.... причини защо обичаме четенето [ Част 1]

.... причини защо обичаме четенето [ Част 1]

Здравейте, книжки плъхчета! Бях ви обещал, че ще съм по редовен, но заради определени обстоятелства свободното ми време чувствително намаля и нямаше как да пиша. Трябваше да се разделя с четенето, а както със сигурност знаете, това не е никак приятно.
Освен това, аз мисля и обмислям много неща, свързани с блога ми. Искам да го направя място, което ще посещавате с огромно желание, ще получавате информацията, която желаете, ще коментираме, ще спорим и ще си даваме книжни съвети. Началната ми идея бе да е само блог, в който коментирам книгите, които съм прочел, но реших, че това не е достатъчно и читателите ми заслужават нещо по-добро. Поради тази причина, реших, че съвсем непрофесионално, аз ще пиша своите мисли и тревоги относно книжния свят.

Първата тема е:

.... причини  защо обичаме четенето [ Част 1]

Не, вие не грешите, не се притеснявайте! Не търкайте с пръст екраните си, моля! Не съм написал точния брой, защото намерението ми е да направим тази класация или класификация заедно. Ще помоля да не се цитират статии, а да се изрази собствено мнение и защо точно обичате да четете. Началото ще дам аз с тези мои предложения:

Поне при мен много пъти се е случвало да се оплаквам от някой филм. Или да не го изгледам до края, защото виждането на сценаристите и моето се различава. Всички знаем клишето, че в момента се правят филми с много ефекти и с малко актьорска игра. При книгите също таланта на автора оказва особено влияние, но голям принос има и читателят и неговото въображение.При книгите, ако не ти харесва определена част, можеш да я промениш по свое усмотрение, докато при гледането на филм ти си просто наблюдател.

Оо, нека не изглежда, че съм някакъв темерут и не искам да общувам с никого. Напротив, искам да общувам с приятни хора на приятни и смислени теми. Но четенето си е нещо лично. Последно съм чел на глас в училище. Аз обичам да си се отделя с книгата, да си потъна в нейния свят и да си живея там, докато не стигна финала. Не обичам да слушам музика, докато чета (освен, ако не е опера), нито някой да е около мен и да си е пуснал телевизора, например. Обичам да чета на спокойствие и сам. Сега се замислям, че ако се направи книга, която да се чете от двама едновременно, без да се вреди един на друг, това би бил голям хит. Ето още една идея, над която мога да се замисля.

Да, малка е вероятността утре да замина в Америка, или Азия. Да съм сред мафията на Бомбай, да съм в Австралия в ранчото на Меги от "Птиците умират сами" или пък, да не дава Господ, да съм в плена на 1984. Не виждам смисъл да се четат романи, които отговарят на твоя живот и те описват теб. Напротив, трябва да се четат различни неща, за да откриеш натрапчивостта на еднообразието и силата на многообразието. 

Тази причина много се чудих дали да я публикувам, честно. В последно време много се говори за четящия човек и колко бил добър той, колко умен, колко възпитан. Да, но аз срещам хора, които са четящи и са злобни и гадни. И това идва от техния характер. Възможно е да са смирени като ангели, когато четат, но ако ги срещна да четат, няма да ги заговарям, защото не искам да им развалям удоволствието. Но има хора всякакви на този свят. Има и приятни събеседници, с които можеш да откриеш общ език и да дискутираш. Едни от най-хубавите книги са неизвестните, които малко хора са чели и популярността им не е на база продажби, реклама в интернет, а сред личните разговори на хората. Но за да говориш с тях, ти трябва да си четящ човек.

Думите, които казва човек могат да ти позволят да си направиш много правилен извод за него. Няма какво да се лъжем, всички обичам да чуваме дълги и смислени речи, които включват поучителни истории, има скрит смисъл и те докосват в сърцето. Но можем ли да разкажем и ние такава? Може би все още не, но това не пречи да продължаваме да четем и да учим. Да продължаваме да натрупваме капитал от думи и може би някой ден нещата ще се получат спонтанно.

А какви са вашите причини да обичате четенето?