Десето ревю: "Десетте деца, които госпожа Мин никога не беше имала" - Ерик Еманюел Шмит

Десето ревю: "Десетте деца, които госпожа Мин никога не беше имала" - Ерик Еманюел Шмит

На Островът на книгите властва онова блаженство, за което всеки си мечтае - спокойствие, красота и мъдрост. Кой ли не иска да живее в такава обстановка? Всеки, предполагам. Но най-хубав е престоят, когато е с близки. Тази чест получават  госпожа Мин и десетте деца, които никога не беше имала, заедно с Ерик Еманюел Шмит.

Десето ревю: "Десетте деца, които госпожа Мин никога не беше имала" - Ерик Еманюел Шмит

Накратко: Книжката се чете бързо, но ви препоръчвам да ѝ отделите повече време, за да може да я разберете по-добре. Интересна е  и ще допадне на тези, които не търсят на всяка цена напрегната история.
(Това е за тези, които се колебаят дали да прочетат книгата, или не и едновременно с това не искат да разберат нещо от сюжета, което ще развали удоволствието от четенето.)

Здравейте, книжни плъхчета!

Липсвах ли ви? На мен лично вие много ми липсвахте. Знам, че направих една много дълга почивка, но ми се налагаше. Хубавото е, че през цялото това време, през което не си комуникирахме, или пък си комуникирахме малко, аз четох книжки. И дойде време да ви разкажа нещо повече за тях, за да прецените вие дали да влязат във вашите списъци за четене.

"Десетте деца, които госпожа Мин никога не беше имала" - Ерик Еманюел Шмит

страници: 106

издателство: Lege Artis

цена: 9 лева

А по традиция, началото на ревюто винаги започва с биография на автора. Нека и този път е така:

Ерик-Еманюел Шмит е роден на 28 март 1960 г. в Сент-Фуа-ле-Лион, Франция. Двамата му родители са учители по физическо възпитание. Израства в Савой като атеист, а в последствие приема християнството. Като дете се увлича по музиката, като от 9-годишен свири на пиано и иска да стане композитор. 

През 2001 г. Шмит е удостоен с Голямата награда за театър на Френската академия.

Освен като драматург, писателят е известен и с редица успешни романи. Първият му роман „Сектата на егоистите“ от 1994 г. получава награда за най-добър дебют от университета „Д`Артоа“

.Произведенията на писателя са преведени на повече от 40 езика и са публикувани или играни в повече от 50 страни по света.

Ерик-Еманюел Шмит живее от 2002 г. в Брюксел и от 2008 г. е натурализиран белгийски гражданин. От януари 2012 г., заедно с актьора Бруно Мецгер и режисьора Франсис Ломбре, е ръководител на театър „Рив Гош“ в Париж.

От 9 юни 2012 г. е академик (стол № 33) в Кралската академия за френски език и литература на Белгия.

За какво се разказва в книгата?

Както си личи и в заглавието, главната героиня в книгата е госпожа Мин. Тя е една много приятна жена, по професия пишдама. Да, наистина странна и обидна професия тук в България, но в Китай далеч не се гледа с насмешка на нея. Или пък просто госпожа Мин ѝ придава тази тежест. Другият главен герой е търговският посредник, който обикаля в света, за да сключва важни сделки. Млад, ерудиран, с богати познания за езиците, но и много любопитен към хората. И именно един случаен разговор, проведен с госпожа Мин по време на почивка между водени преговори. Историята се развива главно на едно място - в  мъжката тоалетна на "Гран Хотел" в Юнхай.

Това, което вълнува читателят, е включено още в заглавието. Има ли тези деца госпожа Мин, или не? Излъгал ли ни е авторът, или ни е казал истината? Възможно ли е да се изправиш срещу законите, които ти забраняват да имаш повече от 1 дете?

 А какво разбрах аз от историята и дали ми допадна?

Цялостното ми мнение за книгата е положително, но имам и някои забележки.

Първата забележка ми е малкият обем. Да, разбирам, че това е разказ, а не роман, но ми се струва, че това е история, която може да се разгърне много повече. В книгата имаше някои моменти, които минаваха твърде бързо, а на други се отделяше неоправдано повече внимание.

Втората ми забележка е доста смешна, но... ще я кажа. Книгата е много малка и не мога да я подредя в библиотеката си.

Така, време е да почвам и с хвалбите. Книжката е наистина малка по обем, но за сметка на това много силна. Това е една истинска история, която отразява ограниченият човешки дух. Но едновременно прославя и силата на този дух, непримиримостта му, несъгласието с наложените граници.

Като човек, който учи "Право" в момента, мисля, че се подразбира, че съм за спазването на законите и всякакви правила, записани в нормативни актове. Но като човек... аз  съм за свободата на духа, всеки да може да прави това, което го кара да се чувства щастлив.

При госпожа Мин обаче това не е някакво хоби, а най-скъпото - децата. Именно забраната от законодателя я кара да премине границите на този свят и да си създаде свой. В който може да има всичко, което иска. И най-вече - деца.

Но колко може да просъществува такъв свят, ако си сам в него? Ако единствен ти си истински, а всичко друго е измислица? Няма да е за дълго.

Но ето тук идва и любимата ми част от книгата - невероятната подкрепа, която дават близките.

Лъжата е лошо нещо. Но не и благородната лъжа. Понякога се налага да излъжеш, за да можеш да запазиш друг щастлив и спокоен. Тогава тя е оправдана. Защото най-важното, което имаме на този свят са близките ни и трябва да правим всичко, което ни е по силите, за да бъдат щастливи.

Ето и някои от  цитатите, които ми харесаха:

"Вместо човек да се оплаква от тъмното, по-добре да запали светлина."

"Да върши човек забележително дело е по-важно, отколкото да бъде забелязан."

"Да надминеп целта, не значи да я постигнеш."

Дойде време и за оценка. Трудно ми е да я оценя. Не е литературен шедьовър, но пък за сметка на това е истинска история. Заради това избирам една малка, но красива къща. Мисля, че приляга и идеално на разказа на Шмит:

Използвани източници:

Снимка на къща - CLICK

Снимка на корица - ozone.bg

Снимка на книгата с останалите книги - от невероятната фейсбук страница "Зад ъгъла" - FACEBOOK PAGE - CLICK

Снимка на автора и биография - Уикипедия