Четвърто ревю: Димитър Димов - "Роман без заглавие"

Четвърто ревю: ..............................................................................

Островът е парче земя, обградено от четирите си страни с вода. Ако книгите не могат да плуват, тогава няма да могат да се забавляват в морето. Тогава се налага някой да ги научи да плуват. Няма кой друг да е, освен Рири Адамов от "Роман без заглавие" на Димитър Димов.

Четвърто ревю: Димитър Димов - "Роман без заглавие"

Накратко: Ако не си запознат с творчеството на този автор, бих ти предложил да прочетеш първо романа "Тютюн", на мен лично той повече ми допада. Ако вече си го чел и ти е станал любим, мисля, че тази книга няма да оправдае очакванията ти.
(Това е кратко резюме за тези, които се колебаят дали да прочетат дадената книга, търсят мнения и знаци из интернет, но не се престрашават да прочетат цялото ревю, за да не развалят удоволствието си от четенето.)

Димитър Димов - "Роман без заглавие"
страници:180
цена:10 лева
издателство: CIELA, 2007















Здравейте, книжни плъхчета!
Как сте? Много се радвам, че ставате все повече и повече. Както повечето от вас знаят, вече блогът ми си има и официална страница във Facebook -> ЦЪК

Интересното при ревютата ми е, че за момента преобладаващия брой е на български автори. Което е странно предвид това, че чета главно чуждестранна литература. Но пък от друга страна не съжалявам, тъй като масово блогърите споделят впечатленията си от нови и актуални книги, нека все пак да има и за българското творчество.

Знаете ли онези книги, които ви ги препоръчва горещо приятел? Онези, за които сипе суперлативи и те убеждава да ги прочетеш? Е, тази е една от тях. Препоръчаха ми я, беше на първо място в класацията на мой приятел.

Накратко, главни герои в книгата са Рири Адамов, неговата годеница Мария, богаташите Адриана и Червенко. Рири Адамов е главният спасител на плажа, който следи внимателно да няма злополуки. През есента ще плава на търговски кораб, но лятото работи на плажа, за да събере пари за сватбата си с Мария. Годеницата му е паднал от небето ангел, едно много деликатно и възпитано момиче, което на обяд му носи лимонада и цигари, а през деня се грижи за дома на семейството ѝ. Димитър Димов не е представил нито мястото на действието, нито времето. От корицата до финала има хиляди неясни неща. Но то и самото заглавие си подсказва - "Роман без заглавие". Ако трябваше да бъде променяно, мисля, че също би приличало и "История без финал". В един от дните, при Адамов се качва богаташката Адриана, която го е виждала преди е била пленена от излъчването му. И тя, подобно на останалите жени, желае да си поговорят. По-малкият ѝ брат Червенко следва сестра си, за да я предпази от неудобни ситуации. Когато Адриана и Червенко стигат до Адамов, целият плаж е насочил погледите си към тях, защото очакват да скочат от третото ниво на моста. За да запази честта на сестра си, Червенко, въпреки че не е подготвен, скача в морето. Но тъй като позицията и дишането му са неправилни, той не успява да излезе на повърхността. Благодарение на бързата и професионална намеса на Адамов, Червенко е спасен. Продължението на историята представя срещата на  Адриана и баща ѝ при Адамов, за да му благодарят и промяната в отношенията между брата и сестрата. Финалът е за посещението на Мария и Адамов в дома на Адриана. И нищо повече.

Сега и моето мнение:

За книги с толкова малък обем, човек трудно може да бъде напълно разочарован. Големите разочарования идват от тези с много обем, защото все се надяваш да намериш нещо и за себе си, а не винаги се случва.
Книгата е в пъти по-слаба от "Тютюн". Има четири главни героя, но те не са онези силни персонажи, които харесвам. А аз определено харесвам книги със силни герои, герои, които минават човешкото, които превъзмогват обичайното и се издигат над него. В тази книга няма такъв герой. Може би идеята е била Адамов, с неговата сила и привлекателност, да бъде този образ, но поне за мен, е посредствен. Адриана също не е силната жена, която никой мъж не може да я спре. Напротив, изглежда хаотична в мислите и действията си. Червенко, който извършва героично действие заради сестра си, в очите на останалите е слабохарактерен. В "Роман без заглавие", поне за мен, няма силен герой, в който да се влюбиш и да го споменаваш.
Относно сюжета - аз съм от читателите, които са готови да приемат и сюжет, който се развива бавно, стига думите да са красиви. Тук си отбелязах малко цитати, които ще споделя с вас. А и неопределеността на действието не ми допада, обичам да знам кога и къде се развива историята.
Като закачка с книгата, и това четвърто ревю няма да има заглавие. То е "Ревю без заглавие".

Ето и мислите, които ме впечатлиха:

" - Ненапълно пиян, но оглупял и празен. И стъпките отекват глухо в нощта.... Тъй някак особено... пусто и безнадеждно. Случвало ли ви се е да усещате понякога това?"

" Но навикът е също един вид глупост, защото разумът не взема участие в него."

Дойде време да оценя и книгата "Роман без заглавие" на Димитър Димов. Мисля, че сами сте си направили извод до колко ми е допаднала. Тъй като още в началото ви посочих нейната роля на острова, ето и къде ще живее тя:

Настанявам Рири Адамов на поста на спасителите, където ще следи книгите да се забавляват и да бъде всичко наред.

Използвани източници:
Снимка корица - helikon.bg
Снимка книги - личен архив
Снимка спасителен пост - google.bg