Книжарници или Библиотеки?Или когато голямата битка за книги настъпи.

Книжарници или Библиотеки?Или когато голямата битка за книги настъпи.

Здравейте, книжки плъхчета! Как сте? За мнозина от вас вероятно е започнало училището, поради тази причина искам да ви пожелая да бъдете живи и здрави, да сте много щастливи и да се радвате на много успехи през новата учебна година! За останалите, които скоро или отдавна са завършили - спокойно, училището не свършва със завършването. Човек се учи цял живот и цял живот доказва това, което е научил. 

Новата тема, която искам да изкоментираме е Книжарници или Библиотеки. Интересува ме вие откъде най-често си взимате книгите?

Аз, да си призная, не си взимам книги от библиотеки. Опитвам се да разбера каква е причината и в какво се корени. Най-ранните ми спомени са, че в първи клас ми се наложи да отида да си взема "Трите прасенца" и тя липсваше. След това отидох за "Вълкът и седемте козлета" и също беше изчерпана. Вярно, живея в малък град, но това ме разочарова. Още повече и отношението на библиотекарката. От книгите и филмите сме свикнали да свързваме образа на библиотекарката с този на възрастна жена с очила, която обожава книгите и не желае да се разделя с тях, винаги предупреждава да ги пазят, за да не им се случи нещо. Е, да, но в моя случай по-скоро е било жена, която не е била в настроение и не ѝ се е занимавало да търси. Както и да, все пак по този начин се създаде любовта ми към книжарниците.

Има хора, които могат да обикалят с часове в магазини за дрехи. Други, които да сравняват компоненти на техника. Трети,  които да  отделят ден, за да пробват различни коли. Е, аз съм от четвърти вид, който обича да прекарва голямо време в книжарниците.

Обичам всякакви книжарници - малки, големи, антикварни. Важното е да има предлагане и да разглеждам. Харесва ми изборът, възможностите. Харесва ми да чета резюмета и да се вълнувам какво ще получа. Дали краткият текст не е един рекламен трик, една измислица? Дали пък не казва твърде малко за съдържанието? Ето такива неща ме вълнуват мен. И така мога да прекарам много време. В малка книжарница би било странно, но в големите не е чак толкова.  Но идва един друг проблем. Че в един момент искам да купя всички книги. Искам да ги събера всички и да си ги занеса в нас. Но нито физически, нито финансово не е възможно. Странна е ревността на четящия човек. Той иска да има повече хора като него, с които да си комуникира, но в същия момент иска да притежава всички книги на света.

Забравих да спомена и още нещо. Освен книжарниците, които споменах горе, набавям си книги също и от сайтовете за онлайн търговия, както и специализираните за книги. Обикновено го правя за книги, които са изчерпани от тираж и няма да бъдат преиздавани. Така се сдобих със  "Сто години самота" на великия Маркес! Наскоро пък имаше промоция на книгите на едно от българските издателства и поръчах доста книги. Чаках около 10 дни, признавам си, поизнервих се, но чакането си заслужаваше. Отчитам, че отрицателната страна на онлайн пазаруването е именно доставянето. Налага се да чакаш с дни. Докато в книжарниците го няма този момент. Избираш си книга, плащаш я, тръгваш си и тя вече е твоя. Можеш спокойно да се прибереш вкъщи и да си я четеш. Но пък при онлайн пазаруването лесното и практичното е, че виждаш дали е налично, или не. 

Това са книгите, с които се сдобих след онлайн пазаруването си. След време и на тях ще бъде направено ревю.

Идеята  на статията ми бе да представя битката между Книжарниците и Библиотеките. Осъзнавам обаче, че подобна битка не е възможно да съществува. Няма значение как се сдобиваш с книги - дали ги купуваш, от къде ги купуваш, дали ги взимаш от библиотека, дали ги четеш онлайн. Важното е да имаш желанието да четеш. 

А какво е вашето мнение по въпроса? Вие купувате ли книги, или взимате от библиотека? Има ли ли сте преживявания като моите с библиотекари, книжари? Очаквам отговорите ви и ви пожелавам красива и спокойна нощ! И най-вече книжна!