Тридесет и второ ревю: Габриел Гарсия Маркес - "Спомен за моите тъжни проститутки"

Ревю N32 Габриел Гарсия Маркес - "Спомен за моите тъжни проститутки"

Здравейте, книжни приятели!

Много ми се искаше да публикувам поне едно книжно ревю преди да сложим край на 2018 година, но литературата, която чета, е по-скоро нехудожествена, в някои случаи доста специализирана и няма как да направя ревю. Много бях щастлив, че някои от вас ми писаха, че очакват ревю на някоя нова книга, която съм прочел.  По една чиста случайност вчера бях в една от големите книжарници и си направих коледни подаръци - книги. Именно една от тях бе тази, която днес ще ви представя.

Знам, че заглавието е леко плашещо, скандализиращо и си мислиш, че ще е пълно с вулгарности. Е, от части сте прави, описани са доста от преживяванията на главния герой, но определено не е на степен Буковски и дори си има литературен чар.

Накратко, сюжетът на творбата ни запознава с посрещането на 90-тата годишнина на един бележит журналист, който от години, непрестанно пише за известен вестник и рубриката му се следи с голям интерес. Същият, достигнал тази достолепна възраст, прави анализ на живота си, преживените събития, постигнатите резултати, както и причините довели до тях. В него напира желанието да бъде с девствено момиче, малолетно. (Знам, че е наказуемо, и аз не го одобрявам, но все пак тук става въпрос за художествена измислица) За да осъществи това свое желание му помага неговата добра познайница Роса Кабаракас. Тук започва и развръзката на сюжета, намирането на момиче, което да отговаря на тези условия не е лесно, но именно това я прави специално.
Творбата представя една истинска любов, лудо влюбване - от страна на един стар мъж, който все още има силите да живее, а не просто да съществува. В "Спомен за моите тъжни проститутки" е представена една истинска любов, колкото и абсурдно да звучи, тъй като тя не оставя безразличен главния герой. Той преминава през радости, преживява тежки катарзиси, изправен е пред трудни дилеми и прави тежки избори. Любовта в книгата не е онази обичайната, която виждаме в ежедневието си, защото тя не е въобще консумирана, защото и така не става ясно какви са чувствата на момичето. Да, споделих ви доста от сюжета и ключови моменти, но това не е важно, до тези изводи се стига още на 10-20-та страница и в последствие се затвърждават. Но следват и редица куп въпроси, които читателят си задава - споделена ли е любовта, какво е нейното бъдеще, може ли тя да възкреси някого като феникс? Всеки трябва да отговори сам за себе си, вярвам, че тази книга, прочетена от 100 човека, ще се възприеме по 100 различни начина, защото всички имаме различен стаж в любовта, различно виждане за живота и различни идеали, пред които се възхищаваме и ни водят напред.

Извод: Определено книгата не е на нивото на "Сто години самота" и "Хроника на една предизвестена смърт" и според мен изданието не оправдава цената си от 15 лева за 106 страници. Наясно съм, че литературата и изкуството не се теглят и мерят, понякога и 1 изречение може да ти донесе по-голяма наслада от 800 страници глупости, но все пак, цената за мен е твърдв висока.
Препоръчвам я на тези, които харесват Маркес и искат да се запознаят с още негови произведения. Но преди прочитането е необходимо да оставите настрана чувството си за осъждане на другия и да разбирате, че четете едно художествено произведение.
Категоричен съм, че ако не сте чели нищо от Маркес, това не трябва да бъде първата негова книга, защото не може да разкрие гениалното му майсторство.
Аз лично не съжалявам, че я прочетох, смятам, че тази книга ще ме държи няколко дни и ще си задавам въпроси на самия себе си. Надявам се да е "трудна хапка" и за сметка на бързото прочитане, да оставя вкус за много по-дълго време и ако се наложи дори да я препрочета, за да попия още мъдрост от великия Маркес!

Ако трябва да дам някаква оценка по шестобалната система, би била:
4,5/6

Ще се радвам да споделите под публикацията своите коментари, впечатления, прочели ли сте творбата, допаднала ли ви е, какво не ви е харесало. :)

използвани снимки: helikon.bg & ozone.bg

Тридесет и първо ревю: Стивън Кинг - "Сияние"

Здравейте, книжни приятели! Дойде моментът да Ви представя книжно ревю N8 за 2018 година. От заглавието може да разберете, че става въпрос за една изключително популярна книга на кралят Стивън Кинг, а именно "Сияние".

Мислех си, че само  издателство Бард издават книгите на Кинг, но със страхотното произведение се запознах от книга на издателство Ибис, 485 страници за цена 16.90 лева.

Това не е първата книга на Кинг, която чета, но и не съм негов върл фен и да съм прочел цялото му творчество. Избирал съм за четиво около 6 негови заглавия и от 3 останах изключително впечатлен, но въпреки това не е моят любим жанр и срещите ми с Кинг са рядкост и начин да разнообразя и обогатя своя книжен свят. "Сияние" определено е книга, която попада в категорията на одобрените книги и само времето ще покаже дали няма да се превърне в най-добрата книга за мен от творчеството на Стивън Кинг.

Ще се опитам да Ви запозная съвсем накратко със сюжета. Централни образи в романа са семейство Торънс - бащата Джак, майката Уенди и техният 5-годишен син Дани. Бащата е бил писател и учител по английски език в гимназия, но поради остър конфликт с негов ученик, завършил с физическа разправа, губи работата си и се налага да се премести в друг град. Джак има дълбоки проблеми с алкохола още преди индицента с ученика, но несгодите и неуспехите го връхлитат след това. Същият не успява да си намери работа, отношенията му със съпругата са изключително напрегнати заради неговото агресивно поведение към сина им Дани, а и травмите от миналото не му позволяват да направи крачка напред. Спасителен пояс, който да го изведе от блатото на нещастията се оказва предложението за работа в хотел "Панорама", който затваря за клиенти през зимата и се нуждае от семейство, което да го поддържа през този период. И ако предложението изглежда примамливо, то има голяма уловка -хотелът е изолиран от света, не можеш да се радваш на чужда компания, ежедневието ти е само между четирите стени, но и нещо още по-страшно - "Панорама" има своята славна, но и срамна история и обитатели, които никога не го напускат. 

С какви впечатления останах аз от книгата? - Смело мога да Ви я препоръчам. Страхотно четиво, което не ме пусна последните 3 дни, докато не го завърша. Да, ако имате спешна и неотложна работа, недейте да я почвате, рискувате да нарушите плановете си или пък да мислите за книгата, докато работите. 

Изключително силно произведение. Ноторно известен факт е, че Стивън Кинг е ненадминат в това да стресира читателя, да го кара да усеща чуждо присъствие близо до себе си, изобщо, да те изкара от зоната ти на комфорт и то с твоето разрешение. В тази творба отново доказва своята сила и дарба и страшните образи плашат и напрягат, но по готин начин :)) Лично за мен, в тази книга има много повече психология, отколкото ужас. Цялата история е базирана на отношенията в семейството - между майка и син, между баща и син, между съпруг и съпруга, както и отношенията между приятелите - приятели по чашка, приятели по съдба. Докато четях виждах толкова много житейска драма, толкова много обяснения на случващото се и то чрез психиката и мислите на главните герои. Характерите им бяха блестящо отражение на тяхното минало и на нерешените проблеми и раните, които са оставили по душите и телата им. Прочитането няма как да ти позволи да останеш безразличен, още след първите 100 страници почваш да свързваш проблемите на героите със свои лични или на твои роднини и приятели, в образът на съпруга-насилник виждаш извадка на слабохарактерните мъже в обществото, в създадената картина на детето, което чува и вижда неща, недостъпни за останалите, се различават "особените" деца- онези, с които останалите не намират общ език и смятат за ненормални. Историята на книгата ме погълна изцяло, продължавам да си задавам въпроси защо, как и други. Стивън Кинг е невероятен и съм му благодарен, че е подарил тази история на света! Не искам да я изживявам никога, но истинско удоволствие за мен бе да съм наблюдател.

Накратко, гореща препоръчвам тази книга, защото носи колкото наслада, толкова ужас, но и те кара да мислиш и анализираш. Ако по някаква причина не харесваш стила на писане на Кинг, пък историята те е заинтригувала, можеш да гледаш и екранизацията на творбата. Казва се  "Сиянието", от 1980 година с главна роля неповторимия Джак Никълсън. Не съм гледал филма задълбочено, превъртях, за да видя дали си съвпадат историите, поне аз видях големи разлики, а съм чувал, че екранизациите по книгите на Кинг се доближават страшно много до оригинала. Първите разлики открих във визиите, на второ място имаше ситуации, които не се развиваха в книгата, а други бяха пропуснати или променени. Поразрових се из гугъл за информация и разбрах, че авторът въобще не е доволен от екранизацията, защото коренно се различавала от идеята на книгата. Въпреки това, киноманите смятат, че сам по себе си филмът е много стойностен и е един от задължителните за гледане. Трябва и аз да го изгледам внимателно, за да му дам оценка, убеден съм, че играта на Никълсън ще ми повлияе и ще приема промяната на режисьора в сюжета.

Ще се радвам да прочета и вашето мнение и дали сте чели книгата/гледали филма. :)

Тридесето ревю: Блага Димитрова - "Урания"

Здравейте книжни приятели! Време е за книжно ревю N7 за 2018 година. Днес на вашето внимание ще представя една книга на невероятната Блага Димитрова и това е "Урания". Мисля, че далеч не е най-известната ѝ творба, но върлите почитатели на Димитрова със сигурност я знаят.
Изданието, с което аз се сдобих е на издателство Хермес, от 2017 година и обемът на творбата е от 430 страници.
Няма да се извинявам на феновете на Блага Димитрова, защото това все пак е моето лично мнение, от позицията на читател, а не литературен критик. Но ако наистина обичате нейното творчество, гарантирам,  че моето ревю няма да ви хареса, дори би ви издразнило.

"Урания" бе една изключително бавна и тегава книга за мен. Започнах я приблизително началото на май месец, в началото бях изключително ентусиазиран, имах моменти на застой, изоставих я, прочетох други книги, после пак се върнах към текста за кратко и така до днес, през август месец, мога да кажа, че това въобще не е моята книга и с мъка и натоварване я завърших и то, за да надвия ината си, любопитството и интересът отдавна си бяха заминали. Възхищавам се на писането на Блага - толкова хубави думи, толкова добро познаване на материята, личи си, че когато я е писала е прочела толкова много други книги, за да бъде достоверна в частите, които трябва да е и не са художествена измислица. Но този сюжет - очаквах действие, до средата на книгата таях надеждата, че нещо наистина пленяващо ще се случи, че повествованието ще ме отнесе, че няма да имам търпение да разбера какво е искал да каже гласът - уви, не бе така.
Всеки момент, който ме заинтригуваше, бе последван от тройно повече скучни обяснения. Или скучни за мен самия.
Разбирам, че "Урания" не е типичната книга. Малко  художествени книги говорят за историята на езика, за неговото богатство. А и заглавието подсказва, че ще има астрономически елемент. Макар че не съм силен по тези теми, имах желание да получа нова информация, пък може и да проявя интерес. Не се случи. Старая се да бъда максимално обективен и положителен, но хора - това са 4 месеца за 430 страници. Днес за 4 часа завърших книга от 250 страници.
Мисля си, че не успях да харесам героите - бяха ми твърде плоски. Разбирам, че мъжете Якодимов и Велизар трябваше да са обратното на Урания, за да има контраст, но пък чак толкова изпразнение от смисъл и обаяние?? Съчувствах на Урания, искаше ми се да усетя мисълта ѝ, чувствата ѝ, но толкова хаотично момиче не е за разбиране.
Финалът също не ми допадна, а ако поне той бе наред, щях да кажа, че нещата са добри в началото и в края си, но уви, сюжетът беше интригуващ в самото начало и после болезнено скучен.
Мисля, че разбрахте моето мнение - не ми допадна тази книга. Допускам, че може би не е бил точния момент да се запозная с Урания, може би не съм свикнал със стила на Блага, а защо не и просто да не е писана за читатели като мен. Много бих се радвал да прочета мнение на някой, който е впечатлен от "Урания" и да ми обясни защо. Може аз да не съм обърнал внимание на нещо важно.

От толкова много мои разсъждения, пропуснах да разкажа нещо все пак. Главните герои в творбата са Урания, професор Якодимов и неговият помощник Велизар, може да се посочи и Белокосата. 18-годишната Урания чува в съня си загадъчен глас, който ѝ говори на непознат език и то винаги и само една и съща дума. Момичето се опитва да го разкодира, но  поради крехката си възраст не е натрупала необходимите знания, за да го осъществи. Гласът ѝ помага, за да намери хората, които имат достатъчно познания и средства, а именно професор Якодимов и Велизар. Из между многото тълкувания и разкази за езиците в отминали времена, се заражда и една любов, но нейната трайност е твърде кратка, а може би не е  толкова любов, а по-скоро привличане.

Двадесет и девето ревю: Робърт Джеймс Уолър - "Мостовете на Медисън"

Книжно ревю N6 за 2018 година

Здравейте, книжни приятели!

Днес ще ви представя ревю на една изключително известна книга и не по-малко популярен филм, а именно "Мостовете на Медисън". Авторът на творбата е Робърт Джеймс Уолър, а режисьор на филма е Клинт Истуд, който също така влиза и в образа на главния герой Робърт Кинкейд.

Накратко как стигнах до тази книга. Заглавието е познато за всички ни, чували сме го многократно. Препоръчвана е неведнъж като книга за силната любов, за чистата любов, за отношенията в пълния смисъл на думата. Постоянно отлагах закупуването ѝ, но когато я видях на Алея на книгата в град Пловдив тази година, сметнах, че е време да се сдобия с нея, а когато ѝ дойде времето и да я прочета. Е, намерих свободно време и това се случи. А почти веднага след това изгледах и филма, ще напиша и няколко думи за него. Книгата е на издателство Лабиринт и е едва 165 страници.

Какъв е сюжетът на този любовен роман? Робърт Кинкейд е самотен фотограф, който отдавна във времето е имал съпруга, която го изоставя зарази неговата страст по снимането и липсата на страст и развитие в отношенията им. Отдаден на работата си, той обикаля различни красиви, диви и необичайни места, за да се запознае с културата на това място, но най-вече да твори, като запази мига за цяла вечност в своите снимки. Воден от красотата и чувството на един творец, Робърт Кинкейд приема задачата от списание National Georgaphics да заснеме 7-те моста на Медисън. Тъй като мястото му е непознато, той търси помощ от обитателите на първата къща, която намира - а именно от Франческа Джонсън - жена на фермер и майка на две деца. Италианка по произход, била е учителка, но заради семейството си тя си превръща в домакиня, както и помага на съпруга си да ръководи и управлява фермата. 

Двамата, макар дистанцирани един от друг, бързо опознават себе си, разбирайки, че в душите им има едни и същи мисли и че в сърцата им бие една и съща любов. Книгата наистина представя една изневяра към съпруга, но читателят е склонен да я прости. Защото в действителност Франческа винаги е принадлежала и ще принадлежи на Робърт. Любовта не се изразява само и единствено във физическото себеотдаване, а много повече в психическото и емоционалното.

Какво е моето мнение за творбата? - Хареса ми, макар че очаквах много повече. Мислех, че ще има някакви силни цитати, които да ме карат да спирам, да анализирам и да се самоанализирам. Не мога да кажа, че стилът на писане е на най-високо ниво. Но за сметка на това красивата история и идеята в нея компенсират. Препоръчвам ви тази малка книжка, ако искате нещо красиво, макар и противоречащо на нагласите на обществото. Смятам, че такава любов, изживяна дори като читател само, е едно страхотно преживяване.

Относно филма - Мерил Стрийп е изиграла страхотно ролята си - със стил, финес, чувство. Аз може би имам някакъв проблем с Клинт Истуд, но поне не ми беше реалистичен в играта си. За мен той не влезе напълно в образа, описан в книгата. Определено с друг актьор смятам, че филмът би бил по-достоверен. Заснемането му е отдавна, заради това не очаквайте блестящи декори, ефекти и изобщо чудесата на новото кино. За сметка на това ще сте възнаградени с умението на старите режисьори да ви допуснат в компанията на актьорите и действията им да изглеждат все едно се случват на сантиметри от вас.

И тъй като винаги правим сравнение между книга и филм, мога да кажа, че и тук има малка разлика, но тя никак не влияе на основната история, тъй че се забелязва от по-наблюдателните.

Това беше моето ревю - за пръв път върху книга и върху филм. Надявам се то да ви е допаднало, да ви е провокирало да прочетете творбата на Робърт Уолър или пък да гледате филма на Истуд. А ако не съм бил толкова убедителен, поне да сте ги поставили в списъците си за бъдещо четене/гледане! Благодаря за вниманието! :)

Двадесет и осмо ревю: Джеймс Патерсън и Ричард Дилало - "Магазинът"

Книгата, която ви представям е "Магазинът" от Джеймс Патерсън и Ричард Дилало.
Разбира се, името на Джеймс Патерсън съм го чувал и знам, че е един от най-продаваните автори, но въпреки това, не бях чел никакво негово произведение до този момент.
Книгата ми е подарък, освен това от страниците за книги и книжните групи знам, че е нова, ако не греша, издадена е 2018 година в България, а в Америка през 2017.

Книгата е на издателство Сиела, не е голяма по обем, едва 240 страници с много удобен шрифт, просто не усещаш как минаваш страница след страница. 

Нека ви разкажа и малко за сюжета: жанрът на книгата е антиутопия. Главните герои са семейство Брендайс - съпругата Меган и съпругът Джейкъб, както и децата им Алекс и Линдзи. Всички те живеят в Ню Йорк, но изпитват недоволство от условията там. Все по-разпространена е онлайн търговията и по-точно влиянието на гигантът и монополист Магазинът. Все повече обичайни професии се губят, хората се превръщат в консуматори, без да имат възможност да си го позволят, което води и до настъпването на техния крах като личности. Меган и Джейкъб също са засегнати от тази опасност, тъй като работят като писатели, пишат книги, статии, текстове за реклами. Но хартиените издания не се търсят толкова, публиката с всеки ден намалява и усилията, които полагат двамата остават неоценени и незаплатени. Поради това, двамата решават, че след като не могат да се борят с такъв гигант като Магазинът, остава да започнат да работят с него. Уви, ръкописът им на "История на рапа" бива отхвърлен и трудът и подготовката им не намира своята публика.
Семейство Брендайс взима решение да изоставят своя живот в Ню Йорк, работата си и да работят за Магазинът, за да могат да опознаят структурата, принципите и управлението. Главната им цел е да се запознаят с врага си, за да бъдат достойни противници. Водени от любовта си към писането, плануват създаването и публикуването на книга, която да изобличи всички недъзи в системата на Магазинът, с което да отвори очите на обществото и управлението.

Мисията, която са си поставили, не е никак лесна. Още повече, че пристигайки в новия град, разбират, че Магазинът не контролира само работата им, но и живота им. Меган и Джейкъб разбират как са се чувствали героите в 1984 година на Джордж Оруел, тъй като контролът и наблюдението са навсякъде и всяко едно действие и мисъл не е тайна за Магазинът.

Какво е мнението ми за книгата? 

Приятна антиутопия, която се чете спокойно за 3-4 часа, а някой с изключително бързо темпо и без почивки може и за 1 час. Не ми харесаха главите, че са толкова кратки - по 2-3 страници, но пък има и нещо хубаво в това - можеш да правиш почивка, когато се налага, няма го онова желание да довършиш главата, а да остават 50 страници.
Историята ми допадна, аз харесвам антиутопии. Темата е интересно поднесена, а и ми харесва колко е актуална към днешна дата с всичкото това пазаруване в интернет. Все пак, надявам се да не изпаднем в такава крайност, а да има някакъв баланс. Стилът е достъпен, няма някакви велики и философски мисли, нито пък дълбок замисъл. Водещ е сюжетът и напрежението в него. Лично аз се нуждаех от такава книга, за да отдъхна. Препоръчвам ви я, ако имате малко свободно време и желаете да видите една нова гледна точка за бъдещето на света.

Надявам се ревюто ми да ви е харесало! Очаквам вашите коментари. Ще се радвам да споделите, ако сте я чели и сте съгласни, а още по-добре, ако сте несъгласни с мен!

#книга #книжноревю #ревю #мнение #джеймс#патерсън #джеймспатерсън #магазинът#антиутопия #сиела #ричард #дилало

Двадесет и седмо ревю: Анди Андрюс - "Проницателят"

Здравейте, книжни приятели!



Първо, как достигнах до тази книга? Отново чрез групата Какво четеш. Забелязвам, че "Проницателят" се споменава в два случая. 1-вият е, когато някой сподели, че я чете и отдолу следват коментари колко им е допаднала и 2-рият, когато някой помоли за помощ коя книга да препоръча на приятел, който е в трудно положение, застой, криза. Доста читатели я препоръчват и това породи моя интерес. Знаете, все повече хора изпадат в тези притеснителни състояния и се нуждаят от подкрепа, да знаеш как да постъпиш - какво да им препоръчаш да слушат, да гледат. Потърсих книгата в интернет и установих, че книжното ѝ издание е едва 167 страници - приблизително 3-4 часа спокойно четене. Още повече, че шрифтът е голям, има и празни страници и спокойно за 3 часа се чете, освен ако не желаете да спирате и да премисляте всяко изречение и история. Това вече си е читателски избор и зависи как сте свикнали. Аз помня по-добре нещата, когато вървят плавно и не губя нисшата.

За какво се разказва в книгата? - Макар че се води роман, за мен по-скоро е сборник с разкази, в които участва един главен герой. Книгата винаги я свързвам с последователност, с ясен и структуриран сюжет, с плавен преход между главите. Докато в "Проницателят" се започва 30 години назад, после 30 напред, после уж в настоящето, но то се разтегля и имам чувството, че се отива в бъдещето. Но това не е фатално, де, просто на мен ми направи лошо впечатление.

Главният герой Джоунс е възрастен мъж, който е известен сред всички жители на града със своята добрина, отзивчивост и че е бил най-добрият им приятел в най-трудните за тях моменти. Така започва и книгата - как помага на героя Анди, който в повечето от главите се води разказвач, но в някои липсва, а пак се предава история и поне това мен ме подразни.
Героят Анди е загубил родителите си и прави редица лоши решения, които водят до неговия крах. Губи къщата си, колата, парите си. Изправен пред това огромно изпитание, той прави някакви опити за живот под моста на кея, обитава гаражи на богаташи, без те да разберат и почасово почиства лодки, яхти и уловите от морето. Въпреки това той е загубил смисъла в своя живот и не намира сили да излезе от калта, а просто плува, за да се задържи на повърхността.
Ключова роля изиграва Джоунс с въпросите, които задава и отношението към младото момче. Той го насочва да промени своя поглед към света, да има нова гледна точка. Учи го, че трябва да се научи да е позитивен, за да е желан и да има възможности. И най-важното - той му дава материалите чрез които да се промени. А какви са те? Ами книжното богатство, разбира се - при всяка среща му носи по три биографични книги на известни личности, от които младото момче да попие мъдрост и да не допуска направените от тях грешки. Това е може би главната история в творбата.

Следващите разказват истории отново за Джоунс, пак в същия град, но с други герои. Джоунс помага на хора, различни като характери и проблеми - на семейна двойка да не се развежда, на изоставен мъж да не се самоубие, на стара жена, за да се почувства значима, на млади деца относно въпросите в брака и личните отношения, на подъл инвеститор. Може да се каже, че в книгата е обхванат широк каталог житейски проблеми.

С какви впечатления останах? - Ами да си призная, и положителни, и отрицателни. През цялото време, докато я четох не знам защо, но ми напомняше на "Монахът, който продаде своето ферари" на Робин Шарма. Може би защото бившият адвокат се завръщаше с мъдрост, която да предава на останалите. И тук има възрастен човек, който учи на доброта, на честност, на вяра в себе си и е мотиватор за развитие напред.
Няма как да не призная, че има доста истини. И всички ние ги знаем, но не ги прилагаме. Няма как да отрека обаче, че си има и клишета. Кой в този свят ще качи непознат човек в колата си? Кой ще слуша как му говори за живота и му казва, че греши. Може би трябва да си изпаднал до такова положение, че напълно си се отказал от себе си и рискуваш и не те интересува какво ще се случи. Друго логично обяснение нямам.
Освен това, тази успеваемост от 100%? Трудно ми е да повярвам, че всеки би се променил за миг и да стане нов човек.

Като обобщение мога да кажа, че не е литература от най-висок клас, но може би и самият автор не претендира да е такава. Тя е едно развлекателно четиво, с което може да прекараш приятно едни 3-4 часа. Аз бих я препоръчал и още днес ще я дам на приятел, който не се чувства много добре.
Харесвам доброто и искам да се пише за добро. Макар и твърде идеализиран, Джоунс ми допадна. И не желая да влизам в неговата роля, но пък книгата ме накара да се старая да бъда по-добър и да я популяризирам, пък може някой точно в този момент от това да се нуждае.

#анди #андрюс #андиандрюс #проницателят#джоунс #книжно #ревю #книжноревю #роман#andi #andrews #andiandrews #book #Johnes

Двадесет и шесто ревю: Малкълм Гладуел - "Изключителните"

Книгата, за която искам да ви разкажа е "Изключителните. История на успеха." на Малкълм Гладуел. Книгата я засичах няколко пъти в групата "Какво четеш", но честно казано ми се струваше, че е от тези книги, които нямат особена приложимост. Реших да не си правя заключения, без да съм прочел и ред, и да я потърся в книжарница, за да прочета страница-две и да си изградя мнение.

Започнах със задната корица и хилядите суперлативи, които се казваха по адрес на Гладуел. Притеснявах се дали тази шумна реклама не е димна завеса за слабо качество на творбата? Ами не - не беше. Книгата "Изключителните" се оказа едно доста приятно четиво, което ти дава по-различен поглед над нещата и те увлича с разказаните житейски истории. Няма идеализиране на нещата, а се показват такива, каквито са.

За какво се разказва в книгата? На кратко, книгата изследва пътя към успеха. И най-вече таланта. Талантът ли е ключовата част за постигане на успех? Гладуел доказва, че талантът е важен, но за да се радваш на успех, трябва да си готов да се отдадеш на това, с което искаш да се занимаваш и да натрупаш 10 000 часа в изучаването му, в практикуването и развиването му. В началото говори и за подбора на играчи в спортни отбори и как масово са родени в началото на годината и как са имали шанс да се развият по-бързо от тези, родени през декември. Това, да си призная, не ми бе интересно, защото не съм фен на спорта и не следя за статистики, закономерности и разни подобни. Но имам приятели, на които спортът им е страст и ще им го разкажа, възможно е да проявят желание да прочетат книгата.
Историята на Бил Гейтс намира място в творбата на Гладуел. Няма да разказвам нищо за нея, за да ви бъде интересно, само ще кажа, че всички ние виждаме края на процеса - постигнатия успех и неговата грандиозност, но не се замисляме, че зад него стоят куп часове работа и пропуснати възможности.

В книгата намира място и темата за гениалността - че макар качество и способност, на която останалите простосмъртни се прекланяме, тя не винаги е гаранция за успех. Може да си гениален, но когато не си силен, уверен и решителен, тази гениалност няма да намери широко проявление, няма да те забележат, няма да бъдеш полезен за човечеството. Без практическа интелигентност - да знаеш какво и кога да кажеш на някого, за да има максимален ефект - нещата не се получават.

Обхванати са и въпросите за семейната среда и възпитание и връзките, които създаваме през нашия живот. Честно да си призная, винаги съм отдавал огромно значение на човешкия характер и че едва ли не човек се ражда с него. Но книгата малко или много ме убеди, че част от нас си е лично наша, но друга част е формирана от средата, в която се намираме. Харесвам книги, които ми казват нещо, с което не съм съгласен. :D

В заключение - книжни приятели, аз обичам да чета за истински житейски истории на успели хора и пътя им до върха. Заради това мога да кажа, че "Изключителните" ми хареса, дори след това прочетох и други книги на Гладуел. Препоръчвам ви я, ако сте чели цяла година художествена литература и сега желаете да направите рязък завой. Това е вашата книга. А и няма какво да се лъжем - всеки иска да стане по-добър в сферата си. Възможно е чрез книгата да получите ценен съвет. Аз смятам, че времето, отделено за прочитането на тази книга, се включва в тези 10 000 часа развитие до успеха, тъй като личното ми усещане е, че ме обогати малко или много. Ще се радвам, ако някой от вас я е прочел и има мнение по въпроса. Свободни сте да харесвате, коментирате, споделяте :)

Надявам се книжното ми ревю да ви е харесало! Приятен ден! :)

#книжно #ревю #книжноревю #малкълм #гладуел#малкълмгладуел #изключителните #книга#развитие #билгейтс #успех

Двадесет и пето ревю: Любен Дилов - "Незавършеният роман на една студентка"

Здравейте, книжни приятели!



За тази книга научих от фейсбук групата "Какво четеш", член от нея я бе препоръчал като забавна и увлекателна.

Успях сравнително бързо да я открия, изданието, което четох е от 1986 година.

Какво смятам за книгата? - На първо място, който следи моите публикации ще забележи, че аз не съм фен на фантастичните романи, а предпочитам някак по-философските. А "Незавършеният роман на една студентка" е именно фантастичен роман. Мога да споделя обаче, че пътуването из вековете ми хареса. Случи се доста бързо - в 194 страници, макар да имаше и слаби моменти.
Крайното ми мнение е, че имате ли свободно време, и решите ли да го прекарате в четене на ненатоварваща литература, тази книга е един много удачен избор. Писателят има особено чувство за хумор, когато става въпрос за живота през XX век, тогава е ненадминат майстор. Но може би хора, които на живели повече време в този век, биха преживели и усетили романа още по-добре от мен.

А за какво се разказва? Главната героиня - Циана е завършила студентка по история и живее в XXIV век. Като такава, със специална машина, тя може да пътува през вековете, за да разкрива определени тайни, но не и да променя историята. Може ли обаче тя да бъде просто наблюдател, когато отминалите времена са толкова интересни? Не, разбира се! Още повече, че машината, с която пътува я изпраща в грешни времена и вместо да отиде в славното ни минало, се среща с Петър Чобанина и Борис Историка. Много хумор и забава има в тези истории. Пътуването обаче не свършва до тук и тя се запознава и със славни моменти от гръцката история и опровергава по брилянтен начин някои от легендите, които се разказват през вековете.
Готови ли сте да опитате супа от метеорити, черна дупка с галактически пълнеж, астероиди на скара, мекици от междузвезден прах с айрян от Млечния път и кекс "Габрово"? Решите ли да прочетете "Незавършеният роман на една студентка", ще имате тази чест! :) И да знаете - "...за читателите на фантастиката също както и за авторите ѝ нямаше вече нищо невъзможно."

Книжното ревю завършвам с един любим цитат от творбата - "И това беше може би първото трагическо прозрение на младия инженер в живота му; че дори и да разполагаш с машина на времето, времето за любов винаги ще си остава недостатъчно."

#книжно #ревю #книжноревю #незавършеният#роман #студентка
#любендилов

Двадесет и четвърто ревю: Лариса Парфентиева - "100 начина да промениш живота си"

Здравейте, книжни приятели!
Дойде време за първото ревю след година и половина пауза.
Днес ще ви разкажа накратко за впечатленията си от книгата "100 начина да промениш живота си" на Лариса Парфентиева.

Срещата ми с книгата бе случайна, до този момент не бях чел нищо от авторката. Бях в една от големите книжарници, за да избера книга за подарък и от съседния щанд видях две момичета, които си взеха втора част на книгата и коментираха, че е увлекателна. Това, разбира се, породи интереса ми и книжното ми любопитство. Взех екземпляр от книгата, прочетох резюмето, прочетох 2-3 случайни страници и останах с по-скоро положително отношение към текста.
Книгата не е нещо ново, нещо нечувано. По-голямата част от нещата ги знаем, но не ги прилагаме. И именно заради това тя ми хареса - защото авторката без да парадира с някакъв тежък стил на писане, или мнение на психолог/психиатър, говори за чисточовешки мисли, преживявания, цели и желания. Нещо, през което всеки един от нас минава и си мисли, че е сам, единствен и проблемите му са нерешими.
Разбира се, книгата не трябва просто да се чете, тя трябва да се упражнява, да се прилагат правилно техниките в нея, след като е взета правилната поука. Останах впечатлен и споделям нагласата на Лариса Парфентиева, че масово хората работят нещо, което не обичат, дори мразят, защото това е доходоносно. Оправдавам ги, защото вероятно имат деца или други роднини, които трябва да издържат. Но работата не е 24 часа на ден, със сигурност човек има свободни 2-3 часа на седмица, в които може да надгради себе си чрез четене, спорт или други занимания, някои, за които дори не се плаща. Не обвинявам и не съдя, просто авторката правилно е споделила, че повечето хора избират вечер като форма за развлечение социалните мрежи. Благодарен съм, че ги има, защото така лесно достига до вас, което имам да кажа, но съм бил и в ситуация, в която скролвам по 5-6 пъти едни и същи снимки, публикации и новини и нищо не предизвиква моя интерес. Е, за тези изгубени минути можех да почета, почистя или каквото и да е.
Основната идея на книгата е, че всеки трябва да поеме отговорността за живота си. И че дори и да нямаш ясно изразен талант, дори да не си възпитаван в спокойна среда, начинът ти на виждане на нещата, ще определи и бъдещето. Най-лесното е да останеш обиден на всичко и всички за пропуските ти, за скандалите и обвиненията, трудното е да се освободиш от емоционалния товар и да започнеш да градиш.
Парфентиева е поредният пример, който доказва това. Пътят към успеха почва с една крачка и за да се измине, трябва да се извървят още 10 000. Тя не отрича, че често се случват и допускат грешки, напротив. Грешките били неразделна част от успеха и без да ги допускаш, ти не си истински успял.
Засегната е темата и за 10 000 часа работа, разглеждана в книгата "Изключителните" на Малкълм Гладуел. Същата тази книга съм я чел и трябва един ден да ви разкажа малко повече, защото е наистина много интересна, но с моята скорост - надявам се догодина най-рано да го направя :))) Накратко, всички обичаме историите за успешни хора, как са започнали от дъното и са стигнали върха. Но в повечето такива истории се пропуска същественото - а именно многото работа, която е положена и жертвите, които са били направени. Вероятно успешните хора не са имали много приятели, не са излизали по барове и дискотеки, не са имали такива дразнители, отнемащи вниманието като смартфоните и всички приложения. Но светът се променя и ние трябва да бъдем гъвкави, за да се справим. :)
Книгата също така е един вид разрешение. Защото масово хората считат, че нещо им е забранено, не им се дава, не трябва и не могат да се борят за него. Авторката ти казва - ето, аз ти разрешавам, опитай и си създай впечатления.
"Емоциите ни са като продуктите в хладилника. Ако не ги преживеем навреме, те започват да гният и тровят живота ни." - тази мисъл ме впечатли истински. Повечето искаме спокойствието, мира на духа и т.н, но единственото нещо, което ни прави по-силни, по-успешни и по-иновативни е болката. А ние по всякакъв начин се стараем да я избегнем и честно казано ви разбирам. Авторката предлага един много интересен и за мен може да се каже правилен подход - ако ти е тъжно, страдай цели 48 часа, без да спираш, не си позволявай да не радваш. Ще чакаш с нетърпение да минат, за да бъдеш щастлив и няма толкова лесно да се дразниш. (това важи само за дребните и незначителни неща, които ни причиняват главоболие, за дълбоките и тежки кризи не важи).

И накрая, книгата прочетох бързо - за 2 дни, тя е едва 270 страници. Доволен съм, успя да повдигне духа ми и да се надъхам. Получих и няколко ценни съвета, сега остава да си ги издградя като навик и да не се отказвам. В заключение, препоръчвам ви да я прочетете. Имате ли 5-6 свободни часа, това е една много добра инвестиция на време. Аз лично смятам да прочета и втората част, но няколко месеца по-късно, за да ги почувствам като отделни части и ако съм загубил част от енергията си, да се заредя.
Надявам се и моето ревю да ви е допаднало! :))) Бих се радвал, ако харесате, коментирате или споделите публикацията.

#книга #книжноревю #лариса #парфентиева #100#начина #дапромениш #животаси#100способовизменитьжнь
#положително #мислене #идеи #съвети #нагласа#мотивация #самопомощ #самоусъвършенстване