Книжна 2015 година V част

Книжна 2015 година V част

Последната част на Книжна 2015 година... Ако сте чели предните части, значи сте наясно, че този път ще ви представя големите разочарования за годината. Искам да кажа нещо важно - искам, много искам да не сте съгласни с мен, искам да изкажете своето мнение, ако имате ревюта да ги публикувате. Яд ме е, че не ми харесаха тези книги. Искам да погледна и през нечия друга гледна точка.

1."И изгрява слънце /Фиеста/" на Ърнест Хемингуей - Първият ми допир с Хемингуей. Очакванията ми бяха огромни, може би защото той е име в литературата. Но аз просто не усетих неговото майсторство. Думите не бяха достатъчно силни, за да ме потопят в историята, да ме накарат да съпреживявам събитията. Аз бях един много далечен наблюдател. Между другото, самият сюжет на моменти много ми напомняше на "Триумфалната арка" на Ремарк. След като потърсих в интернет, разбрах, че "И изгрява слънце" е написана по-рано от "Триумфалната арка" и сега въпросът е дали Ремарк се е вдъхновил и е развил идеята. Ако е така, поздравления, определено неговият резултат ми допада повече от на Хемингуей.
За финал мога да кажа, че няма да е последната ми среща с Хемингуей. Ще му дам още един шанс, вече няколко човека ми препоръчват "Старецът и морето" и ми казват, че би ми допаднала. Тъй че много е вероятно след година-две да пиша ревю за "Старецът и морето".

2."18 процента сиво" за Захари Карабашлиев - Второто ми ревю в блога:

http://ostrovatnaknigite.blogspot.bg/2015/08/blog-post_27.html

Кратко и ясно - не ми хареса. Подведох се от коментарите в "Какво четеш" и си я купих. А и точно тогава бях решил, че ще чета българска литература, че искам да се запозная със стила на съвременните български автори и ми бе необходимо само едно мнение, което я възхвалява. Грешка или не?
Никоя книга според мен не може да се нарече грешка. Но истината е, че поне от 18% сиво аз не получих нищо. Не се обогатих културно, интелектуално, не ме накара да се замисля, не се забавлявах.
Дали бих я препоръчал на приятел? Може би да, за да разбера какво е неговото мнение и дали само на мен ми е толкова слаба.

3."Закуска в Тифани" на Труман Капоти - В анотациите на книгата пишат, че тази книга била достатъчна, за да се определи Капоти като уникален и велик и че е дал достатъчно на читателите с нея. Егоистично от моя страна, но аз не получих и прашинка от геният му.
Хубавото на книгата е, че е кратка и се чете за 1 ден. Тъй че и да я прочетеш и да не си впечатлен, не си изгубил много.
Защо не ми допадна на мен? Вероятно, защото не успях да обикна главната героиня и да се впечатля от нея. Вероятно, защото не съм отразил и времето, в което е писана книгата. Вероятно, защото разглеждам събитията с очите на съвременен човек.

Е, хареса ми и едно нещо - котаракът без име и причината за това.

4. "Великият Гетсби" на Ф,Скот Фицджералд - Е, това е книгата, която ми се стори най-слаба през 2015 година. Прочетох я в самото начало и разочарованието не ме напусна до края ѝ. Очаквах, че с времето ще намеря някаква красота, че ще искам да препрочета някакви отделни абзаци, но... не.
И нея я започнах с огромно вълнение. Очаквах шедьовър, очаквах красиви думи и истории. Не ги получих.
Докато в останалите книги мога да кажа какво не ми е харесало, тук ми е много трудно. Да, героите са слаби характери, дори бих казал посредствени. /С изключение на Гетсби/ Да, сюжетът е скучен и не впечатлява с нищо. Но сякаш има и някаква друга, по-дълбока причина, която ме отблъсква.
Говорил съм с приятели и колеги много за тази книга. Някои споделят моето мнение, други я харесват, а за трети е безразлична. Едно момиче, което учи Филология и вече я е разглеждала, ми обясни, че трябва да чета книгата и да я оценявам спрямо времето, когато е писана. И че сюжетът и героите, които не ме впечатляват, са точно с такава цел представени. Целта била да се изобличи американското общество и посредствените и фалшиви отношения в него.
Много искам да чуя и вашето мнение точно за тази книга!
И все пак, ще дам шанс на Фицджералд. Дори вече съм си взел "Нежна е нощта", само си чака времето.

5."Планината Грей" на Джон Гришам - Преди да си взема книгата обръщах внимание само на коментарите, че Джон Гришам няма как да не допадне на адвокатите. А аз като бъдещ такъв, трябваше да съм сред впечатлените.... Между трябваше и щеше и съм има три морета разлика.
Книгата си я купих на почивката си във Велинград. В един от дните исках да релаксирам с трилър и се откри невероятната възможност да стане с книга на Гришам.
Е, книжарят ми я препоръча като най-новата му, много се взимала... Бях тотално разочарован от очаквания финал, знаех как точно ще се развият отношенията. Не бях изненадан от нищо. Нямаше кулминация.
В последствие по форумите прочетох мнение и на други книжни плъхчета, че тази книга му е най-слабата и вероятно не е писана от самия Джон Гришам.
Както и да е, един ден ще преглътна разочарованието си и ще посегна към негови книги отново. Може би проблемът е в конкретната книга, а не в автора.

6."Спасителят в ръжта" на Селинджър - Вече ви разказах, че за тази книга и "Стъкленият похлупак" на Плат се борих с буря и все пак огромното ми желание да чета различни автори победи.
От книгата си харесах точно 2 цитата - за това кои автори би искал да ти бъдат приятели и мисията на спасител в ръжта.
Останалото - слабо. Книгата се води израз на бунта, на недоволството, на непримиримостта, на израстването. За Бога, аз забелязах само и единствено хленченето на едно дете.
Дали нея бих я препоръчал на приятел? - Не. Дори аз не мисля да чета повече произведения от този автор.

Приключих.. Почти в края на февруари приключих с ретроспекцията от 2015 година. Като извод мога да изведа, че беше една страхотна книжна година, прочетох много  и различни автори, надминах всичките си рекорди по прочетени книги и най-важното - създадох си страница и сайт, в които мога свободно да говоря за книги!