Осемнадесето ревю: Харуки Мураками - "Спутник, моя любов"

Книжките на Островът на книгите са прекрасни създания, които се нуждаят от много любов. Те не могат и не трябва да останат сами. Но любовта и привързаността са доста силни и на моменти необясними чувства и е добре да има някой, който да спомогне разбирането и осъзнаването им. За да ни помогне за тази задача на Островът пристига "Спутник, моя любов" на Харуки Мураками.

Осемнадесето ревю: Харуки Мураками - "Спутник, моя любов"

Накратко: Да, заслужава си да я прочетеш. Даже мога да кажа, че ако не си чел Мураками, то това трябва да е първата книга, с която трябва да се запознаеш. Ще ти бъде интересна и ще те накара да потърсиш и другите му творби. А те определено са много по-абстрактни и с повече символика. Тази бих я определил като преходът от "приетата" литература и "Мураками".

(Това е за тези, които се колебаят дали да прочетат книгата и искат да получат отговор от книжното ревю, но едновременно с това се притесняват да не научат твърде много и да развалят удоволствието си от четенето.)

Автор: Харуки Мураками

Заглавие: Спутник, моя любов

Издателство: Colibri

Година: 2014

Страници: 208

Здравейте, книжни плъхчета!

Днес ще ви представя една много интересна книга - "Спутник, моя любов" на Харуки Мураками. Както ви бях споменавал в ревю 16, веднага след прочитането на "Кафка на плажа" посегнах към нея, защото силно се нуждаех от още Мураками. С какви впечатления останах - ще разберете веднага.

1.Кой е Харуки Мураками?

 Повече за личността му може да откриете в Шестнадесето ревю: Харуки Мураками - "Кафка на плажа" 

2.За какво се разказва в книгата?

Главни герои в романа са мъж - учител, чието име не се посочва; Сумире - младо момиче, което също е следвало за учител, но се е отказало, за да стане писателка и по-възрастната от нея Миу, която се занимава с внос на италиански и френски вина за Япония.

Учителят и Сумире започват приятелството си още през университета и дори след прекъсването на следването на Сумире, двамата продължават да контактуват и да си споделят. Смело може да се заяви, че Сумире е тази, която споделя, без да се притеснява. Учителят е по-скоро неин отдушник, който въз основа на начетеността си дава съвети за живота. Любими на младата девойка са разговорите в 3 през нощта, когато ходи до телефонната кабина в неугледен вид, за да му се обади.

И ако сте останали с впечатление, че Сумире е лудо влюбена по учителя, то грешите. Точно обратното - той е влюбен в Сумире, докато тя изпитва сексуално желание към по-възрастната от нея Миу, с която се запознават на сватба и изненадващо за Сумире, намират общ език.

Миу предлага работа на Сумире и последната приема. В резултат на новото начинание момичето се променя из основи и оставя на заден план писателската си дейност. Тя се отдалечава и от своя приятел, с когото до скоро е споделяла всичко.

Сумире е силно привлечена от Миу, но това важи ли и в обратната посока? Ето това няма да ви кажа, за да ви бъде интересно да прочетете книгата.

Ще споделя още, че действието в романа не се развива само и единствено в Япония, но също и във Франция, Италия и Гърция.

Отново се извинявам, че резюмето не е на най-висок стил и така прочетено изглежда безинтересно, но да знаете, че вината е на Мураками - трябва да почнете сами да го четете, за да ви се разкрие. Когато някой ви го преразказва, той крие своите тайни.

3.С какво впечатление останах аз от творбата?

Време е да посоча, че тук отново си дадох време, за да помисля. 2-3 дни ми бяха достатъчно, за да събера мислите си и да мога да напиша някакво сносно ревю.

Ако бях послушал инстинктите си и бях започнал да пиша ревю веднага след прочитането на книгата, то искам да ви кажа, че щеше да надделее чувството ми на критик и Мураками щеше да отнесе много негативни думи. Добре, че обикновено довършвам книгите късно вечер и след това трябва да лягам, иначе нямаше да има книги в Двореца на Островът на книгите.

Сега сериозно, "Спутник, моя любов" е преходът между "нормалната" литература и "Мураками". Аз съм свикнал да чета Мураками, който говори за смъртта, за сънищата, за говорещи котки, за въображаеми приятели. Тук нямаше такива фантастични елементи, освен един, който може би ме впечатли най-много - с виенското колело. Книгата би била идеална за запознанство с творчеството на Мураками. Но след като аз имам някакъв опит с неговите произведения, очаквам пак нещо разтърсващо и невероятно, нещо фантастично, нещо непредвидимо.

Ами тук не го открих. Книгата мисля, че е писана 2002 година и тогава любовта между две жени е била тема табу, докато през 2016 не е нещо странно. Времената се менят, ние също, тъй че ако необичайната любов е била  предвидена за най-скандалното нещо в романа, то за съжаление мен не ме скандализира.

Какво ми хареса? Ами много неща ми харесаха. Отново онзи стил на писане на Мураками, който е нещо средно между магическо, фантастично, реалистично, оптимистично и философски. Има от всичко по малко, тъй че да задоволи всички желания на читателите.

За пореден път - книга, която ти помага да се откриеш, да се опознаеш и дори да се поправиш.

Главната тема - любовта - е нещо, от което нито един човек не може да избяга, колкото и да му се иска. Ние сме социални животни и се нуждаем от любов, от комуникация, независимо под каква форма и по какъв начин. Всеки се стреми към това и ако не го признава, то аз съм готов да споря, че във всяко едно сърце има скрита любов, която е или нещо красиво и съкровенно и не искаш да я споделиш с останалите хора, за да не ти я отнемат, или е нещо притеснително и невъзможно, което не искаш да разгласиш, защото няма да получиш от отсрещната страна.

И в унисон със заглавието на творбата - нечия любов може да бъде самотен спътник и да обикаля около сърцето ти, а другата, която е най-желана, се състои от два спътника, които заедно обикалят и не се разделят.

4.Любими цитати от книгата:

Ще споделя само някои от тях:

"Така живеем живота си сега, всеки сам за себе си. Независимо колко дълбока и непредотвратима загуба сме преживели, колко скъпо ни е било онова, което ни е отнето - изтръгнато направо от ръцете ни, - дори впоследствие да сме се променили дотолкова, че от нас, каквито сме били преди, да е останала само кожата, ние продължаваме все така, без излишен шум, да следваме съдбата си. Простираме ръце и се вкопчваме все по-силно в отпуснатото ни време, а после, разбирайки, че сме останали с празни ръце, гледаме как то се отдалечава от нас в посока към миналото. Повтаряме това отново и отново, като привична, рутинна работа, често твърде умело. И никога не ни напуска чувството за чудовищна пустота."

"Какво е самотата? Тя е като чувството, което те обзема, когато в дъждовна вечер стоиш при устието на голяма река и дълго гледаш как водните потоци се вливат в морето. Някога случвало ли ти се е? Да застанеш при устието на голяма река и да наблюдаваш тя как се влива в морето?"

"Малкото разпръснати по небосклона звезди бяха неподвижни, като заковани. Затворих очи, вслушах се в тишината и се замислих за потомците на онзи първи "Спътник", които продължаваха да обикалят около Земята, привързани към нея единствено по силата на гравитацията. Самотни метални души, безпрепятствено браздящи космическия мрак, те се срещат, разминават се и се разделят завинаги. Не си казват нищо. Не си дават никакви обещания."

"Защо хората трябва да са така самотни? Какъв е смисълът? Толкова хора по света очакват, надяват се, разчитат на другите да ги направят щастливи и все пак остават безкрайно самотни. Защо? Дали въртенето на Земята не се подхранва от човешката самота?"

"Всеки човек получава някакъв специален дар от съдбата само в определен момент от живота си. То е като малко пламъче. На неколцина внимателни хора, хора с късмет, се удава да го опазят, да го поддържат, да раздухат от него голям пламък и да го понесат като факел, който да осветява пътя им. Но огънят изчезва завинаги, щом угасне."

5.Оценка:

Много ми е трудно да оценя тази книга. Определено като усещане ме завладя, извадих си любими цитати, но в сравнение в останалите на Мураками ми идва по-слаба. Може би не съм я открил в правилния момент, може би не е писана за мен. Хипотези - много.

Настанявам книгата в ето тази къща:

Красива, изискана, модерна - перфектна за Сумире, Миу и учителят. А Мураками вече е в Двореца с две свои други книги.

6.Използвани източници:

За да изготвя това ревю си служих с материали от:
- снимка на корицата - colibri.bg
- снима на къщата -artnmeal.com

Шестнадесето ревю: Харуки Мураками - "Кафка на плажа"

Островът на книгите е заобграден от четирите си страни с вода. И книжките могат по цял ден да съзерцават с удоволствие морето, да се припичат на слънце, а вечер да гледат звездите и луната. Саеки-сан от "Кафка на плажа" може пък да не наблюдава само картината на младия Кафка, а да заповяда на Островът и да стане свидетел на тази вълшебна обстановка. Харуки Мураками, заповядай на Островът заедно с "Кафка на плажа" и Кафка Тамура, Ошима. Саеки-сан и Наката.

Шестнадесето ревю: Харуки Мураками - "Кафка на плажа"

Накратко: Аз съм влюбен в начина на писане на Мураками и съответно съм много пристрастен. Ако обичаш азиатската култура, литература и произведенията, които се развиват на онази земя, то ти препоръчвам "Кафка на плажа". Книгата, поне за мен, не може да се определи конкретно като жанр, тя е съвкупност от фантастика, антиутопия, философия, любовен роман и т.н. За да я завършиш не трябва да анализираш повърхностно всяко действие. Точно обратното, остави действията, представени в творбата и гледай над тях, чети между редовете. Съжалявам, ако съм те объркал, но пък решиш ли да прочетеш "Кафка на плажа",  няколко дни ще бъдеш в подобно състояние.
(Това е за тези, които се колебаят дали да прочетат книгата и очакват ревюто да им даде отговор, но едновременно с това се притесняват да не съм казал твърде много и след това да им бъде безинтересно)

Автор: Харуки Мураками
Заглавие: Кафка на плажа
Издателство: Colibri
Година: 2014
Страници: 614
Корична цена: 16 лева













Здравейте, книжни плъхчета!

Дойде моментът, в който ще ви представя една книга, за която не спрях да пиша в страница си  - Островът на книгите. То не бяха песни, не бяха цитати, корици... Но пък и вие сте книголюбители, знаете как е, когато се впечатлиш от някое произведение. Ако четете блога ми през уеб версията, ще забележете, че в страни има една притурка, в която изброявам любимите си книги. Там съм посочил една книга на Мураками - "Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на страстване". Тоест,  Мураками вече е обитател на Двореца, сега ще видим дали ще успее да вкара още една книга там. Единствено Маргарет Мацантини е успявала със своите "Да дойдеш на света" и "Чуй ме". Стискам ти палци, Мураками!
И нека не губим излишно време в приказки, а да започнем по познатия ни план:

1.Кой е Харуки Мураками?

Харуки Мураками

Харуки Мураками
Харуки Мураками през 2009 г.
Роден	12 януари 1949 г. (67 г.) Киото, Япония
Професия	писател, преводач
Националност	японска
Активен период	1979-
Жанр	фикция, сюрреализъм,постмодернизъм
Направление	постмодернизъм
Награди	награда „Йомиури“ награда „Танидзаки“ награда „Франц Кафка“ Йерусалимска награда
Съпруга	Йоко
Харуки Мураками в Общомедия

Харуки Мураками е известен съвременен японски писател и преводач, в. „Гардиан“ го определя като един от най-големите съвременни романисти. [1]

Биография

Харуки Мураками е роден на 12 януари 1949 г. в Киото, Япония. Въпреки че е роден в Киото, прекарва по-голямата част от младостта си в Кобе. Баща му е будистки свещеник. Майка му е дъщеря на търговец от Осака. И двамата са преподавалияпонска литература.

Мураками обаче винаги се е интересувал повече от американската литература, на което се дължи неговият „западен“ стил на писане, отличаващ го на фона на основните японски литературни течения.

Учи театрално изкуство в Университета Васеда в Токио, където се среща с бъдещата си жена, Йоко. За да се издържа, работи в музикален магазин за плочи. След като завършва следването си, отваря джаз бар „Peter Cat“ в Токио и е негов собственик в периода 1974–1982. Много от романите му съдържат музикални теми, особено Танцувай, танцувай, танцувай и Норвежка гора.

Трилогията на Плъха

Мураками започва да пише проза на 29-годишна възраст.[2] Както самият той разказва, вдъхновението за написването на първия му роман Чуй как пее вятърът (1979) идва съвсем неочаквано по време на бейзболен мач. Мураками работи над него няколко месеца. Романът е публикуван през 1979 г. и през същата година Мураками получава литературната награда Гундзо (Gunzou Shinjin Sho). В това първо негово произведение вече се долавят основните елементи на бъдещото му творчество: западен стил, хумор и мъчителна носталгия. След известно време той затваря джаз-бара.

Първоначалният успех го окуражава и той продължава да пише. Една година по-късно публикува продължението „Флипер, 1973“(1973).

През 1982 г. публикува Преследване на дива овца, роман със своеобразен накъсан сюжет и с оригинални магически елементи. С него Мураками печели литературната награда Нома (Noma Bungei Shinjin Sho). Тези романи съставят „Трилогията на Плъха“ (и в трите присъства един и същ разказвач, наричан „Плъхът“).

Широко признание

През 1985 г. Мураками публикува Страна на чудесата за непукисти и краят на света, съноподобно фентъзи, в което магическите елементи нарастват.

Той постига най-големия си успех и признание в Япония през 1987 г. с излизането на Норвежка гора. Продават се милиони екземпляри от книгата сред японската младеж, която прави от Мураками свой идол. През 1986 г. Мураками напуска Япония и пътува из Европа.

През януари 1991 г. се премества в Америка и работи в Принстънския университет. В този период написва Танцувай, танцувай, танцувай и На юг от границата, на запад от слънцето.

Ако ви интересува още нещо за Мураками,  може да потърсите ТУК

2.За какво се разказва в "Кафка на плажа"?

Предупреждавам ви, че сега ще напиша едно резюме и то ще ви се стори скучно и банално, може да ви се стори и досадно и да не искате да докоснете книгата, но ви признавам, че започнете ли да четете, ще разберете, че книгата си заслужава.
Мураками представя в "Кафка на плажа" историите на двама души - малолетният Кафка Тамура, който бяга от баща си, с когото живее и Наката-сан, който не се има за умен, но пък може да говори с котки. Звучи интересно, нали? Кафка Тамура си поставя за задача да стане най-силното 15-годишно момче и отделянето от дома да му спомогне за това. Наката-сан получава помощи от държавата, не работи легално, но хората го търсят, за да издирва изчезналите им котки. И Кафка, и Наката-сан си поставят цели, но за да се изпълнят, те трябва да преминат през множество изпитания.
Голяма част от действието се развива и в частната библиотека, където работят приветливият Ошима и красивата Саеки-сан.
"Кафка на плажа" е един роман, в който книгите имат огромна тежест и те дават много отговори на въпросите на героите.
Предупреждавам, че "Кафка на плажа" няма да се хареса на хора със закостеняло мислене и възприемане на света. Да, и аз не приемам едни интимни отношения, за които става дума в творбата, но това не ми пречи да гледам над тях!
Отново казвам, не претендирам, че мога да резюмирам романа. Просто Мураками е толкова многопластов, оригинален и неподражаем, че моето представяне изглежда толкова нелепо.

3.С какви впечатления съм от творбата?

С изцяло положителни. Влюбен съм в този роман, влюбен съм в стила на Мураками, искам да пиша, както пише той, както пише Георги Господинов и както пише Маркес! Тези хора са велики!
Това, както вече посочих, ми е втора книга от Мураками и след първата имах огромни очаквания. Е, оправдаха ми се. Трудно ми е да кажа коя ми харесва повече -" Кафка на плажа" или "Безцветният...", всяка от тях има различна история, засяга различни проблеми и ми  е била полезна в различни периоди от време.
Може би съм късметлия, че намерих Мураками в подходящия момент. Ако го бях прочел години по-рано, то нямаше да го харесам, убеден съм. Щях да обърна внимание на самото повествование, щях да го осъдя за моментите тип 50 нюанса сиво и повече нямаше да го прочета. Мураками е свят, вселена и още каквото се сетите!
Така, нека поставя акцента отново на книгата. Това, което най-много ми хареса в нея е, че чрез личната драма на героите и периодът им на съзрязване, и ти няма как да не се промениш. Започваш да търсиш в себе си сходни събития, намираш скътани в най-тъмните дебри на душата си някакви събития, ровиш в сърцето си за тъжни и весели моменти. Ще ме извиняват авторите, които пишат приложна психология, но Мураками ми позволява да науча много повече за себе си, отколкото която и да е било книга за самопомощ.
Невероятен роман, признавам си, че първите 100 страници вървяха бавно, но след това прочетох книгата на един дъх. Много приятели са ме критикували за бързото четене, но пък така ми харесва най-много. Ако се влюбя в една книга, то я прочитам за отрицателно време и после си препрочитам подчератното. Ако нещо не ми допада, то я бавя с месеци - пресен пример  Айн Ранд и "Изворът", не знам кога ще дойде и нейното време.

Какво още ме впечатли? Ами героите - не знам как Мураками е измислил толкова странни чудаци. Без думи съм. Нито един от героите не е нормален, не е  средностатистически представител. Абсолютно впечатлен.

И върхът беше - символиката. Цялата книга е натъпкана със символика - като се почне от момчето Врана (Кафка-Врана - задгробен живот), та се мине през отношенията с хората, през сънищата и се приключи с говоренето с котки.

След последната страница аз бях съсипан, смазан, убит, разбит, щастлив, в приповдигнато настроение, омагьосан, удовлетворен. Изобщо палитра от емоции. Преживях уникално приключение!Не писах веднага, защото нямаше да мога нищо да напиша. На мен ми трябва време, за да осъзная, да дефинирам това, което мисля за една книга. И това време си го дадох, тъй като след последната страница започнах "Спутник, моя любов" отново на Мураками, но повече за нея ще научите в следващото ревю, когато му дойде времето.

4.Любими цитати 

Много са, но нека ви посоча само някои от тях:

"Разбира се, ти ще успееш да преминеш през тази яростна буря. Но макар и да е метафизична, абстрактна, не бива да изпадаш в заблуждение: тя безмилостно реже живата плът като хиляди бръсначи. Много хора проливат кръвта си в нея. Твоето тяло също не кърви. Ръцете ти ще се обагрят в топла червена кръв - собствената ти кръв и кръвта на другите.А когато бурята стихне, вече няма да си спомняш как си успял да преминеш през нея и да оцелееш. Всъщност дори няма да си наясно дали е отминала. Но едно е сигурно. След като излезеш от нея, вече няма да си същият човек. В това е смисълът на пясъчната буря."

"Произведенията, които притежават известно несъвършенство, са привлекателни тъкмо с несъвършенството си - поне за определени хора."

"При хубаво време излизам навън и наблюдавам звездите. Те вече не ми изглеждат така страховити, чувствам ги по-близки. Всяка звезда свети посвоему. Разпознавам някои от тях, които съм запомнил, и ги гледам как блещукат. Понякога заблестяват по-ярко, но само за миг. Ясната луна е надвиснала над мен и ако напрегна очи, като че различавам отделни скали по повърхността ѝ. В такива минути всички мисли излитат от главата ми и просто се взирам очарован в небето."

"Искам да кажа, че докато е жив, човек си създава мнение за всичко, което го обкръжава. Най-важното е дали това се случва естествено, или не, а не дали си умен, или глупав. Дали гледаш на нещата със собствените си очи - ето кое е от  значение."

"- Всеки човек се лишава от нещо важно и скъпо за него - промълвява Ошима, след като отново настъпва тишина. - Рядък шанс, благоприятна възможност, чувства, които никога повече няма да изпита. Това е част от живота. Но някъде в главите ни - поне аз си мисля, че е там - има едно кътче, където пазим тези спомени. Като книгите по рафтовете в нашата библиотека. И за да открием какво таим в себе си, трябва да си направим нещо като картотека. От време на време да забърсваме праха, да проветряваме, да сменяме водата във вазите с цветята. С други думи, човек прекарва целия си живот в собствената си библиотека."

5.Оценяване

 Едва ли ще изненадам някого, като кажа, че "Кафка на плажа" се настанява в Двореца. То това си беше предопределено. Все още обаче няма да я включвам в списъка ми с любими книги, ще проверя във времето каква следа е оставила в мен и колко значима е.
Мураками, покани и "Кафка на плажа" да заповяда в Двореца:

6. Използвани източници

- Снимка на корица - colibri.bg
-  Биография и снимка на Мураками - Уикипедия
- Снимки на Версайския дворец -  rezervacia.com ; pochivka.com; ekskurzia.bg; chudesatanasveta.com

Да получиш мотивация от книга се е превърнало в causa perduta?

- Добър ден! Може ли да ви попитам един въпрос?
- Добър да е! Разбира се, че можете!
- Тръгнах към град Мотивация, но по пътя за него се изгубих и до преди малко бях в град Хаос, сега съм в Безсмислие, а доколкото разбирам следва и Отчаяние. Може ли да ми кажете как да стигна до град Мотивация?
- На прав път сте, първо трябва да преминете през хаоса, след това през безсмислието и накрая през отчаянието. Следващия град е Мотивация.
- Хм... а няма ли някой по-пряк и лесен път?
- Има, стига да го намерите в някоя книга.
- Благодаря Ви, ще опитам! Има толкова много списъци и класации с мотивиращи книги в интернет, няма как да не ми помогнат.


Здравейте, книжни плъхчета!

Как сте? Отдавна не съм писал в блога си, над 3 месеца от последната ми публикация. Поднасям искрено своите извинения и обещавам, че от юли до септември месец ще бъда по-редовен и ще ви радвам поне с 1 публикация на седмица. 

Днес се вдъхнових. Както знаете, една от любимите ми теми за разговор е тази за книгите. Не пропускам удобен случай да коментирам книги, герои, автори. И днес имах една такава възможност и умело се възползвах от нея. Мой приятел ми сподели, че момента не се намира в перфектното състояние на духа. Колкото и да се стараел бил постоянно изморен, не му се занимавало с нищо, не се забавлявал вече толкова на филми. Решил да се посъветва с Google (колко изненадващо!) и да потърси нещо за мотивиране. Като резултати се появили хиляди клипчета с нацепени трениращи мъже, кой за 1 година свалил 100 кг, друг пък отслабнал и намерил любовта. Ала не това е проблемът на нашия човек. Опитал и с филми, но и тук резултатите били оскъдни и неудовлетворяващи. И дошло ред на следващия спасителен пояс - книгите. Google бил щедър и дал хиляди резултати, стотици класации на мотивиращи и вдъхновяващи книги, грандомански изказвания, че точно тези книги променят животи. Но момчето се усъмнило и решило да сподели с мен резултатите.

А каква беше моята реакция? БЯХ ПОТРЕСЕН! Сериозно? Какво се случва? Разбирам, че някои статии са платени, всеки малко или много е пристрастен, но как може в класация за мотивиращи книги да няма нито една класика, да няма нито един роман? От първо до десето място подредени книги тип приложна психология. Защо изборът е толкова повърхностен? Защо първата асоциация на мотивация трябва да бъде непременно приложна психология? Признавам си, преди години и аз преминах през един период, през който четях такива книги и се вдъхновявах, но после, запознавайки се с истинската литература, с класиките, със силните романи, осъзнах, че най-силната мотивация, най-правилният пример могат да ти дадат произведенията в прозаична форма - разкази, романи, повести. От тях може да се изчерпи много повече мъдрост, отколкото от книгите за самопомощта.
И още нещо, което ме озадачи - как е възможно в класация с 10 книги всички книги да са за пари? Как да печелите повече пари, как да станете милионер, как да не работите, а да печелите. Сериозно ли? Сериозно ли това вълнува всички хора? Как един не написа книга "Как да станете умни, без да четете" и със заглавието си да излъже тези, които обичат лесното? 
Ясно е, че писането на книги и отпечатването им е комерсиална дейност, но защо се пропуска най-важната характеристика за човека? Човекът е социално същество, има емоции и чувства и има нуждата да ги реализира, да ги изразява. Именно заради това му е нужен пример, история. Да повярва, че може да се справи с проблемите, да провери какво биха направили другите и какви са последиците им, да мисли и премисля, докато чете. Голяма част от живота е свързана с парите, но не и целият живот.

Без да претендирам, че съм прочел много книги, нито пък че знам всичко за книжната индустрия, без да се позовавам на база продажби и тиражи, ви представям моя списък с мотивиращи книги. Списъка оставям отворен и ще го допълвам периодично. Вашето участие също би ми било от огромна полза.

1."Грозното патенце" - за случаите, когато не вярвате в себе си, ала вътрешното ви Аз е много силно и само чака да назрее момента, в който да се прояви.
2."Малкият принц "- за случаите, когато сте щастливи, когато сте нещастни и когато искате да научите нещо. Малкият принц може и да е малък, но има повече знания от всички хора на нашата планета.
3."Граф Монте Кристо" - за случаите, когато сте в неизгодна позиция, когато не се вижда в светлина в тунела, но сте достатъчно търпеливи да се справите.
4."Биография на Стив Джобс" от Уолтър Айзъкстън  - е, реших и аз да включа една мотивираща книга за тези, която  основна цел са парите и успехите. Историите в нея са страхотни, много достоверно предадени. Смятам, че прочитането ѝ би било голям плюс за всеки бъдещ и настоящ предприемач.
5."Портретът на Дориан Грей" - за случаите, когато сте изправени пред тежка дилема вътре в себе си, когато сте на кръстопът и посоката, която ще поемете, е решаваща за целия ви живот.
6."451 градуса по Фаренхайт "- за случаите, когато не виждате смисъла в нищо, когато искате да изгорите целия свят, да рушите, да палите. Монтег има много на какво да ви научи, а и накрая ще сте съгласни, че в създаването и надграждането има много повече смисъл, отколкото в рушенето.
7."Вълшебникът от Оз "- за случаите, когато си мислите, че ви трябва чудо, за да се справите с проблемите, че един вълшебник би ви помогнал изключително много. Е, на финала ще сте наясно, че магьосник има във всеки един от нас.
8."Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване" - тази прекрасна книга я препоръчвам, но с едно уточнение. Трябва да харесвате Мураками, за да ви помогне и на вас. Необходимо е да не искате лесни отговори и да сте готови да я прочетете многократно. Но веднъж научен урокът, той си остава за вас. Книга за приятелството, любовта и изобщо човешките взаимоотношения. А ако четете внимателно -  и за много повече от това.
9."Алексис Зорбас" - за случаите, в които не се нуждаете от нещо написано на висок стил, а искате нещо лесно и разбираемо, нещо близко до вас и вашите проблеми. Е, старият грък Зорбас би бил идеална компания. Не подценявам книгата въобще, тя е изключително приятна и силна, но четенето ѝ е леко и приятно, докато преживяваш историите, научаваш и много неща. Докато при предната книга в списъка е необходимо време за четене и време за осмисляне.
10."Атлас изправи рамене" - и тук голяяма въпросителна. Фенове ли сте на Айн Ранд и чели ли сте нещо от нея? Ако имате мнение и отношение и сте предубедени, по-добре пропуснете това предложение. 

Надявам се да ви харесват предложените от мен произведения! С нетърпение очаквам и вашите мнения/предложения по темата!

КНИЖНА 2015 ГОДИНА

КНИЖНА 2015 ГОДИНА

Така, много ми е трудно, когато трябва да подреждам книгте си в класация. Коя ми е най-любима, коя по-малко, да сравнявам две или повече книги, които нямат общ автор, нито пък са от един жанр. При мен списъкът с любими книги често се променя, едни застават на челни позиции, други изпадат от класации, а след време се връщат.
Ето обаче отличниците за 2015 година:

1."Сто години самота" на Габриел Гарсия Маркес - един литературен шедьовър, за който думите са излишни. Но въпреки това аз написах ревю. Тогава много се притеснявах, че нямам достатъчно богат речник, нито пък съм чак толкова запознат с класиките в литературата. Но желанието ми надделя. Надявам се, някой, ако е имал и най-малко съмнение дали да прочете книгата, след ревюто ми да се е решил и да е поправил грешката си.
http://ostrovatnaknigite.blogspot.bg/2015/09/18.html

2."Мемоарите на една гейша" от Артър Голдън - Тук историята ми с книгата е много интересна. Гледал съм филма над 10 пъти, преди да разбера, че е правен по книга. Страхотен е, всеки път научавам нещо ново, всеки път ме вълнува съдбата на героинята, премеждията, през които преминава, израстването ѝ.
Миналата година в началото на януари обаче разбрах, че има книга. И в 2 вечерта я поръчах в olx. Голям късметлия се оказах. Жената, която я продаваше беше на линия и още на другия ден я изпрати чрез Еконт.
За мен е една страхотна книга, с вълнуваща и завладяваща история, с много мъдрост и най-важното - много красиви думи.
Горещо препоръчвам!

3."Цар Плъх" от Джеймс Клавел - тук вече затвърждавам манията ми по класики. И тази книга ме потопи в прекрасния си свят, научи ме, че във всяка една ситуация има печеливши и че най-ярката и силна проява на човешкия дух е в най-трудните моменти. Също така, че неизвестността, непознатото, може да те съсипе.
Клавел е велики разказвач, пренесе ме на друг континент, друго време и в ситуации, които никога не съм бил. (за радост)
Прочетете го!

4."Сидхарта" на Херман Хасе - Да ви призная ли нещо? В началото въобще не харесах книгата. Прочетох я за кратко време - 2-3 дни. Тъкмо беше почнала почивката и гледах да чета, колкото е възможно повече. Но подходът ми е бил грешен.
И тази книга е определяна като класика и от задължителните за прочитане. Тогава много се възпротивявах на това, че има книги, които задължително трябва да прочете човек и се ядосвах, че "Сидхарта" е включена в тях, а не "Мемоарите на една гейша", например.
Но хората са казали, че тази книга трябва да ти попадне в правилния момент. Може да има силата както на Библия, така и на справочник.
Е, при мен е било междинно положение. Но с времето това се промени. Споменавал съм многократно, че аз подчертавам любимите си цитати. И през някакви периоди от време се връщах да чета подчертаното. Открих, че тази книга ми е дала много повече, отколкото съм очаквал!
Препоръчвам ви я, но предупреждавам - бъдете търпеливи! Резултатите може да не са моментални, но един ден ще се появят.

5."Атлас изправи рамене" на Айн Ранд - Мразена, обичана, отричана, призната. Ето такава е Ранд. За вас каква е? Моля, ако не я харесвате, да не ме намразвате и мен.
Аз много я харесах. Харесах написаното, но не гледах на него като някаква нова философия. Знам, че Ранд се води за основателката на обективизма, но аз не гледам по този начин на нея.
Какво ми хареса ли? Първо, че е трилогия и това са около 1500-1600 страници. Голямо удоволствие!
Второ, аз харесвам силни герои. Харесвам такива, които могат да стигнат дъното, да бъдат смачкани, а след това да се изтупат и да стигнат върха. Вярвам, че има и такива хора, които не ги спират нито злобните хора, нито проблемите, които им създават.
Съвет: не тръгвайте с някакво очакване за книгата. Пуснете се по течението, изградете си мнението на база прочетеното, а не на база това какво е написал някой. ( И това ви го казва книжен блогър grin emoticon )

6."Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване" на Мураками - Мураками казва, че неговите книги се разбират само и единствено чрез многократно препрочитане. Е, аз реших, че ще разбера всичко, ако чета бавно и внимателно. И се постарах, цяла седмица стоях на тези 400 страници.
Но... финалът ме победи. Мислех си, че всичко разбирам и знам какво се случва, но последните 20 изречения промениха играта. И аз търсих, четох на английски, събирах чужди мнения. И все още не съм наясно как завърши точно книгата. И още ме тормози това. Но ще я прочета отново. Защото много ми хареса, защото обожавам скритият смисъл на нещата и модерното философско писане на Мураками.

7."Да дойдеш на света" на Маргарет Мацантини - писна ли ви да ви говоря за нея? Е, ще продължавам. Защото съм влюбен в Мацантини. Тя ме отнесе като бомба, като ракета. И това е жив автор!! Тя продължава да твори и да създава. И дойде в България....
Ей, поддадох се на емоциите. Нека сега прозвуча като литературен критик. Книгата е много силна сама по себе си, а още повече в сравнение с книгите, които печелят класациите за продажби. Историята е базирана на истински исторически събития в Сараево.
Книгата обхваща голям кръг от теми - за войната, за семейството, за новият живот, за жертвите, които правим, за това, което сме оставили пред себе си и това, което ни предстои.
Препоръчвам ви я! Но знайте едно - тя не е от книгите, на които ще се смеете. Тя е от тези, след които имаш горчив вкус в остата и ти се гади от околните.
И моето ревю: http://ostrovatnaknigite.blogspot.bg/2015/11/blog-post.html