Седмо ревю: Маргарет Мацантини - "Да дойдеш на света"
Книжките на Островът на книгите са добри, гостоприемни и приятни. Те не желаят нищо лошо на никого. Но все пак, трябва да умеят да се защитават. Трябва да са подготвени, ако пристигнат техни врагове. Поради тази причина, на Островът пристига "Да дойдеш на света" на Маргарет Мацантини.
Седмо ревю: Маргарет Мацантини - "Да дойдеш на света"
Накратко: Абсолютно си заслужава да я прочетеш! Но и се приготви, защото не е лека книга, историята е тежка и може лесно да те разстрои.
(Това е за тези, които се колебаят дали да си вземат книгата, или не, но в същия момент се страхуват да не би и да научат прекалено много от ревюто и да им стане безинтересно!)
издателство: Colibri
страници: 538
цена: 16 лева
Здравейте, книжни плъхчета!
Как сте? Искам да ви се извиня, че не съм публикувал от близо месец и за октомври съм се отчел само с една книга. Наистина имам много други ангажименти и ми е трудно да се справя с всичко. Радвам се поне, че успявам да споделям в страницата си във Facebook. Там е далеч по-лесно да комуникираме.
Тези от вас, които са харесали страницата на Островът на книгите, вероятно знаят колко дълго време ми отне , за да прочета тази книга. Може би около месец. Да, имаше едни, в които не успявах да прочета повече от 2-3 страници, а последният буквално погълнах 250. Тази книга е на второ място по най-дълго четената от мен, след "Въведение в психоанализата" на Фройд, която ми отне над месец и половина.
Но въпреки дългият период, в никакъв случай не съжалявам, че съм я прочел. Впечатленията си от книгата ще ви разкажа малко по-надолу. Сега, по традиция, започвам с информация за автора:
Маргарет Мацантини е родена в Дъблин. Живее в Рим със съпруга си Серджо Кастелито и четирите им деца. Завършила е Академията за драматично изкуство в Рим и е изиграла множество роли в театъра, киното и телевизията. Но истинската й страст е писането. Печели популярност още с първите си книги „Корито от цинк“ (1994) и „Манола“ (1999). Следва романът „Чуй ме“ (2001), преведен на над 30 езика, увенчан с престижните отличия „Стрега“, „Гринцане Кавур“, „Рапало Каридже“, приза на град Бари и европейската награда „Цептер“. По него Серджо Кастелито заснема филм с Пенелопе Крус в главната роля. През 2008 г. излиза световният бестселър „Да дойдеш на света“, удостоен с „Кампиело“ и екранизиран от съпруга й отново с участието на Пенелопе Крус.
През 2011 г. Маргарет Мацантини поднася поредното доказателство за таланта си да създава бестселъри. Романът „Никой не се спасява сам“ се продава в огромни тиражи, получава авторитетното отличие „Флаяно“ и е преведен на десетки езици. Серджо Кастелито го претворява на големия екран с участието на Рикардо Скамарчо и Жасмин Тринка.
Литературният триумф на италианската писателка не секва. Романът й „Утринно море“ (2011) е носител на наградите „Павезе“ и „Матеоти“. Най-новата й творба, „Блясък“, е публикувана през 2013 г.
Резюме на историята:
Главни герои в историята са Джема, Диего (съпругът ѝ), Пиетро (синът им) и Гойко (приятел от Сараево). Повествованието се води от името на главната героиня - Джема. Тя е италианска гражданка, която се занимава първоначално с литература. Заради едно свое изследване на босненски автор, тя посещава Сараево, където се запознава с Гойко - един изключително колоритен образ, който също прави опити да пробие в поезията. По време на обиколките и опитите да изпълни проекта си, тя се запознава и с Диего. Той е с няколко години по-малък от нея, от Генуа е, фотограф и е много слаб, прилича на дете. Двамата се харесват, дори преспиват заедно в къщата на Гойко, въпреки че Джема има годеник.
И тъй като за истинската любов няма граници, Джема се разделя със съпруга си, за да постави началото на отношенията си с Диего. Тяхната връзка не е от онези стерилни и рамкирани отношения. Тяхната е истинска - със скандали, с раздели, с несъгласия, но и с много и истинска любов. Джема и Диего са страшно нестандартни и ако трябва да ги оцениш чрез обществените критерии, те определено не биха се нарекли здраво семейство. Но старите разбирания са демоде, те живеят и се радват на живота си.
Естественото продължение на любовта им е дете. Но тук героите не успяват от първия опит. Именно този семеен проблем ги довежда до Сараево отново - мястото, където е започнала любовта им. И ако тогава Сараево е било началото, сега може да се превърне в край. Защото точно тогава избухва босненският конфликт, продължаващ над 44 месеца. Могат ли войната и любовта да съществуват едновременно? Не се ли изключват? Ако е така, кое е по-силното? Ако прочетете книгата, то определено ще разберете.
Какво аз разбрах и с какви впечатления съм?
Така, ще започна с критиките, защото имам съмнения, че мога да ги забравя заради хилядите хвалебствия, които имам да кажа. Първите 60 страници от книгата определено не са интересни. Трудно е да те грабне. Изисква се упорство, твърдост и желание, за да продължиш. Радвам се, че ги имах, защото последните 470 пък са уникални.
Втората ми критика е, че много често се сменя времето в книгата. Веднъж е сега, след това е преди 15 години, след това в близкото минало. И няма някакво отграничаване със звездички, точки и т.н. Единствено има по-големи интервали, но не е достатъчно ясно.
И наред са суперлативите:
УНИКАЛНА КНИГА!!!! Просто не е реално. Едва повярвах, че все още жив писател, съвременен писател е написал нещо толкова силно и неподправено. Това е една истинска история. Това е нещо, което всеки от нас би могъл да преживее и да изпита по този начин. Историята не е от напудрените с буржоазно общество и изискани маниери, а напротив - с хора от народа.
Джема и Диего, въпреки тяхната нетипичност, лесно биха могли да са погълнат себе си някои от чертите на младите хора. Диего е нестандартен, обича изкуството, обича децата, вижда красивата страна на нещата. Джема пък е раздразнителна към света, не приема закостенялото мислене, не вярва в някакви недостижими идеали. И това е, те имат характери, типични за нормалните хора. Те се отличават от тълпата, когато са заедно. Тогава стават единствени.
Какво толкова ме впечатли? Ами най-вече болката, която ти предава историята. Ти преживяваш с Джема и Диего събитията. Ти слушаш за детеродните им проблеми, чакаш с тях видеозонът да покаже дали има пулс бебето, а след това се спасяваш от снарядите и снайперистите. Заедно с тях се бориш да оцелееш.
В момента живеем в сравнително спокойно време, въпреки че във всеки момент не е изключено да се породи някакъв конфликт. Аз не съм преживявал война, не съм виждал разрухата, не съм градил от нулата, но сега го преживях и го изпитах. Изпитах и онзи страх на хората, че може би всичко е измама. Че войната веднъж започнала, никога не приключва. Изпитах и онова отвращение, че страдат незаслужилите, а заслужилите да умрат трупат почести и слава. Изпитах и онзи гняв, че съм безсилен пред системата.
Силна е! Тази книга освен, че е истинска е и силна. Тя ти представя положението от твоята гледна точка - на обикновения човек. Има сигурно стотици книги за действията на командири, генерали и т.н във войните. Някои ще ги възвеличаят излишно, други няма въобще да признаят успеха им. Тази книга възвеличава само ЧОВЕКЪТ и НЕГОВИЯТ ДУХ. Несломимият човешки дух, който въпреки всичко, не се предава. Защото той се чувства длъжен да се защитава, да защитава семейството си, да защитава приятелите си.
Предупреждавам ви, че има много тежки картини. Те оставиха отпечатък завинаги в моето съзнание, но честно казано - не съжалявам. Винаги ще имам едно на ум какво мога да очаквам.
И ето малка част от любимите ми цитати:
"Надеждата принадлежи на децата. Ние, възрастните, вече сме се надявали и почти винаги сме били губещите."
"- Оказа се по-лесно да бягаш под бомбите, отколкото след това да вървиш върху развалините."
"Колкото до мен, аз съм като повечето хора, вярвам в Бог от време на време, когато се боя от нещо."
" - Как успяваш да си винаги толкова щастлив?- Много просто, гади ми се от тъгата."
"... И бях разбрала, че епицентърът на експлозията е терзание, зараждащо се дълбоко в нас и постепенно разяждащо ни. И че оттам тръгват пукнатините, като по счупено стъкло, задържащо се в рамката. Не остаряваме ден подир ден, а внезапно, в гърлото застава горчива буца. Разкривена мълния, която ни поразява и обгаря... разпръсква горчилото по лицата ни."
" - Вярно е, аз съм глупак! Поетите са глупави, като мухи срещу стъкло. Блъскат глави в невидимото, за да си извоюват късче небе!"
" Риби - помислих си, - ние не сме нищо друго освен риби... хриле, които се разпускат и се свиват.... а после долита чайка, която ги сграбчва от високото и докато ни разкъсва, ние летим, може би това е любовта."
" Двойка младежи, скочили от надлез. Прочетох го във вестника. Собственикът на една от онези каравани, които продават сандвичи, ги видял последен. Били спокойни, даже весели. Хапнали хляб и резени печено свинско и пили бира. Имало облаци по небето, струпвали се отвъд планините. Човекът ги предупредил, че следобеда ще вали, а онези двамата се усмихнали, гледайки небето, дъжда, който никога нямало да ги застигне.Може би това е любовта, достигнала своя връх. Опиянена като алпинист, който се е катерил и е стигнал, а по-нависоко от това не може да се отиде, защото нататък е небето. Така, че гледаме разредения пейзаж през прозореца, света, от който сме тръгнали, за да започнем изкачването, сега той изглежда толкова отдалечен.... Ние сме сами и нависоко, на покорения от нас връх."
"Такава е войната. Всичко да бъде превърнато в своето отрицание, обществен клозет и манастир в един и същ куп развалини, мъртвият човек, проснат до мъртвата котка."
И това са ми цитатите едва от първите 210 страници. Представете си колко още имам... Но няма да ви издавам какво се случва. Трябва да прочетете сами.
Време е за оценки. И този път ще бъда щедър. Споменах, че имам забележки, но пък какво са на фона на останалите похвали? Тази книга се нарежда без никакво съмнение в топ 20 на моите любими книги, а в края на годината, в класирането, което ще направя, очаквам да е поне в челната 5-ца за 2015 година. Имам нужда да я преосмисля, да си чета цитатите. Не е изключено и лидер да бъде. И "Да дойдеш на света" ще обитава уютния и красив дворец на Островът на книгите!
Използвани източници: colibri.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар