Дванадесето ревю: Рей Бредбъри - "451 градуса по Фаренхайт"
Заглавие: 451 градуса по Фаренхайт
Страници: 232
Издателство: Народна култура
Преводач: Веселин Измирлиев
Корична цена: 1,04 лева
Накратко; Да, заслужава си да я прочетеш. Обемът не е голям, тъй че и да не се превърне в твоята любима книга, то няма да си изгубил много време. За тези, които харесват антиутопиите, гарантирам, че книгата ще ги впечатли.
(Краткото мнение е за тези, които имат интерес да прочетат книгата, ала се страхуват, че прочитайки ревюто, няма да могат да се насладят пълноценно на четенето след това. Ако не сте от тях, прочетете и следващите редове! :) )
Здравейте, книжни плъхчета!
Как сте? Липсвахте ми много, липсваше ми и писането на ревюта, но просто нямах възможност. В списъка с прочетени книги имам заглавия, които все още не съм коментирал, тъй че следващите месеци обещавам да бъда малко по-активен от обикновеното.
Искам да благодаря на тези от вас, които са харесали страницата ми във Фейсбук и харесват, коментират и споделят публикациите. Радвам се, че намерихме начин да общуваме по-лесно, бързо и достъпно за книги!
Мисля да не губим време, а да започна по познатия за всички ни план:
1.Кой е Рей Бредбъри?
Рей Бредбъри
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Рей Бредбъри Ray Bradbury | |
|---|---|
_-cropped-.jpg)
Бредбъри през 1975 г.
| |
| Роден | 22 август 1920 г. |
| Починал | 5 юни 2012 г. |
| Професия | писател, поет |
| Националност |  САЩ |
| Активен период | 1942—2012 |
| Жанр | фантастика, ужаси,фентъзи, мистерии,поезия |
| Направление | Златен век на научната фантастика |
| Дебютни работи | „Марсиански хроники“ (1950) |
| Известни творби | „451 градуса по Фаренхайт“ (1953) „Вино от глухарчета“ (1957) |
Рей Бредбъри (на английски: Ray Bradbury) е роден в Уокиган, щат Илинойс. Той не получава висше образование и след1943 г. започва да се занимава с професионална писателска работа. Неговото първо произведение - разказът „Pendulum“ е публикуван през 1941 г. в съавторство с Хенри Хъс. Първият му сборник с разкази излиза през 1947 г., но истинска популярност авторът постига при излизането на сборника „Марсиански хроники“ (1950). Тази известност продължава и със следващите му книги.
За себе си казва:
| „ | „Баща ми е Жул Верн. Хърбърт Уелс е мъдрият ми чичо. Едгър Алан По е братовчедът ми с крила на прилеп, когото държим в таванската стаичка. Флаш Гордън и Бък Роджърс са ми братя и приятели. Това е моето потекло. Като се прибави естествено и фактът, че Мери Улстънкрафт, авторката на „Франкенщайн“, ми е майка.“ | “ |
Рей Бредбъри е носител на наградите „О'Хенри“, награда „Бенджамин Франклин“, награда на Американската академия,премията „Гандалф“. Той е удостоен с титлата „гранд-мастер“ през 1988.
2.За какво се разказва в книгата?
След като се запознахте с автора, време е да ви разкажа и нещо повече за произведението. Абстрахирайте се от всичко около вас, забравете къде живеете и кои сте, забравете, че използвате техника.
Елате с мен в света на Монтег. В един свят на разрухата. Коренно различен от нашия? Или вече и ние живеем в него? Едно е сигурно, има поне още една крачка да направим, за да сме негови жители. Монтег е пожарникар, чието основно задължение е да гори. Да изгаря, да унищожава. Да изпепелява. И това доставя удоволствие. На него и на неговите колеги. Най-приятното чувство е да се горят книги. Защото те носят покварата в себе си. Те измъчват хората, карат ги да мислят и по този начин ги карат да правят изводите, че не могат да мислят. А защо ти е да си мъдър и прозорлив, когато всичко получаваш? Когато не е нужно да си чел много, за да водиш смислени разговори? Когато всичко около теб е бетон и техника? Защо са ти животните, когато има роботите? Защо са ти книгите, когато има телевизията?
Монтег е женен за Милдрид, с която в началото си приличат, но в последствие стават пълни противоположности. Докато Милдрид продължава да се възхищава на всичко, което получава и сляпо и наивно вярва, че това е най-доброто, то Монтег "губи" това свое зрение и вместо заученото красиво, което трябва да вижда, пред очите му е грозното, грубото и разрушителното. И въпреки че това чувство вероятно се е таило в него дълго време, развило се е и се е осъзнало, то главният катализатор за промяната у Монтег е неговата 17-годишна съседка Кларис.
Повече няма да издавам от сюжета, а ще ви оставя да се запознаете сами с него. Споделих ви само началото, кулминацията и развръзката са още по-впечатляващи.
3.С какви впечатления останах аз от книгата?
Вярвам, че всеки който е прочел горния текст е разбрал, че аз съм влюбен в "451 градуса по Фаренхайт". Дълбоко и непоправимо. Неразрушимо. Винаги са ми били интересни quiz-овете, с които се дава отговор на въпроса "На кой литературен герой приличаш". Е, вече няма да ми е нужно да ги попълвам. Аз се намерих. Намерих се в Монтег.
Надявам се да ме разбирате правилно и да сте наясно, че говоря с метафори. Не съм горил книги и още по-малко да съм го правил за удоволствие. Просто намерих литературния герой, който отговаря и съответства на моето отношение към книгите.
Книгите са неземно богатство и те трябва да се пазят, съхраняват и предават на поколенията. Човек трябва да знае своята история, своите корени, своето начало. Иначе няма да знае кой е в действителност.
Книгата ми се нарежда в топ 10 любими книги и поради още една причина - лъчът надежда Кларис. Това 17-годишно момиче е вярата и убеждението ми, че и в най-тежките моменти има един пламък (добронамерен), който колкото и слабо да свети, колкото и трудно да се противопоставя на вятъра около него, то той ще успее да запали сърцата и на други хора, ще ги промени. Кларис успява да го направи. И колкото ми е симпатичен Монтег, толкова харесвам и нея.
Докато четох книгата правил паралел с нашия свят. И се чудих дали и ние живеем в тези времена? Ще перифразирам една мисъл на Никос Казандзакис от "Алексис Зорбас", че най-големият роб е този, чието въже е най-дълго и не се приема за роб. Нашето въже дълго ли е?
Вярвам, че не сме стигнали в онзи апокалиптичен свят от "451 градуса по Фаренхайт" и че няма да го позволим. Такива шедьоври като "1984" и "451 градуса по Фаренхайт" пазят пламъкът на знанието да не спира да гори. Вярвам, че и ние, книголюбителите, не бихме допуснали нещо подобно да се случи.
И тази част искам да завърша с нещо от книгата. Отново ще е перифраза - дори и да изгорят всички книги на света, то книгите ще продължават да съществуват. Защото книгите не умират. Те живеят в нас и с нас.
4.Любими цитати
Умишлено няма да посочвам любими цитати. Защо ли? Е, книжна изненада:)) Лятото ще има доста такива.
5.Оценяване
Някой има ли съмнение къде ще настаня "451 градуса по Фаренхайт"? След всички суперлативи, които изписах и чувството, което пазя в себе си от прочетената през февруари от мен книга?
Безспорно, "451 градуса по Фаренхайт" е изключително близка до сърцето ми, изживях я, усетих я и тя ще бъде настанена в Дворецът на Островът на книгите! Сигурен съм, че ще прочета още книги от този автор, допада ми стилът му.
За да направя това ревю по-интересно за вас, съм използвал:
- Биография и снимка на Рей Бредбъри - от Уикипедия
-Снимки на Версайския дворец - rezervacia.com ; pochivka.com; ekskurzia.bg; chudesatanasveta.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар