Шестнадесето ревю: Харуки Мураками - "Кафка на плажа"
Накратко: Аз съм влюбен в начина на писане на Мураками и съответно съм много пристрастен. Ако обичаш азиатската култура, литература и произведенията, които се развиват на онази земя, то ти препоръчвам "Кафка на плажа". Книгата, поне за мен, не може да се определи конкретно като жанр, тя е съвкупност от фантастика, антиутопия, философия, любовен роман и т.н. За да я завършиш не трябва да анализираш повърхностно всяко действие. Точно обратното, остави действията, представени в творбата и гледай над тях, чети между редовете. Съжалявам, ако съм те объркал, но пък решиш ли да прочетеш "Кафка на плажа", няколко дни ще бъдеш в подобно състояние.
(Това е за тези, които се колебаят дали да прочетат книгата и очакват ревюто да им даде отговор, но едновременно с това се притесняват да не съм казал твърде много и след това да им бъде безинтересно)
Заглавие: Кафка на плажа
Издателство: Colibri
Година: 2014
Страници: 614
Корична цена: 16 лева
Здравейте, книжни плъхчета!
Дойде моментът, в който ще ви представя една книга, за която не спрях да пиша в страница си - Островът на книгите. То не бяха песни, не бяха цитати, корици... Но пък и вие сте книголюбители, знаете как е, когато се впечатлиш от някое произведение. Ако четете блога ми през уеб версията, ще забележете, че в страни има една притурка, в която изброявам любимите си книги. Там съм посочил една книга на Мураками - "Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на страстване". Тоест, Мураками вече е обитател на Двореца, сега ще видим дали ще успее да вкара още една книга там. Единствено Маргарет Мацантини е успявала със своите "Да дойдеш на света" и "Чуй ме". Стискам ти палци, Мураками!
И нека не губим излишно време в приказки, а да започнем по познатия ни план:
1.Кой е Харуки Мураками?
Харуки Мураками
| Харуки Мураками | |
|---|---|
.jpg)
Харуки Мураками през 2009 г.
| |
| Роден | 12 януари 1949 г. |
| Професия | писател, преводач |
| Националност | японска |
| Активен период | 1979- |
| Жанр | фикция, сюрреализъм,постмодернизъм |
| Направление | постмодернизъм |
| Награди | награда „Йомиури“ награда „Танидзаки“ награда „Франц Кафка“ Йерусалимска награда |
| Съпруга | Йоко |
| Харуки Мураками в Общомедия | |
Харуки Мураками е известен съвременен японски писател и преводач, в. „Гардиан“ го определя като един от най-големите съвременни романисти. [1]
Биография
Харуки Мураками е роден на 12 януари 1949 г. в Киото, Япония. Въпреки че е роден в Киото, прекарва по-голямата част от младостта си в Кобе. Баща му е будистки свещеник. Майка му е дъщеря на търговец от Осака. И двамата са преподавалияпонска литература.
Мураками обаче винаги се е интересувал повече от американската литература, на което се дължи неговият „западен“ стил на писане, отличаващ го на фона на основните японски литературни течения.
Учи театрално изкуство в Университета Васеда в Токио, където се среща с бъдещата си жена, Йоко. За да се издържа, работи в музикален магазин за плочи. След като завършва следването си, отваря джаз бар „Peter Cat“ в Токио и е негов собственик в периода 1974–1982. Много от романите му съдържат музикални теми, особено Танцувай, танцувай, танцувай и Норвежка гора.
Трилогията на Плъха
Мураками започва да пише проза на 29-годишна възраст.[2] Както самият той разказва, вдъхновението за написването на първия му роман Чуй как пее вятърът (1979) идва съвсем неочаквано по време на бейзболен мач. Мураками работи над него няколко месеца. Романът е публикуван през 1979 г. и през същата година Мураками получава литературната награда Гундзо (Gunzou Shinjin Sho). В това първо негово произведение вече се долавят основните елементи на бъдещото му творчество: западен стил, хумор и мъчителна носталгия. След известно време той затваря джаз-бара.
Първоначалният успех го окуражава и той продължава да пише. Една година по-късно публикува продължението „Флипер, 1973“(1973).
През 1982 г. публикува Преследване на дива овца, роман със своеобразен накъсан сюжет и с оригинални магически елементи. С него Мураками печели литературната награда Нома (Noma Bungei Shinjin Sho). Тези романи съставят „Трилогията на Плъха“ (и в трите присъства един и същ разказвач, наричан „Плъхът“).
Широко признание
През 1985 г. Мураками публикува Страна на чудесата за непукисти и краят на света, съноподобно фентъзи, в което магическите елементи нарастват.
Той постига най-големия си успех и признание в Япония през 1987 г. с излизането на Норвежка гора. Продават се милиони екземпляри от книгата сред японската младеж, която прави от Мураками свой идол. През 1986 г. Мураками напуска Япония и пътува из Европа.
През януари 1991 г. се премества в Америка и работи в Принстънския университет. В този период написва Танцувай, танцувай, танцувай и На юг от границата, на запад от слънцето.
Ако ви интересува още нещо за Мураками, може да потърсите ТУК
2.За какво се разказва в "Кафка на плажа"?
Предупреждавам ви, че сега ще напиша едно резюме и то ще ви се стори скучно и банално, може да ви се стори и досадно и да не искате да докоснете книгата, но ви признавам, че започнете ли да четете, ще разберете, че книгата си заслужава.
Мураками представя в "Кафка на плажа" историите на двама души - малолетният Кафка Тамура, който бяга от баща си, с когото живее и Наката-сан, който не се има за умен, но пък може да говори с котки. Звучи интересно, нали? Кафка Тамура си поставя за задача да стане най-силното 15-годишно момче и отделянето от дома да му спомогне за това. Наката-сан получава помощи от държавата, не работи легално, но хората го търсят, за да издирва изчезналите им котки. И Кафка, и Наката-сан си поставят цели, но за да се изпълнят, те трябва да преминат през множество изпитания.
Голяма част от действието се развива и в частната библиотека, където работят приветливият Ошима и красивата Саеки-сан.
"Кафка на плажа" е един роман, в който книгите имат огромна тежест и те дават много отговори на въпросите на героите.
Предупреждавам, че "Кафка на плажа" няма да се хареса на хора със закостеняло мислене и възприемане на света. Да, и аз не приемам едни интимни отношения, за които става дума в творбата, но това не ми пречи да гледам над тях!
Отново казвам, не претендирам, че мога да резюмирам романа. Просто Мураками е толкова многопластов, оригинален и неподражаем, че моето представяне изглежда толкова нелепо.
3.С какви впечатления съм от творбата?
С изцяло положителни. Влюбен съм в този роман, влюбен съм в стила на Мураками, искам да пиша, както пише той, както пише Георги Господинов и както пише Маркес! Тези хора са велики!
Това, както вече посочих, ми е втора книга от Мураками и след първата имах огромни очаквания. Е, оправдаха ми се. Трудно ми е да кажа коя ми харесва повече -" Кафка на плажа" или "Безцветният...", всяка от тях има различна история, засяга различни проблеми и ми е била полезна в различни периоди от време.
Може би съм късметлия, че намерих Мураками в подходящия момент. Ако го бях прочел години по-рано, то нямаше да го харесам, убеден съм. Щях да обърна внимание на самото повествование, щях да го осъдя за моментите тип 50 нюанса сиво и повече нямаше да го прочета. Мураками е свят, вселена и още каквото се сетите!
Така, нека поставя акцента отново на книгата. Това, което най-много ми хареса в нея е, че чрез личната драма на героите и периодът им на съзрязване, и ти няма как да не се промениш. Започваш да търсиш в себе си сходни събития, намираш скътани в най-тъмните дебри на душата си някакви събития, ровиш в сърцето си за тъжни и весели моменти. Ще ме извиняват авторите, които пишат приложна психология, но Мураками ми позволява да науча много повече за себе си, отколкото която и да е било книга за самопомощ.
Невероятен роман, признавам си, че първите 100 страници вървяха бавно, но след това прочетох книгата на един дъх. Много приятели са ме критикували за бързото четене, но пък така ми харесва най-много. Ако се влюбя в една книга, то я прочитам за отрицателно време и после си препрочитам подчератното. Ако нещо не ми допада, то я бавя с месеци - пресен пример Айн Ранд и "Изворът", не знам кога ще дойде и нейното време.
Какво още ме впечатли? Ами героите - не знам как Мураками е измислил толкова странни чудаци. Без думи съм. Нито един от героите не е нормален, не е средностатистически представител. Абсолютно впечатлен.
И върхът беше - символиката. Цялата книга е натъпкана със символика - като се почне от момчето Врана (Кафка-Врана - задгробен живот), та се мине през отношенията с хората, през сънищата и се приключи с говоренето с котки.
След последната страница аз бях съсипан, смазан, убит, разбит, щастлив, в приповдигнато настроение, омагьосан, удовлетворен. Изобщо палитра от емоции. Преживях уникално приключение!Не писах веднага, защото нямаше да мога нищо да напиша. На мен ми трябва време, за да осъзная, да дефинирам това, което мисля за една книга. И това време си го дадох, тъй като след последната страница започнах "Спутник, моя любов" отново на Мураками, но повече за нея ще научите в следващото ревю, когато му дойде времето.
4.Любими цитати
Много са, но нека ви посоча само някои от тях:"Разбира се, ти ще успееш да преминеш през тази яростна буря. Но макар и да е метафизична, абстрактна, не бива да изпадаш в заблуждение: тя безмилостно реже живата плът като хиляди бръсначи. Много хора проливат кръвта си в нея. Твоето тяло също не кърви. Ръцете ти ще се обагрят в топла червена кръв - собствената ти кръв и кръвта на другите.А когато бурята стихне, вече няма да си спомняш как си успял да преминеш през нея и да оцелееш. Всъщност дори няма да си наясно дали е отминала. Но едно е сигурно. След като излезеш от нея, вече няма да си същият човек. В това е смисълът на пясъчната буря."
"Произведенията, които притежават известно несъвършенство, са привлекателни тъкмо с несъвършенството си - поне за определени хора."
"При хубаво време излизам навън и наблюдавам звездите. Те вече не ми изглеждат така страховити, чувствам ги по-близки. Всяка звезда свети посвоему. Разпознавам някои от тях, които съм запомнил, и ги гледам как блещукат. Понякога заблестяват по-ярко, но само за миг. Ясната луна е надвиснала над мен и ако напрегна очи, като че различавам отделни скали по повърхността ѝ. В такива минути всички мисли излитат от главата ми и просто се взирам очарован в небето."
"Искам да кажа, че докато е жив, човек си създава мнение за всичко, което го обкръжава. Най-важното е дали това се случва естествено, или не, а не дали си умен, или глупав. Дали гледаш на нещата със собствените си очи - ето кое е от значение."
"- Всеки човек се лишава от нещо важно и скъпо за него - промълвява Ошима, след като отново настъпва тишина. - Рядък шанс, благоприятна възможност, чувства, които никога повече няма да изпита. Това е част от живота. Но някъде в главите ни - поне аз си мисля, че е там - има едно кътче, където пазим тези спомени. Като книгите по рафтовете в нашата библиотека. И за да открием какво таим в себе си, трябва да си направим нещо като картотека. От време на време да забърсваме праха, да проветряваме, да сменяме водата във вазите с цветята. С други думи, човек прекарва целия си живот в собствената си библиотека."
5.Оценяване
Едва ли ще изненадам някого, като кажа, че "Кафка на плажа" се настанява в Двореца. То това си беше предопределено. Все още обаче няма да я включвам в списъка ми с любими книги, ще проверя във времето каква следа е оставила в мен и колко значима е.Мураками, покани и "Кафка на плажа" да заповяда в Двореца:
6. Използвани източници
- Снимка на корица - colibri.bg
- Биография и снимка на Мураками - Уикипедия
- Снимки на Версайския дворец - rezervacia.com ; pochivka.com; ekskurzia.bg; chudesatanasveta.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар