Четенето ме промени или си промених четенето?

Четенето ме промени или си промених четенето?

Здравейте, книжни плъхчета!
Как сте? Отдавна не съм публикувал нещо по-различно от ревю на книга или пък ретроспекция на прочетените книги. Но днес имам огромно желание да пиша, да чета, да коментирам.
Тази сутрин се замислих колко много съм се променил като читател. Вярно, че практиката ми не е много голяма - около 15 години съм читател, от 10 по-страстен читател, а от 3-4 маниак. И книгите ми не са впечатляваща бройка, със сигурност има хиляди, които са прочели повече от мен. Но въпреки това, много нещата не са такива, каквито бяха в началото. Ето най-съществените промени, които отчитам:

1.Започнах да подчертавам любимите си цитати

Настръхнахте ли от ужас? Вие сте от тези читатели, които искат книгата им да остане винаги като нова, да няма нито една драскотина? За да я запазите я обвивате във вестник или в новите красиви дрехи за книги?
Е, преди и аз бях от вашия отбор. Но смених лагерите. ;) Коренно промених отношението си. Книгата не е само и единствено онова книжно тяло, онзи сбор от страници. Книгата е самата история, дарбата на писателя да те заведе в нов свят. Тъй че отбелязването по страниците не съсипва постиженията на автора, не разрушава въображаемия свят. Винаги, когато пожелаеш можеш да отидеш там отново и преживяването няма да бъде различно.
Още нещо ми повлия - подчертавайки любимите си моменти, мога по всяко едно време да ги намеря, да ги прочета, да ги споделя и разпространя.Много по-лесно е.
Двигателят на промяната обаче е един въпрос, който си зададох. Ако един ден напиша собствена книга, тогава дали ще искам читателите да подчертават и драскат в книгата? И отговорът, който си дадох, бе положителен. Бих желал читателите да задраскват нещата, с които не са съгласни, да протестират срещу тях, да подчертават любимите си цитати. Най-страшното нещо не е да не ти хареса книга, а една книга да ти бъде безлична!

2.От моногамен в полигамен

Не се плашете, става въпрос за традицията ми преди това да чета само и единствено 1 книга. Преди да съм приключил книгата, да видя задната корица, не започвах нова книга. Дори и не го избирах, за да не се разконцентрирам.
Огромна, изключителна грешка. Но ето, че с времето я поправих. Сега в библиотеката си имам доста книги, с които съм се снабдил и чакат реда си да бъдат прочетени.
Още нещо - в момента чета "Изворът" на Айн Ранд, а "Яж, моли се и обичай" съм я оставил на пауза, заедно с "Калуня-каля" на Георги Божинов. И за да е по-интересно, на моменти чета по няколко страници от Юнг. Какво по-хубаво от това да си почиваш от книги с книги?

3.Кучешките ушички станаха книгоразделители

Тези, които се ядосаха на 1-ва точка сега могат да ми простят от части провинението. Престанах да отбелязвам прогреса си със страниците със сгъване на страницата, а започнах да поставям книгоразделители. Много от книгоразделителите ми са тези, които се подаряват със самата книга. Други пък са импровизирани и направени от мен - имам всякакви малки картички с котенца и пожелания за рожден ден, валентинки във формата на сърце и може би най-забавният книгоразделител ми е с героите от Замръзналото кралство.

4.Мъглата изчезна и времето е ясно

Е, като всеки читател и аз в началото се лутах. Взимах книги на различни автори, четях, без да се съобразявам с поредици, водех се по корица и резюме. И много често намирах шедьоври и още по-често се разочаровах. Просто защото действах на принципа на проба-грешка.
Сега мога да кажа, че знам какво ми се чете - класическите книги ми допадат най-много. Имам си и любими автори и с времето ще се постарая да прочета всички техни произведения, които са издадени на български.

5.По-любопитен към книгите

Любопитството ми към книгите ми рязко се засили. Преди не обичах да чета книжни ревюта, за да не си разваля удоволствието от книгата, а сега се ровя, интересувам се, търся цитати, за да преценя дали този стилът на автора е за мен. И още една промяна, която съзря в мен след един разговор наскоро - трябва преди да прочета книгата да знам нещо повече за автора, за живота му, за времето, когато е писана книгата. Ще се постарая да го правя, мисля, че само може да ми помогне в опознаването на книгите и преживяването им.



6.Книжни предизвикателства

Да, преди бях много против тези предизвикателства - колко книги ще прочетеш за една година, колко страници ще има книгата, за колко време ще прочетеш една книга. Последното все още го смятам за малоумно. Но към първото предизвикателство ми се промени отношението. Човек винаги се нуждае от цел, за която да се бори. Ако дадено число го мотивира и го кара да се развива, то тогава нека се поставят и изпълняват повече книжни предизвикателства.
През 2015 година си бях поставил 2 предизвикателства - 1 да не купувам книги преди да прочета поне 10 и то бе напълно неуспешно. Второто ми донесе куп хубави емоции - на страницата си във Фейсбук споделях свои любими цитати от избрани книги.
Самият аз представя книжните си предизвикателства за 2016 година. На мен са ми интересни, вярвам, че и на вас ще ви допаднат. Много ще се радвам, ако участвате в тях.

Книгоразделители

Здравейте, книжни плъхчета!
Тази вечер ми е дошла музата, вероятно. Реших да изпълня обещанието си и да съм по-редовен. Поради тази причина, ще споделя с вас един от "проектите", с които се занимавам.
А той е... неговото име е... Хаха, шегувам се. Реших да използвам ресурсите, които имам и да започна да изготвям книгоразделители на Photoshop.Не съм професионалист, както ще разберете, но важното е желанието да градя и да правя нещо, свързано с книги.
1.Причината
В детските си години прегъвах страниците си на кучешки ушички, за да отбележа на коя страница съм. Никога не съм поставял билети, пари, снимки и т.н. За мен това беше най-нормалното нещо. Но тогава пък не отбелязвах цитати по книгата, за разлика от лудото ми драскане сега.
Когато за пръв път видях книгоразделителите, подарък от една книжарница, не се зарадвах, защото не използвах. Но с течение на времето и прочетените книги, започнах да ги използвам и да улеснявам себе си. Сега, когато купувам книга, не проверявам дали има книгоразделител към нея, но пък открия ли, много се радвам. Особено, когато е за конкретната творба.
Да, цветни са, хубави са, в интернет има и специални, но няма от тези, които аз желая. Аз искам да започнат да продават книгоразделители с цитати от книги. И тъй като все още не съм видял такива, реших да се заема аз и да го представя на моите читатели.
2.Резултати
Представям ви четири книгоразделителя, специално за "Шантарам" на Грегъри Дейвид Робъртс. Това е една от любимите ми книги в топ 20, за която някой ден ще има ревю, задължително.

За оригиналните размери на книгоразделителите ->   http://postimg.org/gallery/r9ng9pcq/16d7108d/

ОТВОРИ
Ще се радвам, ако са ви харесали! Още по-щастлив ще ме направите, ако споделите мнение какво мислите за тях, харесват ли ви, искате ли да направя на някоя друга творба, вие правили ли сте си. Знаете, че за мен комуникацията е важна!

.... причини защо обичаме четенето [ Част 1]

.... причини защо обичаме четенето [ Част 1]

Здравейте, книжки плъхчета! Бях ви обещал, че ще съм по редовен, но заради определени обстоятелства свободното ми време чувствително намаля и нямаше как да пиша. Трябваше да се разделя с четенето, а както със сигурност знаете, това не е никак приятно.
Освен това, аз мисля и обмислям много неща, свързани с блога ми. Искам да го направя място, което ще посещавате с огромно желание, ще получавате информацията, която желаете, ще коментираме, ще спорим и ще си даваме книжни съвети. Началната ми идея бе да е само блог, в който коментирам книгите, които съм прочел, но реших, че това не е достатъчно и читателите ми заслужават нещо по-добро. Поради тази причина, реших, че съвсем непрофесионално, аз ще пиша своите мисли и тревоги относно книжния свят.

Първата тема е:

.... причини  защо обичаме четенето [ Част 1]

Не, вие не грешите, не се притеснявайте! Не търкайте с пръст екраните си, моля! Не съм написал точния брой, защото намерението ми е да направим тази класация или класификация заедно. Ще помоля да не се цитират статии, а да се изрази собствено мнение и защо точно обичате да четете. Началото ще дам аз с тези мои предложения:

Поне при мен много пъти се е случвало да се оплаквам от някой филм. Или да не го изгледам до края, защото виждането на сценаристите и моето се различава. Всички знаем клишето, че в момента се правят филми с много ефекти и с малко актьорска игра. При книгите също таланта на автора оказва особено влияние, но голям принос има и читателят и неговото въображение.При книгите, ако не ти харесва определена част, можеш да я промениш по свое усмотрение, докато при гледането на филм ти си просто наблюдател.

Оо, нека не изглежда, че съм някакъв темерут и не искам да общувам с никого. Напротив, искам да общувам с приятни хора на приятни и смислени теми. Но четенето си е нещо лично. Последно съм чел на глас в училище. Аз обичам да си се отделя с книгата, да си потъна в нейния свят и да си живея там, докато не стигна финала. Не обичам да слушам музика, докато чета (освен, ако не е опера), нито някой да е около мен и да си е пуснал телевизора, например. Обичам да чета на спокойствие и сам. Сега се замислям, че ако се направи книга, която да се чете от двама едновременно, без да се вреди един на друг, това би бил голям хит. Ето още една идея, над която мога да се замисля.

Да, малка е вероятността утре да замина в Америка, или Азия. Да съм сред мафията на Бомбай, да съм в Австралия в ранчото на Меги от "Птиците умират сами" или пък, да не дава Господ, да съм в плена на 1984. Не виждам смисъл да се четат романи, които отговарят на твоя живот и те описват теб. Напротив, трябва да се четат различни неща, за да откриеш натрапчивостта на еднообразието и силата на многообразието. 

Тази причина много се чудих дали да я публикувам, честно. В последно време много се говори за четящия човек и колко бил добър той, колко умен, колко възпитан. Да, но аз срещам хора, които са четящи и са злобни и гадни. И това идва от техния характер. Възможно е да са смирени като ангели, когато четат, но ако ги срещна да четат, няма да ги заговарям, защото не искам да им развалям удоволствието. Но има хора всякакви на този свят. Има и приятни събеседници, с които можеш да откриеш общ език и да дискутираш. Едни от най-хубавите книги са неизвестните, които малко хора са чели и популярността им не е на база продажби, реклама в интернет, а сред личните разговори на хората. Но за да говориш с тях, ти трябва да си четящ човек.

Думите, които казва човек могат да ти позволят да си направиш много правилен извод за него. Няма какво да се лъжем, всички обичам да чуваме дълги и смислени речи, които включват поучителни истории, има скрит смисъл и те докосват в сърцето. Но можем ли да разкажем и ние такава? Може би все още не, но това не пречи да продължаваме да четем и да учим. Да продължаваме да натрупваме капитал от думи и може би някой ден нещата ще се получат спонтанно.

А какви са вашите причини да обичате четенето?