Четенето ме промени или си промених четенето?

Четенето ме промени или си промених четенето?

Здравейте, книжни плъхчета!
Как сте? Отдавна не съм публикувал нещо по-различно от ревю на книга или пък ретроспекция на прочетените книги. Но днес имам огромно желание да пиша, да чета, да коментирам.
Тази сутрин се замислих колко много съм се променил като читател. Вярно, че практиката ми не е много голяма - около 15 години съм читател, от 10 по-страстен читател, а от 3-4 маниак. И книгите ми не са впечатляваща бройка, със сигурност има хиляди, които са прочели повече от мен. Но въпреки това, много нещата не са такива, каквито бяха в началото. Ето най-съществените промени, които отчитам:

1.Започнах да подчертавам любимите си цитати

Настръхнахте ли от ужас? Вие сте от тези читатели, които искат книгата им да остане винаги като нова, да няма нито една драскотина? За да я запазите я обвивате във вестник или в новите красиви дрехи за книги?
Е, преди и аз бях от вашия отбор. Но смених лагерите. ;) Коренно промених отношението си. Книгата не е само и единствено онова книжно тяло, онзи сбор от страници. Книгата е самата история, дарбата на писателя да те заведе в нов свят. Тъй че отбелязването по страниците не съсипва постиженията на автора, не разрушава въображаемия свят. Винаги, когато пожелаеш можеш да отидеш там отново и преживяването няма да бъде различно.
Още нещо ми повлия - подчертавайки любимите си моменти, мога по всяко едно време да ги намеря, да ги прочета, да ги споделя и разпространя.Много по-лесно е.
Двигателят на промяната обаче е един въпрос, който си зададох. Ако един ден напиша собствена книга, тогава дали ще искам читателите да подчертават и драскат в книгата? И отговорът, който си дадох, бе положителен. Бих желал читателите да задраскват нещата, с които не са съгласни, да протестират срещу тях, да подчертават любимите си цитати. Най-страшното нещо не е да не ти хареса книга, а една книга да ти бъде безлична!

2.От моногамен в полигамен

Не се плашете, става въпрос за традицията ми преди това да чета само и единствено 1 книга. Преди да съм приключил книгата, да видя задната корица, не започвах нова книга. Дори и не го избирах, за да не се разконцентрирам.
Огромна, изключителна грешка. Но ето, че с времето я поправих. Сега в библиотеката си имам доста книги, с които съм се снабдил и чакат реда си да бъдат прочетени.
Още нещо - в момента чета "Изворът" на Айн Ранд, а "Яж, моли се и обичай" съм я оставил на пауза, заедно с "Калуня-каля" на Георги Божинов. И за да е по-интересно, на моменти чета по няколко страници от Юнг. Какво по-хубаво от това да си почиваш от книги с книги?

3.Кучешките ушички станаха книгоразделители

Тези, които се ядосаха на 1-ва точка сега могат да ми простят от части провинението. Престанах да отбелязвам прогреса си със страниците със сгъване на страницата, а започнах да поставям книгоразделители. Много от книгоразделителите ми са тези, които се подаряват със самата книга. Други пък са импровизирани и направени от мен - имам всякакви малки картички с котенца и пожелания за рожден ден, валентинки във формата на сърце и може би най-забавният книгоразделител ми е с героите от Замръзналото кралство.

4.Мъглата изчезна и времето е ясно

Е, като всеки читател и аз в началото се лутах. Взимах книги на различни автори, четях, без да се съобразявам с поредици, водех се по корица и резюме. И много често намирах шедьоври и още по-често се разочаровах. Просто защото действах на принципа на проба-грешка.
Сега мога да кажа, че знам какво ми се чете - класическите книги ми допадат най-много. Имам си и любими автори и с времето ще се постарая да прочета всички техни произведения, които са издадени на български.

5.По-любопитен към книгите

Любопитството ми към книгите ми рязко се засили. Преди не обичах да чета книжни ревюта, за да не си разваля удоволствието от книгата, а сега се ровя, интересувам се, търся цитати, за да преценя дали този стилът на автора е за мен. И още една промяна, която съзря в мен след един разговор наскоро - трябва преди да прочета книгата да знам нещо повече за автора, за живота му, за времето, когато е писана книгата. Ще се постарая да го правя, мисля, че само може да ми помогне в опознаването на книгите и преживяването им.



6.Книжни предизвикателства

Да, преди бях много против тези предизвикателства - колко книги ще прочетеш за една година, колко страници ще има книгата, за колко време ще прочетеш една книга. Последното все още го смятам за малоумно. Но към първото предизвикателство ми се промени отношението. Човек винаги се нуждае от цел, за която да се бори. Ако дадено число го мотивира и го кара да се развива, то тогава нека се поставят и изпълняват повече книжни предизвикателства.
През 2015 година си бях поставил 2 предизвикателства - 1 да не купувам книги преди да прочета поне 10 и то бе напълно неуспешно. Второто ми донесе куп хубави емоции - на страницата си във Фейсбук споделях свои любими цитати от избрани книги.
Самият аз представя книжните си предизвикателства за 2016 година. На мен са ми интересни, вярвам, че и на вас ще ви допаднат. Много ще се радвам, ако участвате в тях.

Книжна 2015 година II част

Книжна 2015 година II част

Така.. време е и за втора част от любимите ми прочетени книги през 2015 година. Както разбирате, книгите от първа част са ми най-скъпи и любими. Но.. и тези също ми харесват и ги препоръчвам.
Нека кажа по няколко думи за всяка от книгите:

1."Чуй ме" на Маргарет Мацантини - Ех, писна ли ви да ви говоря за Мацантини? Извинявайте, но няма да спра. Влюбен съм в начина на писане на тази жена.
Но тук допуснах една грешка. "Чуй ме" трябваше да я прочета преди "Да дойдеш на света". Не казвам, че тази книга е слаба, нищо подобно. Просто е неизбежно да не я сравниш с "Да дойдеш на света". Тук историята е по-различна, набляга се върху личната драма. Може би това, което не ме привърза толкова силно е, тъй като не почувствах като близка драмата на главния герой и не му съчувствах.
Скоро ще има ревю за нея и ще ви разкажа по-подбробно.

2."Шантарам" на Грегъри Дейвид Робъртс - Спомняте ли си какво ви казах за "Сидхарта" на Херман Хасе? Че не ми хареса в началото, а с времето все повече се сещам за нея.
Е, при "Шантарам" е точно обратното. Много силно ми повлия, докато я четох, включих я и в книжното предизвикателство, но като направих равносметката, класира се доста назад.
От тази книга наистина може да се научи много, можеш да си отделиш и доста мъдри мисли, които да четеш, но както и при предната книга, не ми хареса мисленето и действията на главния герой.

3."Алексис Зорбас" на Никос Казандзакис - тази книга я четох, след като имах страница. Да, впечатли ме. Хареса ми, дори и при даването на оценка я настаних в Двореца.
Но.. и тя с времето загуби позиции.
Определено с тази книга няма да ви бъде скучно. Действието се развива близо до нашите географски ширини и разбираемо, героите (или поне Зорбас) има малко от българския манталитет. Смятам, че идеите, които внушава са силни, стилът е на високо ниво, но не знам за времето от прочитането до момента какво съм забравил, че вече не ме докосва така.

4."Домашни правила" на Джоди Пико - Джоди Пико е непознат за мен автор. След "Домашни правила" разбрах, че има издадени и преведени още няколко нейни книги на български. Определено са включени в дългия ми списък с книги за четене.
"Домашни правила" ме впечатли с непринуденият и лек стил. Книгата не претендира да е шедьовър, нито пък те затрупва с някакви претенциозни и непознати думи.
Напротив, това е книга, която е много близко до човек. Представена е като мненията на няколко души. Всеки представя през своя поглед случващото се.
На мен най-много ми допадна умението на авторката да ме научи да гледам по различен начин на болните хора и най-вече на семействата им. Защото те са герои.
Освен поучителна, книгата е и в криминална линия, тъй че едновременно ще ви забавлява, и ще ви поучава. Приятно четене!

5."Каин и Авел" на Джефри Арчър - тази книга я прочетох малко преди коледните празници, а я бях започнал още в началото на декември. Препоръча ми я моя позната, каза, че е класика и че трябва да я прочета.
Е, на мен толкова ми и трябваше, честно казано.
Не знам защо, но през цялото време, докато четох историята се сещах за "Принцът и просякът" на Марк Твен. Още като прочетох резюмето и гледах на историята като "Принцът и просякът", но във вариант за възрастни. (Ако въобще можем да говорим за литература и за какви възрасти е приемлива)
Историята е интересна, завладяваща, но имаше един момент с едно брутално изнасилване, след който се колебаех дали да продължа.
Голям минус за мен е, че нямаше любимото ми - мъдри цитати. Не си харесах нищо. Дали не е защото бях вглъбен в историята?

6.

"Триумфалната арка" на Ремарк

- Ей, много ме е яд за тази книга! Четох я, когато бях на почивка. Ту ми харесваше, ту не. И гледам колко много привърженици има на Ремарк, намирам цитати от негови книги и осъзнавам, че грешката може би е в мен. А най-вероятно и не съм я прочел на правилното място или пък моментът не е бил подходящ.
Някой ден ще ѝ дам шанс отново, а ако и тогава не се получи, просто ще приема, че Ремарк не е моят автор.

Различният поглед върху нещата

Различният поглед върху нещата

Здравейте отново, книжни плъхчета!
Току-що разглеждах ресурси за книги в deviantart.com  и попаднах на една много интересна снимка.

Веднага се сетих за един феномен, който бе поставил света в разногласие. Предполагам се сещате, става въпрос за роклята, която едни хора виждат като синьо и черно, а други бяло и златисто. И аз искам да попитам света. Какво виждате на тази снимка? Спящ човек? Безпорядък? Разхвърляни книги? Книги? Съкровища? Богатства? Желания?

Source: devianart.com

Книгоразделители

Здравейте, книжни плъхчета!
Тази вечер ми е дошла музата, вероятно. Реших да изпълня обещанието си и да съм по-редовен. Поради тази причина, ще споделя с вас един от "проектите", с които се занимавам.
А той е... неговото име е... Хаха, шегувам се. Реших да използвам ресурсите, които имам и да започна да изготвям книгоразделители на Photoshop.Не съм професионалист, както ще разберете, но важното е желанието да градя и да правя нещо, свързано с книги.
1.Причината
В детските си години прегъвах страниците си на кучешки ушички, за да отбележа на коя страница съм. Никога не съм поставял билети, пари, снимки и т.н. За мен това беше най-нормалното нещо. Но тогава пък не отбелязвах цитати по книгата, за разлика от лудото ми драскане сега.
Когато за пръв път видях книгоразделителите, подарък от една книжарница, не се зарадвах, защото не използвах. Но с течение на времето и прочетените книги, започнах да ги използвам и да улеснявам себе си. Сега, когато купувам книга, не проверявам дали има книгоразделител към нея, но пък открия ли, много се радвам. Особено, когато е за конкретната творба.
Да, цветни са, хубави са, в интернет има и специални, но няма от тези, които аз желая. Аз искам да започнат да продават книгоразделители с цитати от книги. И тъй като все още не съм видял такива, реших да се заема аз и да го представя на моите читатели.
2.Резултати
Представям ви четири книгоразделителя, специално за "Шантарам" на Грегъри Дейвид Робъртс. Това е една от любимите ми книги в топ 20, за която някой ден ще има ревю, задължително.

За оригиналните размери на книгоразделителите ->   http://postimg.org/gallery/r9ng9pcq/16d7108d/

ОТВОРИ
Ще се радвам, ако са ви харесали! Още по-щастлив ще ме направите, ако споделите мнение какво мислите за тях, харесват ли ви, искате ли да направя на някоя друга творба, вие правили ли сте си. Знаете, че за мен комуникацията е важна!

.... причини защо обичаме четенето [ Част 1]

.... причини защо обичаме четенето [ Част 1]

Здравейте, книжки плъхчета! Бях ви обещал, че ще съм по редовен, но заради определени обстоятелства свободното ми време чувствително намаля и нямаше как да пиша. Трябваше да се разделя с четенето, а както със сигурност знаете, това не е никак приятно.
Освен това, аз мисля и обмислям много неща, свързани с блога ми. Искам да го направя място, което ще посещавате с огромно желание, ще получавате информацията, която желаете, ще коментираме, ще спорим и ще си даваме книжни съвети. Началната ми идея бе да е само блог, в който коментирам книгите, които съм прочел, но реших, че това не е достатъчно и читателите ми заслужават нещо по-добро. Поради тази причина, реших, че съвсем непрофесионално, аз ще пиша своите мисли и тревоги относно книжния свят.

Първата тема е:

.... причини  защо обичаме четенето [ Част 1]

Не, вие не грешите, не се притеснявайте! Не търкайте с пръст екраните си, моля! Не съм написал точния брой, защото намерението ми е да направим тази класация или класификация заедно. Ще помоля да не се цитират статии, а да се изрази собствено мнение и защо точно обичате да четете. Началото ще дам аз с тези мои предложения:

Поне при мен много пъти се е случвало да се оплаквам от някой филм. Или да не го изгледам до края, защото виждането на сценаристите и моето се различава. Всички знаем клишето, че в момента се правят филми с много ефекти и с малко актьорска игра. При книгите също таланта на автора оказва особено влияние, но голям принос има и читателят и неговото въображение.При книгите, ако не ти харесва определена част, можеш да я промениш по свое усмотрение, докато при гледането на филм ти си просто наблюдател.

Оо, нека не изглежда, че съм някакъв темерут и не искам да общувам с никого. Напротив, искам да общувам с приятни хора на приятни и смислени теми. Но четенето си е нещо лично. Последно съм чел на глас в училище. Аз обичам да си се отделя с книгата, да си потъна в нейния свят и да си живея там, докато не стигна финала. Не обичам да слушам музика, докато чета (освен, ако не е опера), нито някой да е около мен и да си е пуснал телевизора, например. Обичам да чета на спокойствие и сам. Сега се замислям, че ако се направи книга, която да се чете от двама едновременно, без да се вреди един на друг, това би бил голям хит. Ето още една идея, над която мога да се замисля.

Да, малка е вероятността утре да замина в Америка, или Азия. Да съм сред мафията на Бомбай, да съм в Австралия в ранчото на Меги от "Птиците умират сами" или пък, да не дава Господ, да съм в плена на 1984. Не виждам смисъл да се четат романи, които отговарят на твоя живот и те описват теб. Напротив, трябва да се четат различни неща, за да откриеш натрапчивостта на еднообразието и силата на многообразието. 

Тази причина много се чудих дали да я публикувам, честно. В последно време много се говори за четящия човек и колко бил добър той, колко умен, колко възпитан. Да, но аз срещам хора, които са четящи и са злобни и гадни. И това идва от техния характер. Възможно е да са смирени като ангели, когато четат, но ако ги срещна да четат, няма да ги заговарям, защото не искам да им развалям удоволствието. Но има хора всякакви на този свят. Има и приятни събеседници, с които можеш да откриеш общ език и да дискутираш. Едни от най-хубавите книги са неизвестните, които малко хора са чели и популярността им не е на база продажби, реклама в интернет, а сред личните разговори на хората. Но за да говориш с тях, ти трябва да си четящ човек.

Думите, които казва човек могат да ти позволят да си направиш много правилен извод за него. Няма какво да се лъжем, всички обичам да чуваме дълги и смислени речи, които включват поучителни истории, има скрит смисъл и те докосват в сърцето. Но можем ли да разкажем и ние такава? Може би все още не, но това не пречи да продължаваме да четем и да учим. Да продължаваме да натрупваме капитал от думи и може би някой ден нещата ще се получат спонтанно.

А какви са вашите причини да обичате четенето? 

Първо ревю: "Дневният живот на нощните пеперуди" - Деница Дилова

Първо ревю: "Дневният живот на нощните пеперуди" - Деница Дилова

     На острова времето е лошо, небето е тъмно, скоро се очакват из него да започнат да играят и светкавици. Гръмотевиците със своя страшен и силен звук  ще озвучат навсякъде. Морето е неспокойно. Незнайно дали заради очакваната буря, или защото и то се опитва да прояви характер. Вълните се разбиват със страшна сила в брега. Отстрани погледнато - апокалиптична картина. За други - кръговратът на животът.
  Една вълна е по-мощна от останалите и причинява силна болка на брега. Може би като вид извинение, тя му поднася и подарък. От вълните изплува "Дневният живот на нощните пеперуди" на Деница Дилова.

НАКРАТКО: ДА, ЗАСЛУЖАВА СИ ДА Я ПРОЧЕТЕШ!

(За тези, които се колебаят дали да си я вземат, или не, но и не искат да четат ревюто, за да не си развалят впечатленията)

издателство: Ciela
година: 2015
страници: 200
цена:12,90 лева

  Здравейте, скъпи книголюбители! Изненадах ли ви? Надявам се, че да и още повече изненадата да е била положителна. Преди много, много време ви обещах, че ще започна да пиша книжни ревюта. Ще ви призная, че опитвах, започвах, спирах, редактирах, изтривах. Пробвах и с класики, пробвах и с нашумели книги, но както може би най-добре знаете, самите ние сме си най-големите и безпощадни критици.
  Е, май вече събрах смелост. Ако го четете - значи наистина съм. Може би и книгата, която ще ви представя има някаква "вина" за това. Защо и по какъв начин, ще научите, ако прочетете как аз съм изживял тези 200 страници.

  Ето и какво ни казва най-главната и мъдра книга на Острова за Деница Дилова:

Деница Дилова-Маркова е родена на 14.07.1973 г. Израснала е в Червен бряг, но по-късно заминава за Разград. Учи в специализирана паралелка по рисуване, по-късно завършва технологичен колеж, но никога не работи нищо, свързано с биотехнологии. Започва активна дейност в третия сектор - първо в една, а после в още две неправителствени организации. От пролетта на 2006 г. участва като съавтор в списание "Експрес", а от края на 2006 г. е директор на в. "Лудогорски вестник". Омъжена е и има две дъщери. С два свои разказа през 2006 г. печели гласовете на публиката и поощрителната награда от конкурса "Очи за себе си" (ХуЛите), през 2008 г. взема първи места в литературните конкурси на Public Republic и Литературата Днес. През 2010 г. печели Първа награда от Осмия конкурс за кратка проза на LiterNet & eRunsMagazine (2010). През 2014 г. става победител в първия анонимен конкурс за Нов български роман на издателство "Сиела" с ръкопис под заглавие "Непорочна практика".

   Ще бъда честен с вас и ще ви призная нещо още от самото начало. Дълго време аз бях предубеден към съвременната българска литература. Като ученик редовно си прочитах списъка със задължителни книги за лятото, дори от любопитство намирах и странични произведения и с ръка на сърцето мога да кажа, че ми харесваше. Но може би и самото училище, може би анализите, които четях, може би и хората и медиите и всичко около мен ме накара да повярвам, че няма как съвременен българин да напише нещо качествено.

Още повече, че много пъти съм се питал защо все още няма българска книга, която да класират в 100-те книги, които трябва да прочетете до края на живота си и подобни измислици. Все още няма българска книга, която да попадне в списъка на класиките и хората по света да си я препоръчват и да изказват възхищението си, както правим със Стайнбек, Агата Кристи, Стивън Кинг, Ърнест Хемингуей, Фитцджералд и т.н.

  В последните две години любовта към книгите ми се засили и се старая да чета различни автори. Не робувам на жанрове. Важното е книгата да е добре написана, за да ми хареса. Заради това реших да пробвам и с нещо българско, за да си изградя и собствено мнение и ако не ми хареса, да мога да отричам "всичко българско и родно", излязло под българските ръце.

Четох ревюта, коментари, гледах класации. И напук на всичко си харесах тази книга. Любов от пръв поглед. Нали знаете моментът, когато си харесате книга и как не спирате да мислите за нея? Така се получи и с мен.

  12,90 лева, четири часа и удобно легло .... са ви единствените нужни неща, за да живеете в света, който Деница Дилова е създала.

На пръв поглед - малка книжка. А аз си падам по по-обемните.

Подариха ми я с книгоразделител, също на "Дневният живот на нощните пеперуди". Определено знаят как да ме накарат да се почувствам още по-добре. Жалко само, че почти не използвах книгоразделителят. Книгата се чете на екс и нямаше какво да си отбелязвам.

  Историята се води от името на Нина Бранкович. Поне за мен, един доста объркан персонаж, който не знае какво иска, но знае, че иска. Никак не може да се нарече стабилен и постоянен. Напротив, обича промените в живота и не се страхува да рискува, дори и да загуби. Дори имам съмнението, че иска да загуби, за да получи урок от живота. Вторият главен персонаж е Даниел. Не, той не е нито съпругът на Нина, нито неин брат, нито баща. Той е неин приятел, а както и многократно се споменава - гей.

  В началото действието се развива в две времеви линии - преди и сега, но в последствие всичко преминава в сегашно време. Нина ни дава възможност да надникнем в нейния живот, да научим нейните тайни и да проучим характера ѝ, но нашето мнение не би я интересувало. Защото тя е на едно друго ниво - тя си е самодостатъчна и не се нуждае от хорското одобрение, за да реши как да управлява живота си.

  Животът на Нина е меко казано интересен. Най-интересен е заради честите промени, които прави в него. Нея не я притеснява  от управител в редакция да се превърне в миячка в автомивка. Дори и като продавачка на бельо намира забавната страна на нещата. Условието е само едно: да не се задържа на едно и също място дълго време.

  Взимайки себе си за образец, заедно с Даниел създават сайт, в който можеш да изоставиш работата си за кратко време и да заемеш друга позиция, а когато ти намръзне, отново да се върнеш. Бумът не е моментален и скандализиращ, а по-скоро последователен и дълъг. Както всичко успяващо, и това начинание намира и поддръжници, и критици. За читателят става ясно колко хора са учили това, което не искат, с простото намерение да имат работа. А работата ли е по-важна, или това да си щастлив? В този момент няма как един вътрешен глас да не те попита - А ти би ли го направил? Поне аз си отговорих, че уча това, което харесвам и искам да работя. Но не отричам и възможността в един момент нещата да ми се сторят скучни, еднакви, да няма развитие и да пожелая да се занимавам с друго.

 Ето това е, което най-много ми харесва в романа. Че е писан толкова непретенциозно. Няма думи, които трябва да търсиш по речниците, за да си обясниш какво означават те. Не е история, която ще срещнеш по телевизията и ще си помислиш, че на теб няма как да ти се случи. Напротив, Деница Дилова е описала живота, такъв, какъвто е. Грозен и отвратителен с цялото насилие, интересен и приятен, когато имаш цел, щастлив, когато имаш близки и/или приятели.

  Не искам да изглежда, че прекалявам, но тази книга, поне за мен, напълно достойно може да се преведе на английски, немски, френски и т.н и т.н и да е реална конкуренция на книгите, които в момента са на върховете на класациите. Това не е чисто и просто една увлекателна история, това е опит, това е място, от което да си извадиш поука. Не исках и да ви разказвам много от нея, защото думите са прекалено слаби. Трябва да я изживеете.

Ето и някои от любимите ми цитати от книгата. Признавам си, че фаворит ми е този за четящите хора. :)

"Докато аз говорех за висши човешки цели, Даниел пресмяташе бъдещата си печалба. Бяхме идеалният тандем. Единият беше отрова, а другият - антидот.""Зад всеки провален живот стои една гореща молитва, отправена от някой християнин като мен.""В един идеален свят всеки трябва да може всичко. Трябваше да може да посее жито, да ожъне, да го смели и омеси погача, да издои крава, а после да проектира подводница, да си постави диагноза и да изнамери лек за смъртоносната си болест.""Харесвам лошите качества на хората. Те ги облагородяват, правят ги цветни, истински, стабилни. А добротата се клатушка неукрепнала, благородството е винаги под въпрос. Завист, злоба, подлост и лъжа - това бяха все градивни качества, истински човешки фундаменти, за които няма колебания - основи, създаващи условия за растеж.""Мисията на литературата е не да те развлича, а да те натоварва. Да те кара да се чувстваш малка в собствените ти очи и голяма в чуждите."

"Напоследък не гледах на четенето с много добро око. Не познавам никой, който е станал добър човек, защото е чел много. На четенето се приписват излишно много добродетели. Но защо никой не споменава порочния му характер? Елитарната поза на четящия човек, който гледа отгоре на другия, обикновения работник, нямащ време да надигне глава от струга, за да прочете дори ред - ето тази поза ме изпълва с отвращение. Неграмотният - той бе презрян.Наблюдавах как четенето дава само повече власт на лошото. То правеше онова, което правеха и парите, с тази разлика, че за лошата страна на парите никой не хранеше съмнение. Някога четенето може и да е било полезно, но в новия век служи на злото.
[....]
Не спирах да чета - въпреки всичко, исках да съм компетентна в колкото може повече области. Да съм компететна само в едно нещо ми се струваше най-голямата беда. Пълно прахосничество на дните ми."[....]Не спирах да чета - въпреки всичко, исках да съм компетентна в колкото може повече области. Да съм компететна само в едно нещо ми се струваше най-голямата беда. Пълно прахосничество на дните ми."

Мисля, че вече е напълно ясно, че мнението ми за книгата е изцяло положително. Надявам се скоро време да излезе и продължение на историята, а защо пък да не се превърне и в трилогия?

Както обещах, книгите които пристигнат на Острова, няма да бъдат оценявани със звездички, нито с цифри, а ще бъдат настанявани в къщи - бараки, съборетини, апартаменти, вили, палати, замъци, дворци, в зависимост от това дали ми е харесала творбата.

А "Дневният живот на нощните пеперуди" ще обитава:

Мисля, че е честно. Няма как да я настаня в Замъка, защото там ще бъдат книгите ми от топ 20, но все пак заслужава нещо наистина красиво.

И така,  скъпи книжни плъхчета, надявам се първото ми ревю да ви е харесало. Ще се старая с времето да се усъвършенствам в писането. Ще ми бъде много приятно, ако оставите коментар, ако дадете препоръка или пък предложите коя книга да прочета и на коя да направя ревю. Желая ви всичко най-добро и до нови срещи!

Използвани източници:

корица на книга - www.ciela.com

биография на Деница Дилова - www.liternet.bg

снимка на къща: https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/6b/A._S._Bradford_House.JPG

Какво представлява "Островът на книгите" и защо точно така се нарича?

 Какво представлява "Островът на книгите" и защо точно така се нарича?

Здравейте, уважаеми читатели!

Хм.. не ми харесва. Нека да забравим формалностите и да не се обръщаме един към друг като към непознати. За да стигнете до моя блог, вероятно вие сте хора, които обичат да четат, следователно сте умни и прекрасни. :)

Какво е "Островът на книгите"? - Това е нещо, което от дълго време замислям да направя. Няма да крия, че обичам много книгите и най-вече през лятото имам единствен шанс да им се отдам изцяло. Хубавото, а и понякога лошо, на ученическите години беше, че ни даваха списъци с едни книги, които трябва да прочетем за септември месец, за да сме запознати с материала. Признавам си, че някои книги са ми в графа "любими", други пък ги прочетох, защото беше необходимо, но за нито една не съжалявам, защото са изградили в мен страстта към четенето. След училището идва университет, работа и т.н и вече няма кой да ти дава списъци с книги, които да четеш. Тогава ти си свободен и можеш спокойно да си решаваш с какво искаш да се запознаеш. ДА! ДА! ДА! СВОБОДЕН СЪМ!

Ноо.... има едно голямо НО. Да попаднеш на хубава книга е много трудно. Нека си го кажем от сега, има книги на пазара, които са лишени от всякаква литературна стойност и високите им продажби са в резултат на добър маркетинг, липса на нещо подобно на пазара и голяма доза късмет. Аз обаче не харесвам подобни книги. Да го кажа с други думи - не обичам "силните на деня". Да, чета неща, които ми препоръчват познати и приятели, когато прочета интересно ревю, но поне на този етап от живота ми се старая да чета повече класики. Да, има такива, които за заинтригуват и ги мисля с дни, други не ми харесва. Тук се крие и невероятната сила на книгата и въздействието ѝ. Всички държим едно и също произведение, а в очите ни изглежда по различен начин и ни кара да се чувстваме различно. Това си е чиста магия!

В този блог аз ще публикувам какво чета, ще се опитвам да правя ревюта (въпреки че не съм правил до този момент), ще си качвам неща, които ми харесват и ако ми остава време може да пиша и някои мои истории, произведения.

Първата публикация - за Историята на Островът на книгите - си е изцяло авторска, може би не трябваше и да ви казвам, де, стилът не е особено висок, то си личи, че го е писал новобранец. Но да ви предупредя - не го правя с цел някой да ме възхвалява, да натяквам какво и колко съм чел. Не - просто обичам да чета и да търся постоянно нови и нови произведения, с които да се запозная. Някои обаче са на автори, които не съм чувал и ми е трудно да преценя дали ще ми допадне. Поради тази причина аз търся коментари, мнения на хора, които са чели. Това искам да дам и аз на вас - моето мнение върху определено произведение. Не се притеснявайте да ме критикувате ( не е желателно да ме обиждате обаче!!!), да споделяте аргументирано мнението си, да публикувате цитати, които са ви любими от съответното произведение. Даже ще ми е приятно, ако завързваме дискусии. Никак няма да ми харесва да си пиша сам :(

В повечето блогове оценят книгите по шестобалната, по десетобалната система, със звездички. Аз ще подходя по по-различен начин. Тъй като аз и вие в момента се намираме на Островът на книгите, всяко четене на книгата ще я настанява в собствен дом. След анализа и мнението ми относно произведението, ще слагам снимка на мястото, в което я настанявам - колиба, обор, апартамент, мезонет, къща, вила, хижа, дворец, замък и т.н. Мисля, че така ще бъде много по-забавно, отколкото да изчислявам някакви цифри и да вадя стотни, както правеха госпожите за диктовките.

Е, ако всичко бъде наред, скоро очаквайте от мен и първото ми ревю. За момента желая на вас приятни и усмихнати летни дни и много завладяващи и силни книги!

Историята на "Островът на книгите"

Историята на "Островът на книгите"

Преди много години, в едно далечно царство хората живеели щастливо и спокойно. Нямало кражби, нямало престъпления, сред хората се срещали само доброта и уважение. Всеки можел да разчита на другия, когато има нужда от помощ. Жителите на тази държава се различавали от съседите си, тъй като притежавали едно особено качество, което в другите липсвало - обичали книгите. Всеки ден, независимо от времето и мястото, независимо от работата и настроението, те четели. Не минавал ден, в който да не се впуснат в авантюристично приключение, което да ги отведе в нови светове, да се запознаят с нови хора и характери, да изживеят и друг живот и да се справят с чужди проблеми, да празнуват чужди успехи. Един ден от седмицата бил определян за "Ден на книгата" и тогава всички хора на това царство, се събирали и си разказвали какво са прочели. Разказите продължавали дълго, имало случаи, в които не си лягали, но никой не се оплаквал от това, тъй като всички изпитвали нуждата да чуят нещо ново и вълшебно. Най-интересните истории разказвал царят, защото той имал и дарбата да сътворява нови и нови случки, които да достигнат до сърцата на хората.
Всички деца с нетърпение очаквали да започнат училище, тъй като именно там придобивали безценната дарба да се научат да четат и пишат. Всеки ден, прекаран в това магическо място, за тях бил повече от забавление и начин за напредване. След като научели азбуката, те с удоволствие се изправяли пред семейството си и избирали една книга, която да прочетат. Хиляди ръкопляскания, много усмивки и малко сълзи от гордост били сред най-честите реакции на баби и дядовци, майки и бащи, лели и чичовци, каки и батковци. След като детето изтърпяло "семейния изпит", то вече можело да се доближи до най-святото място в къщата - библиотеката. Само след няколко дни, прекарани там, детето разбирало, че е получило нещо много по-голямо от подарък - то е получило възможности, авантюри, приключения и изобщо нови светове. Мечтата да се посети друго място вече не била невъзможна, а напротив - изпълнима по всяко едно време на деня.
Децата се превръщали в големи хора и достойни хора, които предавали, това, което са получили като житейски урок и на своите наследници, за да не бъде прекъсвана любовта към книгата.
Един мрачен и дъждовен ден, когато по небето играели светкавици, тъй че да превърнат нощта в ден, хората си стояли в домовете пред огъня и след вкусната вечеря разказвали един на друг какво са прочели през деня. Не в цялото царство обаче царяла тази хармония и спокойствие. Бог определил това да бъде последния ден на царя на Земята, след което да го прибере при себе си. Неочакваното събитие предизвикало в царския двор невиждан смут и паника.
На следващия ден хората разбрали за тъжната новина. Хиляди се струпали пред двореца, където се молели на Бог да се отнася с техния цар, така, както той се е отнасял с тях. Други отправяли съболезнования пред царското семейство, а четвърти четели любимата книга на царя в негова чест. Хората не останали безучастни към трагичната съдба на царя, тъй като изпитвали нескрит респект и уважение към личността му.Управлението му променило изцяло облика на държавата и създал нови традиции и обичаи за всички. И най-вече - той им отдал любовта към книгата.
Не след дълго, на трона се възкачил неговият син. Още от началото на управлението си, дал на хората да разберат, че не е съгласен с управлението на баща си. Мнозина открили в действията му скрита ревност и завист към бащиното му постижение. Мъдреците вече били поели инициативата да увековечат постиженията на предишния цар в една нова и прекрасна история. Синът обещал пред себе си, че ще действа по противоположен начин, тъй че след смъртта му да има томове с книги, хиляди статуи и милиони деца, кръстени на него.
Първата генерална промяна, наложена от царя, смутила народа. Царят забранил да се чете повече от 1 час на седмица, а децата в училище няма да се учат на четене, а на спорт, за да има силна армия и на математика, за да станат добри търговци. Всички вкупом възроптали срещу тази тежка санкция, но от царския двор подкрепили решението на царя.
Любовта към книгите била твърде силна, а връзката неразрушима. Минавали седмици, месеци, дори и години, но хората продължавали да се забавляват с четене и вечер на свещи да учат децата си на четмо и писмо. 
Царят разбрал, че заповедта му не е била изпълнена изцяло. Побеснял и решил да отнеме най-ценното материално имущество, което притежавали хората - книгите. Лично той, със стражите си обикалял по домовете, проверявал легла, сандъци, кутии и т.н за скрити книжни богатства. След като отнел и последната книга след много сълзи и съпротива от едно 6-годишно дете, царят бил доволен, че е постигнал мисията си и авторитетът му няма да бъде повече подценен.
Децата загубили усмивките по лицата си, нямали мечти, осъзнали, че били ограничени в пространството на държавата, тъй като не се доставяли нови книги. Родителите опитвали да ги успокояват, разказвайки им истории, които те са чели, но ефектът не бил същия. Нямало го контакта с хартията, аромата на мастилото, уединението с произведението, собственото изграждане във въображението на образите на героите.
Царят решил да запали всички книги на площада, пред очите на народа, за да покаже своята непоколебимост  и най-вече властта, която има над тях. Нощта, преди да направи това, обаче сънувал своя баща, който му казал, че е извършил непростим грях и ако запали тези извори на неизчерпаема мъдрост, тогава той извършва богохулство и колкото и велик да е, колкото и територии да завземе, до името му в историята ще стоят само срама и неуважението. Синът се събудил целия облян в пот, а около гърлото му бил увит и чаршафа, с която се завивал нощем. Спомнил си за думите на баща си и приел всичко случило се за знак. Решил да не рискува прекалено, за да не загуби твърде много.
Без да разбере никой, натоварил книгите на кораб и ги пуснал по течението, за да ги отнесе морето. Без капитан, без управление, корабът щял да потъне, а с него и книгите на хората, но и нещо повече - интелигентността, прозорливостта и непоколебимостта им.
Книгите дълго плавали. В началото били страшно изплашени, че няма кой да ги пази. Те обичали хората. Обичали да им разказват историите си, да ги забавляват и разплакват, да пътуват заедно с тях, да ги амбицират да се развиват и утвърждават. Но този път хора нямало. Почувствали се предадени и изоставени. Една от книгите с много усилия успяла да стигне до палубата на кораба и видяла, че се намират в открито море и незабавно трябва да се поеме управлението, за да не потънат.
Това било лесно. Те били книги и криели в себе си отговорите на всички въпроси, които съществуват на света. Една от тях знаела как да вдигне платната, друга можела да се ориентира по географски дължини и ширини, трета не изпитвала трудност да каже къде се намират точно, тъй като съдържала в себе си характеристики за всички морета и океани. Но книгите почувствали и помощта на предишния цар. Те знаели, че той е с тях и няма да ги остави да пострадат. По време на пътуването си преминали през хиляди премеждия и трудности - трябвало да се справят с 10 пиратски кораба, които искали да ги превземат, страниците и кориците им били измокрени от силна буря, която скъсала и едно от платната им, на палубата паднала мълния, която за малко не запалила кораба и потопила тях. Но с воля и упоритост, знания и умения, сила и търпения, една сутрин, пред тях се открила една прекрасна гледка - ЗЕМЯ! Това било малък и уютен остров, на който живеели само деца, които имали голямо желание да четат и да научават нови и нови неща. Те посрещнали книгите с огромно вълнение. Направили това, което книжните богатства обичали най-много - притиснали ги до сърцето си. Тогава всички разбрали, че дните им ще бъдат много красиви, защото ще има много истории от далечни светове, ще има много забавления, защото ще бъдат заедно и няма никога да се изоставят.
А островът, на който пристигнали бил наречен ОСТРОВЪТ НА КНИГИТЕ!

Pierre