Четиринадесето ревю: Патрик Зюскинд - "Парфюмът. Историята на един убиец"
Накратко: Да, заслужава си да се прочете. Книгата е интересна, интригуваща, с много действия и напрежение. Липсват философските моменти, които аз оценявам най-високо в книгите, но пък книгата е идеална за разпускане.
(Това е предназначено за тези, които се колебаят дали да прочетат книгата, или не. Очакват да получат информация от ревюто, ала в същия момент се притесняват да не научат и нещо, което да развали удоволствието от четенето.)
Автор: Патрик Зюскинд
Заглавие: Парфюмът. Историята на един убиец
Издателство: Унискорп
Година на издаване: 2006
Цена: 8 лева
Здравейте, книжни плъхчета!
Бях ви обещал ревю на книгата "Парфюмът. Историята на един убиец" още в петък. Започнах да го пиша, но се отказах. Разбрах, че ми е необходимо време. След последната страница бях изключително ядосан, малко удовлетворен, много огорчен. Критика след критика... критикувах автора, критикувам героя, критикувах сюжета. Ревюто щеше да бъде съсипващо. Дадох си време, за да премисля и осъзная всичко. И погледът ми над нещата се промени. Осъзнах, че има разлика от това да не харесваш героите от това да не харесваш самата история. В книжното ревю ще разберете какво точно имам предвид.
И да започнем с добре познатата структура:
1.Кой е Патрик Зюскинд?
Патрик Зюскинд
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Патрик Зюскинд | |
|---|---|
| Роден | 26 март 1949 г. |
| Професия | 1980 - досега |
| Известни творби | „Парфюмът“, „Контрабасът“ |
| Уебсайт | Страница в IMDb |
| Патрик Зюскинд в Общомедия | |
Патрик Зюскинд (на немски: Patrick Süskind) е немски писател и сценарист. Неговото най-известно произведение е „Парфюмът“, издаден за първи път през 1985 г.
Биография
Патрик Зюскинд е роден в Амбах, Германия, близо до Мюнхен. Следва средновековна и съвременна история в Мюнхенския университет и в Екс ан Прованс в периода 1968-1974 г. Пише своята първа пиеса „Контрабасът“ през 1980 г. и тя му носи международна слава. Публикува първия си роман „Парфюмът. Историята на един убиец“ през 1985 г. и от него са продадени над 15 милиона екземпляра, като произведението е преведено на над 46 езика, дори на латински. По книгата е направен и много успешен филм , чийто бюджет е 50 млн евро.
Зюскинд е автор и на книгите „Гълъбът“, „Историята на господин Зомер“, „Три истории и едно наблюдение“ и „За Любовта и Смъртта“. Работи и като сценарист — той е един от авторите на немския ТВ сериал „Кир Роял“.
2.За какво се разказва в романа?
Всичко е посочено в първото изречение на първата част на книгата - "През осемнайсети век във Франция живееше един човек, комуто с право отредиха място сред най-гениалните изроди на тази не съвсем бедна откъм изроди епоха. Нека ви разкажа неговата история. Наричаше се Жан-Батист Грьонуй.."
Както сами разбирате, действието на творбата се развива в далечно от нашето време - 18 век. Доста по-различно от гледна точка на обществени отношения, отношения между самите хора, икономическото и политическото състояние. И съвсем логично, и животът на Грьонуй се развива по нетипичен за сегашното общество начин. Още с раждането си, той е изоставен от майката си, и то не къде да е, а в купища с карантия. Невероятен контраст - нов живот на фона на остатъците от смъртта. Пълна обреченост. Малкото дете е гледано от дойки, от църквата и други, но не успява да стане симпатично на когото и да е било. Държи се отчуждено, отдръпнато, не се нуждае от обич и подкрепа. Не дава такива. Това не е случайно, защото няма ли кой да те научи да чувстваш, няма как да даваш и да получаваш обич.
Грьонуй работи от малък, за да може да се издържа и стоически понася обидното възнаграждение и тежкото натоварване. Развръзката, но не и кулминацията, на неговата кариера е при известния парфюмерист Балдини. Последният е загубил своят талант и трудно може да се конкурира с останалите парфюмеристи в Париж, които ежегодно радват хората с нови и вълшебни аромати.
А Грьонуй мисълта за ароматите го поддържа жив. Той вдъхва и поглъща всякакви аромати - от най-противния и ужасния до най-прекрасния. Няма друго по-изострено сетиво. Чрез носа си Грьонуй вижда света и се ориентира в него. Той е неговият компас.
Грьонуй успява да помогне на Балдини като едновременно с това помага и на себе си. За него е истинско удоволствие да създава аромати, да ги композира в най-блестящи благоухания. Така среща и най-висшият аромат на света - ароматът на жена. От този момент животът на Грьонуй се променя, защото единствената му цел е да създаде парфюм с аромат на жена.
3.С какви впечатления останах аз? /Предупреждавам, че има спойлери/
Както вече ви казах, в началото бях много ядосан. Не исках такова развитие на сюжета. Исках най-бруталното и тежко наказание за Грьонуй. Защото за разлика от останалите книголюбители, които са я чели, аз съм на мнение, че Грьонуй е убиец! Убийството е криминализирано деяние и следователно той е престъпник. Не мога да го оправдая. Да, той е грешка и на обществото, защото то не се е погрижило за него, защото майката го изоставя, никой не се привързва към детето. Но може ли това да оправдае извършените убийства? Аз поне не бих.
Времето, през което премислях творбата осъзнах нещо. Че аз не харесвам никак главния герой, но за сметка на това съм впечатлен от сюжета и е погрешно да се слага знак за равенство между тях. Браво за майсторството на Зюскинд да създаде история, която впечатлява и съпреживяваш, вглъбяваш се в нея, връщаш се векове назад и едновременно с това не понасяш главния герой. Това е огромна рядкост - харесаш ли героите, няма как да не харесаш историята. Но ето, че има и изключение от правилото.
Споменах по-горе, че не исках такова развитие на сюжета. Става въпрос за самия край. ТУК ИМА СПОЙЛЕР, ТЪЙ ЧЕ АКО НЕ СТЕ ЧЕЛИ КНИГАТА, НЕДЕЙТЕ ДА ЧЕТЕТЕ! Не бях съгласен на един престъпник да се прощава и в крайна сметка да бъде убит от любов. Но сега си мисля, че по-добър финал не може и да съществува. Ако бяха обесили Грьонуй, ако го бяха разпънали на кръст, то тогава той щеше да умре щастлив, тъй като за него смъртта е нещо очаквано и логично. Той живее от омразата, храни се с нея и диша с нея. И именно заради това най-доброто наказание е любовта. И Грьонуй я получава и така умира. Отново блестящ похват - да умираш от любов. Животът на Грьонуй е в контраст с живота на останалите хора. Грьонуй се ражда при смъртта и умира при любовта.
4.Моите любими цитати от "Парфюмът. Историята на един убиец.":
"Грьонуй виждаше целия пазар чрез обонянието си, ако може така да се каже. С носа си той го възприемаше по-точно, отколкото други с очите си, защото го възприемаше впоследствие и поради това - по по-висш начин: като есенция, като екстрат от нещо преминало, непохабен от обичайните атрибути на настоящето, когато тук цари шумотевица, крясък и противната човешка гмеж."
"Стотици хиляди миризми загубиха стойността си пред това единствено ухание. То се превърна във висшия принцип, по чието подобие трябваше да се подреждат останалите."
"Струваше му се, че се ражда повторно, не, не повторно, а първица, защото досега бе съществувал само като скот, в най-мъглява представа за самия себе си. Струваше му се, че днешният ден му е донесъл най-сетне прозрение кой е той в действителност: гений, нищо друго освен гений; че животът му придобива смисъл, цел и висше предопределение: да революционизира, нищо друго, освен да революционизира света на уханията; че на тази земя единствен той притежава всички средства: изискан нос, феноменална памет и, най-важното - отпечатано като с щемпел ухание на момичето от улица "Маре", в което като във вълшебна формула се включваше всичко за създаването на висше благовоние, на велик парфюм: нежност, сила, трайност, многообразие и невъобразима неописуема красота.""Правило номер 2 гласи: парфюмът живее във времето - притежава и младост, и зрялост, и старост. Щом през трите стадия излъчва уханието си по един и същи начин, едва тогава може да се приеме за сполучлив."
"Скоро Грьонуй заприлича на мъченик, замерян с камъни отвътре, от собствената си душа, леещ гной от стотици рани."
"Така обонянието му го отвеждаше във все по-затънтени кътчета на страната, отдалечаваше го все повече от хората и го тласкаше все по-мощно към магнитния полюс на възможно най-голямата самота."
"Сърцето му бе пурпурен замък, разположен в каменна пустош, закътан зад дюни, обграден от оазис с тресавища и със седем каменни зида."
5.Оценяване
Най-трудният момент в писането на ревюта. Започвам с едни сравнения между книги - тук ми хареса, ама тук не, толкова цитати съм си записал, пък трета книга съм оценил по-ниско, четвърта по-високо. Добре, че оценявам чрез сгради и оценката е чисто субективна и читателите си я тълкуват така, както те виждат сградите.
Посочих вече критиките си и заради това няма да дам максималната оценка. Избрах да настаня Грьонуй в Галериите Лафайет, където има страшно много парфюми. Нека следва страстта си и се радва на тези благоухания :)
За съставянето на ревюто използвах информация от:
- Снимка на корицата - личен архив
- Информация за автора и негова снимка - Уикипедия
- Снимки на галериите Лафайет - личен архив
Няма коментари:
Публикуване на коментар