Тридесет и четвърто ревю: детски книжки

Здравейте, книжни приятели!
Дойде краят на февруари, а аз още не съм качил книжно ревю за втория месец. С новогодишните ми желания и обещания си бях поставил за цел всеки месец да пиша по едно ревю. Януари месец си го изпълних още в началото, за февруари хващам последния влак и ви изпращам днешното ревю. :) Е, знаете, че при мен е така - не качвам година и след това се появявам с цели 4-5 ревюта за една седмица.
Днес ще поразчупя малко нещата и ще представя един друг тип литература, за който не бях писал, от заглавието сте разбрали, че става въпрос за  детската литература.
И хубавото е, че няма да включа само една книга, а цели две :) - "През води и гори" на Емилиян Станев и "Стас и Нели" на Хенрик Сенкевич.

Как реших да го направя ли? Ами повестта съм я чел като дете, но  реших да участвам в един проект и си припомних творбата. Реших, че ще бъде интересно да разкажа за нея, защото може би имате деца, а може би вие сте деца или пък сте големи и обичате детските книжки. "Стас и Нели" отново прочетох във връзка с този проект. Тук различното бе, че като малък съм си закупил хартиеното издание, но не го бях прочел по една причина, която ще разберете, ако прочетете останалата част от ревюто.

Да не губя време в излишни приказки, да започваме с произведение №1 - "През води и гори" - автор: Емилиян Станев.

Сюжетът на творбата представя невероятните премеждия на двамата най-добри приятели - таралежът Бързоходко и костенурката Повлекана. Другарите отиват да живеят в слога, където обаче трябва да се борят за територия със змията - страшната Червена уста. Когато я  побеждават с помощта на мравките, бедите ги сполетяват. Високо от небето скалният орел забелязва Повлекана и желае да нахрани малките си с нея. Бързоходко рискува живота си, за да спаси своята приятелка, но усилията му са напразни и двамата са високо в небесата в плен на страшната птица. За техен късмет, друг орел забелязва плячката и започва борба кой да ги занесе в гнездото си и така двамата герои се озовават долу на земята, но на непознато място - в блатото. Следват куп забавни моменти и истории - лош воден плъх, който яде яйцата на птиците, група патици, които създават вълни, стадо чапли, които пазят територията си. Но най-интересното се случва в гората, когато приятелите се разделят. Защо се случва това и успяват ли да намерят пътя до слога? Това няма да ви го кажа, за да ви бъде интересно.

Кратичко ревю, но за детска книжка няма какво повече да разкажа. Моето мнение е, че повестта е интересна, искрено се забавлявах с премеждията на двамата герои, хареса ми силната им връзка на приятелство и как обединявайки силите си, побеждаваха трудностите. Има доста остарели и непознати думи, тъй че ако я чете вашето дете, може да се наложи да обяснявате значенията им. Въпреки това, хареса ми и я препоръчвам, защото разтоварва читателя, а и е хубаво да четеш за такава силна връзка, независимо, че е между животни.

Ако трябва да оценя книжката, то оценката би и била:
4.5/6

Време е и за втората книжка - "Стас и Нели" на Хенрик Сенкевич. Участието  в проекта ми помогна да се запозная с това уникално произведение. Ще ви призная, че книжката я имах още от 3-4 клас, тогава ни е била в препоръчителна  или задължителна литература. Купил съм я, започнал съм я и съм спрял на тридесета страница. Ако и вие сме млад читател, може би сте в сходно положение и се чудите дали да я довършите, или не.
Е, да, самият сюжет е твърде различен от обичайните детски книжки с принцове и принцеси, деца със свръх сили. Авторът е предал историята на невероятните Стас и Нели, които живеят заедно с бащите си в Египет. Когато господин Раулисън и мистър Тарковски обаче заминават, за да проверят и осъществят контрол върху проектите, в които участват, недобронамерената Фатма задейства своя план за отвличането на двете деца чрез Гребхъри и Хадис. Тук идва трудният момент в книгата - фанатизма и религията. Признавам си, когато съм бил 3-4 клас не съм имал познания в тази област и темата ми е била много странична. Заради това съм изоставил и книжката непрочетена.
Фанатизмът е ключов в сюжета, не толкова самата религия дори, защото авторът по никакъв начин не я осъжда, но пък е твърдо против крайните и проявления, изразяващи се във фанатизъм и опити за държавен преврат.
Умният Стас и сладката Нели са отлечени от Гребхъри и Хадис по нареждане на Фатма с цел разменянето им за нейният съпруг и изпълнението на други нейни намерения.
Сюжетна линия в творбата разглежда отвличането на децата, пътуването им през пустинята, срещите в планината, страховитите животни, с които се срещат.
Книгата може да се води детска, но всеки възрастен може да намери много дълбок смисъл в нея. Героят Стас претърпява толкова голямо развитие, че кара читателя да му се възхищава и да получи мотивация за промяна и развитие. Достойни за уважение са неговата жертвоготовност, смелост и знания. Ако разкажа още малко се страхувам, че ще ви издам едни от най-интересните моменти. Ще подскажа само, че в произведението място намират лъвове, слонове, маймуни, а за любителите на по-динамичните действия, има стрелба, има бягство. Ако пък най-много Ви привлича промяната на човека - от тази книга може да направите много добри изводи, и за радост, няма да бъдете отвлечени и завлечени в пустинята :)
Препоръчвам Ви силно тази книга. Просто и дайте време. До 40-50 страница може и да не ви допадне, но ви гарантирам, че следващите 400 ще ви впечатлят силно.

Оценка:
5.75/6
Намалих с малко оценката, защото знаете, че имам други любими детски книжки. А и темата за фанатизма е трудна и тежка и е за по-възрастни читатели, не толкова за деца, макар и те да са страшно умни и да следят събитията по света. Въпреки това, книгата "Стас и Нели" е едно страхотно четиво, което аз бих препоръчвал на приятели и техните деца и дори след години може да намери място и в моята класация за любими книжки :)

Благодаря Ви за вниманието и отделеното време! Очаквам Вашите коментари, мнения и съвети! 

Тридесет и трето ревю: Уилям Уортън - "Пилето"

Здравейте, книжни приятели!
Днес на Вашето внимание ще представя една книга, за която със сигурност много се е писало и с още по-голяма сигурност, ще продължава да се пише. Моля, приветствайте "Пилето" на Уилям Уортън.
Това книжно ревю ще бъде разделено на две части: в първата ще се опитам обективно да предам част от сюжета на книгата, а във втората най-субективно ще представя своите впечатления и емоции, с които съм останал.

Какъв е сюжетът на творбата? - Творбата на Уортън проследява съзряването на две момчета - Ал и Пилето, които в резултат на една нелепа ситуация се превръщат в неразделни приятели. Именно техните различия в характера и външни вид, прави тези отношения особени, чудни, неочаквани. Докато Ал е популярен спортист в училище, известен бройкаджия, авантюрист, Пилето, чието истинско име така и не се разкрива до последната страница, е по-спокойна натура, която съществува в нормалния свят, ала живее в свой собствен, където темите, които го вълнуват далеч не са момичета, партита и спорт, а велосипеди, гълъби, канарчета.
Сюжетът започва със случка, която е в тогавашното настояще. Ал е призован на свиждане на Пилето в психиатрията. Последният, след участието му във войната, е приет в психиатрично заведение, където го лекуват заради склонността му да възприема себе си като пиле и да извършва всички свои физиологични нужди по техния тертип. Следват многобройни ретроспекции, предавани чрез преразказите на Ал как двамата са прекарвали дните си, за приключенията им до морето, за потъването в замръзналото езеро, за работата им с кучета през лятото. Освен тях, в отделни глави, авторът запознава читателят със същността на Пилето и какво вижда той от живота. Същият, както споменах, има собствен светоглед и намира много по-дълбок смисъл в това да опознае животните и то най-вече птиците, за да научи нещо много по-важно от математика или биология, а именно как да се научи да лети. С годините на съзряване, страстта на Пилето към животните и летенето все повече се засилва. Дори читателят може да остане с впечатление, че Пилето не вижда смисъла в човека, не вижда полза от съществувнето му. Многократно той сравнява индивидът с птица в клетка и колко са ограничени възможностите и, как тя губи от способностите си и се нагажда към средата.
Авторът е описал цели глави с информация, предадена на читателя чрез Пилето какво представляват птичките, какви са навиците им, поведението им, техният език, как той успява да ги направи свои приятели и напълно им се отдава, че освен своето будно състояние, им подарява и сънищата си, в който се превръща в птица.
Разказах Ви голяма част от сюжета, ала това далеч не е всичко. Много по-динамични са ситуациите и съдържат напрежение, което читателят изпитва, съпреживявя. Уортън майсторски е създал образът на Пилето, който макар толкова смахнат, успява да стане симпатичен.

Втора част: С какви впечатления останах?

Ще подскажа на тези, които имат книгата на хартиен носител, че няма как да се превърна в най-добър приятел на Захари Карабашлиев. За тези, които не разбраха тази моя шега, ще обясня, че на задната корица има негово мнение, че преди е определял кой му е приятел според това какво мнение има за книгата. Казано е със сигурност в кръга на шегата, та и аз реших да се пошегувам.

Признавам си, в началото никак не тръгна добре. Като видях тези преразкази, кавички, липса на пряка реч, зле ми стана. Но книгата не е толкова обемна, едва 346 страници и реших, че си заслужава да опитам. В началото, докато се подредят определени събития, докато се подреди пъзелът, читателят събира и събира информация, за която в един момент се пита защо му е нужна и какво общо има с началото?
Единственият спасителен пояс, за да не се откажа, бе това, че авторът има заинтригуващ стил на писане, който тъкмо вземе да ти омръзне и се впечатлиш, презареждаш батериите и продължаваш.

Освен това, самата история си е меко казано особена, странна, причудлива. Чудех се аз на Мураками за неговите лятящи риби, говорещи котки, отношения между роднини, а в "Пилето" - любов към птиците и в буквален, и в преносносен смисъл. Това както ме стъписа, така и привлече вниманието ми, защото кога друг път ще прочета за безкрайната любов към птиците. Да, препоръчвам Ви, ако ви се чете любовен роман между хора, да бягате от тази книга. Тук любовта е в някакъв друг коловоз, твърде нетипична е, за да бъде сравнявана с каквато и да е друга и твърде истинска, за да я определим като увлечение. Не искам да издавам от сюжета, но любимите ми части от книгата, които прочетох с най-голямо удоволствие, бяха, когато Пилето сънуваше и в съня си можеше да бъде, това, което желае да бъде. Там той бе щастлив, бе себе си, тогава истински успя да живее. Най-тъжни бяха сцените, разбира се, след това.

Няма да пропусна да изразя и възхищението си от двете основни заложени идеи - за силата на приятелството и за отдадеността към това, което обичаш. В книгата са развити по блестящ начин и стоплят сърцето, дори те карат да се позамислиш имаш ли такива приятели, които те приемат безрезервно, а също така и дали си намерил своята страст в живота, дали има дейност, която искаш да я вършиш по цял ден и да присъства и в сънищата ти и да ти носи винаги наслада. Ако не за друго, заради тези 2 идеи, книгата си заслужава да се прочете. Ако пък обичате и нетрадиционните истории, тогава трябва моментално да се запътите към най-близките книжарници! :)

Какво обаче не ми хареса? Най-вече това структуриране на текста, не знаеш кое се казва, кое се мисли, хубаво е, че поне шрифтовете бяха различни, че да знаеш кой го казва.
Освен това, в повече ми бе цялата енциклопедична информация за канарчетата.
Трето, пряката реч за мен е отражение за майсторството на автора. В творбата бе в твърде малки размери.
Четвърто, финалът не бе това, което аз очаквах. Исках подробно обяснение, а не лаконично измъкване.

Смятам, че тази информация е достатъчна, за да имате обща представа за книгата и за моето преживяване, докато я четох. Ще се радвам да споделите своите мнения и коментари. А сега пристъпвам към последната част, оценяването.

Книгата "Пилето" от Уилям Уортън получава:
5, 2 /6