Общо показвания

Показват се публикациите с етикет интересно. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет интересно. Показване на всички публикации

понеделник, 15 август 2016 г.

Двадесет и първо ревю: Арчибалд Кронин - "Дървото на Юда"

Градината на Островът на книгите е пълна с красиви дървета. Кое от кое по-голямо, по-изящно, с по-зелени листа и по-красиви цветове. Но винаги има място за още едно. Идеално допълнение  би било Дървото на Юда. За да се впише в красивата обстановка, на Островът пристигат Арчибалд Кронин и "Дървото на Юда".


Двадесет и първо ревю: Арчибалд Кронин - "Дървото на Юда"


Накратко: Да, заслужава си да я прочетеш. Историята е завладяваща, интересна, на моменти си мислиш, че е предвидима, но събитията те изненадват. Лично за мен е първата среща с Кронин и не мога да я сравня с други негови творби, но едно мога да кажа - няма да загубите, ако я прочетете.
(Това резюмиране на моето мнение е за тези, които имат интерес да прочетат книгата и търсят информация за нея, но в същия момент се страхуват да не научат твърде много и в последствие четенето да им бъде безинтересно.)



Заглавие: Дървото на Юда
Автор: Арибалд Кронин
Издателство: Отечествен фронт
Превел от английски: Златко Попзлатев
Година на издаване: 1985
Корична цена: 2,55 лева (Аз я купих за 1 лев)








Здравейте, книжни приятели!
В това свое ревю аз ще разкажа за първата си комуникация с Арчибалд Кронин - един автор, за когото бях чувал много хубави неща и заради това допълних библиотеката си с някои негови произведения, ала други книги ги изпреварваха и все отлагах. Благодаря на Пламена Асенова, която сподели във фейсбук страницата Островът на книгите, че "Дървото на Юда" е може би най-хубавата книга на Кронин. Това ме амбицира допълнително това да бъде една от книгите, които да пътуват с мен на почивка.


1.Кой е Арчибалд Кронин?

Арчибалд Кронин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Арчибалд Кронин
A. J. Cronin 1939.jpg
Арчибалд Кронин през 1939 г.
Роден19 юли 1896 г.
Починал6 януари 1981 (на 84 г.)
Професияписателлекар
НационалностФлаг на Шотландия Шотландия,
Флаг на Великобритания Великобритания
Активен период1931-1978
Жанрдрама
Известни творби"Цитаделата"
НаградиОскар
СъпругаАгнес Мари Гибсън
ДецаВинсънт Кронин (р.1924), Патрик (р.1926), Андрей (р.1937)
УебсайтСтраница в IMDb
Арчибалд Кронин в Общомедия
Арчибалд Джоузеф Кронин (19 юли 1896 г. - 6 януари 1981 г.) е шотландски писател известен най-вече с романа си "Цитаделата", който е екранизиран и е носител на наградата Оскар.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в село КардросШотландия, Кронин е единствено дете на майка протестантка Джеси Кронин и баща католик Патрик Кронин. На ранна възраст той става студент в академията в шотландския град Дъмбартън и печели много състезания залитература. Благодарение на изключителните си способности Кронин получава стипендия за специализиране на медицина в Университета в Глазгоу. Именно там той се запознава с бъдещата си съпруга Агнес Мари Гибсън. През 1919 г. той завършва с отличие. Кронин работи като лекар в няколко болници преди да стане хирург в Кралския флот по време на Първата световна война. След войната Кронин се установява в минодобивната част на Южен Уелс в град Тредегар и през 1924 г. е назначен за медицински инспектор в мините. Впоследствие се мести в Лондон. По време на пътуване в шотландските планини Кронин написва първия си роман „Замъкът на шапкаря“, който пожънва незабавен успех. В края на 1930 г. Кронин се мести в САЩ с жена си и трите им сина. Зеселва се в щата Кънектикът. По-късно се завръща в Европа и последните двадесет и пет години от живота си прекарва в Люцерн и МонтрьоШвейцария, където продължава да пише до своята смърт на 6 януари 1981 г.






2.За какво се разказва в творбата?

В началото авторът ни представя богаташът Дейвид Мъри в своето имение в Швейцария. Много растителност, единствени и уникални дървета и цветя, верни прислужници, деца на съседи. Идилия в мястото, което си е създал Мъри. И няма как толкова влиятелна личност да не бъде канена по събития. На един от приемите Дейдвид отива с неговата съседка, ала там чува едно име от неговото минало и спомените му нахлуват в съзнанието, разстройва се и напуска.
Следва ретроспекция, в която авторът ни прави съпричастни към миналото на Дейвид Мъри. Оказва се, че той не винаги е бил толкова богат, а напротив. Още като малък е останал пълен сирак и е бил изгледан от свои близки, но винаги се е чувствал, че им е бил в тежест. С течение на времето започва да изучава медицина и полагайки големи усилия и старание, успява да се издигне професионално, като печели уважението на мнозина лекари.
Една разходка с мотор и последвал инцидент го запознава с младата и притеснителна Мери. Същото това момиче, което работи на гарата, не може да остане безучастно към раните на Дейвид и го води в дома си, където го запознава със семейството си и годеника си. Дейвид Мъри успява да спечели симпатиите на някои от членовете на семейството, но най-важното е, че сърцето на Мери му принадлежи. (не буквално :D)
Следва една любовна история с много истински чувства, с хиляди обещания и с много положени усилия за общото благо.
Когато Дейвид Мъри се установява професионално, неочаквано, той заболява и лекарите му налагат лечение. За да бъде ефективно, той трябва да пътува из света по море. Младият медик е изправен пред дилема какво да избере - любовта или здравето. Решението му дава Мери, която е готова да се жертва и да чака, стига любимият ѝ да бъде наред.
Авторът представя пътуването на Дейвид Мъри, който с очарованието си печели симпатиите на всички на кораба, но най-важната му среща е с богата възрастна двойка и тяхната дъщеря. Достатъчно силна ли е любовта, за да се справи с влиянието на парите? Достатъчно силни ли са чувствата между Мъри и Мери? И всичко в живота ли може да бъде простено? И ако да - с цената на какво?

Ако искате да научите тези отговори, трябва да прочетете книгата, гарантирам ви, че предстоят обрати и много изненадващи събития!

3.С какви впечатления останах от книгата?


Да си призная, в началото ми беше трудно да свикна със стила на писане на Кронин. Не знам и аз какво съм очаквал - и как въобще да имам очаквания от автор, с когото не съм се срещал?
След първите 40 страници обаче бях пленен от историята и следях с интерес всяко действие.
Книгата като сюжет изглежда лека, но ако се вглъбиш в историята осъзнаваш колко е тежка и колко актуална. Писана през 1965 година и вместо да накара хората да се засрамят от алчността и любовта към парите, засилва още повече тези страни.
Деградацията на Дейвид Мъри не е оправдана, поне според мен. Героят сам убеждава себе си, че представените му нови шансове са отплата за отминалия живот. Но поне аз не знам да има някой, който да ни води сметки колко сме страдали и колко сме били щастливи и накрая да има изравняване. Всяко събитие в живота ни е отделно само по себе си и не бива да гледаме на него като възмездие или като награда.
И именно заради това, много трудно е да се прецени кой път от живота да захванеш - шансовете и възможностите не ти идват с обяснение какво ще те чака на финала - дали ще е радост, любов и веселие, или пълен провал. Именно заради това всеки човек, когато прави избор, трябва да е готов да понесе отговорността за действията си, които съзнателно е направил.
Моментът с осъзнатата грешка и искането на прошка бе много силен за мен. Да, всеки греши и по този начин може да съсипе чужд живот, но пък духовното израстване и търсенето на опрощение е също толкова силно. Но такава ли е съдбата на Дейвид Мъри? Има ли кой да му прости? И лесно ли се получава прошка за съсипан живот, за неизпълнени мечти, за непреживяни трепети?
При Дейвид Мъри пътят към Ада е осеян с добри намерения. И решението, което взима на кораба е съдбоносно - то го тласка по пътя за Ада и не му позволява да избяга от него, колкото и да иска.


4.Любими цитати:


За жалост, само едно нещо ми хареса:

"Щастлив - повтори Ули, като че ли разсъждаваше върху думите му. - Когато казваш това, не мислиш ли единствено за себе си? Такъв един живот няма дял в нашата работа. Щастието никога не трябва да се счита като цел само за себе си - човек го намира само в абсолютното отсъствие на грижа за себе си."

5.Оценяване 

Време е за оценяването и сега ще покажа колко лош мога да бъда. Шегувам се естествено, посочих какво ми е харесало книгата, отразих единствения цитат, който ме впечатли и трудното ми встъпване в творбата. Както може и да се досетите, книгата няма да попадне в моя ТОП и няма да се настани в Двореца, но съм избрал интересно кътче:



Избирам една малка къщичка, с голяма градина, където може да бъде посадено Дървото на Юда!

6.Използвани източници:

За да съставя това ревю и да изглежда то по-интересно, използвах ресурси от:
- Снимка на корица - chitanka.info
- Информация за Кронин - Уикипедия
- Снимка на къща и градина - www.countrygardenhouse.com


петък, 29 юли 2016 г.

Четенето ме промени или си промених четенето? Втора част

 Здравейте, книжни плъхчета!

Юли месец е страхотен, а аз съм свръх активен в сайта и в страницата си. Невероятен месец за книги, за четене, за забавление, за релакс. Ех, да можеше цялата година да е като юли месец. И това го четете от пръстите на човек, който не обича морето и жегите, а умереното време и планината. Може би книгите са виновни, те са променили светоусещането ми. Тези книги... държиш в ръцете си куп хартия, а в теб стават чудеса.

Февруари месец написах първата част на "Четенето ме промени или си промених четенето?" и сега е време да разберем 5 месеца по-късно дали няма нови актуализации:

1.Започнах да пия кафе



Чудите се защо го споделям и какво общо има с книгите ли? Ами голяма е връзката! Всичко започна покрай страницата ми във Фейсбук - Островът на книгите. За да поздравя за утрото книголюбителите, харесали страницата ми, често публикувах снимки на сутрешно кафе с книжки. И от привърженик на чая, реших да пробвам добра ли е комбинацията кафе + книга. Страхотна е, препоръчвам ви я горещо. Обикновено минутите, отделени за кафе са някак си лични, не ти се комуникира, тъкмо си станал, събуждаш се. Е, да знаете,че с кафето идеално си пасва онази книжка, която трябва да дочетете или пък онази, която мислехте да започнете. Не се чудете, а още утре опитайте и вие - така ще откраднете и малко лично време, и ще заситите отчасти желанието за четене.


2.Станах по-организиран

Започват сметките - 6 часа в университета, 2 часа път, 7 часа сън, 5 часа четене, 2 часа ядене... Ех, защо не направят деня 30 часа или пък един ден в седмицата само за четене? Така ще бъде в пъти по-лесно!
Но докато чакам тази промяна, ми се наложи да стана по-организиран и от преди (даже не подозирах, че може и повече). И така, определям си дни за четене, определям си и часове, изключвам телефона и потъвам между страниците. Лично мое си време. С нетърпение го очаквам и с нежелание затварям книгата, но това е най-добрият вариант.
Не си мислете, че съм някой непукист и че някой потърси ли ме за помощ отказвам - не, просто измествам времето за четене малко по-късно. Обикновено от това страда времето за сън, но пък нали започнах да пия кафе?



3.Не се нуждая от нощно шкафче, когато имам книги

Около леглото ми бях разположил две нощни шкафчета, но едното го премахнах. Изчезна. Не ми е необходимо. Защо ли? Ами защото си имам идеалните заместители - книгите. Разбира се, тях си ги подреждам в библиотеката, но винаги има 5-6, които са ми до леглото и искам да ги прочета, да ги започна, да ги приключа. И така, те представляват една много красива и висока купчина, на която спокойно мога да си оставя телефона.




4.Телевизорът е в голям платен отпуск

Когато метеоролозите казваха, че времето ще е лошо, ще има гръмотевични бури и силни ветрове, аз изключих телевизора от контакта и цифровия приемник. След това пътувах и не го включих. И мисля, че измина повече от седмица или две. Забравил съм колко.
Очаквах приятели да дойдат на гости и се опитах да включа телевизора. Никакъв резултат. Пробвам отново - няма реакция. Проверих кабелите и какво да видя - стоят си изключени.
Какво да се прави - намерих книгите и те ми дават много повече, отколкото телевизията. При тях аз сам съм си режисьор и нямам съмнения, че някой ми вменява своето собствено мнение. Пък и историите са толкова различни, докато по телевизията се търси скандалното, грубото и комерсиалното.



5.Дали пък да не си купя четец за книги?

Да, един от най-яростните привърженици на хартията започва да се замисля. Дали пък да не си купя четец? Приятели казват, че усещането било същото, нямало разлика, не вредяло на очите. Но пък било много по-удобно при пътуване, а аз непрекъснато пътувам. Защо да нямам 1000 книги в себе си, вместо да нося само 2?
Аргументите в полза на четеца все повече надделяват и някой ден ще ви изненадам със снимка на избрания от мен модел. Пък и не ми е чак толкова чуждо това устройство, имам и използвам таблет, и там съм чел някои книги.
Гадно ще ми бъде, че ще предавам хартиените приятели, но пък може да действам така - да чета книгите и ако ми харесват да си ги купувам, за да ги имам и в хартиен вариант.


Това беше от мен, книжни приятели! Очаквам вашите мнения, а защо не и да споделите по какъв начин сте се променили като читател с годините! Желая ви всичко най-добро!

И за да направя статията малко по-интересна, използвах снимков материал от:

Снимка 1: www.hercampus.com
Снимка 2:amvsmlm.com
Снимка 3:www.bg-mamma.com
Снимка 4:tradepaperbacks.wordpress.com
Снимка 5:goodereader.com

вторник, 12 юли 2016 г.

Четиринадесето ревю: Патрик Зюскинд - "Парфюмът. Историята на един убиец"

Островът на книгите е място, на което са събрани всички най-красиви неща на света. Съвсем очаквано, там има и голям асортимент от цветя, във всички цветове, с прекрасни аромати. Ако някой може да създаде парфюм от уханието, което се носи на Островът, то всеки би го купил, за да ухае на щастие, радост и мъдрост. Но как се събира аромант? Кой може да направи това? Мисля, че се сещам кой може да ми помогне. На Островът ще поканя Грьонуй и Патрик Зюскинд с книгата "Парфюмът. Историята на един убиец"


Четиринадесето ревю: Патрик Зюскинд - "Парфюмът. Историята на един убиец"


Накратко: Да, заслужава си да се прочете. Книгата е интересна, интригуваща, с много действия и напрежение. Липсват философските моменти, които аз оценявам най-високо в книгите, но пък книгата е идеална за разпускане.
(Това е предназначено за тези, които се колебаят дали да прочетат книгата, или не. Очакват да получат информация от ревюто, ала в същия момент се притесняват да не научат и нещо, което да развали удоволствието от четенето.)



Автор: Патрик Зюскинд
Заглавие: Парфюмът. Историята на един убиец
Издателство: Унискорп
Година на издаване: 2006
Цена: 8 лева




Здравейте, книжни плъхчета!
Бях ви обещал ревю на книгата "Парфюмът. Историята на един убиец" още в петък. Започнах да го пиша, но се отказах. Разбрах, че ми е необходимо време. След последната страница бях изключително ядосан, малко удовлетворен, много огорчен. Критика след критика... критикувах автора, критикувам героя, критикувах сюжета. Ревюто щеше да бъде съсипващо. Дадох си време, за да премисля и осъзная всичко. И погледът ми над нещата се промени. Осъзнах, че има разлика от това да не харесваш героите от това да не харесваш самата история. В книжното ревю ще разберете какво точно имам предвид.

И да започнем с добре познатата структура:
1.Кой е Патрик Зюскинд?


Патрик Зюскинд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Патрик Зюскинд
Роден26 март 1949 г.  (67 г.)
Професия1980 - досега
Известни творби„Парфюмът“, „Контрабасът“
УебсайтСтраница в IMDb
Патрик Зюскинд в Общомедия
Патрик Зюскинд (на немскиPatrick Süskind) е немски писател и сценарист. Неговото най-известно произведение е „Парфюмът“, издаден за първи път през 1985 г.

Биография


Издание на романа "Парфюмът", 1986 г.
Патрик Зюскинд е роден в АмбахГермания, близо до Мюнхен. Следва средновековна и съвременна история в Мюнхенския университет и в Екс ан Прованс в периода 1968-1974 г. Пише своята първа пиеса „Контрабасът“ през 1980 г. и тя му носи международна слава. Публикува първия си роман „Парфюмът. Историята на един убиец“ през 1985 г. и от него са продадени над 15 милиона екземпляра, като произведението е преведено на над 46 езика, дори на латински. По книгата е направен и много успешен филм , чийто бюджет е 50 млн евро.
Зюскинд е автор и на книгите „Гълъбът“, „Историята на господин Зомер“, „Три истории и едно наблюдение“ и „За Любовта и Смъртта“. Работи и като сценарист — той е един от авторите на немския ТВ сериал „Кир Роял“.



2.За какво се разказва в романа?
Всичко е посочено в първото изречение на първата част на книгата - "През осемнайсети век във Франция живееше един човек, комуто с право отредиха място сред най-гениалните изроди на тази не съвсем бедна откъм изроди епоха. Нека ви разкажа неговата история. Наричаше се Жан-Батист Грьонуй.."
Както сами разбирате, действието на творбата се развива в далечно от нашето време - 18 век. Доста по-различно от гледна точка на обществени отношения, отношения между самите хора, икономическото и политическото състояние. И съвсем логично, и животът на Грьонуй се развива по нетипичен за сегашното общество начин. Още с раждането си, той е изоставен от майката си, и то не къде да е, а в купища с карантия. Невероятен контраст - нов живот на фона на остатъците от смъртта. Пълна обреченост. Малкото дете е гледано от дойки, от църквата и други, но не успява да стане симпатично на когото и да е било. Държи се отчуждено, отдръпнато, не се нуждае от обич и подкрепа. Не дава такива. Това не е случайно, защото няма ли кой да те научи да чувстваш, няма как да даваш и да получаваш обич.
Грьонуй работи от малък, за да може да се издържа и стоически понася обидното възнаграждение и тежкото натоварване. Развръзката, но не и кулминацията, на неговата кариера е при известния парфюмерист Балдини. Последният е загубил своят талант и трудно може да се конкурира с останалите парфюмеристи в Париж, които ежегодно радват хората с нови и вълшебни аромати.
А Грьонуй мисълта за ароматите го поддържа жив. Той вдъхва и поглъща всякакви аромати - от най-противния и ужасния до най-прекрасния. Няма друго по-изострено сетиво. Чрез носа си Грьонуй вижда света и се ориентира в него. Той е неговият компас.
Грьонуй успява да помогне на Балдини като едновременно с това помага и на себе си. За него е истинско удоволствие да създава аромати, да ги композира в най-блестящи благоухания. Така среща и най-висшият аромат на света - ароматът на жена. От този момент животът на Грьонуй се променя, защото единствената му цел е да създаде парфюм с аромат на жена.



3.С какви впечатления останах аз? /Предупреждавам, че има спойлери/
Както вече ви казах, в началото бях много ядосан. Не исках такова развитие на сюжета. Исках най-бруталното и тежко наказание за Грьонуй. Защото за разлика от останалите книголюбители, които са я чели, аз съм на мнение, че Грьонуй е убиец! Убийството е криминализирано деяние и следователно той е престъпник. Не мога да го оправдая. Да, той е грешка и на обществото, защото то не се е погрижило за него, защото майката го изоставя, никой не се привързва към детето. Но може ли това да оправдае извършените убийства? Аз поне не бих.
Времето, през което премислях творбата осъзнах нещо. Че аз не харесвам никак главния герой, но за сметка на това съм впечатлен от сюжета и е погрешно да се слага знак за равенство между тях. Браво за майсторството на Зюскинд да създаде история, която впечатлява и съпреживяваш, вглъбяваш се в нея, връщаш се векове назад и едновременно с това не понасяш главния герой. Това е огромна рядкост - харесаш ли героите, няма как да не харесаш историята. Но ето, че има и изключение от правилото.
Споменах по-горе, че не исках такова развитие на сюжета. Става въпрос за самия край. ТУК ИМА СПОЙЛЕР, ТЪЙ ЧЕ АКО НЕ СТЕ ЧЕЛИ КНИГАТА, НЕДЕЙТЕ ДА ЧЕТЕТЕ! Не бях съгласен на един престъпник да се прощава и в крайна сметка да бъде убит от любов. Но сега си мисля, че  по-добър финал не може и да съществува. Ако бяха обесили Грьонуй, ако го бяха разпънали на кръст, то тогава той щеше да умре щастлив, тъй като за него смъртта е нещо очаквано и логично. Той живее от омразата, храни се с нея и диша с нея. И именно заради това най-доброто наказание е любовта. И Грьонуй я получава и така умира. Отново блестящ похват - да умираш от любов. Животът на Грьонуй е в контраст с живота на останалите хора. Грьонуй се ражда при смъртта и умира при любовта.



4.Моите любими цитати от "Парфюмът. Историята на един убиец.":
"Грьонуй виждаше целия пазар чрез обонянието си, ако може така да се каже. С носа си той го възприемаше по-точно, отколкото други с очите си, защото го възприемаше впоследствие и поради това - по по-висш начин: като есенция, като екстрат от нещо преминало, непохабен от обичайните атрибути на настоящето, когато тук цари шумотевица, крясък и противната човешка гмеж."

"Стотици хиляди миризми загубиха стойността си пред това единствено ухание. То се превърна във висшия принцип, по чието подобие трябваше да се подреждат останалите."

"Струваше му се, че се ражда повторно, не, не повторно, а първица, защото досега бе съществувал само като скот, в най-мъглява представа за самия себе си. Струваше му се, че днешният ден му е донесъл най-сетне прозрение кой е той в действителност: гений, нищо друго освен гений; че животът му придобива смисъл, цел и висше предопределение: да революционизира, нищо друго, освен да революционизира света на уханията; че на тази земя единствен той притежава всички средства: изискан нос, феноменална памет и, най-важното - отпечатано като с щемпел ухание на момичето от улица "Маре", в което като във вълшебна формула се включваше всичко за създаването на висше благовоние, на велик парфюм: нежност, сила, трайност, многообразие и невъобразима неописуема красота.""Правило номер 2 гласи: парфюмът живее във времето - притежава и младост, и зрялост, и старост. Щом през трите стадия излъчва уханието си по един и същи начин, едва тогава може да се приеме за сполучлив."

"Скоро Грьонуй заприлича на мъченик, замерян с камъни отвътре, от собствената си душа, леещ гной от стотици рани."

"Така обонянието му го отвеждаше във все по-затънтени кътчета на страната, отдалечаваше го все повече от хората и го тласкаше все по-мощно към  магнитния полюс на възможно най-голямата самота."

"Сърцето му бе пурпурен замък, разположен в каменна пустош, закътан зад дюни, обграден от оазис с тресавища и със седем каменни зида."


5.Оценяване
Най-трудният момент в писането на ревюта. Започвам с едни сравнения между книги - тук ми хареса, ама тук не, толкова цитати съм си записал, пък трета книга съм оценил по-ниско, четвърта по-високо. Добре, че оценявам чрез сгради и оценката е чисто субективна и читателите си я тълкуват така, както те виждат сградите.
Посочих вече критиките си и заради това няма да дам максималната оценка. Избрах да настаня Грьонуй в Галериите Лафайет, където има страшно много парфюми. Нека следва страстта си и се радва на тези благоухания :)


За съставянето на ревюто използвах информация от:
- Снимка на корицата - личен архив
- Информация за автора и негова снимка - Уикипедия
- Снимки на галериите Лафайет - личен архив