Деветнадесето ревю: Георги Господинов - "Естествен роман"

Островът на книгите е едно чудесно място, където получаваш вдъхновение. И как да не се вдъхновиш, когато всичко около теб е толкова красиво и спокойно? Когато радостта и щастието се леят? Това е идеалното място за тези, които не знаят как да започнат своя роман. Тук със сигурност ще осъзнаят как. Е, нека поканим една такава книга, един "Естествен роман" на Георги Господинов.

Деветнадесето ревю:  Георги Господинов - "Естествен роман"

Накратко: Със сигурност "Физика на тъгата" е в пъти по-добро и интересно произведение, но и "Естествен роман" си заслужава четенето. Ако не сте чели нищо от Георги Господинов, препоръчвам ви да прочетете "Физика на тъгата" и едва тогава да прочетете "Естествен роман". Първата, поне за мен, е шедьовър и те поглъща изцяло. Втората не е толкова силно, но му е простено на Господинов, защото чрез написването на "Естествен роман" се е подготвял за неповторимата "Физика на тъгата"
(Това е за тези, които имат желание да прочетат произведението, ала се притесняват, че ревюто ще им разкрие твърде много от сюжета и при четенето няма да им бъде интересно.)

Автор: Георги Господинов
Заглавие: Естествен роман
Издателство: Жанет 45
Издание: 11 издание, 2015 година
Страници: 190
Корична цена: 12 лева













Здравейте, книжни плъхчета!
Справяте ли се с топлото време? Искате ли да ви кажа един много ефикасен начин за спасяване в жегите? Даже ще бъдат два, но ги свързва нещо общо. Първият начин е да стоите във вкъщи, да отворите широко прозорците и да четете спокойно книжка в най-хладната стая. Вторият начин е да заминете на почивка на някое тихо, спокойно и малко по-хладно място и да четете книжка. Е, аз в момента съм избрал първото, но преди няколко дни се прибрах от почивката ми за това лято, която както вие знаете благодарение на постовете ми във фейсбук страницата Островът на книгите, бе изцяло книжна и е време да разказвам за нея. С какво започнах ли? Реших, че най-естественият избор за почивка на плажа, сред природата, би бил "Естествен роман" на Георги Господинов. И нека ревюто на книгата започне... СЕГА

1.Кой е Георги Господинов?

Тези от вас, които следят редовно публикациите ми, знаят кой е Георги Господинов, за новопристигналите, препращам ги към този  ЛИНК, където ще научат повече.

2.За какво се разказва в книгата?

Ето това вече е много трудно да го разкажа. Не защото сюжетът е завъртян, а защото няма ясно изразена история. Множество истории между тази за отношенията в брака на главния герой, тоест Георги Господинов.
Все пак ще опитам - главният герой сключва брак с красива девойка на име Ема и тъй като не разполагат с парични средства, отиват да живеят при родителите на съпругата. Две поколения трудно се разбират под един покрив и следват обтегнати отношения между всички членове на голямото семейство. Ема силно желае да има деца, докато Георги няма същата цел, а пред него стои идеята за написване на естествен роман.
Главният герой изследва начините, по които да започне написването на творбата и стига до извода, че трябва да започне с тоалетните /наричани в романа кенефите/. Също така той визуализира написването на романа като през очите на муха - иска романът да се се възприема като съвкупност от точки и обекти, които в своята съвкупност да образуват едно цяло.
И тъй като двамата герои гледат в различни посоки, съвсем логичното развитие на нещата е разводът. Но той не е така лесен - Ема очаква дете от друг.
Между тази главна история са разказани и много други - за невярната съпруга, за простият мъж, за просяка-писател, за чудакът от селото. Имат ли нещо общо с главната история? Е, това авторът е оставил на читателското въображение.

3.С какви впечатления останах от творбата?

Нека започна с това, което ме впечатли изключително много и засили интереса ми за закупуване на книгата - чудесната картичка, която аз използвах за книгоразделител. Уникална е - тя наподобява периодична таблица и на нея са показани кориците, с които е издадена "Естествен роман" из чуждите страни. Отзад също има информация за брой издания, езици, на които е издадена, няколко мнения. Много ми хареса. Изненадах се приятно. Поздравления!

Как ми въздейства самият текст? - Ще бъда честен и ще кажа, че не може да се доближи по никакъв начин до чувството, което изпитах и все още изпитвам след "Физика на тъгата". Докато тогава аз съпреживявах историята, сега бях страничен наблюдател. Не мога да си обясня и защо - може би разпокъсаността на сюжета ме отчужди.
Нека да направя една вметка - книгата би била чудесна, ако беше наречена "Сборник с разкази', тогава всяка глава щеше да бъде сама за себе си и щеше да носи своето послание. Но когато всички тези истории са поставени под общото наименование "роман", очакванията не се оправдават. Разбрах желанието на автора да остави историята с много въпросителни, на които читателят сам да си отговаря, но аз поне не получих точно и сигурни отговори за себе си и това ме издразни. Иска ми се да вярвам, че книгата е един паралел между минало, настояще и бъдеще и че всички тези съдби, всички тези истории, са само и единствено на главния герой - че той е и просякът, че той е и чудатият старец. Всичко. Искаше ми се лека фантастика, но не можех да си я позволя.
Поздравления за това, че е написал толкова нетипичен роман. Едва ли много хора ще се осмелят да пишат за кенефи и мухи. Но аз със сигурност съм от тези, които нямат желание да четат подобни писания.
Въпреки това, няма да се промени отношението ми към Георги Господинов като автор. За мен си остава все така добър и аз ще говоря много за неговата "Физика на тъгата" и ще я препоръчвам горещо още дълго време. Всъщност, аз си бях обещал, че няма да тръгвам с големи очаквания и ще се старая да не правя сравнение между двата романа. По-скоро предполагах, че ще се повтори историята ми с Джордж Оруел. Накратко: бях прочел "1984" и "Фермата на животните" и бях впечатлен, пребит, смачкан, вдъхновен и т.н и търсех още нещо от Оруел. Но видях, че на пазара всичко е изчерпано и на другите му книги няма нови тиражи. Успях да намеря "Още въздух" и я зачетох. Тя не ми донесе същото чувство като горепосочените творби на автора, но я приех, защото тя е най-ранната му написана творба.
Ще се превърне в традиция, първо сравних Георги Господинов с Мураками, сега ще го сравня с Джордж Оруел и ще кажа, че историята се повтори. "Естествен роман" е много по-слабо произведение от "Физика на тъгата", но добре, че е издадена първата книга, за да я има втората. "Естествен роман" е опитът на Господинов да направи прехода от поет в писател и да събере мислите си, да структурира един сюжет. 1999 година е поставил основите на нещо грандиозно и впечатляващо, което завършва през 2012 година.
Тъй че, ако не сте чели нищо на Георги Господинов, прочетете "Физика на тъгата", за да се влюбите, а тогава несъмнено ще потърсите и "Естествен роман", за да разберете как се е зародило всичко.

4.Любими цитати от творбата:

Отбелязах си някои неща и ще ви споделя някои от тях:

"Всички щастливи семейства си приличат едно на друго, а всяко нещастно семейство е нещастно по своему."

"Представях си на развода присъстват всички гости, които бяха в ритуалния дом на сватбта ни. Двата ритуала все пак са здраво свързани. Честно би било тогавашните свидетели да се явят и сега. Поне щяхме да си спестим неудобството да информираме всички поотделно, че вече сме се разделили, че не отговарям на стария телефон и пр. Представих си още как най-близките плачат, докато слушат нашето "окончателно и безвъзвратно да" на въпроса на съдийката. Но те плачена и на сватбата."

"Най-добрият начин един разговор да тече оживено, е като трябва да се избягва някаква тема."

"Как е възможен романът днес, когато трагическото ни е отказано. Как изобщо е възможна мисълта за роман, когато възвишеното отсъства. Когато съществува само всекидневното - в цялата му предвидимост или, още по-лощо- в непосилната мистериозност на съсипващи случайности. Всекидневието в неговата бездарност -тук единствено просветва трагичното и възвишеното. В бездарието на всекидневието."

"За мен самия има нещо по-страшно от края - липсата на край. Ужасявам се, като си помисля, че свършекът е невъзможен. В това има повече апокалипсис, отколкото в приказките за апокалипсиса. Край няма."

5.Оценка

Времето за оценяване дойде и аз отново разбрах колко много ми е допаднала творбата. Явно се нуждая  именно от такова писание и анализ, за да си обясня своите впечатления. Мисля, че ви е ясно, че няма как да настаня "Естествен роман" в Двореца, заради това ще избера нещо красиво и уютно, където главният герой да прекарва дните си и да създава много естествени романи, които да са първоизточници са много шедьоври в бъдещето.
Ето на какво се спрях:

6.Използвани източници 

- За да направя това ревю по-интересно за вас, използвах ресурси от:
- Снимка на корицата - личен архив
- Снимка на къщата - www.morganfinehomes.com

Тринадесето ревю: Георги Господинов - "Физика на тъгата"

Островът на книгите се нуждае и от история, и от бъдеще. Нуждае се от доказани от времето факти и такива, които трябва да се случат. Между тях обаче има един цял лабиринт, от който трудно може да се излезе. За да помогне на прекрасните книжки, на помощ идва Георги Господинов и "Физика на тъгата".

Тринадесето ревю: Георги Господинов - "Физика на тъгата"

Накратко: Да, заслужава си четенето! Пригответе се обаче, защото това не е обикновената постна история с начало, завръзка, кулминация, развръзка и край. Ще се наложи да преминете през хиляди пластове, да пътувате назад във времето, а след това и с експресния влак в бъдещето. Но въпреки това ще останете очаровани. Препоръчвам я, ако искате да размишлявате, да избягате от света.
(Това е за тези, които се интересуват от книгата и искат да прочетат нещо повече за нея, но в същия момент не желая да развалят удоволствието си от четенето чрез предварителното разкриване на важни моменти от историята.)

заглавие: "Физика на тъгата"
автор: Георги Господинов
издателство: Жанет 45
издание: Пето
страници: 344
цена: 14 лева






Здравейте, книжни плъхчета!
Началото на юли месец сме и съвсем скоро ще се навърши една година от създаването на ostrovatnaknigite.blogspot.com. Вълнувам се много, защото и сайтът, и фейсбук страницата са ми страшно скъпи, хиляди пъти съм го казвал, и пак ще се повторя, те са продължение на любовта ми към книгите, към четенето. Не беше спонтанно решение, а дълго премислено и след изминала вече почти година, мога да кажа, че не съжалявам, а напротив! Взел съм правилното решение. Щастлив съм, че мога да споделям какво мисля за книгите си съвсем спокойно, да комуникирам с други книголюбители. Силно се надявам да съм ви полезен и да четете ревютата ми с интерес!
Днес под светлините на сцената застава една българска книга. Тя не е непозната, а напротив, за отрицателно време има 28 000 броя тираж, което за българските стандарти е изключително постижение и признание. Книга, която дълго време стоеше по върховете на класациите, а аз стоически отказвах да я прочета, защото си мислех, че е някаква пропаганда. Добре, че поправих грешката си.
Честно казано, нищо не знаех и за самия автор до преди 1 седмица, когато съвсем случайно попаднах на януарския брой на списание Forbes България, в което имаше интервю с Георги Господинов. Със списанията процедирам, както с книгите - чета от корица до корица, тъй че срещата ни беше неизбежна. За моя изненада, бях приятно очарован от историята на Господинов, от отговорите му, от отношението му. Накратко -  бяха разбити всички стереотипи и реших, че трябва да дам шанс на произведенията му. Първо ще започна с едно и ако то ми харесва, тогава ще прочета и останалите, А ако не ми хареса повече няма да вярвам на никакви класации.
От сега ви предупреждавам, че ревюто няма да има типичната си структура, защото ще пиша за една нетипична книга, която не може да се вмести в рамки. И все пак, нека научим нещо повече за Георги Господинов:

Георги Господинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Георги Господинов
Роден	7 януари 1968 г. (48 г.) Ямбол, България
Професия	литературен изследовател, редактор, преподавател
Националност	България
Жанр	поезия, роман, разказ,драматургия
Дебютни работи	„Лапидариум“ – стихосбирка (1992)
Известни творби	„Естествен роман“ (1999) „Физика на тъгата“ (2011)
Награди	„Южна пролет“ (1993) „Иван Николов“ (1997, 2004) „Рашко Сугарев“ (1998) „Развитие“ (1998)[1] „Икар“ (2004) „Аполон Токсофорос“ (2005) „Аскеер“ (2010) „Дъбът на Пенчо“ (2011) „Христо Г. Данов“ (2012)[2] „Български роман на годината“ (2013) Вазова награда (2014)[3] „Стоян Михайловски“(2015)[4]
Деца	Рая Господинова

Георги Господинов Георгиев, известен като Георги Господинов, е съвременен български писател. Причисляван е къмпостмодернизма.[5][6] [7]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Господинов е роден на 7 януари 1968 г. в Ямбол. Завършва българска филология в Софийския университет, по-късно става доктор по Нова българска литература към Института за литература на БАН с дисертация на тема „Поезия и медия: кино, радио и реклама у Вапцаров и поетите на 40-те години на ХХ век“ (издадена от „Просвета“, 2005) и работи като литературовед в Института по литература на БАН от 1995. От 1998 до 2000 г. е хоноруван преподавател в НБУ по писане на есе (1998), а по-късно по съвременна българска литература (1999 – 2000).[8]

Редактор е в „Литературен вестник“, седмичен колумнист е на в. „Дневник“ и редактор за България на излизалото в Оксфордлитературно списание „Orient Express“.

През май 2016 г. е отличен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – първа степен.[9]

Има една дъщеря (с литературоведката Биляна Курташева), Рая Господинова, родена на 13 януари 2007 година.

И моя анализ на произведението:

Първо, искам искрено да си призная, че изпитах завист. Завист, че тази невероятна история не съм я написал аз, че няма това дар слово, че нямам това развито и абстрактно мислене. Ако прочетете едно резюме на книгата сигурно ще се запитате дали авторът е наред с главния, или е под влиянието на някакви забранени субстанции... Но започнете ли да четете, ще осъзнаете, че той е много добре, даже прекалено добре. Проблемът е не в него, а в заобикалящия го свят. И както произведението започва "Аз сме", смело мога да кажа, че и "Аз сме", и аз бях едно от тези "Аз" в историята.

Авторът е "магесник", настани ме удобно на влак, пътешествието започна, а аз кротичко си наблюдавах през прозореца. И изживявах нещата. Всъщност, тази книга не се чете, тя се изживява. Само тогава можеш да усетиш силата на думите. Ако си "Той" или "Ние", то няма да си впечатлен. Трябва да си едно от всичките "Аз". (Отварям голяма скоба - не се страхувайте от личните местоимения, които употребявам. Още от началото ще ви стане ясно защо са те.)

Докато изживявах историята, усетих една прилика. Голямо сходство, поне според мен, има между Георги Господинов и Мураками. "Физика на тъгата" на моменти ми напомняше на "Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване". Странно ли ви е? Да, времената са различни, мястото е различно, но използваните похвати, героите, символиката... Георги Господинов и Мураками ми се сториха страшно свързани. Героят Гаустин от "Физика на тъгата" ми изглеждаше като Хайфа от "Безцветният....". И двамата толкова мъдри и едновременно налудничави, толкова нереални и нетипични. И самите сюжети на двете произведения радват със своята символика и абстрактно. Няма нищо поднесено директно, всичко трябва да си изведеш сам, трябва сам да излезеш от лабиринта.

"Лабиринтът" е ключово понятие в целия сюжет. Героят/героите през цялото време се опитват да си го обяснят, да го разгадаят, да го оправдаят и да излязат от него. Пътуването между еднаквите стени е вълнуващо и градивно. Поне за мен като читател. Може би и тук се крие най-голямото майсторство на Господинов - не знам как е успял да съчетае мит от старогръцките митове и легенди с комунизма и настоящето. Поуката, която си извадих е, че дори и събитията да ги разделят години, те се чувстват и изживяват по един и същи начин. Няма значение, че малко са се видоизменили, че мястото не е същото. Болката и радостта са еднакви. Очевидно те са константни.

Зашеметен съм и от историята на Минотавъра и съдебния процес, който се води. Все съм си мислел, че съм чел нелогични неща, но ето, че присъствах на съдебен процес с ищец и ответник от Античността. И дори бях помощни-адвокат на ищеца. Кога щях да изживея нещо подобно? Трябваше да чакам времето да тече наопаки ли? Да стана отново бебе и така още 3 милиарда години, защото на толкова била Земята? Е, благодарение на "Физика на тъгата", няма да ми се наложи да чакам. Изживях го тук и сега.

Имам и леки забележки. Поне за мен имаше два леко скучни момента - с изброяването на хотелите и след това театралното завръщане на комунизма. Но на фона на всичко останало, мисля, че мога да си затворя очите.

Като любими цитати се отбелязах доста неща. Стигнах до 36, което не знам дали не е някакъв рекорд. Някои са кратки, а други по половин страница. Ще ви представя три от тях:

"Сълзите тръгват, сега е техният ред, единствените утешители. Поне може да плаче, страхът се е отпушил, стомната на страха е преляла. Сълзите рукват по бузите му, по бузите ми, смесват се с брашнения прах по лицето, вода, сол и брашно, и омесват първия хляб на скръбта. Хляба, който никога не свършва. Хляба на тъгата, който ще ни  храни през всички следващи години. Соления му вкус по устните."

"На другия ден след Апокалипсиса няма да има никакви вестници. Каква ирония. Най-значимото събитие в историята на света ще остане неотразено."

"Един ден Делон, стар и забравен, ще научи, че в град Т. пред някогашното градско кино всеки следобед в продължение на 40 години го чака една жена с целия си багаж в малък сак."

Настъпи момента и на оценяването на книгата. Ако сте чели внимателно, сигурно сте усетили къде ще бъде настанен Георги Господинов. За съжаление на героя и родителите му, няма да е в кръгла сграда с големи прозорци. Но пък избраното място също е безкрайно красиво и има в себе си градини-лабиринти. Тъй че, ако Минотавърът се загуби някога, могат спокойно да го търсят там.

Благодарен съм на автора за всички емоции, които изпитах. Признавам си беше цяла палитра - гняв, притеснение, състрадателност, радост, забавление, умиление, отричане и т.н. За мен беше изключително удоволствие да прочета "Физика на тъгата" и определено някога ще посегна към "Естествен роман" и други произведения на Георги Господинов.

И за да не бавим новите жители на Островът, най-учтиво ги каня да заповядат в Двореца! Пожелавам им приятно пребиваване!

Използвани източници:

Информация за Георги Господинов - Уикипедия

Снимка на корица - helikon.bg

Снимкi на Версайски дворец:  rezervacia.com ; pochivka.com; ekskurzia.bg; chudesatanasveta.com