КНИЖНА 2015 ГОДИНА

КНИЖНА 2015 ГОДИНА

Така, много ми е трудно, когато трябва да подреждам книгте си в класация. Коя ми е най-любима, коя по-малко, да сравнявам две или повече книги, които нямат общ автор, нито пък са от един жанр. При мен списъкът с любими книги често се променя, едни застават на челни позиции, други изпадат от класации, а след време се връщат.
Ето обаче отличниците за 2015 година:

1."Сто години самота" на Габриел Гарсия Маркес - един литературен шедьовър, за който думите са излишни. Но въпреки това аз написах ревю. Тогава много се притеснявах, че нямам достатъчно богат речник, нито пък съм чак толкова запознат с класиките в литературата. Но желанието ми надделя. Надявам се, някой, ако е имал и най-малко съмнение дали да прочете книгата, след ревюто ми да се е решил и да е поправил грешката си.
http://ostrovatnaknigite.blogspot.bg/2015/09/18.html

2."Мемоарите на една гейша" от Артър Голдън - Тук историята ми с книгата е много интересна. Гледал съм филма над 10 пъти, преди да разбера, че е правен по книга. Страхотен е, всеки път научавам нещо ново, всеки път ме вълнува съдбата на героинята, премеждията, през които преминава, израстването ѝ.
Миналата година в началото на януари обаче разбрах, че има книга. И в 2 вечерта я поръчах в olx. Голям късметлия се оказах. Жената, която я продаваше беше на линия и още на другия ден я изпрати чрез Еконт.
За мен е една страхотна книга, с вълнуваща и завладяваща история, с много мъдрост и най-важното - много красиви думи.
Горещо препоръчвам!

3."Цар Плъх" от Джеймс Клавел - тук вече затвърждавам манията ми по класики. И тази книга ме потопи в прекрасния си свят, научи ме, че във всяка една ситуация има печеливши и че най-ярката и силна проява на човешкия дух е в най-трудните моменти. Също така, че неизвестността, непознатото, може да те съсипе.
Клавел е велики разказвач, пренесе ме на друг континент, друго време и в ситуации, които никога не съм бил. (за радост)
Прочетете го!

4."Сидхарта" на Херман Хасе - Да ви призная ли нещо? В началото въобще не харесах книгата. Прочетох я за кратко време - 2-3 дни. Тъкмо беше почнала почивката и гледах да чета, колкото е възможно повече. Но подходът ми е бил грешен.
И тази книга е определяна като класика и от задължителните за прочитане. Тогава много се възпротивявах на това, че има книги, които задължително трябва да прочете човек и се ядосвах, че "Сидхарта" е включена в тях, а не "Мемоарите на една гейша", например.
Но хората са казали, че тази книга трябва да ти попадне в правилния момент. Може да има силата както на Библия, така и на справочник.
Е, при мен е било междинно положение. Но с времето това се промени. Споменавал съм многократно, че аз подчертавам любимите си цитати. И през някакви периоди от време се връщах да чета подчертаното. Открих, че тази книга ми е дала много повече, отколкото съм очаквал!
Препоръчвам ви я, но предупреждавам - бъдете търпеливи! Резултатите може да не са моментални, но един ден ще се появят.

5."Атлас изправи рамене" на Айн Ранд - Мразена, обичана, отричана, призната. Ето такава е Ранд. За вас каква е? Моля, ако не я харесвате, да не ме намразвате и мен.
Аз много я харесах. Харесах написаното, но не гледах на него като някаква нова философия. Знам, че Ранд се води за основателката на обективизма, но аз не гледам по този начин на нея.
Какво ми хареса ли? Първо, че е трилогия и това са около 1500-1600 страници. Голямо удоволствие!
Второ, аз харесвам силни герои. Харесвам такива, които могат да стигнат дъното, да бъдат смачкани, а след това да се изтупат и да стигнат върха. Вярвам, че има и такива хора, които не ги спират нито злобните хора, нито проблемите, които им създават.
Съвет: не тръгвайте с някакво очакване за книгата. Пуснете се по течението, изградете си мнението на база прочетеното, а не на база това какво е написал някой. ( И това ви го казва книжен блогър grin emoticon )

6."Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване" на Мураками - Мураками казва, че неговите книги се разбират само и единствено чрез многократно препрочитане. Е, аз реших, че ще разбера всичко, ако чета бавно и внимателно. И се постарах, цяла седмица стоях на тези 400 страници.
Но... финалът ме победи. Мислех си, че всичко разбирам и знам какво се случва, но последните 20 изречения промениха играта. И аз търсих, четох на английски, събирах чужди мнения. И все още не съм наясно как завърши точно книгата. И още ме тормози това. Но ще я прочета отново. Защото много ми хареса, защото обожавам скритият смисъл на нещата и модерното философско писане на Мураками.

7."Да дойдеш на света" на Маргарет Мацантини - писна ли ви да ви говоря за нея? Е, ще продължавам. Защото съм влюбен в Мацантини. Тя ме отнесе като бомба, като ракета. И това е жив автор!! Тя продължава да твори и да създава. И дойде в България....
Ей, поддадох се на емоциите. Нека сега прозвуча като литературен критик. Книгата е много силна сама по себе си, а още повече в сравнение с книгите, които печелят класациите за продажби. Историята е базирана на истински исторически събития в Сараево.
Книгата обхваща голям кръг от теми - за войната, за семейството, за новият живот, за жертвите, които правим, за това, което сме оставили пред себе си и това, което ни предстои.
Препоръчвам ви я! Но знайте едно - тя не е от книгите, на които ще се смеете. Тя е от тези, след които имаш горчив вкус в остата и ти се гади от околните.
И моето ревю: http://ostrovatnaknigite.blogspot.bg/2015/11/blog-post.html