Общо показвания

Показват се публикациите с етикет гарсия. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет гарсия. Показване на всички публикации

петък, 21 декември 2018 г.

Тридесет и второ ревю: Габриел Гарсия Маркес - "Спомен за моите тъжни проститутки"

Ревю N32 Габриел Гарсия Маркес - "Спомен за моите тъжни проститутки"




Здравейте, книжни приятели!

Много ми се искаше да публикувам поне едно книжно ревю преди да сложим край на 2018 година, но литературата, която чета, е по-скоро нехудожествена, в някои случаи доста специализирана и няма как да направя ревю. Много бях щастлив, че някои от вас ми писаха, че очакват ревю на някоя нова книга, която съм прочел.  По една чиста случайност вчера бях в една от големите книжарници и си направих коледни подаръци - книги. Именно една от тях бе тази, която днес ще ви представя.

Знам, че заглавието е леко плашещо, скандализиращо и си мислиш, че ще е пълно с вулгарности. Е, от части сте прави, описани са доста от преживяванията на главния герой, но определено не е на степен Буковски и дори си има литературен чар.


Накратко, сюжетът на творбата ни запознава с посрещането на 90-тата годишнина на един бележит журналист, който от години, непрестанно пише за известен вестник и рубриката му се следи с голям интерес. Същият, достигнал тази достолепна възраст, прави анализ на живота си, преживените събития, постигнатите резултати, както и причините довели до тях. В него напира желанието да бъде с девствено момиче, малолетно. (Знам, че е наказуемо, и аз не го одобрявам, но все пак тук става въпрос за художествена измислица) За да осъществи това свое желание му помага неговата добра познайница Роса Кабаракас. Тук започва и развръзката на сюжета, намирането на момиче, което да отговаря на тези условия не е лесно, но именно това я прави специално.
Творбата представя една истинска любов, лудо влюбване - от страна на един стар мъж, който все още има силите да живее, а не просто да съществува. В "Спомен за моите тъжни проститутки" е представена една истинска любов, колкото и абсурдно да звучи, тъй като тя не оставя безразличен главния герой. Той преминава през радости, преживява тежки катарзиси, изправен е пред трудни дилеми и прави тежки избори. Любовта в книгата не е онази обичайната, която виждаме в ежедневието си, защото тя не е въобще консумирана, защото и така не става ясно какви са чувствата на момичето. Да, споделих ви доста от сюжета и ключови моменти, но това не е важно, до тези изводи се стига още на 10-20-та страница и в последствие се затвърждават. Но следват и редица куп въпроси, които читателят си задава - споделена ли е любовта, какво е нейното бъдеще, може ли тя да възкреси някого като феникс? Всеки трябва да отговори сам за себе си, вярвам, че тази книга, прочетена от 100 човека, ще се възприеме по 100 различни начина, защото всички имаме различен стаж в любовта, различно виждане за живота и различни идеали, пред които се възхищаваме и ни водят напред.

Извод: Определено книгата не е на нивото на "Сто години самота" и "Хроника на една предизвестена смърт" и според мен изданието не оправдава цената си от 15 лева за 106 страници. Наясно съм, че литературата и изкуството не се теглят и мерят, понякога и 1 изречение може да ти донесе по-голяма наслада от 800 страници глупости, но все пак, цената за мен е твърдв висока.
Препоръчвам я на тези, които харесват Маркес и искат да се запознаят с още негови произведения. Но преди прочитането е необходимо да оставите настрана чувството си за осъждане на другия и да разбирате, че четете едно художествено произведение.
Категоричен съм, че ако не сте чели нищо от Маркес, това не трябва да бъде първата негова книга, защото не може да разкрие гениалното му майсторство.
Аз лично не съжалявам, че я прочетох, смятам, че тази книга ще ме държи няколко дни и ще си задавам въпроси на самия себе си. Надявам се да е "трудна хапка" и за сметка на бързото прочитане, да оставя вкус за много по-дълго време и ако се наложи дори да я препрочета, за да попия още мъдрост от великия Маркес!

Ако трябва да дам някаква оценка по шестобалната система, би била:
4,5/6

Ще се радвам да споделите под публикацията своите коментари, впечатления, прочели ли сте творбата, допаднала ли ви е, какво не ви е харесало. :)

използвани снимки: helikon.bg & ozone.bg

сряда, 13 юли 2016 г.

Петнадесето ревю: Габриел Гарсия Маркес - "Хроника на една предизвестена смърт"

На Островът всяко едно събитие трябва да се проследи. Трябва да се води хроника, за да бъдат всички книги защитени от чужди вредоносни влияния. Това е трудна работа и трябва някой да се грижи за специално за нея. За да помогне, на Островът идва още една книга на Габриел Гарсия Маркес - "Хроника на една предизвестена смърт".


Петнадесето ревю: Габриел Гарсия Маркес - "Хроника на една предизвестена смърт"


Накратко: Да, заслужава си да я прочетеш. Книгата е кратичка и не отнема чак толкова време. В началото е леко скучно и объркано, но след средата минаваш с удоволствие всеки един ред, напрежението те държи и тръпнеш дали няма да се случи нещо ново, различно и неочаквано. Лично за мен, книгата не може да се сравнява със "Сто години самота", която оглавява класацията ми за любими книги, но пък е приятно четиво.
(Това резюме на мнението ми за книгата е специално за тези, които се колебаят дали да прочетат книгата, но и едновременно с това не желаят да четат цялото ревю, за да не получат много информация и четенето след това да не им бъде толкова забавно.)



Автор: Габриел Гарсия Маркес
Заглавие: Хроника на една предизвестена смърт
Издателство: Профиздат
Година: 1989
Страници: 90
Цена: 0,90 лв (поне такава е коричната, аз я купих за 5 лева)













Здравейте, книжни плъхчета!
Обещах, че лятото ще публикувам малко по-често от обикновено и за момента спазвам обещанието си. През изминалата седмица прочетох 4 книги (3 романа и 1 повест) и както разбирате, прекарвах цялото си свободно време, забил нос в страниците. Изключително приятни и забавни минути, сега е време да разкажа и нещо повече за тях.

Тук отново ще следвам познатата и може би най-любима ми структура, за която вярвам, че и за вас е полезна :)


1.Кой е Габриел Гарсия Маркес?


Габриел Гарсия Маркес
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Габриел Гарсия Маркес
Gabriel Garcia Marquez.jpg
Габриел Гарсия Маркес през 2002 г.
ПсевдонимГабо
Роден6 март 1927 г.
Починал17 април 2014 (на 87 г.)
Професияписател
НационалностКолумбия
Жанрроманижурналистика
Направлениемагически реализъм
НаградиНобелова награда
СъпругаМерседес Барча Пардо
ДецаРодриго Гарсия Барча, Гонсало Гарсия Барча
ПодписGabriel Marquez Signature.png
УебсайтСтраница в IMDb
Габриел Гарсия Маркес в Общомедия
Габриел Хосе де ла Конкордия Гарсия Маркес (на испанскиGabriel José de la Concordia García Márquez) е пълното име на колумбийски писателжурналистиздател и общественик Габриел Гарсия Маркес, известен като Габо или Габито(умалително на Габриел) в цяла Латинска Америка.
Той е сред най-значимите автори от 20-ти век, носител на Нобеловата награда за литература през 1982 г. и на Нойщадската литературна награда през 1972 г.[1]
Стартира своята кариера като журналист, но популярност добива с романите си „Сто години самота“ (1967), „Есента на патриарха“ (1975) и „Любов по време на холера“ (1985). Често е сочен за най-известния представител на магическия реализъм, елементи от който се откриват в много негови произведения. Основен мотив в тях е самотата.

Биография

Ранни години

Габриел Гарсия Маркес е роден на 6 март 1927 в АракатакаКолумбия, известно като банановото пристанище на Карибско море, но прекарва по-голямата част от живота си в Европа и Мексико, където остава до смъртта си. Баща му е фармацевт. В ранното си детство е отгледан от своите дядо и баба, които повлияват значително на формирането на неговия мироглед. Политическите му и идеологически виждания и разбирания се оформят предимно на базата на историите, разказвани от неговия дядо — полковника, който е и изкусен златар. Вместо приказки, Маркес е закърмен с военни истории от гражданската война. Дядо му е със свободни разбирания, либерал.[2] Баба му от друга страна му разказва истории за духове, суеверия, поличби и свръхестествени явления.
Когато е на 8 години, дядо му умира и той е отведен да живее с родителите си. За него в началото те са чужди хора. В лицея, където започва да учи, пише хумористични поеми и рисува карикатури. Получава прякора „Старикът“ от съучениците си, защото е прекалено сериозен и няма атлетична фигура. Завършва училище през 1946 г., след което записва право в Колумбийския университет в Богота, но сърцето му го влече към журналистиката. Спира да ходи на лекции, започва да пуши много и се движи в кръга на литератори, художници и журналисти социалисти. Един ден в ръцете му попада книгата на Франц Кафка „Метаморфозите”. Тя променя живота му завинаги.

Слава

В България[редактиране | редактиране на кода]Световната слава на Гарсия Маркес идва с публикуването на книгата „Сто години самота“ през 1967 година. Докато пише книгата, в продължение на 18 месеца, той продава колата си, взима храна на кредит, залага имущество и пуши по 6 кутии цигари на ден. Неуморният му труд се увенчава с огромен успех, книгата е приета с голям ентусиазъм и хвалебствия от критиката и преведена на чужди езици. След успеха, вече финансово осигурен, той заминава със семейството си отново за Европа и се установява в БарселонаИспания, където прекарва 7 години.
ПОВЕЧЕ ЗА МАРКЕС МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК

2.За какво се разказва в книгата?


*Снимката е от филма "Хроника на една предизвестена смърт"

Книгата, както си проличава от заглавието, е една хроника. Хроника на смъртта на Сантяго Насар, за която всички знаят, но никой не успява да предотврати. Романът не представя положението непосредствено след смъртта, а много години след това. Авторът се връща на същото място и разбира кое и как се е случило, благодарение на информацията, която получава от жителите. Разказвачът "реставрира" събитието.

Кой убива Сантяго Насар? Не си мислете, че тук има някаква интрига. Няма, ясно е от самото начало - това са близнаците Викарио, които искат да защитят честта на своята сестра Анхела.

Кога умира Сантяго Насар? - Сутринта след сватбата на Анхела Викарио с Баярдо Сан Роман. Сутринта става ясно, че Анхела не е девствена и Баярдо Сан Роман я връща на родителите ѝ. Като виновник за нейното обезчестяване тя посочва Сантяго Насар и братята ѝ са длъжни да му отмъстят, за да възвърне достойнството си Анхела.

Виновен ли е Сантяго Насар? - Е, на този въпрос няма да отговоря, за да ви бъде интересно и да прочетете книгата.

3.С какви впечатления останах аз? 


Вече посочих, че "Хроника на една предизвестена смърт" не може да се сравнява със "Сто години самота", която е много близка до сърцето ми и въпреки че мина около година, аз често си спомням за нея, прочитам по няколко страници. Докато в "Сто години самота" ме влечеше повече езикът, а не самото действие, тук беше обратното. Тук действието беше водещо. Но това е нормално, след като книгата, за която е ревюто, се причислява към криминалния жанр.
Още една причина ме накара да прочета романа. Доколкото разбрах, българско издателство е получило права да го преиздаде и скоро ще бъде на пазара. Със сигурност ще си го купя, но ми е интересно дали ще има нов превод, кой ще бъде преводач, дали ще е различно. Исках да имам някаква база за сравнение със следващото издание. И така, ще чакам да излезе от печат, пък може да има още едно ревю за книгата с приликите и разликите :)
Относно изданието на "Хроника на една предизвестена смърт", което прочетох - в началото ми беше скучна. Мислех си "Маркес, какво се случва? Защо... Толкова ми хареса миналата година. Дано нещо се промени". Усещах как ще бъда разочарован, щом прочета последната страница, ала това не се случи, за моя огромна радост. От един момент и аз влезнах в историята и съпреживявах всичко, заедно с разказвача. И аз крещях по улиците, и аз обикалях и исках да предупредя Сантяго Насар, и аз скърбих за него, и аз участвах в процедурата по съхраняването му. И аз бях герой в книгата! 
Похватът на Маркес е много интересен. Започвам да си мисля, че моделът, който е създал е използван в последствие и в телевизията. Маркес освен книга, освен завладяваща история, ме вкара и в един документален филм, в който тези, които говорят са на фона на един тъмен екран и на моменти има повтаряне на случилото се с актьори. Не знам дали това е била идеята на Маркес, но и да не е била, то аз си я развих, създадох си нови и допълнителни ефекти, с които удоволствието от четенето стана още по-голямо!

4.Любими цитати 

- Не съм отбелязал. Единственото подчертано изречение е това, в което се посочва полковник Аурелиано Буендия и се сетих за "Сто години самота" <3

5.Оценяване


Идва и най-трудния момент. Когато трябва да се превърна в изпитващ и оценяващ и да нанеса оценка в дневника. И то точно на такъв велик автор.
Предвид, че книгата е от криминалния жанр, а те не са най-любимите ми, както и че нямам любими цитати от нея, а и имам много по-любима книга от същия автор, "Хроника на една предизвестена смърт" няма да бъде настанена в Двореца!
За местопребиваване на Островът избирам:

Красиви, малки, удобни къщички, отговарят на характера на творбата, пресъздават идеално настроението.


За да напиша това ревю, използвах информация от:
- Снимка на корица - chitanka.info
- Информация за Маркес, заедно със снимка на автора - от Уикипедия
- Снимка от филма - kino.dir.bg
- Снимка на къща - www.gettyimages.com

понеделник, 1 февруари 2016 г.

КНИЖНА 2015 ГОДИНА

КНИЖНА 2015 ГОДИНА


Така, много ми е трудно, когато трябва да подреждам книгте си в класация. Коя ми е най-любима, коя по-малко, да сравнявам две или повече книги, които нямат общ автор, нито пък са от един жанр. При мен списъкът с любими книги често се променя, едни застават на челни позиции, други изпадат от класации, а след време се връщат.
Ето обаче отличниците за 2015 година:


1."Сто години самота" на Габриел Гарсия Маркес - един литературен шедьовър, за който думите са излишни. Но въпреки това аз написах ревю. Тогава много се притеснявах, че нямам достатъчно богат речник, нито пък съм чак толкова запознат с класиките в литературата. Но желанието ми надделя. Надявам се, някой, ако е имал и най-малко съмнение дали да прочете книгата, след ревюто ми да се е решил и да е поправил грешката си.
http://ostrovatnaknigite.blogspot.bg/2015/09/18.html


2."Мемоарите на една гейша" от Артър Голдън - Тук историята ми с книгата е много интересна. Гледал съм филма над 10 пъти, преди да разбера, че е правен по книга. Страхотен е, всеки път научавам нещо ново, всеки път ме вълнува съдбата на героинята, премеждията, през които преминава, израстването ѝ.
Миналата година в началото на януари обаче разбрах, че има книга. И в 2 вечерта я поръчах в olx. Голям късметлия се оказах. Жената, която я продаваше беше на линия и още на другия ден я изпрати чрез Еконт.
За мен е една страхотна книга, с вълнуваща и завладяваща история, с много мъдрост и най-важното - много красиви думи.
Горещо препоръчвам!


3."Цар Плъх" от Джеймс Клавел - тук вече затвърждавам манията ми по класики. И тази книга ме потопи в прекрасния си свят, научи ме, че във всяка една ситуация има печеливши и че най-ярката и силна проява на човешкия дух е в най-трудните моменти. Също така, че неизвестността, непознатото, може да те съсипе.
Клавел е велики разказвач, пренесе ме на друг континент, друго време и в ситуации, които никога не съм бил. (за радост)
Прочетете го!


4."Сидхарта" на Херман Хасе - Да ви призная ли нещо? В началото въобще не харесах книгата. Прочетох я за кратко време - 2-3 дни. Тъкмо беше почнала почивката и гледах да чета, колкото е възможно повече. Но подходът ми е бил грешен.
И тази книга е определяна като класика и от задължителните за прочитане. Тогава много се възпротивявах на това, че има книги, които задължително трябва да прочете човек и се ядосвах, че "Сидхарта" е включена в тях, а не "Мемоарите на една гейша", например.
Но хората са казали, че тази книга трябва да ти попадне в правилния момент. Може да има силата както на Библия, така и на справочник.
Е, при мен е било междинно положение. Но с времето това се промени. Споменавал съм многократно, че аз подчертавам любимите си цитати. И през някакви периоди от време се връщах да чета подчертаното. Открих, че тази книга ми е дала много повече, отколкото съм очаквал!
Препоръчвам ви я, но предупреждавам - бъдете търпеливи! Резултатите може да не са моментални, но един ден ще се появят.

5."Атлас изправи рамене" на Айн Ранд - Мразена, обичана, отричана, призната. Ето такава е Ранд. За вас каква е? Моля, ако не я харесвате, да не ме намразвате и мен.
Аз много я харесах. Харесах написаното, но не гледах на него като някаква нова философия. Знам, че Ранд се води за основателката на обективизма, но аз не гледам по този начин на нея.
Какво ми хареса ли? Първо, че е трилогия и това са около 1500-1600 страници. Голямо удоволствие!
Второ, аз харесвам силни герои. Харесвам такива, които могат да стигнат дъното, да бъдат смачкани, а след това да се изтупат и да стигнат върха. Вярвам, че има и такива хора, които не ги спират нито злобните хора, нито проблемите, които им създават.
Съвет: не тръгвайте с някакво очакване за книгата. Пуснете се по течението, изградете си мнението на база прочетеното, а не на база това какво е написал някой. ( И това ви го казва книжен блогър grin emoticon )



6."Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване" на Мураками - Мураками казва, че неговите книги се разбират само и единствено чрез многократно препрочитане. Е, аз реших, че ще разбера всичко, ако чета бавно и внимателно. И се постарах, цяла седмица стоях на тези 400 страници.
Но... финалът ме победи. Мислех си, че всичко разбирам и знам какво се случва, но последните 20 изречения промениха играта. И аз търсих, четох на английски, събирах чужди мнения. И все още не съм наясно как завърши точно книгата. И още ме тормози това. Но ще я прочета отново. Защото много ми хареса, защото обожавам скритият смисъл на нещата и модерното философско писане на Мураками.


7."Да дойдеш на света" на Маргарет Мацантини - писна ли ви да ви говоря за нея? Е, ще продължавам. Защото съм влюбен в Мацантини. Тя ме отнесе като бомба, като ракета. И това е жив автор!! Тя продължава да твори и да създава. И дойде в България....
Ей, поддадох се на емоциите. Нека сега прозвуча като литературен критик. Книгата е много силна сама по себе си, а още повече в сравнение с книгите, които печелят класациите за продажби. Историята е базирана на истински исторически събития в Сараево.
Книгата обхваща голям кръг от теми - за войната, за семейството, за новият живот, за жертвите, които правим, за това, което сме оставили пред себе си и това, което ни предстои.
Препоръчвам ви я! Но знайте едно - тя не е от книгите, на които ще се смеете. Тя е от тези, след които имаш горчив вкус в остата и ти се гади от околните.
И моето ревю: http://ostrovatnaknigite.blogspot.bg/2015/11/blog-post.html

понеделник, 21 септември 2015 г.

КНИГОРАЗДЕЛИТЕЛИ - PART II

КНИГОРАЗДЕЛИТЕЛИ - PART II


Здравейте, книжки плъхчета!

Днес си поставих задачата да направя книгоразделители с цитати на книгите, на които съм правил ревю. Постарах се да изглеждат малко по-добре от предишните. Надявам се да ви допаднат, защото те са комплимент към всички вас, тези, които четете Островът на книгите и сте харесали страницата във Фейсбук!

Книгоразделителите може да намерите с високо качество ТУК