Петнадесето ревю: Габриел Гарсия Маркес - "Хроника на една предизвестена смърт"
Накратко: Да, заслужава си да я прочетеш. Книгата е кратичка и не отнема чак толкова време. В началото е леко скучно и объркано, но след средата минаваш с удоволствие всеки един ред, напрежението те държи и тръпнеш дали няма да се случи нещо ново, различно и неочаквано. Лично за мен, книгата не може да се сравнява със "Сто години самота", която оглавява класацията ми за любими книги, но пък е приятно четиво.
(Това резюме на мнението ми за книгата е специално за тези, които се колебаят дали да прочетат книгата, но и едновременно с това не желаят да четат цялото ревю, за да не получат много информация и четенето след това да не им бъде толкова забавно.)
Автор: Габриел Гарсия Маркес
Заглавие: Хроника на една предизвестена смърт
Издателство: Профиздат
Година: 1989
Страници: 90
Цена: 0,90 лв (поне такава е коричната, аз я купих за 5 лева)
Здравейте, книжни плъхчета!
Обещах, че лятото ще публикувам малко по-често от обикновено и за момента спазвам обещанието си. През изминалата седмица прочетох 4 книги (3 романа и 1 повест) и както разбирате, прекарвах цялото си свободно време, забил нос в страниците. Изключително приятни и забавни минути, сега е време да разкажа и нещо повече за тях.
Тук отново ще следвам познатата и може би най-любима ми структура, за която вярвам, че и за вас е полезна :)
1.Кой е Габриел Гарсия Маркес?
Габриел Гарсия Маркес
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Габриел Гарсия Маркес | |
|---|---|
Габриел Гарсия Маркес през 2002 г.
| |
| Псевдоним | Габо |
| Роден | 6 март 1927 г. |
| Починал | 17 април 2014 (на 87 г.) |
| Професия | писател |
| Националност | Колумбия |
| Жанр | романи, журналистика |
| Направление | магически реализъм |
| Награди |  |
| Съпруга | Мерседес Барча Пардо |
| Деца | Родриго Гарсия Барча, Гонсало Гарсия Барча |
| Подпис |  |
| Уебсайт | Страница в IMDb |
| Габриел Гарсия Маркес в Общомедия | |
Габриел Хосе де ла Конкордия Гарсия Маркес (на испански: Gabriel José de la Concordia García Márquez) е пълното име на колумбийски писател, журналист, издател и общественик Габриел Гарсия Маркес, известен като Габо или Габито(умалително на Габриел) в цяла Латинска Америка.
Той е сред най-значимите автори от 20-ти век, носител на Нобеловата награда за литература през 1982 г. и на Нойщадската литературна награда през 1972 г.[1]
Стартира своята кариера като журналист, но популярност добива с романите си „Сто години самота“ (1967), „Есента на патриарха“ (1975) и „Любов по време на холера“ (1985). Често е сочен за най-известния представител на магическия реализъм, елементи от който се откриват в много негови произведения. Основен мотив в тях е самотата.
Биография
Ранни години
Габриел Гарсия Маркес е роден на 6 март 1927 в Аракатака, Колумбия, известно като банановото пристанище на Карибско море, но прекарва по-голямата част от живота си в Европа и Мексико, където остава до смъртта си. Баща му е фармацевт. В ранното си детство е отгледан от своите дядо и баба, които повлияват значително на формирането на неговия мироглед. Политическите му и идеологически виждания и разбирания се оформят предимно на базата на историите, разказвани от неговия дядо — полковника, който е и изкусен златар. Вместо приказки, Маркес е закърмен с военни истории от гражданската война. Дядо му е със свободни разбирания, либерал.[2] Баба му от друга страна му разказва истории за духове, суеверия, поличби и свръхестествени явления.
Когато е на 8 години, дядо му умира и той е отведен да живее с родителите си. За него в началото те са чужди хора. В лицея, където започва да учи, пише хумористични поеми и рисува карикатури. Получава прякора „Старикът“ от съучениците си, защото е прекалено сериозен и няма атлетична фигура. Завършва училище през 1946 г., след което записва право в Колумбийския университет в Богота, но сърцето му го влече към журналистиката. Спира да ходи на лекции, започва да пуши много и се движи в кръга на литератори, художници и журналисти социалисти. Един ден в ръцете му попада книгата на Франц Кафка „Метаморфозите”. Тя променя живота му завинаги.
Слава
В България[редактиране | редактиране на кода]Световната слава на Гарсия Маркес идва с публикуването на книгата „Сто години самота“ през 1967 година. Докато пише книгата, в продължение на 18 месеца, той продава колата си, взима храна на кредит, залага имущество и пуши по 6 кутии цигари на ден. Неуморният му труд се увенчава с огромен успех, книгата е приета с голям ентусиазъм и хвалебствия от критиката и преведена на чужди езици. След успеха, вече финансово осигурен, той заминава със семейството си отново за Европа и се установява в Барселона, Испания, където прекарва 7 години.
ПОВЕЧЕ ЗА МАРКЕС МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК
2.За какво се разказва в книгата?
*Снимката е от филма "Хроника на една предизвестена смърт"
Книгата, както си проличава от заглавието, е една хроника. Хроника на смъртта на Сантяго Насар, за която всички знаят, но никой не успява да предотврати. Романът не представя положението непосредствено след смъртта, а много години след това. Авторът се връща на същото място и разбира кое и как се е случило, благодарение на информацията, която получава от жителите. Разказвачът "реставрира" събитието.
Кой убива Сантяго Насар? Не си мислете, че тук има някаква интрига. Няма, ясно е от самото начало - това са близнаците Викарио, които искат да защитят честта на своята сестра Анхела.
Кога умира Сантяго Насар? - Сутринта след сватбата на Анхела Викарио с Баярдо Сан Роман. Сутринта става ясно, че Анхела не е девствена и Баярдо Сан Роман я връща на родителите ѝ. Като виновник за нейното обезчестяване тя посочва Сантяго Насар и братята ѝ са длъжни да му отмъстят, за да възвърне достойнството си Анхела.
Виновен ли е Сантяго Насар? - Е, на този въпрос няма да отговоря, за да ви бъде интересно и да прочетете книгата.
3.С какви впечатления останах аз?
Вече посочих, че "Хроника на една предизвестена смърт" не може да се сравнява със "Сто години самота", която е много близка до сърцето ми и въпреки че мина около година, аз често си спомням за нея, прочитам по няколко страници. Докато в "Сто години самота" ме влечеше повече езикът, а не самото действие, тук беше обратното. Тук действието беше водещо. Но това е нормално, след като книгата, за която е ревюто, се причислява към криминалния жанр.
Още една причина ме накара да прочета романа. Доколкото разбрах, българско издателство е получило права да го преиздаде и скоро ще бъде на пазара. Със сигурност ще си го купя, но ми е интересно дали ще има нов превод, кой ще бъде преводач, дали ще е различно. Исках да имам някаква база за сравнение със следващото издание. И така, ще чакам да излезе от печат, пък може да има още едно ревю за книгата с приликите и разликите :)
Относно изданието на "Хроника на една предизвестена смърт", което прочетох - в началото ми беше скучна. Мислех си "Маркес, какво се случва? Защо... Толкова ми хареса миналата година. Дано нещо се промени". Усещах как ще бъда разочарован, щом прочета последната страница, ала това не се случи, за моя огромна радост. От един момент и аз влезнах в историята и съпреживявах всичко, заедно с разказвача. И аз крещях по улиците, и аз обикалях и исках да предупредя Сантяго Насар, и аз скърбих за него, и аз участвах в процедурата по съхраняването му. И аз бях герой в книгата!
Похватът на Маркес е много интересен. Започвам да си мисля, че моделът, който е създал е използван в последствие и в телевизията. Маркес освен книга, освен завладяваща история, ме вкара и в един документален филм, в който тези, които говорят са на фона на един тъмен екран и на моменти има повтаряне на случилото се с актьори. Не знам дали това е била идеята на Маркес, но и да не е била, то аз си я развих, създадох си нови и допълнителни ефекти, с които удоволствието от четенето стана още по-голямо!
4.Любими цитати
- Не съм отбелязал. Единственото подчертано изречение е това, в което се посочва полковник Аурелиано Буендия и се сетих за "Сто години самота" <3
5.Оценяване
Идва и най-трудния момент. Когато трябва да се превърна в изпитващ и оценяващ и да нанеса оценка в дневника. И то точно на такъв велик автор.
Предвид, че книгата е от криминалния жанр, а те не са най-любимите ми, както и че нямам любими цитати от нея, а и имам много по-любима книга от същия автор, "Хроника на една предизвестена смърт" няма да бъде настанена в Двореца!
За местопребиваване на Островът избирам:
Красиви, малки, удобни къщички, отговарят на характера на творбата, пресъздават идеално настроението.
За да напиша това ревю, използвах информация от:
- Снимка на корица - chitanka.info
- Информация за Маркес, заедно със снимка на автора - от Уикипедия
- Снимка от филма - kino.dir.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар