Пето ревю: Джордж Оруел - "Още въздух"

Пето ревю: Джордж Оруел - "Още въздух"

Какъв бил животът, ако бе пълен само с радости, с щастие, с любов? Не можете да си го представите, нали? Аз също. Вероятно всичко щеше да се приема за даденост и нямаше да се цени. Щеше да се има за обичайно и да се изисква като задължение. Заради това са и тежките моменти - за да ни накарат да оценим хубавите. За да внесат едно ново настроение, на Острова пристигат Джордж Оруел и "Още въздух".

Пето ревю: Джордж Оруел - "Още въздух"

Накратко: Да, заслужава си я да прочетеш. Особено, ако не си чел "1984" и "Фермата на животните". Предупреждавам те обаче, че ако си фен на Оруел и си чел горните творби, тази може да ти се стори малко по-слаба.
(Това е кратко резюме за тези, които се колебаят дали да прочетат дадената книга, търсят мнения и знаци из интернет, но не се престрашават да прочетат цялото ревю, за да не развалят удоволствието си от четенето.)

Джордж Оруел - "Още въздух"
страници: 226
издателство ФАМА, 2008
цена: 12 лева



















Здравейте, книжни плъхчета!
Как сте? Четете ли интересни книжки, или сте затрупани с други ангажименти? Вероятно през почивните дни сте успели да откраднете малко време, за да утолите своите книжни страсти. Именно книгата, която ще ви представя днес беше моето разтоварване и вид празнуване. Както сте прочели вече, става въпрос за "Още въздух" на Оруел.
Авторът не ми е никак непознат.Чел съм от него  великите "1984" и "Фермата на животните" преди точно година и търсех още, но тогава резултатите показваха, че другите му творби, издавани на български са с изчерпан тираж и едва ли ще бъде подновен. Но очевидно тогава е имало или някаква грешка в системите им, или е имало моментен дефицит, но ето, че успях да се сдобия с книжката и то без да се налага да чакам много. Вярно, беше последният екземпляр в огромната книжарница, но явно е очаквал мен.

Кой е Джордж Оруел и какво ни казва Уикипедия за него?

Ерик Артър Блеър (на английски: Eric Arthur Blair; известен под псевдонима Джордж Оруел, на английски: George Orwell) ебритански писател, журналист и поет. Оруел е един от най-уважаваните английски есеисти на 20 век, талантлив и опитен романист. Работите му са пропити с интелигентност, дълбока загриженост за социалната несправедливост, силна опозиция на тоталитаризма, страст към чистота на езика и вяра в демократичния социализъм. Най-популярен е с двата си романа, написани към края на краткия му живот: „Фермата на животните“ и „1984“.

Роден е в Мотихари, Индия, когато тя е част от Британската империя. През 1921 г. завършва Итънския колеж. По-късно живее във Великобритания и Европа. Неговото първо художествено произведение е публикувано през 1935 г. под псевдонима Джордж Оруел. Взема участие в испанската гражданска война на страната на републиканците срещу фашистката диктатура на Франко. През Втората световна война той води предаване срещу фашизма по ВВС.

Автор е на многобройни произведения на политическа тема. От една от най-значимите му книги, „1984“, в съвременната световна култура трайно са пренесени персонажът на „Големия брат“ и изразът: „Големия брат те наблюдава“.

Ето накратко и сюжета на творбата:
Джордж Боулинг е застрахователен агент, има съпруга Хилда и две деца. Той е дебел или по-точно пълен. Наскоро си е сложил изкуствена зъбна протеза, която му е неудобна. Очевидно не успява да намери език със съпругата си, защото за нея са важни само сметките. Не личи и да се грижи особено за децата си. Чрез негов колега печели определена сума от конни състезания и ги скрива от съпругата си. Джордж Боулинг се връща години назад, за да ни запознае с етапите от живота си, за да разберем що за човек е той. На времевата линия на живота му има отбелязани няколко важни събития, които са началото и края на етапи от живота му - риболовът, книгите, Първата световна война, посещението в Лоуър Бинфилйлд.

Ето и ни съобщават от корицата:

"В тази книга неговият ироничен хумор е по-завладяващ отвсякога."Observer

"Още въдух" е творба, еднакво забавна и сериозна. Тук в ембрионален вид присъстват "Фермата на животните" и "1984". Не са много романите, които носят в себе си семето на два бъдещи шедьовъра и същевременно са така увлекателни."Джон Кеъри, Sunday Times

Какво разбрах и хареса ли ми творбата?

Анализа си ще започна с едно малко изследване. "1984" е написана/издадена през 1949 година,  "Фермата на животните" през 1945 година, а "Още въздух" през 1939 година. Само челите Оруел могат да ме разберат защо правя това сравнение. Разликата в стила на писането, мислите на Оруел, идеите му за 10 години са узрели. Споделям напълно мнението на Джон Кеъри. Смело мога да кажа, че "Още въздух" е черновата на "1984". Докато четях намерих толкова сходства - отношението на съпруга към съпругата, мястото на събитието, страха от войната, чувството, че някой те следи и те обвинява за постъпките ти. Явно още от 1939 година Оруел е изпитвал потребността да напише подобна книга. Но явно крехките му 36 години не са били натрупани с достатъчно опит, за да доведе до завършеността, която има "1984". Въпреки това е приятно да се запознаеш с прототипа на любима творба.
Осъзнавам, че с краткото резюме, което направих на историята не съм ви впечатлил. Но знам защо е така. Просто стила на Оруел е особен. Той е майстор на иронията и самоиронията. Служи си толкова умело с тях, че или ще ги разбереш и ще ги оцениш подобаващо, или ще ги пропуснеш и няма никога повече да се сетиш за тях. Средно положение при него не съществува.
Във Facebook страницата си Островът на книгите споделих, че чувствам стила на Оруел много близък до себе си. Прочетох мои мисли, неща, които на никого не съм казвал, но съм искал да ги напиша, но нещо ме е спирало. И ги прочетох, по начин, по който са казани най-добре. Беше ми много интересно дали толкова съм успял да усвоя стила му, или просто мислим в една насока. Все още нямам отговор на този въпрос, едва ли ще намеря и скоро. Вярвам, че един ден ще бъда наясно с това.
Искам да предупредя читателите, които обичат действията, многото диалози, че тук няма да ги намерят. Тук разговорите се броят на пръстите на двете ми ръце. Текстът е на 90% от спомените, мислите и терзанията на главния герой, отношението му към света и притеснението му за утрешния ден. За сметка на това, за любителите на антиутопията, книгата ще е истинско блаженство.
Допадна ми структурирането на творбата, използваната ретроспекция. Как най-правилно да си създадеш представа за един герой, ако не чрез неговото минало? Постъпките на човек най-правилно представят неговия образ. 
Не мисля, че ще се превърне в любимата ми книга, защото конкуренцията е жестока, но в никакъв случай не съжалявам, че я прочетох. Да, тя ще се нареди сред любимите ми книги и може би един ден ще се върна и ще я препрочета наново, и може би ще разбера много повече неща. Може би въпреки чувството ми за близост, аз съм влязъл в обувките на автора, но все още не съм направил крачки?
Ето и някои от цитатите, които си подчертах:

"Ала случва се понякога да попаднеш на книга, която точно съответства на умственото ти ниво в момента, до степен, че чак имаш чувството като да е написана специално за теб."

"Защо ли? Защото така става. Защото в живота, който водим - нямам предвид човешкия живот изобщо, а само живота в тази конкретна епоха и в тази конкретна държава, - не правим нещата, които искаме. То не е, защото постоянно работим. Дори фермерът и шивачът евреин не работят постоянно. То е, защото има някакъв дявол у нас, който безспирно ни лашка насам-натам да вършим идиотщини. Има време за всичко, освен за нещата, които си струва да се направят. Намислете си нещо, което истински ви вълнува. После съберете часовете и пресметнете каква част от живота си сте му посветили. А после пресметнете времето, което сте прекарали в бръснене, возене назад-напред по автобуси, чакане по гари, разказване на мръсни вицове и четене на вестници."

"Страх! Плуваме в страх. Той е нашата стихия. Всеки, който не се е спекъл от страх да не го уволнят, или се спича от войната, от фашизма, от комунизма или все едно от какво."

"Имах чувството, че съм впил зъби в съвременния свят и съм открил от какво е направен. Ето как живеем в наши дни. Всичко е лъскаво и аеродинамично, всичко е направено от нещо друго."

"Чудно нещо е миналото. Никога не те напуска, сигурно не минава и час, без да си мислиш за неща, случили се преди десет или преди двадесет години, и въпреки това почти никога не е истинско, а просто сбор от заучени факти, като съдържанието на учебник по история. После някоя случайна гледка, звук или миризма, особено миризма, те отключва и не просто се връщаш към миналото, а направо се пренасяш в него."

"Когато мислено се връщаш назад към дълъг период от време, хората винаги ти се струват застинали на конкретно място, в характерна поза. Имаш чувството, че правят все едно и също нещо."

Дойде време да поставя оценка на "Още въздух" на Оруел. Мисля, че ако сте прочели горния текст сте си направили сметка, че ми хареса произведението. Няма как обаче да не направя сравнение с "1984" и "Фермата на животните". Просто те надделяват в битката. Само заради това "Още въздух" няма да бъде настанена в Двореца на Острова, но съм избрал една много голяма и удобна къща, където да прекарва ежедневието си и Хилда да не се притеснява за сметките:

Благодаря ви за подкрепата, за отношението и за заинтересоваността. Става ми все по-приятно да пиша и да споделям за книжките си приключения. Съвсем малко е останало от несигурността в началото. Ще ви бъда безкрайно благодарен, ако харесате страницата ми "Островът на книгите" във Facebook, където можем да си споделяме какво четем, с какви впечатления сме, а и всякакви други новини за книги и автори. Всичко добро ви пожелавам и до следващия път!

Използвани източници:

Къща -> www.tantbrun.net

Снимка и Биография на Оруел - Уикипедия

Снимка на корица -> www.orangecenter.bg

КНИГОРАЗДЕЛИТЕЛИ - PART II

КНИГОРАЗДЕЛИТЕЛИ - PART II

Здравейте, книжки плъхчета!

Днес си поставих задачата да направя книгоразделители с цитати на книгите, на които съм правил ревю. Постарах се да изглеждат малко по-добре от предишните. Надявам се да ви допаднат, защото те са комплимент към всички вас, тези, които четете Островът на книгите и сте харесали страницата във Фейсбук!

Книгоразделителите може да намерите с високо качество ТУК

Четвърто ревю: Димитър Димов - "Роман без заглавие"

Четвърто ревю: ..............................................................................

Островът е парче земя, обградено от четирите си страни с вода. Ако книгите не могат да плуват, тогава няма да могат да се забавляват в морето. Тогава се налага някой да ги научи да плуват. Няма кой друг да е, освен Рири Адамов от "Роман без заглавие" на Димитър Димов.

Четвърто ревю: Димитър Димов - "Роман без заглавие"

Накратко: Ако не си запознат с творчеството на този автор, бих ти предложил да прочетеш първо романа "Тютюн", на мен лично той повече ми допада. Ако вече си го чел и ти е станал любим, мисля, че тази книга няма да оправдае очакванията ти.
(Това е кратко резюме за тези, които се колебаят дали да прочетат дадената книга, търсят мнения и знаци из интернет, но не се престрашават да прочетат цялото ревю, за да не развалят удоволствието си от четенето.)

Димитър Димов - "Роман без заглавие"
страници:180
цена:10 лева
издателство: CIELA, 2007















Здравейте, книжни плъхчета!
Как сте? Много се радвам, че ставате все повече и повече. Както повечето от вас знаят, вече блогът ми си има и официална страница във Facebook -> ЦЪК

Интересното при ревютата ми е, че за момента преобладаващия брой е на български автори. Което е странно предвид това, че чета главно чуждестранна литература. Но пък от друга страна не съжалявам, тъй като масово блогърите споделят впечатленията си от нови и актуални книги, нека все пак да има и за българското творчество.

Знаете ли онези книги, които ви ги препоръчва горещо приятел? Онези, за които сипе суперлативи и те убеждава да ги прочетеш? Е, тази е една от тях. Препоръчаха ми я, беше на първо място в класацията на мой приятел.

Накратко, главни герои в книгата са Рири Адамов, неговата годеница Мария, богаташите Адриана и Червенко. Рири Адамов е главният спасител на плажа, който следи внимателно да няма злополуки. През есента ще плава на търговски кораб, но лятото работи на плажа, за да събере пари за сватбата си с Мария. Годеницата му е паднал от небето ангел, едно много деликатно и възпитано момиче, което на обяд му носи лимонада и цигари, а през деня се грижи за дома на семейството ѝ. Димитър Димов не е представил нито мястото на действието, нито времето. От корицата до финала има хиляди неясни неща. Но то и самото заглавие си подсказва - "Роман без заглавие". Ако трябваше да бъде променяно, мисля, че също би приличало и "История без финал". В един от дните, при Адамов се качва богаташката Адриана, която го е виждала преди е била пленена от излъчването му. И тя, подобно на останалите жени, желае да си поговорят. По-малкият ѝ брат Червенко следва сестра си, за да я предпази от неудобни ситуации. Когато Адриана и Червенко стигат до Адамов, целият плаж е насочил погледите си към тях, защото очакват да скочат от третото ниво на моста. За да запази честта на сестра си, Червенко, въпреки че не е подготвен, скача в морето. Но тъй като позицията и дишането му са неправилни, той не успява да излезе на повърхността. Благодарение на бързата и професионална намеса на Адамов, Червенко е спасен. Продължението на историята представя срещата на  Адриана и баща ѝ при Адамов, за да му благодарят и промяната в отношенията между брата и сестрата. Финалът е за посещението на Мария и Адамов в дома на Адриана. И нищо повече.

Сега и моето мнение:

За книги с толкова малък обем, човек трудно може да бъде напълно разочарован. Големите разочарования идват от тези с много обем, защото все се надяваш да намериш нещо и за себе си, а не винаги се случва.
Книгата е в пъти по-слаба от "Тютюн". Има четири главни героя, но те не са онези силни персонажи, които харесвам. А аз определено харесвам книги със силни герои, герои, които минават човешкото, които превъзмогват обичайното и се издигат над него. В тази книга няма такъв герой. Може би идеята е била Адамов, с неговата сила и привлекателност, да бъде този образ, но поне за мен, е посредствен. Адриана също не е силната жена, която никой мъж не може да я спре. Напротив, изглежда хаотична в мислите и действията си. Червенко, който извършва героично действие заради сестра си, в очите на останалите е слабохарактерен. В "Роман без заглавие", поне за мен, няма силен герой, в който да се влюбиш и да го споменаваш.
Относно сюжета - аз съм от читателите, които са готови да приемат и сюжет, който се развива бавно, стига думите да са красиви. Тук си отбелязах малко цитати, които ще споделя с вас. А и неопределеността на действието не ми допада, обичам да знам кога и къде се развива историята.
Като закачка с книгата, и това четвърто ревю няма да има заглавие. То е "Ревю без заглавие".

Ето и мислите, които ме впечатлиха:

" - Ненапълно пиян, но оглупял и празен. И стъпките отекват глухо в нощта.... Тъй някак особено... пусто и безнадеждно. Случвало ли ви се е да усещате понякога това?"

" Но навикът е също един вид глупост, защото разумът не взема участие в него."

Дойде време да оценя и книгата "Роман без заглавие" на Димитър Димов. Мисля, че сами сте си направили извод до колко ми е допаднала. Тъй като още в началото ви посочих нейната роля на острова, ето и къде ще живее тя:

Настанявам Рири Адамов на поста на спасителите, където ще следи книгите да се забавляват и да бъде всичко наред.

Използвани източници:
Снимка корица - helikon.bg
Снимка книги - личен архив
Снимка спасителен пост - google.bg

Различният поглед върху нещата

Различният поглед върху нещата

Здравейте отново, книжни плъхчета!
Току-що разглеждах ресурси за книги в deviantart.com  и попаднах на една много интересна снимка.

Веднага се сетих за един феномен, който бе поставил света в разногласие. Предполагам се сещате, става въпрос за роклята, която едни хора виждат като синьо и черно, а други бяло и златисто. И аз искам да попитам света. Какво виждате на тази снимка? Спящ човек? Безпорядък? Разхвърляни книги? Книги? Съкровища? Богатства? Желания?

Source: devianart.com

Книжарници или Библиотеки?Или когато голямата битка за книги настъпи.

Книжарници или Библиотеки?Или когато голямата битка за книги настъпи.

Здравейте, книжки плъхчета! Как сте? За мнозина от вас вероятно е започнало училището, поради тази причина искам да ви пожелая да бъдете живи и здрави, да сте много щастливи и да се радвате на много успехи през новата учебна година! За останалите, които скоро или отдавна са завършили - спокойно, училището не свършва със завършването. Човек се учи цял живот и цял живот доказва това, което е научил. 

Новата тема, която искам да изкоментираме е Книжарници или Библиотеки. Интересува ме вие откъде най-често си взимате книгите?

Аз, да си призная, не си взимам книги от библиотеки. Опитвам се да разбера каква е причината и в какво се корени. Най-ранните ми спомени са, че в първи клас ми се наложи да отида да си взема "Трите прасенца" и тя липсваше. След това отидох за "Вълкът и седемте козлета" и също беше изчерпана. Вярно, живея в малък град, но това ме разочарова. Още повече и отношението на библиотекарката. От книгите и филмите сме свикнали да свързваме образа на библиотекарката с този на възрастна жена с очила, която обожава книгите и не желае да се разделя с тях, винаги предупреждава да ги пазят, за да не им се случи нещо. Е, да, но в моя случай по-скоро е било жена, която не е била в настроение и не ѝ се е занимавало да търси. Както и да, все пак по този начин се създаде любовта ми към книжарниците.

Има хора, които могат да обикалят с часове в магазини за дрехи. Други, които да сравняват компоненти на техника. Трети,  които да  отделят ден, за да пробват различни коли. Е, аз съм от четвърти вид, който обича да прекарва голямо време в книжарниците.

Обичам всякакви книжарници - малки, големи, антикварни. Важното е да има предлагане и да разглеждам. Харесва ми изборът, възможностите. Харесва ми да чета резюмета и да се вълнувам какво ще получа. Дали краткият текст не е един рекламен трик, една измислица? Дали пък не казва твърде малко за съдържанието? Ето такива неща ме вълнуват мен. И така мога да прекарам много време. В малка книжарница би било странно, но в големите не е чак толкова.  Но идва един друг проблем. Че в един момент искам да купя всички книги. Искам да ги събера всички и да си ги занеса в нас. Но нито физически, нито финансово не е възможно. Странна е ревността на четящия човек. Той иска да има повече хора като него, с които да си комуникира, но в същия момент иска да притежава всички книги на света.

Забравих да спомена и още нещо. Освен книжарниците, които споменах горе, набавям си книги също и от сайтовете за онлайн търговия, както и специализираните за книги. Обикновено го правя за книги, които са изчерпани от тираж и няма да бъдат преиздавани. Така се сдобих със  "Сто години самота" на великия Маркес! Наскоро пък имаше промоция на книгите на едно от българските издателства и поръчах доста книги. Чаках около 10 дни, признавам си, поизнервих се, но чакането си заслужаваше. Отчитам, че отрицателната страна на онлайн пазаруването е именно доставянето. Налага се да чакаш с дни. Докато в книжарниците го няма този момент. Избираш си книга, плащаш я, тръгваш си и тя вече е твоя. Можеш спокойно да се прибереш вкъщи и да си я четеш. Но пък при онлайн пазаруването лесното и практичното е, че виждаш дали е налично, или не. 

Това са книгите, с които се сдобих след онлайн пазаруването си. След време и на тях ще бъде направено ревю.

Идеята  на статията ми бе да представя битката между Книжарниците и Библиотеките. Осъзнавам обаче, че подобна битка не е възможно да съществува. Няма значение как се сдобиваш с книги - дали ги купуваш, от къде ги купуваш, дали ги взимаш от библиотека, дали ги четеш онлайн. Важното е да имаш желанието да четеш. 

А какво е вашето мнение по въпроса? Вие купувате ли книги, или взимате от библиотека? Има ли ли сте преживявания като моите с библиотекари, книжари? Очаквам отговорите ви и ви пожелавам красива и спокойна нощ! И най-вече книжна!

Трето ревю: "СТО ГОДИНИ САМОТА" - ГАБРИЕЛ ГАРСИЯ МАРКЕС

Трето ревю: "СТО ГОДИНИ САМОТА" - ГАБРИЕЛ ГАРСИЯ МАРКЕС

"Дневният живот на нощните пеперуди" и "18 % сиво" си стоят сами на острова. Вярно, автори от една народност, близки по стил, актуални в момента, несъмнено си пасват за компания. Но животът винаги е интересен, когато си заобиколен от интересни книги или интересни хора. За предпочитане на Острова е първото. :) За да промени изцяло Островът на книгите, от морето се показва една много специална, една много очаквана и много харесвана книга - "Сто години самота от Габриел Гарсия Маркес".

Накратко: Да, заслужава си да я прочетеш!!!!
(Това е информация за тези, които търсят информация и знак в интернет дали трябва да прочетат книга, за която се колебаят. За останалите, които искат да научат повече - приятно четене!)

Габриел Гарсия Маркес - "Сто години самота"
страници: 523
цена: безценна


Много се колебаех как да нарека това ревю. Много постно ми изглежда да е само от номер, автор и заглавие. Но така съм почнал и така ще продължа. Или поне за момента. Прочетох книгата преди 15 дни и мога да ви кажа, че емоцията все още ме държи. След нея започнах три други книги, но не ги довърших, а една кратка на български автор прочетох, но всякаш с нежелание. Много имам да ви кажа за "Сто години самота" на Маркес, и едновременно с това знам, че то ще е прекалено малко за красотата на думите и емоциите, които изпитах. Защото Маркес е велик!

"СТО ГОДИНИ САМОТА" - ИЛИ КОГАТО САМОТАТА ВЗЕМЕ, ЧЕ ТИ ХАРЕСА

Първо, ревюто си ще започна с предистория. Знаете ли колко е трудно да намерите книгите на Маркес? Много трудно е. Особено трудно, ако не може да четете спокойно на английски, немски, испански и т.н. А аз не мога и си го признавам. Отдавна имах желание да прочета нещо от този автор, защото бях срещал из социалните мрежи негови мисли и много ми допадаха, даже съм си споделял. И от около 1 година се почна с издирването на "Сто години самота" и "Любов по време на холера". Търсих в най-известните онлайн книжарници, но безуспешно, В момента на пазара може да намерите само сборник с разкази на Маркес, но аз не съм особено голям почитател на разказите. Повече ми харесват романите, има повече детайли, повече събития, а ако авторът е добър, и повече споделени красиви думи, които можеш да запишеш или да запомниш.
Твърдо бях решил да прочета двете посочени заглавия, но преди това бях направил дълъг списък с над 40 книги за лятото и за Маркес нямаше как да ми стигне времето, а и непрестанно купувах и купувах нови книги.
В един много хубав момент, ми хрумна, че книги се продават не само в онлайн книжарниците, но и в сайтовете за онлайн пазаруване. Там намерих предлагане, но на сериозни цени. Помислих за секунда-две и поръчах. И не съжалявам, дадох 60 лева за двете, но си заслужава напълно.
Интересен е въпросът обаче, защо няма нови тиражи на книгите на Маркес? След бърза проверка в интернет разбрах, че това не е поради издателствата, а заради Маркес. През миналия век в България са го издавали, без да му заплатят авторските права и той е забранил да се издават произведенията му в България. И ми се струва, че е бил прав, но това в момента няма значение. Единствените потърпевши от миналите грешки сме ние, читателите. Много по-хубаво би било за нас, ако лесно се сдобивахме с ново издание, но нека не съм толкова черноглед. Не знам дали е на подсъзнателно ниво, но след като чаках толкова време да се сдобия с книгата, тя ми се стори още по-прекрасна.

Нека да премина по същество. Първо, съветвам всички, които мислят да започнат книгата, да влезнат в Интернет, да напишат заглавието на книгата и семейство и ще им се покажат таблици. Ако си мислите, че е подигравка да се чете книга с таблица - повярвайте ми, не е ! В началото и на мен ми беше странно и не я използвах, но към средата вече ми се наложи. Защо ще ви се наложи? По простата причина, че героите не са Гергана, Петкана, Ивана, Стояна и т.н. Те са с чуждестранни имена и то съвсем не са лесни - Хосе Аркадио, Аурелиано, Аркадио. И изненада, в един момент се появяват 17 героя с името Аурелиано + баща им. Ето заради това ще ви трябва. Но не искам и да ви плаша, в никакъв случай. Четенето си заслужава, ще го разберете и тези еднакви имена и сходството в характерите са чара на книгата.

С какви впечатления останах? Ще ви кажа, че ми се стори много странно да харесам самотата. Но да, аз я харесах. Определено. Изумително е умението на автора да предаде историята по толкова силен начин, че да харесаш неща, от които се плашиш. Но това е Маркес  и славата му никак не е случайна. Историята ми се стори много близка, въпреки че нямам общи точки с героите. Но необходимо ли е да имаш, за да ти хареса? Не, но и не би следвало да я чувствам лична, нали? Единственото ми обяснение за връзката ми с книгата е, че съдбата на семейство Буендия е съдбата на всеки един човек, на всяко едно семейство и на всеки един род. Непрекъснат кръговрат и неизпълнени житейски мисии, кармична обремененост. Дори майката/бабата/прабабата Урсула в един момент забелязва какво голямо влияние оказва името и как този, на когото си кръстен, е оставил отпечатък по твоя жизнен път. И като се замислим, наистина е така. Хората с право са казали, че кръвта вода не става. И в "Сто години самота" това е отразено. Маркес умело е представил членовете на семейството като разделени, всеки ангажиран със своите интереси, но едновременно и заедно. Заедно в самотата. Но все пак, самотата им не е от онези депресивни състояния, които те смазват душевно, а начин на живот. И за мое голямо учудване, това е по-лекият вариант.
Книгата разказва за живота на рода Буендия в Макондо. Именно Хосе Аркадио основава това населено място и успяват да се наложат като уважавано и почитано семейство сред съжителите си. В историята има почти от всичко - има цигани, има войни, има любов, има омраза. И всичко това е описано по начин, който те кара да го преживяваш. По едно време си мислех, че  и аз съм прероден наследник на фамилията, но добре, че беше финалът, за да ме разубеди. Това, естествено го казвам в кръга на шегата. :)
Не е исторически роман, не е любовен роман, не е военен. Той е нещо много повече от това. Той е роман за живота в неговата цялост с някои фантастични моменти.
Дали ще прочета друго произведение на Маркес? Е, вече го правя. :)

Ето, че дойде и време да оценя "Сто години самота" на Маркес. Не мисля, че ще ви изненада, но това е първата книга, която ще настаня в Двореца на Островът. Страшно много ми хареса, преживях я, тези 520 страници ми се сториха като 10, не ги усетих кога минаха. Няма слаби моменти, персонажите са силни. Определено съм страстен почитател на Урсула. И ето къде ще живеят Маркес и Наследниците на Буендия:

Със сигурност сте познали Версайския дворец на френския крал Луи XIV, но след дълго лутане къде да настаня тази велика книга, се спрях на него. Там, надявам се, скоро, ще пристигнат и още обитатели.

И както си знаете, очаквам вашите коментари, мнения, препоръки, искания. Искам да се получава дискусия! Не се притеснявайте да изразявате мнението си. От статистиката виждам, че четат хора, което ме радва и насърчава, но ми се иска да си задаваме въпроси и да си отговаряме.

А за сега ви оставям, защото ще чета! Приятно прекарване в света на книгите и на вас!

Използвани източници:
Снимка на "Сто години самота" - личен архив :)
Снимки на Версайския дворец - www.louis-xiv.de

Книгоразделители

Здравейте, книжни плъхчета!
Тази вечер ми е дошла музата, вероятно. Реших да изпълня обещанието си и да съм по-редовен. Поради тази причина, ще споделя с вас един от "проектите", с които се занимавам.
А той е... неговото име е... Хаха, шегувам се. Реших да използвам ресурсите, които имам и да започна да изготвям книгоразделители на Photoshop.Не съм професионалист, както ще разберете, но важното е желанието да градя и да правя нещо, свързано с книги.
1.Причината
В детските си години прегъвах страниците си на кучешки ушички, за да отбележа на коя страница съм. Никога не съм поставял билети, пари, снимки и т.н. За мен това беше най-нормалното нещо. Но тогава пък не отбелязвах цитати по книгата, за разлика от лудото ми драскане сега.
Когато за пръв път видях книгоразделителите, подарък от една книжарница, не се зарадвах, защото не използвах. Но с течение на времето и прочетените книги, започнах да ги използвам и да улеснявам себе си. Сега, когато купувам книга, не проверявам дали има книгоразделител към нея, но пък открия ли, много се радвам. Особено, когато е за конкретната творба.
Да, цветни са, хубави са, в интернет има и специални, но няма от тези, които аз желая. Аз искам да започнат да продават книгоразделители с цитати от книги. И тъй като все още не съм видял такива, реших да се заема аз и да го представя на моите читатели.
2.Резултати
Представям ви четири книгоразделителя, специално за "Шантарам" на Грегъри Дейвид Робъртс. Това е една от любимите ми книги в топ 20, за която някой ден ще има ревю, задължително.

За оригиналните размери на книгоразделителите ->   http://postimg.org/gallery/r9ng9pcq/16d7108d/

ОТВОРИ
Ще се радвам, ако са ви харесали! Още по-щастлив ще ме направите, ако споделите мнение какво мислите за тях, харесват ли ви, искате ли да направя на някоя друга творба, вие правили ли сте си. Знаете, че за мен комуникацията е важна!

.... причини защо обичаме четенето [ Част 1]

.... причини защо обичаме четенето [ Част 1]

Здравейте, книжки плъхчета! Бях ви обещал, че ще съм по редовен, но заради определени обстоятелства свободното ми време чувствително намаля и нямаше как да пиша. Трябваше да се разделя с четенето, а както със сигурност знаете, това не е никак приятно.
Освен това, аз мисля и обмислям много неща, свързани с блога ми. Искам да го направя място, което ще посещавате с огромно желание, ще получавате информацията, която желаете, ще коментираме, ще спорим и ще си даваме книжни съвети. Началната ми идея бе да е само блог, в който коментирам книгите, които съм прочел, но реших, че това не е достатъчно и читателите ми заслужават нещо по-добро. Поради тази причина, реших, че съвсем непрофесионално, аз ще пиша своите мисли и тревоги относно книжния свят.

Първата тема е:

.... причини  защо обичаме четенето [ Част 1]

Не, вие не грешите, не се притеснявайте! Не търкайте с пръст екраните си, моля! Не съм написал точния брой, защото намерението ми е да направим тази класация или класификация заедно. Ще помоля да не се цитират статии, а да се изрази собствено мнение и защо точно обичате да четете. Началото ще дам аз с тези мои предложения:

Поне при мен много пъти се е случвало да се оплаквам от някой филм. Или да не го изгледам до края, защото виждането на сценаристите и моето се различава. Всички знаем клишето, че в момента се правят филми с много ефекти и с малко актьорска игра. При книгите също таланта на автора оказва особено влияние, но голям принос има и читателят и неговото въображение.При книгите, ако не ти харесва определена част, можеш да я промениш по свое усмотрение, докато при гледането на филм ти си просто наблюдател.

Оо, нека не изглежда, че съм някакъв темерут и не искам да общувам с никого. Напротив, искам да общувам с приятни хора на приятни и смислени теми. Но четенето си е нещо лично. Последно съм чел на глас в училище. Аз обичам да си се отделя с книгата, да си потъна в нейния свят и да си живея там, докато не стигна финала. Не обичам да слушам музика, докато чета (освен, ако не е опера), нито някой да е около мен и да си е пуснал телевизора, например. Обичам да чета на спокойствие и сам. Сега се замислям, че ако се направи книга, която да се чете от двама едновременно, без да се вреди един на друг, това би бил голям хит. Ето още една идея, над която мога да се замисля.

Да, малка е вероятността утре да замина в Америка, или Азия. Да съм сред мафията на Бомбай, да съм в Австралия в ранчото на Меги от "Птиците умират сами" или пък, да не дава Господ, да съм в плена на 1984. Не виждам смисъл да се четат романи, които отговарят на твоя живот и те описват теб. Напротив, трябва да се четат различни неща, за да откриеш натрапчивостта на еднообразието и силата на многообразието. 

Тази причина много се чудих дали да я публикувам, честно. В последно време много се говори за четящия човек и колко бил добър той, колко умен, колко възпитан. Да, но аз срещам хора, които са четящи и са злобни и гадни. И това идва от техния характер. Възможно е да са смирени като ангели, когато четат, но ако ги срещна да четат, няма да ги заговарям, защото не искам да им развалям удоволствието. Но има хора всякакви на този свят. Има и приятни събеседници, с които можеш да откриеш общ език и да дискутираш. Едни от най-хубавите книги са неизвестните, които малко хора са чели и популярността им не е на база продажби, реклама в интернет, а сред личните разговори на хората. Но за да говориш с тях, ти трябва да си четящ човек.

Думите, които казва човек могат да ти позволят да си направиш много правилен извод за него. Няма какво да се лъжем, всички обичам да чуваме дълги и смислени речи, които включват поучителни истории, има скрит смисъл и те докосват в сърцето. Но можем ли да разкажем и ние такава? Може би все още не, но това не пречи да продължаваме да четем и да учим. Да продължаваме да натрупваме капитал от думи и може би някой ден нещата ще се получат спонтанно.

А какви са вашите причини да обичате четенето?