Двадесет и трето ревю: Рей Бредбъри - "Вино от глухарчета"
Накратко: Да, заслужава си да я прочетеш. Ако си дете от поколенията на 60-те, 70-те, 80-те и ранните 90-те, предупреждавам, че може да те налегне меланхолията, защото ще си припомниш детството и неговата красота. Ще си припомниш детския поглед над нещата и интересът, в който се впускаше в приключения.
Много по-различна от "451 градуса по Фаренхайт" като сюжет, но пък също толкова впечатляваща и завладяваща. Определено ще потърся продължението на "Вино от глухарчета" и ще го прочета.
(Това резюме на книжното ревю е за тези, които се интересуват от книгата и искат да я прочетат, но се притесняват, че прочитайки ревюто ще разберат много важна и съществена информация и след това ще се разочароват при прочита.)
Автор: Рей Бредбъри
Издателство: Бард
Година на издаване: 2008 година
Страници: 320
Корична цена: 14,99 лева
Здравейте, книжни приятели!
Дойде време да прочета и "Вино от глухарчета" - една книга, към която винаги съм проявявал интерес, но все ми се изплъзваше от ръцете. Докато се готвех да я прочета дори се запознах с "451 градуса по Фаренхайт". След последните страници на книгата бях убеден в едно - определено няма да е единственото, което ще прочета от Бредбъри. И така дойде времето за "Вино от глухарчета". Никак не е случайно периодът, в който се запознах с творбата. От резюмето в сайта на Бард се разбира, че е книга за лятото на братята Том и Дъглас и техните преживявания през лятната ваканция. Не ми се искаше да я прочитам в началото на юни или юли, защото тогава лятото едва започва. Не ми се искаше и да я оставям за края на август, началото на септември или на октомври, защото лятото си е отишло и пак няма да изпитам цялата емоция, която носи творбата. Заради това си я оставих за началото на август / написването на ревюто е на 1-ви август/ и съм избрал правилния момент- точно средата между началото и края. По този начин едновременно усещам и вълнението от началото на лятото и се страхувам и притеснявам от края му. Но анализите и преживяванията ми из страниците ще прочетете малко по-долу.
1.Кой е Рей Бредбъри?
ТУК МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА НЕГО
2.За какво се разказва в книгата?
Творбата представя летните преживявания на Том и Дъглас Споулинг през лятната ваканция, както и историите на отделни жители на малкото градче в Индианополис. Началото на книгата е и началото на лятото - първия ден на лятната ваканция и чувството за свобода, желанието за приключение. Авторът разказва за лятото най-вече посредством историите на Дъглас и неговия по-малък брат Том. Предадени са техните очаквания, техните намерения и техния поглед над света и над живота.
Водейки си статистика и опитвайки се да превърнат това лято в най-красивото и запомнящо се за всички времена, героите трябва да се справят с различни изпитания, да науча много житейски уроци и да се сблъскат с много други житейски съдби. Това лято, без да осъзнават, Том и Дъг съзряват. За тях смъртта и раздялата преди са били нещо абстрактно и не са си ги обяснявали, но именно през лятото те порастват и виждат, че тези две събития са неизменна част от живота на всеки един човек и трябва да ги преодолее.
И въпреки тези тежки моменти, книгата съдържа и много, които водят до асоциация с детското. Ожулени колене, счупени фигурки, нови обувки. Докато четох изпитах силна меланхолия, защото си припомних и своето детство, когато не бях обременен и най-големите ми проблеми бяха дали съм гладен и дали съм победил на народна топка.
Малките впечатляват със собствена философия - че старите винаги са били стари, че двамата винаги ще останат малки и ще се подкрепят, че когато почине човек си отиват и всички хора и преживявания през живота му, че всичко в света започва от кухнята на баба му.
Прекрасна и трогваща е връзката във семейството и спазването на традициите. Нещо, което в наши дни е трудно, да не кажа и невъзможно да се изпълни. Скъсани са повечето връзки, забравени са повечето близки. А колко е хубаво да кажеш, че този опит, тази традиция е завещан от прапрадядоти, на когото си кръстен.
Семейство Споулинг съхранява своята традиция и стожера на това е дядото на Дъг и Том - той всяко лято прави вино от глухарчета, което консумират през зимните дни, за да си върнат или пък за да запазят спомена за лятото горещ. В семейство Споулинг през цялата година е лято, благодарение на чудното вино от глухарчета.
3.С какви впечатления останах от книгата?
Вероятно след дългото резюме сте разбрали, че аз съм вече привързан към тази книга. Не само заради хубавата история - да, аз наистина подчертах множество цитати. Не, връзката е по-скоро емоционална. Не се е намирала скоро книга, която да ме накара да се върна в детството си. Аз предпочитам по-сериозна литература и това е разбираемо, но "Вино от глухарчета" е не по-малко сериозна литература, но с едно специално въздействие.Аз се пренесох във времето на своето детство и сравнявах преживяванията на Том и Дъг със своите някога. И да, имаме толкова общо, но и се отличаваме много. И аз си спомням хвърлянето на тежките обувки, носенето на леки, обиколките по улиците до късно, играта с деца. Също като Том и Дъг. Страшните истории, които си разказваш с приятели, от които може да ти настръхне косата, но въпреки това ти е интересно и продължаваш да слушаш.
Благодаря на Бредбъри, че е запаметил това време. Книгата му е своеобразно вино от детството. Вече разбрах, че когато ми се прииска, винаги мога да я прочета и пак да бъда дете, да гледам на света с онези очи и тепърва да изучавам непознатите за мен неща. Намерих си своето бягство от реалността.
И тъй като много споменавам как представя детството и колко е детски погледа - нека направя едно уточнение. Да, книгата е писана през светогледа на все още малчуганите Том и Дъг, но това не означава, че сериозният елемент липсва. Напротив, какво по-сериозно от смъртта, изоставянето и болестите?
Книжни приятели, в книгата е засегнат въпросът и с първите наченки на технологиите. Дъг поставя като задача на един от жителите на градчето да създаде машина на щастието и последния с охота приема. След като почти разрушава семейните си връзки и прави нещастни съпругата и децата си, изобретателят осъзнава, че няма машина, която да ти създаде щастие. Щастието е в хората. И всички трябва да го разберат, защото обикновено много късно стигат до този извод. Иска ми се този лозунг да се пусне по хората, те да го разпространят и най-вече осъзнаят. Но едва ли... не ми се вярва. Всичко е техника, включително и начинът на комуникация в момента помежду ни.
Но както и да е, не искам да бъда нито тъжен, нито скептичен. Искам да запазя очарованието и възхищението от "Вино от глухарчета". Тази книга ще бъде мой подслон, когато изпитам нужда. Препоръчвам я горещо и на вас! Няма да съжалявате!
4.Любими цитати:
Имам доста, но няма да споделя всички сега, а само няколко. Останалите - през годината във фейсбук страницата.
"И той стоеше, поклащаше се леко, а в здраво стиснатите му, изпънати ръце беше събрана цялата гора - тежка, натегнала от сладък сок. Искам да почувствам всичко, което може да се чувства, казваше си той. Нека да се уморя, оставете ме да се изморя. Не бива да забравям,, аз съм жив, зная, че съм жив, не бива да забравям това нито тази вечер, нито утре, нито пък в други ден."
"Тежките моменти в живота, какви са те, питаше се той, докато караше колелото - раждане, съзряване, остаряване, смърт. Първият трудно можеше да бъде променен, ала останалите три?"
"Нима и тя долавяше тази смътна заплаха, това присягане откъм мрака, тази готова да скочи върху им, спотаила се долу злина? Нима пораствайки, човек не ставаше по-силен? Нима зрелостта не донасяше успокоение? Нима животът не предлагаше убежище? Нима не съществуваше цитадела от плът, достатъчно устойчива срещу заплахите на нощната тъма? Съмненията го попариха."
"Разбира се, че всички хора са така: всеки човек в себе си е сам. Едно единство, една единица от общността, но винаги уплашен. Както тук, сега, застанал на ръба."
"- Някои хора униват твърде млади - каза той. - Причина като че ли няма, просто, изглежда, такива се раждат. Уязвяват се по-лесно, уморяват се по-бързо, разплакват се от малко, мъчно забравят и, както вече казах, опечаляват се на по-ранна възраст, отколкото всички останали на този свят. Зная го, защото аз съм един от тях."
5.Оценяване:
Едва ли ще ви изненадам. Двадесет и трето ревю - предполагам от първото изречение усещате каква оценка ще дам. Разбира се, толкова силна книга не може да обитава друго място освен Двореца на Островът на книгите. Честито, Бредбъри, ти също ще обитаваш с две книги най-престижното място!
6.Използвани източници
За да бъде това ревю по-цветно и интересно, съм използвал ресурси от следните места:
- Снимка на корица -
-Сники на Версайския дворец- от предишни ревюта, а там съм посочил източника
Няма коментари:
Публикуване на коментар