Книжна 2015 година IV част
Интересен факт, който забелязвам още преди да съм започнал да пиша. В книгите от четвъртата, предпоследна част на Книжна 2015 година, съм включил 7 книги, които не са успели да ме впечатлят достатъчно. Цели 4 от тях обаче са получи ревю.
1."Десетте деца, които госпожа Мин никога не беше имала" на Е.Е.Шмит
Линк за ревюто: http://ostrovatnaknigite.blogspot.bg/2016/02/blog-post.html
Може би се сещате за тази книга? Да, аз я представях съвсем наскоро. Мисля да не се повтарям, за да не ставам скучен и ще кажа само, че книгата ми хареса, приятна е, определено има какво да се научи от нея. Със сигурност обаче не може да се мери с шедьоврите, които посочих в 1-ва и 2-ра част и които ми предстои да прочета.
Препоръчвам ви я, ако искате кратко, леко и приятно четиво, което да не е губене на време, но и да не ви натоварва.
2."Незабравима разходка" на Никълъс Спаркс - Феновете на Спаркс, позволявам ви да ме критикувате остро. Вероятно го заслужавам.
Ако трябва да бъда искрен, хубави неща за тази книга не мога да кажа. Взех си я от любопитство, интересен ми бе авторът, бях чувал много за него, преди време съученичките ми си купуваха негови книги и си ги разменяха.
Да, това е трябвало да ми подскаже, че аз не съм част от аудиторията, за която пише книгите си. Но срещнах някъде едно ревю, в което се казваше, че "красотата на думите му си заслужава четенето, а освен това получаваш много истинска и трогателна история." И се подведох.
Съгласен съм, че историята е истинска - да, никой човек не е застрахован, че няма да се разболее. Още по-малко пък, че ще се влюби. Но просто ми беше предвидима, още от резюмето аз знаех как ще завърши историята, знаех дори и трудностите, през които ще преминат героите. А красотата на езика - ами не я открих.
И така, аз оставам не особено очарован от книгата. Не успях да се намеря в нея, не съпреживявах сюжета. Но може би на друг би му харесала.
3."Дневният живот на нощните пеперуди" на Деница Дилова
Линк за ревюто:
Първото ревю, което написах. Толкова много се старах, толкова много пъти спирах и започвах, изтривах, редактирах, прибавях.
И интересно защо след като съм я прочел ми е допаднала? Сега съм на малко по-различно мнение за нея.
Определено оставам очарован от някои цитати, особено от тези за книгите. Но самата история? Самият сюжет? Ами не.. от дистанцията на времето мога да кажа, че сюжетът не е нещо невероятно. Да, малко по-разчупена история е, по-скоро разглежда лутането в професионален план, а не вечната тема за любовта.
Честно казано, не съжалявам, че съм чел книгата. Тя е кратка и се чете бързо. Трябваха ми само 4-5 часа.
Ако трябва да ви съветвам дали да си я вземете, или не - мисля, че има много други книги, които заслужават да бъдат прочетени преди нея.
4."И страж да бди на пост" от Харпър Ли
Линк към ревюто:
Голямо разочарование изпитах, след като прочетох тази книга. Не очаквах нещо подобно, струваше ми се невъзможно.
Както предполагам знаете, тази книга бе преведена и пусната в продажба в края на 2015 година в България, а в САЩ през април същата година.
И съответно, тъй като не съм специалист по езиците, изчаках да бъде преведена и разпространена.
Още с пускането на пазара се сдобих с книгата и с огромно вълнение започнах да я чета. Минаваше страница след страница, а аз не намирах удоволствието от четенето. Струваше ми се слаба. Постоянно я сравнявах с "Да убиеш присмехулник". И така до края на книгата. Много се притеснявах как ще напиша книжното ревю, което бях обещал. Толкова хора също са любопитни за нея. А ако на тях би им харесала, а се подведат от моето мнение?
Въпреки това, написах и споделих впечатленията си. Към днешна дата мога да кажа, че не съжалявам, че съм я прочел, тъй като тя също ми отне малко време - 1 ден. Но също така тази книга няма да влезе в списъците ми с книги за препрочитане. Не е достатъчно силна, а и не мисля, че мога да извлека нещо ново от нея.
5."Стъкленият похлупак" на Силвия Плат - С купуването на тази книга имам много интересна история. Нея и "Спасителят в ръжта" си ги взех буквално преди една страшна буря в Пловдив. Тогава се състезавах с природата и беше нещо наистина страшно. Не беше дъжд, а порой, чистачките на стъклата едва се справяха, движението беше затруднено... И това го преживях заради ината си да отида до Пловдив и да си взема нови книги, напук на прогнозата за времето.
Книгата не мога да я определя нито като слаба, нито като силна. При всеки би имала различно влияние. Искам да предупредя обаче - не я давайте на близък, който е в депресия и може да посегне на себе си! И вие самите, ако сте в подобно състояние, не си я взимайте!
Как да я опиша? Хм, ами като подготовка за самоубийство. Погледнах живота през очите на човек, на който първо му се живее страшно много, а след това, започва да губи това желание, защото не може да постигне целите си и да оправдае очакванията. Най-важното, което извлякох от тази книга е, че максимализмът никога не е полезен! Крайностите никога не водят до щастлив финал. Всяко нещо, което е прекалено няма да те направи щастлив. И най-вече - поискаш ли да имаш всичко, няма да можеш да имаш нищо, заради страха ти да не загубиш останалите неща.
Като крайна оценка - положителна, но пак предупреждавам, много внимавайте на кого я давате.
6."Наръчник на оптимиста" на Матю Куик
И тук не мога да кажа много неща, поради простата причина, че не извлякох нито нови изводи, нито ново виждане за нещата. Нито пък представеното в книгата съвпада с моето.
Ако трябва да съм честен, безлична книга. Нито героите са силни, нито промяната им ме възхити. Просто наблюдавах. Имаше моменти, в които се забавлявах, в други пък скучах. Но най-често очаквах, че всеки момент нещо важно ще се случи и ще се промени развоят на събитията. И просто очакванията ми не се оправдаха.
Моята оценка за книгата е по-скоро отрицателна. Допускам, че може би съм се срещнал книгата в неправилен момент, а може би и не е писана за мен, всичко е възможно.
7."Роман без заглавие" на Димитър Димов
Линк към ревюто:
"Тютюн" ми беше сред любимите български книги, които изучавахме в училище. Лятото, когато я четох, се запознавах също и с "Железният светилник" на Талев и "Тютюн" изпъкна.
И заради любопитството към автора, а и промоцията от 50%, която имаше, аз се сдобих с тази книга. Също повлия, че бях чул много добри отзиви за нея, беше класирана сред любимите книги на мои познати.
Ами... поне в моята класация няма да влезе. Никакъв, ама никакъв шанс.
Аз съм от читателите, които обичат определеността - да е ясно мястото, да е ясно времето, колкото е възможно повече факти да са изяснени, за да мога да си създам цялостна картина. А тук тези неща ги нямаше.
Героите - аз обичам силни образи, а тук не намерих такива и следователно не се впечатлих.
Извод: Ако ви се чете книга на Димитър Димов, вземете си "Тютюн". Ако пък сте негов голям почитател, тогава прочетете и тази, но не мога да ви дам гаранция, че ще ви хареса.
