Книжна 2015 година III част

Книжна 2015 година III част

Ето, че стигнахме и средата на тази моя ретроспекция. Тази част и следващата ви показвам книгите, които са ми харесали, но има и още какво да се желае. В последната ще ви запозная и с разочарованията ми за годината. Но да не губя време, а да започвам с кратките ми резюмета:

1."Чичо Томовата Колиба" на Хариет Бичър Стоу - Дааа, прави сте, ако си мислите, че съм закъснял с 10-15 години с прочитането на тази книга. И сам го знаех, но въпреки това исках да я прочета. Знаех основната идея на автора, но въпреки това исках да преживея историята в нейната цялост, красота и на моменти отвратителност.

Чудите се защо казвам красота ли? Ами заради този човешки дух, за който говоря непрекъснато. Чичо Том го притежава, проявява и дори раздава на хората около себе си, без да се страхува и притеснява. И това ми харесва, волният и свободен роб. Оксиморон? 12-токласници, честито, ако сте забелязали това, няма защо да се притеснявате за бъдещите матури!

В заключение мога да кажа, че книгата си заслужава. Ако все още не сте я прочели, включете я в своя списък. Допускам, че не се класира в моя топ, тъй като времената, в които живеем са много по-демократични и въобще не отговарят на описаните отношения в книгата. Но пък вярвам, че и невероятната книга е допринесла за тази промяна.

2."Хиляда сияйни слънца" на Халед Хосейни - Първа среща с този автор. Препоръчаха ми го от книжарницата, докато си търсех нещо интересно за четене.

Тази книга я свързвам най-вече с мястото, където я четох - във Велинград. Беше ми едно от четивата през почивката.

Със сигурност книгата ми допадна, не мога да кажа, че съм се забавлявал, защото самата история не ти позволява да се смееш, а по-скоро те подтиква да съпреживяваш. Отново звуча абсурдно - мъж да съпреживява съдбите на две жени, но го казвам от гледна точка на случващото се в момента и крайността на една от религиите.

Смятам, че всяко човешко същество, независимо от религия, пол, националност и т.н, трябва да се приема само и единствено като човешко същество, а не като роб или предмет.

Хосейни е представил интересна история, няма спор. Това, което ми липсва е, че можеше още малко да се наблегне върху вътрешния свят на Мариам. Но да оправдаем Хосейни с това, че е мъж и колкото и добър разказвач да е, да разказваш от погледа на жена е трудно.

Знам, че от автора има и други преведени произведения на български, тъй че когато дойде и тяхното време, и тях ще прочета.

3."Жени" на Буковски - :D Вървя по тънка лайсна, може би някои ще ме нарекат циник? Други идиот, а трети пък ограничен към хубавата литература?

На мен тази книга ми допадна. Стори ми се различна, тъй като аз не чета българските еквиваленти на Буковски и този стил ми бе непознат.

Да, алкохолът и сексуалните партньорки бяха в повече, но пък беше забавно.

Буковски е циничен, груб, но трябва да се признае, че е и мъдър. Спрете ли да гледате на произведението като обида за женския пол и изобличаване на мъжете, може би ще откриете и красотата на "Жени".

4."Баба праща поздрави и се извинява" на Фредрик Бакман - спомняте ли си ревюто за нея? Нека ви припомня:

http://ostrovatnaknigite.blogspot.bg/2015/12/blog-post.html

Накратко, книгата е добра. Получаваш една невероятна носталгия по близките хора, най-вече бабите. Признавам си, че след прочитането на книгата, станах с една идея още по-добър към моите прекрасни баби.

Историята е приятна, няма как да не си припомниш детските години или някоя конкретна случка.

Основните критики - гооооляяямо продуктово позициониране. Няма да казвам марките, защото четете ли книгата, няма как да не ви издразнят.

5."Още въздух" на Джордж Оруел - А това ревю спомняте ли си го? Нека не ви изпитвам, ще споделя линка отново:

http://ostrovatnaknigite.blogspot.bg/2015/09/blog-post_24.html

Аз съм огромен фен на Оруел! Обожавам 1984 и Фермата на животните! След тези два романа бях тотално премазан, разбит, съкрушен, впечатлен, влюбен и въодушевен! Тези антиутопии ме подтикнаха да търся още качествена литература. Но беше трудно.. защото именно те дигнаха много нивото.

Много исках да прочета още произведения на Оруел, но разбрах, че друга преведена негова книга е с изчерпан тираж и не може да се намери нито по книжарници, нито в интернет.

Докато не разбрах, че на пазара има "Още въздух". Голяма моя грешка бе, че очаквах нещо толкова добро, колкото другите четени романи на Оруел. И не го получих.

Тази книга е първата му, тоест с нея все още се е изграждал като автор, пробвал е кое се получава и кое не, кое се харесва и кое не. Може ли да го обвинява човек, след като след "Още въздух" е написал и шедьоврите "1984" и "Фермата на животните"? Не, разбира се!

Препоръчвам я за истинските фенове на Оруел. Ако искате да опознаете още от неговия свят, а споменатите вече няколко пъти книги не са ви достатъчни, вземете "Още въздух".

6."Аз съм пратеникът" на Маркъс Зюсак - От Зюсак съм чел известната "Крадецът на книги". Спомням си, че я прочетох за 1 уикенд, историята тотално ме погълна. И бях с много добри впечатления.

А "Аз съм пратеникът"? Хм, със сигурност е нива под "Крадецът на книги".

Историята е приятна и разказва за един неудачник, който няма цел в живота и не знае какво да прави. След като предотвратява банков обир, започва да получава карти по пощата кои хора да посети и как да им помогне. Героят се впуска в приключение с напълно непознати и решава проблемите им, докато се опитва да реши и своите.

Огромен минус на тази книга е начинът на писане. Скучни изрази, може би, защото и самите герои не блестят с някакви специфични качества.

Ако трябва да съм честен, прочетете я само, ако сте големи фенове на Зюсак или пък имате много свободно време.

Девето ревю: Фредрик Бакман - "Баба праща поздрави и се извинява"

Девето ревю: Фредрик Бакман - "Баба праща поздрави и се извинява"

На Островът на книгите всички книги живеят заедно в мир и разбирателство. Но е нужна една по-специална връзка. Не е достатъчно да са  в приятелски отношения, необходимо е да се приемат за семейство. А най-добре ще им помогне за това "Баба праща поздрави и се извинява" на Фредрик Бакман.

Девето ревю: Фредрик Бакман - "Баба праща поздрави и се извинява"

Накратко: Да, заслужава си четенето. Предупреждавам, че е със страхотна идея, но като стил на писане не е литературен шедьовър. Ако искаш около Коледа да си починеш с книжка, определено тази би била добра възможност.
(Това е за тези, които се интересуват от книгата и историята, но се колебаят дали да я прочетат. Едновременно с това не искат и да разберат твърде много, за да не си развалят емоцията.)

"Баба праща поздрави и се извинява"

автор: Фредрик Бакман

издателство: CIELA

година: 2015

страници: 418

цена: 15 лева








Здравейте, книжни плъхчета!

Как сте? Четете ли книжки? Тези, които посещават страницата ми във Фейсбук, знаят, че последно време съм много ангажиран и оставям на заден план книжните си задължения. Но определено не съм ги забравил и не смятам да пропусна да се реванширам. Дори с нетърпение чакам тези дни, когато ще си седна удобно на топло и те си чета цял ден. Може би това ще се случи около празниците. Така още повече ще ги оценя. :) Книгата, която ще ви представя, я прочетох отдавна - преди повече от седмица, но не исках директно след прочита да пиша, исках малко да ми поулегне историята. След това пък нямах време. Но това няма значение, щом четете това, значи вече съм си изпълнил задачата.

Първо, по традиция ви представям кратка биография на автора. Днес обаче не мога да го направя, няма информация на български език за Бакман. Единственото, което се казва за него е, че е популярен шведски блогър и писател, авторът на "Човек на име Уве". От профила му в goodreads мога да ви информирам, че е роден в Стокхолм на 2-ри юни 1981 година.












За какво се разказва в "Баба праща поздрави и се извинява"?

Основните герои в книгата са Елса, която е почти на 8 и нейната баба, която е на седемдесет и седем. И до тук се приключва с нормалността. Нито Елса е типичният образ на почти 8-годишно дете, нито пък бабата. Те са пълни противоположност на образите, които най-често срещаме - смиреното дете и тихата, бавна и спокойна баба.
Бабата на Елса е най-добрата ѝ приятелка, тъй като в училище тя е тормозена и не може да намери приятели. За да помогне на Елса да преодолее подигравките, баба ѝ избира хиляди щури занимания, които често завършват с посещение в полицията. Това естествено, дразни майката на Елса, тоест дъщерята на баба ѝ. Но въпреки това интересните занимания не престават. Тук се включват замерване на полицаи с пръст, влизане късно вечерта в зоологическа градина, сушене на телефон в микровълнова/тостер, каране на старата кола на баба - Рено и още хиляди лудости.
Но както всички хубави неща в живота, и тази невероятна история има край. Бабата на Елса умира. Преди това обаче изпраща Елса на първите мисии да посети приятелите на баба от блока, в който живеят всички. Малкото момиче научава неща, които никога не е знаела за баба си, за обитателите, за живота им, за опасностите, които я грозят.
Действието се развива на две места - в Швеция и в царството-на-почти-будните. Второто е място създадено от бабата на Елса, където двете живеят безкрайно щастливо.


А ето и с какви впечатления съм от книгата:

Първо, книгата се чете страшно бързо. Прочетох я за около четири дни. Вярно, тя не е много обемна, едва 400 страници е, но шрифта е едър и  страничките си минават неусетно. Стилът на писане на Бакман, поне за мен, може да се определи като нормален език за комуникация. Той е този, който срещаш всеки ден в интернет, който можеш да чуеш сред приятели. Определено не може да претендира ни най-малко за силна литература. Това не е шедовър, който ще остане във времето и ще се помни с векове. То едва ли това е било и основната идея на автора, но това е отделна тема.

Издразни ме честата употреба на думи като "идиот", "идиотски", "глупаво", "глупав" и т.н, тоест думи които са меко казани неблагозвучни, а и някак развалят красотата на езика. Разбирам, че тук целта е била да се търси най-близка връзка с действителността, но все пак... Тази книга в началото си мислех, че би била идеална да се предостави на децата в тинейджърските им години. Сега не съм толкова сигурен. Да, те са много по-наясно с този език, използват го, но не ми се иска да им се показва, че този език вече се използва в книгите.

Следващото, което не ми допадна е голямата реклама, която се прави на марки и продукти - айфон, айпад, рено, киа, ауди, фанта и т.н и т.н. Е стига де! Много е неприятно. Има едни моменти, в които се твърди, че едва ли не, ако нямаш някое ай-, тогава си задръстен. Страхотно внушение, просто идеално! Та и това ми уби леко удоволствието от четенето. Все съм чел книги, ама такова продуктово позициониране рядко съм срещал, признавам си.

Какво ми хареса? Ами хареса ми мнооого идеята. Обожавам историите за връзките между хората. Обожавам да се пише за връзката с възрастните хора, с нашите родители, с нашите корени.

Историята, предадена по-горе като резюме, се отличава мнооого от това, което ще почувствате при четенето. Няма как да не докосне сърцето ви, ако е имало или все още имате баба, която е давала/дава всичко за вас. Аз съм от тези късметлии, които си имам баба и докато четох книгата си мислех за нея. Осъзнах колко голяма е ролята на бабата и как тя пренебрегва себе си, за да даде всичко на внука. И моята баба, като бабата на Елса би искала да я взема на война, убеден съм. И моята е правила всичко, за да ме накара да забравя проблемите си. Мисля, че да имаш такава баба, дядо, вуйчо, чичо, леля, майка, баща или какъвто и да е роднина, е най-голямото богатство, за което може да си мечтае човек. Реално погледнато, кое струва повече от това? Най-важни на този свят са хората и това трябва да го осъзнаем рано, а не когато стане прекалено късно и ги загубим.

Царството-на-почти-будните ме плени. То е символ на другия свят, който ти създават близките хора, за да се справиш проблемите. Когато не си достатъчно силен, може спокойно да отидеш там и да се върнеш, когато се почувстваш готов. Бабата на Елса е много креативна, защото е създала един магически свят. Докато четох и аз поживях в него. Честно казано, много ми се иска той да е реален и по-често да го посещавам.

Тази книга смятам, че би била отлична причина и основание да изразите чувствата и мислите си към близките. Изпитвали ли сте истински чувства, няма как да не си помислите за този човек. Ето в това е магията ѝ, че ще те накара да мислиш и да чувстваш. А това е много ценно.

Сюжетът ми хареса, с изключение на някои неща, които споделих вече по-горе. Мисиите, които изпълнява Елса са много показателни и за нас като хора и за това какво знаем за света. Едва ли има някой на този свят, който е преживял, знае и може всичко. Не вярвам и някой да знае и най-малките подробности за човека до себе си. Винаги има какво да научиш. И по-добре, защото в противен случай бихме си станали скучни. Но тук има и още нещо - не трябва да съдим хората, преди да влезем в обувките им и да извървим пътя им. А как това се изразява в книгата, ще разберете, ако я прочетете.

Любими цитати: /не са много, но ето все пак някои/

"Страховете са като цигарите, казваше баба: не е трудно да спреш проклетниците, трудно е да не ги почнеш пак."

"Най-голямата сила на смъртта не е, че кара хората да умират, а това, че кара другите, които остават след тях, да поискат да умрат."

И дойде време за оценката. Ще бъда напълно обективен. Идеята е великолепна, заради това заслужава голяма къща. Но пък не ми харесаха някои изрази, продуктовото позициониране. Поради това, ще настаня Елса и баба ѝ в блок:

Надявам се на Елса, на баба ѝ, на Брит-Мари, чудовището, приятелят и останалите да им харесва!

Използвани източници: helikon.bg - снимка на корица