Четенето ме промени или си промених четенето?

Четенето ме промени или си промених четенето?

Здравейте, книжни плъхчета!
Как сте? Отдавна не съм публикувал нещо по-различно от ревю на книга или пък ретроспекция на прочетените книги. Но днес имам огромно желание да пиша, да чета, да коментирам.
Тази сутрин се замислих колко много съм се променил като читател. Вярно, че практиката ми не е много голяма - около 15 години съм читател, от 10 по-страстен читател, а от 3-4 маниак. И книгите ми не са впечатляваща бройка, със сигурност има хиляди, които са прочели повече от мен. Но въпреки това, много нещата не са такива, каквито бяха в началото. Ето най-съществените промени, които отчитам:

1.Започнах да подчертавам любимите си цитати

Настръхнахте ли от ужас? Вие сте от тези читатели, които искат книгата им да остане винаги като нова, да няма нито една драскотина? За да я запазите я обвивате във вестник или в новите красиви дрехи за книги?
Е, преди и аз бях от вашия отбор. Но смених лагерите. ;) Коренно промених отношението си. Книгата не е само и единствено онова книжно тяло, онзи сбор от страници. Книгата е самата история, дарбата на писателя да те заведе в нов свят. Тъй че отбелязването по страниците не съсипва постиженията на автора, не разрушава въображаемия свят. Винаги, когато пожелаеш можеш да отидеш там отново и преживяването няма да бъде различно.
Още нещо ми повлия - подчертавайки любимите си моменти, мога по всяко едно време да ги намеря, да ги прочета, да ги споделя и разпространя.Много по-лесно е.
Двигателят на промяната обаче е един въпрос, който си зададох. Ако един ден напиша собствена книга, тогава дали ще искам читателите да подчертават и драскат в книгата? И отговорът, който си дадох, бе положителен. Бих желал читателите да задраскват нещата, с които не са съгласни, да протестират срещу тях, да подчертават любимите си цитати. Най-страшното нещо не е да не ти хареса книга, а една книга да ти бъде безлична!

2.От моногамен в полигамен

Не се плашете, става въпрос за традицията ми преди това да чета само и единствено 1 книга. Преди да съм приключил книгата, да видя задната корица, не започвах нова книга. Дори и не го избирах, за да не се разконцентрирам.
Огромна, изключителна грешка. Но ето, че с времето я поправих. Сега в библиотеката си имам доста книги, с които съм се снабдил и чакат реда си да бъдат прочетени.
Още нещо - в момента чета "Изворът" на Айн Ранд, а "Яж, моли се и обичай" съм я оставил на пауза, заедно с "Калуня-каля" на Георги Божинов. И за да е по-интересно, на моменти чета по няколко страници от Юнг. Какво по-хубаво от това да си почиваш от книги с книги?

3.Кучешките ушички станаха книгоразделители

Тези, които се ядосаха на 1-ва точка сега могат да ми простят от части провинението. Престанах да отбелязвам прогреса си със страниците със сгъване на страницата, а започнах да поставям книгоразделители. Много от книгоразделителите ми са тези, които се подаряват със самата книга. Други пък са импровизирани и направени от мен - имам всякакви малки картички с котенца и пожелания за рожден ден, валентинки във формата на сърце и може би най-забавният книгоразделител ми е с героите от Замръзналото кралство.

4.Мъглата изчезна и времето е ясно

Е, като всеки читател и аз в началото се лутах. Взимах книги на различни автори, четях, без да се съобразявам с поредици, водех се по корица и резюме. И много често намирах шедьоври и още по-често се разочаровах. Просто защото действах на принципа на проба-грешка.
Сега мога да кажа, че знам какво ми се чете - класическите книги ми допадат най-много. Имам си и любими автори и с времето ще се постарая да прочета всички техни произведения, които са издадени на български.

5.По-любопитен към книгите

Любопитството ми към книгите ми рязко се засили. Преди не обичах да чета книжни ревюта, за да не си разваля удоволствието от книгата, а сега се ровя, интересувам се, търся цитати, за да преценя дали този стилът на автора е за мен. И още една промяна, която съзря в мен след един разговор наскоро - трябва преди да прочета книгата да знам нещо повече за автора, за живота му, за времето, когато е писана книгата. Ще се постарая да го правя, мисля, че само може да ми помогне в опознаването на книгите и преживяването им.



6.Книжни предизвикателства

Да, преди бях много против тези предизвикателства - колко книги ще прочетеш за една година, колко страници ще има книгата, за колко време ще прочетеш една книга. Последното все още го смятам за малоумно. Но към първото предизвикателство ми се промени отношението. Човек винаги се нуждае от цел, за която да се бори. Ако дадено число го мотивира и го кара да се развива, то тогава нека се поставят и изпълняват повече книжни предизвикателства.
През 2015 година си бях поставил 2 предизвикателства - 1 да не купувам книги преди да прочета поне 10 и то бе напълно неуспешно. Второто ми донесе куп хубави емоции - на страницата си във Фейсбук споделях свои любими цитати от избрани книги.
Самият аз представя книжните си предизвикателства за 2016 година. На мен са ми интересни, вярвам, че и на вас ще ви допаднат. Много ще се радвам, ако участвате в тях.

КНИЖНА 2015 ГОДИНА

КНИЖНА 2015 ГОДИНА

Така, много ми е трудно, когато трябва да подреждам книгте си в класация. Коя ми е най-любима, коя по-малко, да сравнявам две или повече книги, които нямат общ автор, нито пък са от един жанр. При мен списъкът с любими книги често се променя, едни застават на челни позиции, други изпадат от класации, а след време се връщат.
Ето обаче отличниците за 2015 година:

1."Сто години самота" на Габриел Гарсия Маркес - един литературен шедьовър, за който думите са излишни. Но въпреки това аз написах ревю. Тогава много се притеснявах, че нямам достатъчно богат речник, нито пък съм чак толкова запознат с класиките в литературата. Но желанието ми надделя. Надявам се, някой, ако е имал и най-малко съмнение дали да прочете книгата, след ревюто ми да се е решил и да е поправил грешката си.
http://ostrovatnaknigite.blogspot.bg/2015/09/18.html

2."Мемоарите на една гейша" от Артър Голдън - Тук историята ми с книгата е много интересна. Гледал съм филма над 10 пъти, преди да разбера, че е правен по книга. Страхотен е, всеки път научавам нещо ново, всеки път ме вълнува съдбата на героинята, премеждията, през които преминава, израстването ѝ.
Миналата година в началото на януари обаче разбрах, че има книга. И в 2 вечерта я поръчах в olx. Голям късметлия се оказах. Жената, която я продаваше беше на линия и още на другия ден я изпрати чрез Еконт.
За мен е една страхотна книга, с вълнуваща и завладяваща история, с много мъдрост и най-важното - много красиви думи.
Горещо препоръчвам!

3."Цар Плъх" от Джеймс Клавел - тук вече затвърждавам манията ми по класики. И тази книга ме потопи в прекрасния си свят, научи ме, че във всяка една ситуация има печеливши и че най-ярката и силна проява на човешкия дух е в най-трудните моменти. Също така, че неизвестността, непознатото, може да те съсипе.
Клавел е велики разказвач, пренесе ме на друг континент, друго време и в ситуации, които никога не съм бил. (за радост)
Прочетете го!

4."Сидхарта" на Херман Хасе - Да ви призная ли нещо? В началото въобще не харесах книгата. Прочетох я за кратко време - 2-3 дни. Тъкмо беше почнала почивката и гледах да чета, колкото е възможно повече. Но подходът ми е бил грешен.
И тази книга е определяна като класика и от задължителните за прочитане. Тогава много се възпротивявах на това, че има книги, които задължително трябва да прочете човек и се ядосвах, че "Сидхарта" е включена в тях, а не "Мемоарите на една гейша", например.
Но хората са казали, че тази книга трябва да ти попадне в правилния момент. Може да има силата както на Библия, така и на справочник.
Е, при мен е било междинно положение. Но с времето това се промени. Споменавал съм многократно, че аз подчертавам любимите си цитати. И през някакви периоди от време се връщах да чета подчертаното. Открих, че тази книга ми е дала много повече, отколкото съм очаквал!
Препоръчвам ви я, но предупреждавам - бъдете търпеливи! Резултатите може да не са моментални, но един ден ще се появят.

5."Атлас изправи рамене" на Айн Ранд - Мразена, обичана, отричана, призната. Ето такава е Ранд. За вас каква е? Моля, ако не я харесвате, да не ме намразвате и мен.
Аз много я харесах. Харесах написаното, но не гледах на него като някаква нова философия. Знам, че Ранд се води за основателката на обективизма, но аз не гледам по този начин на нея.
Какво ми хареса ли? Първо, че е трилогия и това са около 1500-1600 страници. Голямо удоволствие!
Второ, аз харесвам силни герои. Харесвам такива, които могат да стигнат дъното, да бъдат смачкани, а след това да се изтупат и да стигнат върха. Вярвам, че има и такива хора, които не ги спират нито злобните хора, нито проблемите, които им създават.
Съвет: не тръгвайте с някакво очакване за книгата. Пуснете се по течението, изградете си мнението на база прочетеното, а не на база това какво е написал някой. ( И това ви го казва книжен блогър grin emoticon )

6."Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване" на Мураками - Мураками казва, че неговите книги се разбират само и единствено чрез многократно препрочитане. Е, аз реших, че ще разбера всичко, ако чета бавно и внимателно. И се постарах, цяла седмица стоях на тези 400 страници.
Но... финалът ме победи. Мислех си, че всичко разбирам и знам какво се случва, но последните 20 изречения промениха играта. И аз търсих, четох на английски, събирах чужди мнения. И все още не съм наясно как завърши точно книгата. И още ме тормози това. Но ще я прочета отново. Защото много ми хареса, защото обожавам скритият смисъл на нещата и модерното философско писане на Мураками.

7."Да дойдеш на света" на Маргарет Мацантини - писна ли ви да ви говоря за нея? Е, ще продължавам. Защото съм влюбен в Мацантини. Тя ме отнесе като бомба, като ракета. И това е жив автор!! Тя продължава да твори и да създава. И дойде в България....
Ей, поддадох се на емоциите. Нека сега прозвуча като литературен критик. Книгата е много силна сама по себе си, а още повече в сравнение с книгите, които печелят класациите за продажби. Историята е базирана на истински исторически събития в Сараево.
Книгата обхваща голям кръг от теми - за войната, за семейството, за новият живот, за жертвите, които правим, за това, което сме оставили пред себе си и това, което ни предстои.
Препоръчвам ви я! Но знайте едно - тя не е от книгите, на които ще се смеете. Тя е от тези, след които имаш горчив вкус в остата и ти се гади от околните.
И моето ревю: http://ostrovatnaknigite.blogspot.bg/2015/11/blog-post.html