Трето ревю: "СТО ГОДИНИ САМОТА" - ГАБРИЕЛ ГАРСИЯ МАРКЕС
"Дневният живот на нощните пеперуди" и "18 % сиво" си стоят сами на острова. Вярно, автори от една народност, близки по стил, актуални в момента, несъмнено си пасват за компания. Но животът винаги е интересен, когато си заобиколен от интересни книги или интересни хора. За предпочитане на Острова е първото. :) За да промени изцяло Островът на книгите, от морето се показва една много специална, една много очаквана и много харесвана книга - "Сто години самота от Габриел Гарсия Маркес".
Накратко: Да, заслужава си да я прочетеш!!!!
(Това е информация за тези, които търсят информация и знак в интернет дали трябва да прочетат книга, за която се колебаят. За останалите, които искат да научат повече - приятно четене!)
Габриел Гарсия Маркес - "Сто години самота"
страници: 523
цена: безценна
Много се колебаех как да нарека това ревю. Много постно ми изглежда да е само от номер, автор и заглавие. Но така съм почнал и така ще продължа. Или поне за момента. Прочетох книгата преди 15 дни и мога да ви кажа, че емоцията все още ме държи. След нея започнах три други книги, но не ги довърших, а една кратка на български автор прочетох, но всякаш с нежелание. Много имам да ви кажа за "Сто години самота" на Маркес, и едновременно с това знам, че то ще е прекалено малко за красотата на думите и емоциите, които изпитах. Защото Маркес е велик!
"СТО ГОДИНИ САМОТА" - ИЛИ КОГАТО САМОТАТА ВЗЕМЕ, ЧЕ ТИ ХАРЕСА
Първо, ревюто си ще започна с предистория. Знаете ли колко е трудно да намерите книгите на Маркес? Много трудно е. Особено трудно, ако не може да четете спокойно на английски, немски, испански и т.н. А аз не мога и си го признавам. Отдавна имах желание да прочета нещо от този автор, защото бях срещал из социалните мрежи негови мисли и много ми допадаха, даже съм си споделял. И от около 1 година се почна с издирването на "Сто години самота" и "Любов по време на холера". Търсих в най-известните онлайн книжарници, но безуспешно, В момента на пазара може да намерите само сборник с разкази на Маркес, но аз не съм особено голям почитател на разказите. Повече ми харесват романите, има повече детайли, повече събития, а ако авторът е добър, и повече споделени красиви думи, които можеш да запишеш или да запомниш.
Твърдо бях решил да прочета двете посочени заглавия, но преди това бях направил дълъг списък с над 40 книги за лятото и за Маркес нямаше как да ми стигне времето, а и непрестанно купувах и купувах нови книги.
В един много хубав момент, ми хрумна, че книги се продават не само в онлайн книжарниците, но и в сайтовете за онлайн пазаруване. Там намерих предлагане, но на сериозни цени. Помислих за секунда-две и поръчах. И не съжалявам, дадох 60 лева за двете, но си заслужава напълно.
Интересен е въпросът обаче, защо няма нови тиражи на книгите на Маркес? След бърза проверка в интернет разбрах, че това не е поради издателствата, а заради Маркес. През миналия век в България са го издавали, без да му заплатят авторските права и той е забранил да се издават произведенията му в България. И ми се струва, че е бил прав, но това в момента няма значение. Единствените потърпевши от миналите грешки сме ние, читателите. Много по-хубаво би било за нас, ако лесно се сдобивахме с ново издание, но нека не съм толкова черноглед. Не знам дали е на подсъзнателно ниво, но след като чаках толкова време да се сдобия с книгата, тя ми се стори още по-прекрасна.
Нека да премина по същество. Първо, съветвам всички, които мислят да започнат книгата, да влезнат в Интернет, да напишат заглавието на книгата и семейство и ще им се покажат таблици. Ако си мислите, че е подигравка да се чете книга с таблица - повярвайте ми, не е ! В началото и на мен ми беше странно и не я използвах, но към средата вече ми се наложи. Защо ще ви се наложи? По простата причина, че героите не са Гергана, Петкана, Ивана, Стояна и т.н. Те са с чуждестранни имена и то съвсем не са лесни - Хосе Аркадио, Аурелиано, Аркадио. И изненада, в един момент се появяват 17 героя с името Аурелиано + баща им. Ето заради това ще ви трябва. Но не искам и да ви плаша, в никакъв случай. Четенето си заслужава, ще го разберете и тези еднакви имена и сходството в характерите са чара на книгата.
С какви впечатления останах? Ще ви кажа, че ми се стори много странно да харесам самотата. Но да, аз я харесах. Определено. Изумително е умението на автора да предаде историята по толкова силен начин, че да харесаш неща, от които се плашиш. Но това е Маркес и славата му никак не е случайна. Историята ми се стори много близка, въпреки че нямам общи точки с героите. Но необходимо ли е да имаш, за да ти хареса? Не, но и не би следвало да я чувствам лична, нали? Единственото ми обяснение за връзката ми с книгата е, че съдбата на семейство Буендия е съдбата на всеки един човек, на всяко едно семейство и на всеки един род. Непрекъснат кръговрат и неизпълнени житейски мисии, кармична обремененост. Дори майката/бабата/прабабата Урсула в един момент забелязва какво голямо влияние оказва името и как този, на когото си кръстен, е оставил отпечатък по твоя жизнен път. И като се замислим, наистина е така. Хората с право са казали, че кръвта вода не става. И в "Сто години самота" това е отразено. Маркес умело е представил членовете на семейството като разделени, всеки ангажиран със своите интереси, но едновременно и заедно. Заедно в самотата. Но все пак, самотата им не е от онези депресивни състояния, които те смазват душевно, а начин на живот. И за мое голямо учудване, това е по-лекият вариант.
Книгата разказва за живота на рода Буендия в Макондо. Именно Хосе Аркадио основава това населено място и успяват да се наложат като уважавано и почитано семейство сред съжителите си. В историята има почти от всичко - има цигани, има войни, има любов, има омраза. И всичко това е описано по начин, който те кара да го преживяваш. По едно време си мислех, че и аз съм прероден наследник на фамилията, но добре, че беше финалът, за да ме разубеди. Това, естествено го казвам в кръга на шегата. :)
Не е исторически роман, не е любовен роман, не е военен. Той е нещо много повече от това. Той е роман за живота в неговата цялост с някои фантастични моменти.
Дали ще прочета друго произведение на Маркес? Е, вече го правя. :)
Ето, че дойде и време да оценя "Сто години самота" на Маркес. Не мисля, че ще ви изненада, но това е първата книга, която ще настаня в Двореца на Островът. Страшно много ми хареса, преживях я, тези 520 страници ми се сториха като 10, не ги усетих кога минаха. Няма слаби моменти, персонажите са силни. Определено съм страстен почитател на Урсула. И ето къде ще живеят Маркес и Наследниците на Буендия:
Със сигурност сте познали Версайския дворец на френския крал Луи XIV, но след дълго лутане къде да настаня тази велика книга, се спрях на него. Там, надявам се, скоро, ще пристигнат и още обитатели.
И както си знаете, очаквам вашите коментари, мнения, препоръки, искания. Искам да се получава дискусия! Не се притеснявайте да изразявате мнението си. От статистиката виждам, че четат хора, което ме радва и насърчава, но ми се иска да си задаваме въпроси и да си отговаряме.
А за сега ви оставям, защото ще чета! Приятно прекарване в света на книгите и на вас!
Използвани източници:
Снимка на "Сто години самота" - личен архив :)
Снимки на Версайския дворец -
Няма коментари:
Публикуване на коментар