяме какво четем, с какви впечатления сме, а и всякакви други новини за книги и автори. Всичко добро ви пожелавам и до следващия път!

Използвани източници:

Къща -> www.tantbrun.net

Снимка и Биография на Оруел - Уикипедия

Снимка на корица -> www.orangecenter.bg