Здравейте, книжни приятели! Дойде моментът да Ви представя книжно ревю N8 за 2018 година. От заглавието може да разберете, че става въпрос за една изключително популярна книга на кралят Стивън Кинг, а именно "Сияние".
Мислех си, че само издателство Бард издават книгите на Кинг, но със страхотното произведение се запознах от книга на издателство Ибис, 485 страници за цена 16.90 лева.
Това не е първата книга на Кинг, която чета, но и не съм негов върл фен и да съм прочел цялото му творчество. Избирал съм за четиво около 6 негови заглавия и от 3 останах изключително впечатлен, но въпреки това не е моят любим жанр и срещите ми с Кинг са рядкост и начин да разнообразя и обогатя своя книжен свят. "Сияние" определено е книга, която попада в категорията на одобрените книги и само времето ще покаже дали няма да се превърне в най-добрата книга за мен от творчеството на Стивън Кинг.
Ще се опитам да Ви запозная съвсем накратко със сюжета. Централни образи в романа са семейство Торънс - бащата Джак, майката Уенди и техният 5-годишен син Дани. Бащата е бил писател и учител по английски език в гимназия, но поради остър конфликт с негов ученик, завършил с физическа разправа, губи работата си и се налага да се премести в друг град. Джак има дълбоки проблеми с алкохола още преди индицента с ученика, но несгодите и неуспехите го връхлитат след това. Същият не успява да си намери работа, отношенията му със съпругата са изключително напрегнати заради неговото агресивно поведение към сина им Дани, а и травмите от миналото не му позволяват да направи крачка напред. Спасителен пояс, който да го изведе от блатото на нещастията се оказва предложението за работа в хотел "Панорама", който затваря за клиенти през зимата и се нуждае от семейство, което да го поддържа през този период. И ако предложението изглежда примамливо, то има голяма уловка -хотелът е изолиран от света, не можеш да се радваш на чужда компания, ежедневието ти е само между четирите стени, но и нещо още по-страшно - "Панорама" има своята славна, но и срамна история и обитатели, които никога не го напускат.
С какви впечатления останах аз от книгата? - Смело мога да Ви я препоръчам. Страхотно четиво, което не ме пусна последните 3 дни, докато не го завърша. Да, ако имате спешна и неотложна работа, недейте да я почвате, рискувате да нарушите плановете си или пък да мислите за книгата, докато работите.
Изключително силно произведение. Ноторно известен факт е, че Стивън Кинг е ненадминат в това да стресира читателя, да го кара да усеща чуждо присъствие близо до себе си, изобщо, да те изкара от зоната ти на комфорт и то с твоето разрешение. В тази творба отново доказва своята сила и дарба и страшните образи плашат и напрягат, но по готин начин :)) Лично за мен, в тази книга има много повече психология, отколкото ужас. Цялата история е базирана на отношенията в семейството - между майка и син, между баща и син, между съпруг и съпруга, както и отношенията между приятелите - приятели по чашка, приятели по съдба. Докато четях виждах толкова много житейска драма, толкова много обяснения на случващото се и то чрез психиката и мислите на главните герои. Характерите им бяха блестящо отражение на тяхното минало и на нерешените проблеми и раните, които са оставили по душите и телата им. Прочитането няма как да ти позволи да останеш безразличен, още след първите 100 страници почваш да свързваш проблемите на героите със свои лични или на твои роднини и приятели, в образът на съпруга-насилник виждаш извадка на слабохарактерните мъже в обществото, в създадената картина на детето, което чува и вижда неща, недостъпни за останалите, се различават "особените" деца- онези, с които останалите не намират общ език и смятат за ненормални. Историята на книгата ме погълна изцяло, продължавам да си задавам въпроси защо, как и други. Стивън Кинг е невероятен и съм му благодарен, че е подарил тази история на света! Не искам да я изживявам никога, но истинско удоволствие за мен бе да съм наблюдател.
Накратко, гореща препоръчвам тази книга, защото носи колкото наслада, толкова ужас, но и те кара да мислиш и анализираш. Ако по някаква причина не харесваш стила на писане на Кинг, пък историята те е заинтригувала, можеш да гледаш и екранизацията на творбата. Казва се "Сиянието", от 1980 година с главна роля неповторимия Джак Никълсън. Не съм гледал филма задълбочено, превъртях, за да видя дали си съвпадат историите, поне аз видях големи разлики, а съм чувал, че екранизациите по книгите на Кинг се доближават страшно много до оригинала. Първите разлики открих във визиите, на второ място имаше ситуации, които не се развиваха в книгата, а други бяха пропуснати или променени. Поразрових се из гугъл за информация и разбрах, че авторът въобще не е доволен от екранизацията, защото коренно се различавала от идеята на книгата. Въпреки това, киноманите смятат, че сам по себе си филмът е много стойностен и е един от задължителните за гледане. Трябва и аз да го изгледам внимателно, за да му дам оценка, убеден съм, че играта на Никълсън ще ми повлияе и ще приема промяната на режисьора в сюжета.
Ще се радвам да прочета и вашето мнение и дали сте чели книгата/гледали филма. :)
