НЕпрочетените

Здравейте, книжни приятели!

Лятото е към своят край, с това и предполагам свободното време на повечето от вас. И при мен също е така, имам все повече ангажименти и четенето ми е свързано с по-различен вид литература, а не художествена, но пък не мога да се оплача - и четенето на правна литература ми доставя удоволствие, лошото е, че след това нямам сили да прочета нещо извън задълженията си. Но пък си минавал и преди през такива етапи, тъй че малкото книги, които ще прочета в следващите месеци, ще са ми много скъпи, защото времето, отделено за тях е "откраднато".

Пиша ревюта и "статии" в ostrovatnaknigite.blogspot.bg вече повече от година и много се гордея с това. Вярно, има хора, които го правят  от десетилетия, но с много търпение и желание, вярвам, че и този момент ще дойде! Не съм от най-активните  и най-бързо четящите, но пък това мога да предложа,
Днес съм избрал да представя нещо по-различно от обичайните ревюта или погледът върху четенето. За последните 3 години съм прочел около 80 книги. Но това никак не означава, че само с тях съм се "сблъскал". Не, имаше и други. Други 10, които започнах, но не довърших. Е, време е да ви поговоря малко и за тях.

1."Любов по време на холера" - Габриел Гарсия Маркес - Знаете колко много харесвам Маркес, нали? Ако все още не сте наясно - моля, погледнете встрани (ако четете през уеб версията) и вижте коя книга оглавява топ-а ми за любими книги - "Сто години самота". Е, нормално беше след като бях толкова впечатлен да посегна и към друга класика на Маркес, а именно "Любов по време на холера". Дали бях все още силно развълнуван, или пък имах прекалено завишени очаквания - не знам. Сигурен съм в едно - тази творба не ме впечатли така, както успя да го направи "Сто години самота" и въпреки че полагах сериозни усилия, аз не я завърших. Бях чел и доста коментари из книжните групи и една жена споделяше колко е била впечатлена от "Любов по време на холера" и разочарована от "Сто години самота". По пътя на логиката, след като аз толкова харесах "Сто години самота", очакваше се тази да ми хареса още повече. Но не се случи... не можах да вникна добре в сюжета, не бях разтърсен от събития, на които авторът е залагал много. Не изключвам възможността един ден да я прочета цялата. По-скоро към себе си поставям въпрос - дали не трябва да бъда в някакво особено състояние на духа?

2."Зеленият път" - Стивън Кинг - Харесвам Стивън Кинг, но не съм най-запаленият му фен. Ужасите и психото не са ми в кръвта, аз обичам по-философските истории. Но пък няма лошо и човек да опита. След като прочетох "Капан за сънища" и "Гробище за домашни любимци" останах очарован от майсторството на Кинг. И исках и още, и още... И получих разочарование. Играх на сигурно и заложих на един от най-препоръчваните му романи - "Зеленият път". Е, стигнах до 165 страница и не издържах. Нямаше го ужаса, нямаше го натоварването. Не можах да съчувствам на обречените ли, не оцених ролята на мишлето ли... Не знам. На мен ми беше скучно. И оставих книгата. Знам, че тя е много харесвана, любима е на хиляди, но просто не е моята книга. Миналия месец отново опитах с Кинг и се получи. Коя е книгата, която прочетох ли? Е, нека не прибързваме, ще се постарая да има отделно ревю за нея :)

3."Шестото клеймо" - Дан Браун
"Шифърът на Леонардо", "Изгубеният символ" и "Цифрова крепост" - тези книги на Дан Браун прочетох в рамките  на две седмици през 2014 година. И се полакомих за още. И така стигнах до "Шестото клеймо". И очаквах и нея да "сдъвча" за 2-3 дни. Не. Стигнах до 170 страница и престанах да чета. Предвидима история, предвидими действия на страните, очаквани обрати, нелогични развития. Съжалявам, но ако при "Шифърът..." и "Изгубеният символ" преминавах, без да отделям особено внимание, тук нервите не ми издържаха. И я изоставих. Бях си обещал, че някое лято ще я прочета, когато съм на почивка, но явно това конкретно лято не е настъпило.

4."Престъпление и наказание"- Достоевски
Книжни плъхчета, тук искам да започна с това, че проблемът с тази книга може би си е лично мой. Аз като цяло имам проблем с четенето на руска литература. Наясно съм, че  е призната в цял свята, че има шедьоври, но мен не ме радва и не ми носи тази наслада, която изпитват други четящи. Спомням си в ученическите години, че моите съученици и съученички бяха пленени от "Евгений Онегин". При мен тя мина и замина... И така до един ден, в който реших, че съм прочел вече доста книги, време е да пробвам отново руска литература, може този път да ми хареса. И пробвах, зачетох се, принуждавах се да я харесам, минаваше си страница след страница и отново до 150 си казах, че не е за мен. И книгоразделителят си остана между страниците и още ми подсказва къде ми започва пътя на срама. Искрено и благородно завиждам на тези от вас, които я харесват, които са се вълнували от четенето ѝ. Признавам, че е световна класика, но не ми хареса, можех да я дочета с достатъчно усилия, но пък следвам максимата, че четенето трябва да е за удоволствие, а не за изтезаване.

5."Автобиография" - Бранислав Нушич
Да започна тази книга ме подведоха отново коментари из социалните мрежи. Хора я определяха като много забавна, интересна, завладяваща. И аз естествено искам да пробвам, да се уверя в това и започвам книгата. И се питам кое му е забавното? Аз ли не разбирам този хумор, остарял ли е вече? И тази книга се води детска класика. Ами не бих я препоръчал на моите деца, честно да си кажа. Ще ги запозная с Пипи, Емил от Льонеберя, Братята с лъвските сърца, но не и с Нушич.

6."Полет над кукувиче гнездо" - Кен Киси
От дистанцията на времето мога да кажа, че не дадох шанс на тази книга. Купих си я заедно със "Стъкленият похлупак" на Силвия Плат и "Спасителят в ръжта" на Селинджър и бързах да прочета тях. Те пък ме депресираха и не знаех и точно какво ми се чете и така посегнах към следващата нова книга - "Полет над кукувиче гнездо". Спомням си, че не бях очарован, защото не можах "да вляза в обувките" на главните герои и да изпитам чувството да си в лудница и да има опасност за живота ти, да чувстваш лошото отношение на лицата, които трябва да се грижат за теб. Повечето коментари, които срещнах сред читателите са положителни, защото героите в творбата са им станали симпатични и са имали общ враг - медицинската сестра. Е, аз не съм от техния отбор. Не бях пленен от сюжета и още на 80 страница си казахме "довиждане". Но един ден отново ще пробвам да я прочета. Надявам се вторият път да се получи.

7."Яж, моли се и обичай" - Елизабет Гилбърт
Вероятно сте гледали филм, защото сте прочели интересна книга и искате да проверите как са я видяли и други читатели и какви допълнителни ефекти са придали. А чели ли сте книга, защото сте гледали преди това филма? При мен се слуи нещо подобно като обаче гледане е твърде пресилено - гледах точно 3 минути от филма.
Беше Нова година - 1 януари и по БТВ излъчваха филма. Изморен от празника, не ми се гледаше, но пък трябваше нещо да върви за фон. И така видях невероятните красоти на Италия, на остров Бали и т.н. Проверих в интернет и се оказа, че има и книга. Е, спрях да гледам и реших, че ще прочета книгата.
Намерих я, въпреки че не беше много лесно. Но когато си наумя, че ще купувам някоя книга, то ще обърна света, но ще я намеря. Може и старо издание да е, но ще се сдобия с текста.
Но сега осъзнавам, че старанието ми е било в повече, защото книгата въобще не е толкова силна, колкото мислех. Вярвах, че разказът на една жена преминала през хиляди трудности ще бъде вдъхновяващ, но не беше. Любовният ѝ живот ме отекчи и по едно време си помислих, че съм си купил "Роза през зимата".
Сигурно някой ден любопитството ми отново ще се породи, а може би някой ще се похвали, че я е харесал и пак ще пробвам, но този ден със сигурност няма да е скоро, убеден съм в това.

8."Слугинята" - Катрин Стокет
Мисля, че тази книга си я купих заедно с "Да дойдеш на света" на Маргарет Мацантини. "Слугинята" обаче не успя да спечели моята любов. Миналото лято поправих голяма моя грешка - не бях чел "Чичо Томовата колиба". Въпреки че е детско-юношеска класика, на мен си ми хареса и доста страдах с чичо Том и несполуките му. Благодарение на книгата на Хариет Бичър Стоу стигнах и до книгата на Катрин Стокет.
Двете творби са със сходна тематика. Подчертавам - сходна, но не и еднаква. И двете представят положението на чернокожите в САЩ в предишните векове. И докато "Чичо Томовата колиба" е тежка, защото там цветнокожите са роби и са приравнени с предметите, то в "Слугинята" нещата са малко по-хуманни и човешки, но не напълно.
Почувствах, че тази книга е ... женска. Съжалявам за тази квалификация, знам, че книгите нямат пол, но и тя ми напомни на онези романи, които повечето читатели иронизираме. На корицата е отбелязано, че е бестселър на Ню Йорк Таймс, но за мен книгата не е нищо впечатляващо. Допускам, че с напредването на страниците може да има и някакво развитие, но поне за тези 70, на които аз бях свидетел, нямаше. Героинята, от чието име се води повествованието е симпатична и силна жена, но не е онзи пленяващ образ, който ти харесва и те кара да прочетеш и последното изречение. Останалите - второстепенните героини са безхарактерни и неприятни - може би това е била и целта на авторката, да представи жените от висшето съсловие като дразнещи. Но е трябвало да помисли и за читателя. Все пак трябва да има някаква сламка, за която да се хванеш и да продължаваш да четеш.

9."Лавина от убийства" - Колийн Маккълоу
Колийн, Колийн... защо ми трябваше да търся тази книга? Защо не си останах само с хубавите впечатления, които имах от "Птиците умират сами"? Защо ми трябваше да те свързвам с нещо друго освен Меги?
2013 година прочетох "Птиците умират сами" и моментално ми стана любимата книга. (Все още е в топ-а, но не е лидер вече). Буквално преживявах страниците, толкова много ми хареса, че умишлено се забавях в четенето и четях и минали глави, за да не стигна до финала. И въпреки това за отрицателен период от време я прочетох.
След Колийн Маккълоу почина, потърсих повече информация за нея. И а! Каква изненада! Тя е писала и други книги освен "Птиците...". Трябва да се сдобия с тях. И след доста търсене станах притежател на "Лавина от убийства", "Вяра, любов и ..." и "Дамите на Мисалонги".
Реших, че "Лавина от убийства" ще ме придружава на тазгодишната ми почивка. Казват, че криминалните романи пасвали идеално за плаж. Бях решен, че ще се доверя на това мнение, но не издържах. Започнах книгата няколко дни по-рано. И по-добре!!! Историята представя 12 убийства извършени в 1 ден и разследващият полицай Делмонико (?) трябва да ги разкрие, докато в службата му се играят игрички и се водят борби за властта, а в дома му, съпругата Дездемона се грижи за детето им, което все още няма име. Опитах се... 90 страници. Но ми беше безинтересно - разпити, диалози, но няма тръпката. Стори ми се много посредствена книга и я изоставих - не искам да си развалям напълно хубавите впечатления от Колийн Маккълоу.

10."Избрано" - Франц Кафка
2 пъти съм започвал тази книга. И 2-та пъти се получава едно и също. Доспива ми се. А случи ли се нещо подобно, това означава, че съм страничен наблюдател, а не герой в книгата. Първата творба в този сборник, ако може така да се нарече е "Процесът". Не знам как ще завърши, но знам как започва. Започва по начин, който не може да ме впечатли и да стана адвокат на обвиняемия.
Не съм се отказал от тази книга, имам огромно желание да я прочета и ще го направя един ден. Знам Мураками колко голям фен е на Кафка и щом това е така, значи има причина.
Вероятно още не ми е дошло времето, не съм готов да се сблъскам с реалността, която е представил Франц Кафка. Ще почакам още година-две и ще пробвам отново. Пък ако все още не съм дорасъл, тогава ще се повтори процесът. Убеден съм, че Кафка е писал нещо важно, съществено и източник на много отговори. Не знам в кого е проблемът обаче - той ли не е готов да ми ги даде, или аз да ги получа.

И така, книжни приятели! Това са моите 10 недочетени книги. Имах желание, започнах ги, но не ги довърших. Надявам се все пак някога да ги прочета и тогава обещавам, че ще има по-обстойно ревю!

Използвани източници - снимки на корици - chitanka.info

Двадесет и трето ревю: Рей Бредбъри - "Вино от глухарчета"

Лято е.. Цветята са разцъфтели, дърветата са зелени, Слънцето силно пече. Книжките на Островът на книгите се припичат и дишат свеж въздух. Идилия. Грьонуй от "Парфюмът" на Зюскинд  ни помогна да направим парфюм с ароматите на Островът на книгите. И когато стане зима и ни се иска да усетим това дихание, ще ни бъде лесно. Но как ли би се усещало на вкус? Ако можеше да се яде и да се пие? Ако през студените вечери ни се прииска отново да е лято? Да си спомним за определен ден? Нищо не ни пречи да опитаме. За да ни помогне в тази мисия, на Островът на книгите пристига Рей Бредбъри със знаменитата "Вино от глухарчета".

Двадесет и трето ревю: Рей Бредбъри - "Вино от глухарчета"

Накратко: Да, заслужава си да я прочетеш. Ако си дете от поколенията на 60-те, 70-те, 80-те и ранните 90-те, предупреждавам, че може да те налегне меланхолията, защото ще си припомниш детството и неговата красота. Ще си припомниш детския поглед над нещата и интересът, в който се впускаше в приключения.
Много по-различна от "451 градуса по Фаренхайт" като сюжет, но пък също толкова впечатляваща и завладяваща. Определено ще потърся продължението на "Вино от глухарчета" и ще го прочета.

(Това резюме на книжното ревю е за тези, които се интересуват от книгата и искат да я прочетат, но се притесняват, че прочитайки ревюто ще разберат много важна и съществена информация и след това ще се разочароват при прочита.)

Заглавие: Вино от глухарчета
Автор: Рей Бредбъри
Издателство: Бард
Година на издаване: 2008 година
Страници: 320
Корична цена: 14,99 лева













Здравейте, книжни приятели!
Дойде време да прочета и "Вино от глухарчета" - една книга, към която винаги съм проявявал интерес, но все ми се изплъзваше от ръцете. Докато се готвех да я прочета дори се запознах с "451 градуса по Фаренхайт". След последните страници на книгата бях убеден в едно - определено няма да е единственото, което ще прочета от Бредбъри. И така дойде времето за "Вино от глухарчета".  Никак не е случайно периодът, в който се запознах с творбата. От резюмето в сайта на Бард се разбира, че е книга за лятото на братята Том и Дъглас и техните преживявания през лятната ваканция. Не ми се искаше да я прочитам в началото на юни или юли, защото тогава лятото едва започва. Не ми се искаше и да я оставям за края на август, началото на септември или на октомври, защото лятото си е отишло и пак няма да изпитам цялата емоция, която носи творбата. Заради това си я оставих за началото на август / написването на ревюто е на 1-ви август/ и съм избрал правилния момент- точно средата между началото и края. По този начин едновременно усещам и вълнението от началото на лятото и се страхувам и притеснявам от края му. Но анализите и преживяванията ми из страниците ще прочетете малко по-долу.

1.Кой е Рей Бредбъри?

ТУК МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА НЕГО

2.За какво се разказва в книгата?

Творбата представя летните преживявания на Том и Дъглас Споулинг през лятната ваканция, както и историите на отделни жители на малкото градче в Индианополис. Началото на книгата е и началото на лятото - първия ден на лятната ваканция и чувството за свобода, желанието за приключение. Авторът разказва за лятото най-вече посредством историите на Дъглас и неговия по-малък брат Том. Предадени са техните очаквания, техните намерения и техния поглед над света и над живота.
Водейки си статистика и опитвайки се да превърнат това лято в най-красивото и запомнящо се за всички времена, героите трябва да се справят с различни изпитания, да науча много житейски уроци и да се сблъскат с много други житейски съдби. Това лято, без да осъзнават, Том и Дъг съзряват. За тях смъртта и раздялата преди са били нещо абстрактно и не са си ги обяснявали, но именно през лятото те порастват и виждат, че тези две събития са неизменна част от живота на всеки един човек и трябва да ги преодолее.
И въпреки тези тежки моменти, книгата съдържа и много, които водят до асоциация с детското. Ожулени колене, счупени фигурки, нови обувки. Докато четох изпитах силна меланхолия, защото си припомних и своето детство, когато не бях обременен и най-големите ми проблеми бяха дали съм гладен и дали съм победил на народна топка.
Малките впечатляват със собствена философия - че старите винаги са били стари, че двамата винаги ще останат малки и ще се подкрепят, че когато почине човек си отиват и всички хора и преживявания през живота му, че всичко в света започва от кухнята на баба му.
Прекрасна и трогваща е връзката във семейството и спазването на традициите. Нещо, което в наши дни е трудно, да не кажа и невъзможно да се изпълни. Скъсани са повечето връзки, забравени са повечето близки. А колко е хубаво да кажеш, че този опит, тази традиция е завещан от прапрадядоти, на когото си кръстен.
Семейство Споулинг съхранява своята традиция и стожера на това е дядото на Дъг  и Том - той всяко лято прави вино от глухарчета, което консумират през зимните дни, за да си върнат или пък за да запазят спомена за лятото горещ. В семейство Споулинг през цялата година е лято, благодарение на чудното вино от глухарчета.

3.С какви впечатления останах от книгата?

Вероятно след дългото резюме сте разбрали, че аз съм вече привързан към тази книга. Не само заради хубавата история - да, аз наистина подчертах множество цитати. Не, връзката е по-скоро емоционална. Не се е намирала скоро книга, която да ме накара да се върна в детството си. Аз предпочитам по-сериозна литература и това е разбираемо, но "Вино от глухарчета" е не по-малко сериозна литература, но с едно специално въздействие.Аз се пренесох във времето на своето детство и сравнявах преживяванията на Том и Дъг със своите някога. И да, имаме толкова общо, но и се отличаваме много. И аз си спомням хвърлянето на тежките обувки, носенето на леки, обиколките по улиците до късно, играта с деца. Също като Том и Дъг. Страшните истории, които си разказваш с приятели, от които може да ти настръхне косата, но въпреки това ти е интересно и продължаваш да слушаш.
Благодаря на Бредбъри, че е запаметил това време. Книгата му е своеобразно вино от детството. Вече разбрах, че когато ми се прииска, винаги мога да я прочета и пак да бъда дете, да гледам на света с онези очи и тепърва да изучавам непознатите за мен неща. Намерих си своето бягство от реалността.
И тъй като много споменавам как представя детството и колко е детски погледа - нека направя едно уточнение. Да, книгата е писана през светогледа на все още малчуганите Том и Дъг, но това не означава, че сериозният елемент липсва. Напротив, какво по-сериозно от смъртта, изоставянето и болестите?
Книжни приятели, в книгата е засегнат въпросът и с първите наченки на технологиите. Дъг поставя като задача на един от жителите на градчето да създаде машина на щастието и последния с охота приема. След като почти разрушава семейните си връзки и прави нещастни съпругата и децата си, изобретателят осъзнава, че няма машина, която да ти създаде щастие. Щастието е в хората. И всички трябва да го разберат, защото обикновено много късно стигат до този извод. Иска ми се този лозунг да се пусне по хората, те да го разпространят и най-вече осъзнаят. Но едва ли... не ми се вярва. Всичко е техника, включително и начинът на комуникация в момента помежду ни.
Но както и да е, не искам да бъда нито тъжен, нито скептичен. Искам да запазя очарованието и възхищението от "Вино от глухарчета". Тази книга ще бъде мой подслон, когато изпитам нужда. Препоръчвам я горещо и на вас! Няма да съжалявате!

4.Любими цитати:

Имам доста, но няма да споделя всички сега, а само няколко. Останалите - през годината във фейсбук страницата.

"И той стоеше, поклащаше се леко, а в здраво стиснатите му, изпънати ръце беше събрана цялата гора - тежка, натегнала от сладък сок. Искам да почувствам всичко, което може да се чувства, казваше си той. Нека да се уморя, оставете ме да се изморя. Не бива да забравям,, аз съм жив, зная, че съм жив, не бива да забравям това нито тази вечер, нито утре, нито пък в други ден."

"Тежките моменти в живота, какви са те, питаше се той, докато караше колелото - раждане, съзряване, остаряване, смърт. Първият трудно можеше да бъде променен, ала останалите три?"

"Нима и тя долавяше тази смътна заплаха, това присягане откъм мрака, тази готова да скочи върху им, спотаила се долу злина? Нима пораствайки, човек не ставаше по-силен? Нима зрелостта не донасяше успокоение? Нима животът не предлагаше убежище? Нима не съществуваше цитадела от плът, достатъчно устойчива срещу заплахите на нощната тъма? Съмненията го попариха."

"Разбира се, че всички хора са така: всеки човек в себе си е сам. Едно единство, една единица от общността, но винаги уплашен. Както тук, сега, застанал на ръба."

"- Някои хора униват твърде млади - каза той. - Причина като че ли няма, просто, изглежда, такива се раждат. Уязвяват се по-лесно, уморяват се по-бързо, разплакват се от малко, мъчно забравят и, както вече казах, опечаляват се на по-ранна възраст, отколкото всички останали на този свят. Зная го, защото аз съм един от тях."

5.Оценяване:

Едва ли ще ви изненадам. Двадесет и трето ревю - предполагам от първото изречение усещате каква оценка ще дам. Разбира се, толкова силна книга не може да обитава друго място освен  Двореца на Островът на книгите. Честито, Бредбъри, ти също ще обитаваш с две книги най-престижното място!

6.Използвани източници

За да бъде това ревю по-цветно и интересно, съм използвал ресурси от следните места:

- Снимка на корица - www.momichetataotgrada.com

-Сники на Версайския дворец- от предишни ревюта, а там съм посочил източника

Двадесет и второ ревю: Стивън Хокинг - "Кратка история на времето"

Е, до момента Островът на книгите бе място, където обитаваше само и единствено художествена литература, но границите ни се разширяват и е време да поканим на Островът и друг тип книги. Първата, която ще има тази привилегия е "Кратка история на времето" на Стивън Хокинг.

Двадесет и второ ревю: Стивън Хокинг - "Кратка история на времето"

Накратко: Ако имаш слаби познания от училище по физика или пък нямаш никакви познания - да, заслужава си да я прочетеш, защото по този начин ще обогатиш общата си култура. Ако обаче си добър в тази сфера, чел си много други трудове, имаш свой поглед към нещата - едва ли ще ти бъде интересно. Авторът се е опитал да представи нещата като разбираеми дори за деца, но дори и на мен на моменти ми идваше малко сложна и прочитах страниците, без да разбера смисъла.

(Това резюме на ревюто е за тези, които се интересуват от книгата и искат да я прочетат, но преди това търсят някаква информация за нея и се страхуват да не би от прочетеното да разберат твърде много и след това прочита да им е безинтересен.)

Заглавие: Кратка история на времето. От големия взрив до черните дупки

Автор: Стивън Хокинг

Издателство: Бард

Година на издаване: 2010

Преводач; Иван Златарски

Страници: 292

Корична цена: 19,99 лева (с твърди корици е)

Здравейте, книжни плъхчета! Как сте?

Дойде време да ви представя и една много по-различна книга, която се отличава от всички останали, за които съм правил ревюта. Изправям себе си и вас пред едно предизвикателство - да резюмирам една научна книга. Е, аз обичам предизвикателствата, а вярвам и вие, заради това нека не губим време, а започне анализът по страниците на "Кратка история на времето. От големия взрив до черните дупки".

1.Кой е Стивън Хокинг?

Стивън Хокинг

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Професор Стивън Уилям Хокинг, CH CBE FRS (на английски: Stephen William Hawking) е английски физик.

До 2009 г. е Лукасов професор по математика на Кеймбриджкия университет (пост, заеман някога от Исак Нютон[1]). Роден на 8 януари 1942 в Оксфорд, Англия. Занимава се основно с космология и квантова механика, известен е и като популяризатор на науката. Въпреки тежкото си заболяване — амиотрофична латерална склероза — Хокинг не престава да се труди в областта на науката, показвайки, че физическото увреждане не прави никого по-малко способен да твори.

Биография

Роден е на 8 януари 1942 година (300 години след смъртта на Галилео Галилей) в Оксфорд, Англия. Къщата на родителите му се намирала в северен Лондон, но по време на Втората световна война Оксфорд е бил по-безопасно място за живеене. Когато е на 11 години, родителите му се преместват в Сейнт Олбанс, градче на север от Лондон. По-късно бил приет вОксфорд, където не било възможно да учи математика (както той искал), затова записал физика, въпреки желанието на баща си да учи медицина[2]. През 1963, докато учи магистратура в Кеймбридж, Хокинг бива диагностициран с АЛС(Амиотрофична латерална склероза).

Той е един от най-младите членове на Английското Кралско общество (1971), Командор на ордена на Британската империя(1982) и на други британски кралски отличия и награди за научноизследователска дейност. Въпреки че Хокинг е атеист, той е член на Папската академия на науките, която е под пряката защита на папата.

Стивън Хокинг пише в съавторство с дъщеря си Люси Хокинг три детски романа: Тайният ключ на Джордж за Вселената[3] и две нейни продължения. Целта на автора е, приключенията на Джордж да бъдат представени по достъпен и забавен начин за младите читатели, които да надникнат в тайните на физиката, времето и вселената.

Той е единственият герой в "Стар Трек: Следващото поколение", който играе сам себе си. Има и епизодични участия в сериалите "Космо и Уанда", "Теория за големия взрив", "Дилбърт", "Семейство Симпсън", "Футурама".

Ако се интересувате от биографията на Стивън Хокинг, може да прочетете ТУК или пък да намерите биографичните му книги. Ако не искате да четете (което много ме съмнява) ви препоръчвам филма "Теория на всичко", който пресъздава животът му от гимназиалните години до днешни дни. Страхотен е, гледал съм го 3 пъти и винаги ми въздейства. Ако не се лъжа, актьорът, който играе Стивън Хокинг във филма, спечели и награда Оскар за най-добра мъжка роля.

2.За какво се разказва в книгата?

В книгата се разказва за Вселената, за Слънцето, за Луната, за черните дупки, за звездите. Изобщо неща свързани с астрономията и физиката. Няма как да ви разкажа сюжет, защото няма такъв и няма как да ви посоча главните герои, защото те са неодушевени.

Накратко, книгата е разделена на 10 части + Предговор + Заключение + Информация за известни научни дейци.

Основните теми са спорни въпроси, по които се изказват множество мнения, уж се правят много опити и в крайна сметка все още не знаем истината. Като най-засегнати въпроси в творбата мога да посоча - как се е създала Вселената, има ли Бог, има ли начало и край Вселената, какво представляват черните дупки, какво представляват и как се създават звездите, стрелата на времето.

Ако си мислите, че след прочитането ѝ ще бъдете наясно с всичко и ще знаете кои сме и защо сме тук  - лъжете се. През цялото време Хокинг представя различните теории по отделните теми и дава аргументи и контраргументи. Това, което много ми допадна е, че няма нито веднъж негово мнение, което да твърди, че е самата истина и че всички други са абсурдни. Напротив, той признава качествата и правотата на някои теории и се съгласява със слабостите на своите.

3.С какви впечатления останах? 

С добри, да не кажа отлични впечатления. Ще започна малко по-отдалече.

Личността на Стивън Хокинг ме впечатли от сериала "Теория за големия взрив". Ако сте го гледали, знаете Ленард и Шелдън колко много уважават Хокинг и как очакват неговото одобрение. След като го споменаваха в сериала реших да проверя кой е той и какво е направил. Изумих се, че го определят за втория Айнщайн.

През годините все се убеждавах, че ще намеря биографията му и ще я прочета, но други книги излизаха на преден план и спирах търсенето. Но на миналия рожден ден ми я подариха. И въпреки това, отново не е прочетене, дори не е започната.

Миналата година (или 2014) излезе  филмът "Теория за всичко", който представя животът на Хокинг от ученическите му години до момента. На първото гледане бях поразен. Аз не съм най-големият любител на филмите, но точно този ми подейства все едно чета книга. Съпреживявах, чувствах. И точно както при книгите изпитах потребността да препоръчвам на роднини и на приятели. И така стана, че го гледах цели 3 пъти. А може и повече да са, не знам.

Когато видях книжката на щанда на рецепцията в хотела бях решил - ще я купувам. Нищо, че в куфара със себе си бях заредил няколко книги и на таблета имах тройно повече. И нищо, че на плажа научната литература не е най-подходящата. Нищо, аз винаги съм извън рамките. Важното е, че на мен си ми харесва така.

Първо, една похвала за издателството - страшно хубаво направена книга. Твърдите корици са много приятни и изглежда уникално. Ще си я подредя на челно място в библиотеката ми.

Второ, относно самия текст и самата информация. Ами няма да лъжа, не разбрах всичко. Въпреки че имаше речник отзад и търсих непознатите думи, но не разбрах нещата на 100%. Някъде около 40-50% ми се изясниха, но и това не е никак малко. Книгата се води, че Хокинг я е написал за деца и за хора, разбиращи малко от физика и астрономия. Е, аз все пак от училище си имам някакво понятие и в никакъв случай книгата не ми се стори като комикс или детска книжка. Явно това е професионално изкривяване на самия автор - да пише на висок стил,

И въпреки че физиката е далече от моята сфера и не всичко съм осъзнал, аз съм щастлив, че намерих време да прочета тази книга. По този начин обогатих малко или много общата си култура. Даже сега ще ви се похваля с няколко факта, които научих сега:

- Звездите се образуват от молекули водород, които се блъскат една в друга, образува се плътност и в един момент тези молекули избухват. Това е начинът една звезда да засвети.

- Ако нещо се случи със Слънцето - то изгасне или нещо друго - ние няма да го разберем, а след 8 минути, защото това е времето за достигане на светлината от Слънцето до Земята. А скоростта, с която се движи светлината е най-силната и никой/нищо не може да се движи с повече.

- Всичко, което виждаме далече във Вселената е вече изчезнало. За жалост то вече не съществува, но няма как да забележим промяната, защото трябва да минат милиарди години.

- Взимаме двойка близнаци. Ако единият остане на Земята, а другият отиде в Космоса, след 50 години вече няма да си личи, че са близнаци, защото, този, който е на Земята ще е остарял, а този, който е бил в Космоса ще е млад. Времето на Земята тече по-бързо и следователно се остарява, а времето в Космоса тече по-бавно и си по-млад.

Има и други неща, които мога да кажа за абсолютното време и абсолютното пространство, за доплеровия ефект и полицията, за теорията на относителността, но няма да споделям. Нека ако я прочетете научите нещо ново.

4.Любими цитати

Какви любими цитати от нехудожествена книга? Възможно ли е изобщо това? - При мен е възможно. Имаше няколко моменти, които ми прозвучаха толкова красиво, че си ги подчертах и искам да си ги споделя с вас:

"Но в имагинерното време няма нито сингуларности, нито граници. Така че може би онова, което наричаме имагинерно време, е всъщност по-основното, а това, което наричаме реално, е просто една идея, която сме си измислили, за да ни помогне да опишем как си представяме Вселената. Научната теория е просто математически модел, който създаваме, за да опишем нашите наблюдения: той съществува само в нашето съзнание. Това прави безсмислен въпроса: Кое е реално, "реалното" или "имагинерното" време? Всичко се свежда до това кое е по-подходящо за описанието."

"Днес вече знаем, че всяка частица има своя античастица, с която може да анихилира. Не е изключено съществуването на цели антисветове и антихора от античастици. Но ако срещнете своя анти-аз, не му подавайте ръка! И двамата ще изчезнете в огромно огнено кълбо!"

5.Оценяване

Правя забележката, че тук няма да оценявам правилността на теориите по простата причина, че аз нямам достатъчно информация, че да си създам мнение по тези теми. Оценявам само и единствено удоволствието от прочитането.

Ще настаня Хокинг и "Кратка история на времето" тук - в президентския  кабинет в Изследователския институт на Островът на книгите. Тъй че както може да се разбере, в категорията научна литература  поради липса на други участници "Кратка история на времето" получава най-високото отличие.

6.Използвани източници

За да направя това ревю по-интересно за вас, използвах ресурси от следните източници:

- Снимка на книгата - личен архив

- Информация и снимка на Стивън Хокинг - Уикипедия

- Снимка на кабинет -www.maranddesign.com

Двадесет и първо ревю: Арчибалд Кронин - "Дървото на Юда"

Градината на Островът на книгите е пълна с красиви дървета. Кое от кое по-голямо, по-изящно, с по-зелени листа и по-красиви цветове. Но винаги има място за още едно. Идеално допълнение  би било Дървото на Юда. За да се впише в красивата обстановка, на Островът пристигат Арчибалд Кронин и "Дървото на Юда".

Двадесет и първо ревю: Арчибалд Кронин - "Дървото на Юда"

Накратко: Да, заслужава си да я прочетеш. Историята е завладяваща, интересна, на моменти си мислиш, че е предвидима, но събитията те изненадват. Лично за мен е първата среща с Кронин и не мога да я сравня с други негови творби, но едно мога да кажа - няма да загубите, ако я прочетете.
(Това резюмиране на моето мнение е за тези, които имат интерес да прочетат книгата и търсят информация за нея, но в същия момент се страхуват да не научат твърде много и в последствие четенето да им бъде безинтересно.)

Заглавие: Дървото на Юда
Автор: Арибалд Кронин
Издателство: Отечествен фронт
Превел от английски: Златко Попзлатев
Година на издаване: 1985
Корична цена: 2,55 лева (Аз я купих за 1 лев)








Здравейте, книжни приятели!
В това свое ревю аз ще разкажа за първата си комуникация с Арчибалд Кронин - един автор, за когото бях чувал много хубави неща и заради това допълних библиотеката си с някои негови произведения, ала други книги ги изпреварваха и все отлагах. Благодаря на Пламена Асенова, която сподели във фейсбук страницата Островът на книгите, че "Дървото на Юда" е може би най-хубавата книга на Кронин. Това ме амбицира допълнително това да бъде една от книгите, които да пътуват с мен на почивка.

1.Кой е Арчибалд Кронин?

Арчибалд Кронин

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Арчибалд Кронин
Арчибалд Кронин през 1939 г.
Роден	19 юли 1896 г. Кардрос, Шотландия
Починал	6 януари 1981 (на 84 г.) Монтрьо, Швейцария
Професия	писател, лекар
Националност	Шотландия,  Великобритания
Активен период	1931-1978
Жанр	драма
Известни творби	"Цитаделата"
Награди	Оскар
Съпруга	Агнес Мари Гибсън
Деца	Винсънт Кронин (р.1924), Патрик (р.1926), Андрей (р.1937)
Уебсайт	Страница в IMDb
Арчибалд Кронин в Общомедия

Арчибалд Джоузеф Кронин (19 юли 1896 г. - 6 януари 1981 г.) е шотландски писател известен най-вече с романа си "Цитаделата", който е екранизиран и е носител на наградата Оскар.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в село Кардрос, Шотландия, Кронин е единствено дете на майка протестантка Джеси Кронин и баща католик Патрик Кронин. На ранна възраст той става студент в академията в шотландския град Дъмбартън и печели много състезания залитература. Благодарение на изключителните си способности Кронин получава стипендия за специализиране на медицина в Университета в Глазгоу. Именно там той се запознава с бъдещата си съпруга Агнес Мари Гибсън. През 1919 г. той завършва с отличие. Кронин работи като лекар в няколко болници преди да стане хирург в Кралския флот по време на Първата световна война. След войната Кронин се установява в минодобивната част на Южен Уелс в град Тредегар и през 1924 г. е назначен за медицински инспектор в мините. Впоследствие се мести в Лондон. По време на пътуване в шотландските планини Кронин написва първия си роман „Замъкът на шапкаря“, който пожънва незабавен успех. В края на 1930 г. Кронин се мести в САЩ с жена си и трите им сина. Зеселва се в щата Кънектикът. По-късно се завръща в Европа и последните двадесет и пет години от живота си прекарва в Люцерн и Монтрьо, Швейцария, където продължава да пише до своята смърт на 6 януари 1981 г.

2.За какво се разказва в творбата?

В началото авторът ни представя богаташът Дейвид Мъри в своето имение в Швейцария. Много растителност, единствени и уникални дървета и цветя, верни прислужници, деца на съседи. Идилия в мястото, което си е създал Мъри. И няма как толкова влиятелна личност да не бъде канена по събития. На един от приемите Дейдвид отива с неговата съседка, ала там чува едно име от неговото минало и спомените му нахлуват в съзнанието, разстройва се и напуска.

Следва ретроспекция, в която авторът ни прави съпричастни към миналото на Дейвид Мъри. Оказва се, че той не винаги е бил толкова богат, а напротив. Още като малък е останал пълен сирак и е бил изгледан от свои близки, но винаги се е чувствал, че им е бил в тежест. С течение на времето започва да изучава медицина и полагайки големи усилия и старание, успява да се издигне професионално, като печели уважението на мнозина лекари.

Една разходка с мотор и последвал инцидент го запознава с младата и притеснителна Мери. Същото това момиче, което работи на гарата, не може да остане безучастно към раните на Дейвид и го води в дома си, където го запознава със семейството си и годеника си. Дейвид Мъри успява да спечели симпатиите на някои от членовете на семейството, но най-важното е, че сърцето на Мери му принадлежи. (не буквално :D)

Следва една любовна история с много истински чувства, с хиляди обещания и с много положени усилия за общото благо.

Когато Дейвид Мъри се установява професионално, неочаквано, той заболява и лекарите му налагат лечение. За да бъде ефективно, той трябва да пътува из света по море. Младият медик е изправен пред дилема какво да избере - любовта или здравето. Решението му дава Мери, която е готова да се жертва и да чака, стига любимият ѝ да бъде наред.

Авторът представя пътуването на Дейвид Мъри, който с очарованието си печели симпатиите на всички на кораба, но най-важната му среща е с богата възрастна двойка и тяхната дъщеря. Достатъчно силна ли е любовта, за да се справи с влиянието на парите? Достатъчно силни ли са чувствата между Мъри и Мери? И всичко в живота ли може да бъде простено? И ако да - с цената на какво?

Ако искате да научите тези отговори, трябва да прочетете книгата, гарантирам ви, че предстоят обрати и много изненадващи събития!

3.С какви впечатления останах от книгата?

Да си призная, в началото ми беше трудно да свикна със стила на писане на Кронин. Не знам и аз какво съм очаквал - и как въобще да имам очаквания от автор, с когото не съм се срещал?

След първите 40 страници обаче бях пленен от историята и следях с интерес всяко действие.

Книгата като сюжет изглежда лека, но ако се вглъбиш в историята осъзнаваш колко е тежка и колко актуална. Писана през 1965 година и вместо да накара хората да се засрамят от алчността и любовта към парите, засилва още повече тези страни.

Деградацията на Дейвид Мъри не е оправдана, поне според мен. Героят сам убеждава себе си, че представените му нови шансове са отплата за отминалия живот. Но поне аз не знам да има някой, който да ни води сметки колко сме страдали и колко сме били щастливи и накрая да има изравняване. Всяко събитие в живота ни е отделно само по себе си и не бива да гледаме на него като възмездие или като награда.

И именно заради това, много трудно е да се прецени кой път от живота да захванеш - шансовете и възможностите не ти идват с обяснение какво ще те чака на финала - дали ще е радост, любов и веселие, или пълен провал. Именно заради това всеки човек, когато прави избор, трябва да е готов да понесе отговорността за действията си, които съзнателно е направил.

Моментът с осъзнатата грешка и искането на прошка бе много силен за мен. Да, всеки греши и по този начин може да съсипе чужд живот, но пък духовното израстване и търсенето на опрощение е също толкова силно. Но такава ли е съдбата на Дейвид Мъри? Има ли кой да му прости? И лесно ли се получава прошка за съсипан живот, за неизпълнени мечти, за непреживяни трепети?

При Дейвид Мъри пътят към Ада е осеян с добри намерения. И решението, което взима на кораба е съдбоносно - то го тласка по пътя за Ада и не му позволява да избяга от него, колкото и да иска.

4.Любими цитати:

За жалост, само едно нещо ми хареса:

"Щастлив - повтори Ули, като че ли разсъждаваше върху думите му. - Когато казваш това, не мислиш ли единствено за себе си? Такъв един живот няма дял в нашата работа. Щастието никога не трябва да се счита като цел само за себе си - човек го намира само в абсолютното отсъствие на грижа за себе си."

5.Оценяване 

Време е за оценяването и сега ще покажа колко лош мога да бъда. Шегувам се естествено, посочих какво ми е харесало книгата, отразих единствения цитат, който ме впечатли и трудното ми встъпване в творбата. Както може и да се досетите, книгата няма да попадне в моя ТОП и няма да се настани в Двореца, но съм избрал интересно кътче:

Избирам една малка къщичка, с голяма градина, където може да бъде посадено Дървото на Юда!

6.Използвани източници:

За да съставя това ревю и да изглежда то по-интересно, използвах ресурси от:

- Снимка на корица - chitanka.info

- Информация за Кронин - Уикипедия

- Снимка на къща и градина - www.countrygardenhouse.com