Второ ревю: "18% сиво" - Захари Карабашлиев

Второ ревю: "18% сиво" - Захари Карабашлиев

Небето днес е сиво.. Обикновено има  красив светлосин цвят, но този път то е пълно с най-различни по форма и дължина облаци и не може да прояви естествения си цвят. А как имам нужда от малко красота днес, ала с просто око могат да се видят  най-различни нюанси на сивото. И изведнъж.... може би, за да засили сивотата на острова, от морето излиза романът на Захари Карабашлиев - 18% сиво

Накратко: Този път не съм чак толкова сигурен, че трябва да го прочетете. Чете се бавно и може би изисква специфично психическо състояние - когато си тъжен, когато си изгубил любов и имаш нужда да почувстваш, че и други са в твоето състояние.
(За тези, които се колебаят дали да си я вземат, или не, но и не искат да четат ревюто, за да не си развалят впечатленията)

"18% сиво"

автор: Захари Карабашлиев

издателство: Ciela, 2014 година

страници: 274

цена:12 лева

   Скъпи мои книжни плъхчета,
както вече виждате, аз продължих четенето си на съвременна българска литература. В началото бях предубеден, трудно се навих да започна, очаквах много клишета и постни истории, но съм щастлив, че това не се случи, иначе щях да съм много притеснен какво даваме ние на света. В това ревю аз ще разкажа как изживях два дни историята на "18% сиво", но преди това, нека ви запозная и със самия автор:

Захари Карабашлиев е български белетрист и драматург, живеещ в Калифорния, САЩ. Неговият дебютен роман "18% сиво" (2008) претърпява четири издания и е класиран сред стоте най-любими книги на българите в кампанията "Голямото четене". "18% сиво" печели "Цветето на читателите" - литературна награда, присъждана за търговски успех на книга от веригата книжарници "Хеликон". Пиесата "Откат" получава Голямата награда на конкурса "Нова българска драма" (2008), а пиесата "Неделя вечер" - най-престижната театрална награда за драматургия в страната, "Аскеер". Захари Карабашлиев е автор на сборник разкази "Кратка история на самолета" (2009).

  Книгите "18% сиво" и "Дневният живот на нощните пеперуди" ги купих в един и същи ден от книжарница Хеликон. Предварително се извинявам, че често ще споменавам романа на Деница Дилова в това ревю, въпреки че си има свое, но просто ми е последната прочетена, а и имат много общо - на български автори са, съвременни са, продават се добре.

  Не знам дали забелязвате, но този път не съм толкова ентусиазиран. Предната книга я прочетох буквално за часове и не ми се искаше да свършва, наложи ми се дори да си препрочитам резюмето на корицата, за да продължа дори и за кратко удоволствието. Не знам защо, но четенето на "18% сиво" вървеше бавно, имайки предвид темпото ми и малкото страници на книгата - едва 274. Дори по средата започнах да си мисля дали не трябва да оставя книгата за друг момент и да заложа на нещо класическо. Да, аз винаги имам по няколко алтернативни варианти. Още на другия ден, след покупката на двете български книги, си поръчах от един сайт за онлайн търговия и "Сто години самота" и "Любов по време на холера" на Маркес. Но.. реших, че трябва да проявя разбиране към Карабашлиев и да му дам шанс, надявайки се да се случи нещо разтърсващо и аз да не спя, за да стигна до финала.

  Може би ще спра да го правя, но преди да отида да си взема българските книги, бях чел в една фейсбук група много и изцяло положителни мнения за "18% сиво". Страшно се бях надъхал, хора споделяха, че тя ги е накарала да четат българско, да се гордеят, да искат още и още от историята. Ще прозвучи смешно да го казвам точно аз, който в момента ви казвам какво съм разбрал и как съм го възприел, НО СПИРАМ ДА ВЯРВАМ НА НЕЧИЕ ЧУЖДО МНЕНИЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА КНИГИТЕ!  Книгата си е нещо свято и всеки я възприема по различен начин.

  Ако трябва да посочвам нещо, което ми харесва в книгата, то е, че няма нищо общо с 50 нюанса сиво, която се превърна в тотален бестселър. Жанрът е напълно различен и въпреки че свободно се говори за секс и марихуана, страстите са коренно различни, а сивото не е цветът на ударите по тялото, а термин във фотографията. И още нещо!! Нашата сива книга е писана преди чуждата, тъй че не може да се обвини българският автор, че е използвал чужда слава да си популяризира книгата.

Каква е историята накратко:
 Захари/Зак/ е българин, който с течение на обстоятелствата се премества да живее със своята половинка Стела в САЩ. Авторът редува времето преди и сега и с това ни дава ясна представа как са се запознали героите, как се е развила връзката им, през какви моменти са преминали в България. Между времевите граници, Карабашлиев си позволява да вмъква и разговори между Зак и Стела.

  Проблемът на Зак е, че Стела го е напуснала и той се чувства самотен и празен, губи се желанието му за работа, дори и за живот. Единственото, от което се нуждае, е алкохол и шоколади Тоблерон. Опитвайки се да удави мъката си, Зак взима решение да замине за Мексико, за да бъде в една по-различна обстановка, тъй като Стела го е напуснала, но къщата все още пази аромата и присъствието ѝ.

  За негово нещастие, в Мексико преживява страшни събития и въпреки че е полужив и страшно пиян, успява да преразкаже какво е видял и направил, въпреки че много често виденията му са само под формата на фигури, но фокусът му не може да различи какви и кои. След като вижда, че на улицата пребиват човек, той отива да му помага и биячите го нападат. Хората са казали, че Господ пази лудите и пияните и очевидно Зак не е изключение от това. Той успява да задигне буса, в който се опитват да го вкарат и с него минава през границата отново в САЩ, където е и колата му/колата на Стела. Проверява какво има в буса и открива, че това е чувал с канабис. Напълно нелогично, той го взима и крие в своята Тойота, а след това потегля из САЩ с намерението да го продаде, но преминава през множество спънки и проблеми като например стомашно-чревно разстройство, кражба на автомобила му, насочен пистолет срещу му.

  Как завършва цялата история, аз няма да ви кажа, за да ви бъде интересно и да се чудите колко ще струва този чувал с марихуана.

Сега, какво точно не ми допадна:

  Първо, книгата е писана от мъж, разказът се води от мъж, а ако не знаеш това, може да си помислиш, че е силно емоционална жена. Не ме разбирайте погрешно, и мъжете, и жените изпитват болка и скърбят по свой си начин, но постоянното натякване на Зак колко му липсва Стела и колко е съсипан, и как няма да оцелее без нея, идва в повече. 

 Аз дори харесвам книги, в които героите изпитват емоции и в един момент ги побеждават, издигат се над тях и вече са по-различни, по-силни и устремени. Обичам победата на духа!! Е, тук не е така. Или аз съм щастлив в личен план и не мога да му съчувствам, или сълзите наистина идват в повече.

  Второ, нищо против пътуването, но то е адски еднообразно. Странстване из пътната мрежа и снимане на интересни гледки, както и взаимоотношения със странни типове.

  Трето, разбирам, че Карабашлиев е искал да предаде нещата толкова реални, колкото са, но на някои моменти реалността е надвишила желаната доза. Постоянното натякване на порното, на секса и алкохола не забавлява. А може би и в мен е грешката, че я четох, без да пия алкохол и без да ям Тоблерон.

  Като цяло, това не е моята книга. Класира се много по-ниско от "Дневният живот на нощните пеперуди" в класацията ми за любими книги. Ако трябва да съм искрен, не съжалявам, че я прочетох. Двата дни не са изгубени. Просто видях една друга гледна точка на живота. Възможно е тя да изглежда като шедьовър очите на страдащия човек и той да намери утеха и подкрепа в нейно лице. Но явно аз точно сега не се нуждая от това. Но пък съм щастлив, че си извадих извод, който вече знаех, но ми се потвърди - да не спираме да показваме на близките си колко ги обичаме и уважаваме, защото един ден вече може да бъде късно.


И, ето някои цитати, които ми допаднаха:

"Навън е позахладняло. Намирам кафене, поръчвам експресо. Пия, докато пиша в едната от тетрадките разни мисли. За какво ги пиша? За кого? Поредният дневник на някой, който доскоро не е имал нужда от дневник.Няма ли вече достатъчно убитаци в света?"
"Колко арогантен трябва да си, по дяволите, да да рисуваш картини колкото Мадарския конник! Какво толкова важно има да покажеш, та не можеш да го събереш в по-малки рамки?
Или това са размерите на дупките в душата ти, Художнико, които маскираш с тонове боя!?"
"Гледах високата царевица, готова за жътва и си мислех дали и ние нямаме своите сезони? Има ли сезони любовта?"
"Когато двама души си объркат гръб, обикновено единият гледа напред, а другият - в миналото. Аз се бях вторачил в CNN."
"Никой таван не е просто таван, ако имаш очи да го гледаш. Галерия, филм, книга, концерт, барелеф, какво ли не. За мен сега е гравюра към Дантевия "Ад" с всичките му демони, страдания и мъки."

И след като ви представих аз как си прекарах из страниците на "18% сиво", време е да настаня книгата на Островът на книгите. Поради тази причина, трябва да избера жилище, което да обитава. Спирам се на:

..... тази много малка, но красива къщичка. Обещавам, че ако след време препрочета книгата, и тя ми хареса много, то ще я настаня в много по-голям дом. През това време, приятно прекарване на Зак и "18% сиво" на Острова!

И както си знаете, очаквам вашите коментари, мнения, препоръки, искания. Искам да се получава дискусия! Не се притеснявайте да изразявате мнението си. От статистиката виждам, че четат хора, което ме радва и насърчава, но ми се иска да си задаваме въпроси и да си отговаряме.

А за сега ви оставям, защото ще чета! Приятно прекарване в света на книгите и на вас!

Използвани източници:
- Биография на Захари Карабашлиев - liternet.bg
- Къщичката - flickr.com
- Снимка на корицата - моя :)
- Снимка на небето - моя :)

Първо ревю: "Дневният живот на нощните пеперуди" - Деница Дилова

Първо ревю: "Дневният живот на нощните пеперуди" - Деница Дилова

     На острова времето е лошо, небето е тъмно, скоро се очакват из него да започнат да играят и светкавици. Гръмотевиците със своя страшен и силен звук  ще озвучат навсякъде. Морето е неспокойно. Незнайно дали заради очакваната буря, или защото и то се опитва да прояви характер. Вълните се разбиват със страшна сила в брега. Отстрани погледнато - апокалиптична картина. За други - кръговратът на животът.
  Една вълна е по-мощна от останалите и причинява силна болка на брега. Може би като вид извинение, тя му поднася и подарък. От вълните изплува "Дневният живот на нощните пеперуди" на Деница Дилова.

НАКРАТКО: ДА, ЗАСЛУЖАВА СИ ДА Я ПРОЧЕТЕШ!

(За тези, които се колебаят дали да си я вземат, или не, но и не искат да четат ревюто, за да не си развалят впечатленията)

издателство: Ciela
година: 2015
страници: 200
цена:12,90 лева

  Здравейте, скъпи книголюбители! Изненадах ли ви? Надявам се, че да и още повече изненадата да е била положителна. Преди много, много време ви обещах, че ще започна да пиша книжни ревюта. Ще ви призная, че опитвах, започвах, спирах, редактирах, изтривах. Пробвах и с класики, пробвах и с нашумели книги, но както може би най-добре знаете, самите ние сме си най-големите и безпощадни критици.
  Е, май вече събрах смелост. Ако го четете - значи наистина съм. Може би и книгата, която ще ви представя има някаква "вина" за това. Защо и по какъв начин, ще научите, ако прочетете как аз съм изживял тези 200 страници.

  Ето и какво ни казва най-главната и мъдра книга на Острова за Деница Дилова:

Деница Дилова-Маркова е родена на 14.07.1973 г. Израснала е в Червен бряг, но по-късно заминава за Разград. Учи в специализирана паралелка по рисуване, по-късно завършва технологичен колеж, но никога не работи нищо, свързано с биотехнологии. Започва активна дейност в третия сектор - първо в една, а после в още две неправителствени организации. От пролетта на 2006 г. участва като съавтор в списание "Експрес", а от края на 2006 г. е директор на в. "Лудогорски вестник". Омъжена е и има две дъщери. С два свои разказа през 2006 г. печели гласовете на публиката и поощрителната награда от конкурса "Очи за себе си" (ХуЛите), през 2008 г. взема първи места в литературните конкурси на Public Republic и Литературата Днес. През 2010 г. печели Първа награда от Осмия конкурс за кратка проза на LiterNet & eRunsMagazine (2010). През 2014 г. става победител в първия анонимен конкурс за Нов български роман на издателство "Сиела" с ръкопис под заглавие "Непорочна практика".

   Ще бъда честен с вас и ще ви призная нещо още от самото начало. Дълго време аз бях предубеден към съвременната българска литература. Като ученик редовно си прочитах списъка със задължителни книги за лятото, дори от любопитство намирах и странични произведения и с ръка на сърцето мога да кажа, че ми харесваше. Но може би и самото училище, може би анализите, които четях, може би и хората и медиите и всичко около мен ме накара да повярвам, че няма как съвременен българин да напише нещо качествено.

Още повече, че много пъти съм се питал защо все още няма българска книга, която да класират в 100-те книги, които трябва да прочетете до края на живота си и подобни измислици. Все още няма българска книга, която да попадне в списъка на класиките и хората по света да си я препоръчват и да изказват възхищението си, както правим със Стайнбек, Агата Кристи, Стивън Кинг, Ърнест Хемингуей, Фитцджералд и т.н.

  В последните две години любовта към книгите ми се засили и се старая да чета различни автори. Не робувам на жанрове. Важното е книгата да е добре написана, за да ми хареса. Заради това реших да пробвам и с нещо българско, за да си изградя и собствено мнение и ако не ми хареса, да мога да отричам "всичко българско и родно", излязло под българските ръце.

Четох ревюта, коментари, гледах класации. И напук на всичко си харесах тази книга. Любов от пръв поглед. Нали знаете моментът, когато си харесате книга и как не спирате да мислите за нея? Така се получи и с мен.

  12,90 лева, четири часа и удобно легло .... са ви единствените нужни неща, за да живеете в света, който Деница Дилова е създала.

На пръв поглед - малка книжка. А аз си падам по по-обемните.

Подариха ми я с книгоразделител, също на "Дневният живот на нощните пеперуди". Определено знаят как да ме накарат да се почувствам още по-добре. Жалко само, че почти не използвах книгоразделителят. Книгата се чете на екс и нямаше какво да си отбелязвам.

  Историята се води от името на Нина Бранкович. Поне за мен, един доста объркан персонаж, който не знае какво иска, но знае, че иска. Никак не може да се нарече стабилен и постоянен. Напротив, обича промените в живота и не се страхува да рискува, дори и да загуби. Дори имам съмнението, че иска да загуби, за да получи урок от живота. Вторият главен персонаж е Даниел. Не, той не е нито съпругът на Нина, нито неин брат, нито баща. Той е неин приятел, а както и многократно се споменава - гей.

  В началото действието се развива в две времеви линии - преди и сега, но в последствие всичко преминава в сегашно време. Нина ни дава възможност да надникнем в нейния живот, да научим нейните тайни и да проучим характера ѝ, но нашето мнение не би я интересувало. Защото тя е на едно друго ниво - тя си е самодостатъчна и не се нуждае от хорското одобрение, за да реши как да управлява живота си.

  Животът на Нина е меко казано интересен. Най-интересен е заради честите промени, които прави в него. Нея не я притеснява  от управител в редакция да се превърне в миячка в автомивка. Дори и като продавачка на бельо намира забавната страна на нещата. Условието е само едно: да не се задържа на едно и също място дълго време.

  Взимайки себе си за образец, заедно с Даниел създават сайт, в който можеш да изоставиш работата си за кратко време и да заемеш друга позиция, а когато ти намръзне, отново да се върнеш. Бумът не е моментален и скандализиращ, а по-скоро последователен и дълъг. Както всичко успяващо, и това начинание намира и поддръжници, и критици. За читателят става ясно колко хора са учили това, което не искат, с простото намерение да имат работа. А работата ли е по-важна, или това да си щастлив? В този момент няма как един вътрешен глас да не те попита - А ти би ли го направил? Поне аз си отговорих, че уча това, което харесвам и искам да работя. Но не отричам и възможността в един момент нещата да ми се сторят скучни, еднакви, да няма развитие и да пожелая да се занимавам с друго.

 Ето това е, което най-много ми харесва в романа. Че е писан толкова непретенциозно. Няма думи, които трябва да търсиш по речниците, за да си обясниш какво означават те. Не е история, която ще срещнеш по телевизията и ще си помислиш, че на теб няма как да ти се случи. Напротив, Деница Дилова е описала живота, такъв, какъвто е. Грозен и отвратителен с цялото насилие, интересен и приятен, когато имаш цел, щастлив, когато имаш близки и/или приятели.

  Не искам да изглежда, че прекалявам, но тази книга, поне за мен, напълно достойно може да се преведе на английски, немски, френски и т.н и т.н и да е реална конкуренция на книгите, които в момента са на върховете на класациите. Това не е чисто и просто една увлекателна история, това е опит, това е място, от което да си извадиш поука. Не исках и да ви разказвам много от нея, защото думите са прекалено слаби. Трябва да я изживеете.

Ето и някои от любимите ми цитати от книгата. Признавам си, че фаворит ми е този за четящите хора. :)

"Докато аз говорех за висши човешки цели, Даниел пресмяташе бъдещата си печалба. Бяхме идеалният тандем. Единият беше отрова, а другият - антидот.""Зад всеки провален живот стои една гореща молитва, отправена от някой християнин като мен.""В един идеален свят всеки трябва да може всичко. Трябваше да може да посее жито, да ожъне, да го смели и омеси погача, да издои крава, а после да проектира подводница, да си постави диагноза и да изнамери лек за смъртоносната си болест.""Харесвам лошите качества на хората. Те ги облагородяват, правят ги цветни, истински, стабилни. А добротата се клатушка неукрепнала, благородството е винаги под въпрос. Завист, злоба, подлост и лъжа - това бяха все градивни качества, истински човешки фундаменти, за които няма колебания - основи, създаващи условия за растеж.""Мисията на литературата е не да те развлича, а да те натоварва. Да те кара да се чувстваш малка в собствените ти очи и голяма в чуждите."

"Напоследък не гледах на четенето с много добро око. Не познавам никой, който е станал добър човек, защото е чел много. На четенето се приписват излишно много добродетели. Но защо никой не споменава порочния му характер? Елитарната поза на четящия човек, който гледа отгоре на другия, обикновения работник, нямащ време да надигне глава от струга, за да прочете дори ред - ето тази поза ме изпълва с отвращение. Неграмотният - той бе презрян.Наблюдавах как четенето дава само повече власт на лошото. То правеше онова, което правеха и парите, с тази разлика, че за лошата страна на парите никой не хранеше съмнение. Някога четенето може и да е било полезно, но в новия век служи на злото.
[....]
Не спирах да чета - въпреки всичко, исках да съм компетентна в колкото може повече области. Да съм компететна само в едно нещо ми се струваше най-голямата беда. Пълно прахосничество на дните ми."[....]Не спирах да чета - въпреки всичко, исках да съм компетентна в колкото може повече области. Да съм компететна само в едно нещо ми се струваше най-голямата беда. Пълно прахосничество на дните ми."

Мисля, че вече е напълно ясно, че мнението ми за книгата е изцяло положително. Надявам се скоро време да излезе и продължение на историята, а защо пък да не се превърне и в трилогия?

Както обещах, книгите които пристигнат на Острова, няма да бъдат оценявани със звездички, нито с цифри, а ще бъдат настанявани в къщи - бараки, съборетини, апартаменти, вили, палати, замъци, дворци, в зависимост от това дали ми е харесала творбата.

А "Дневният живот на нощните пеперуди" ще обитава:

Мисля, че е честно. Няма как да я настаня в Замъка, защото там ще бъдат книгите ми от топ 20, но все пак заслужава нещо наистина красиво.

И така,  скъпи книжни плъхчета, надявам се първото ми ревю да ви е харесало. Ще се старая с времето да се усъвършенствам в писането. Ще ми бъде много приятно, ако оставите коментар, ако дадете препоръка или пък предложите коя книга да прочета и на коя да направя ревю. Желая ви всичко най-добро и до нови срещи!

Използвани източници:

корица на книга - www.ciela.com

биография на Деница Дилова - www.liternet.bg

снимка на къща: https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/6b/A._S._Bradford_House.JPG

Какво представлява "Островът на книгите" и защо точно така се нарича?

 Какво представлява "Островът на книгите" и защо точно така се нарича?

Здравейте, уважаеми читатели!

Хм.. не ми харесва. Нека да забравим формалностите и да не се обръщаме един към друг като към непознати. За да стигнете до моя блог, вероятно вие сте хора, които обичат да четат, следователно сте умни и прекрасни. :)

Какво е "Островът на книгите"? - Това е нещо, което от дълго време замислям да направя. Няма да крия, че обичам много книгите и най-вече през лятото имам единствен шанс да им се отдам изцяло. Хубавото, а и понякога лошо, на ученическите години беше, че ни даваха списъци с едни книги, които трябва да прочетем за септември месец, за да сме запознати с материала. Признавам си, че някои книги са ми в графа "любими", други пък ги прочетох, защото беше необходимо, но за нито една не съжалявам, защото са изградили в мен страстта към четенето. След училището идва университет, работа и т.н и вече няма кой да ти дава списъци с книги, които да четеш. Тогава ти си свободен и можеш спокойно да си решаваш с какво искаш да се запознаеш. ДА! ДА! ДА! СВОБОДЕН СЪМ!

Ноо.... има едно голямо НО. Да попаднеш на хубава книга е много трудно. Нека си го кажем от сега, има книги на пазара, които са лишени от всякаква литературна стойност и високите им продажби са в резултат на добър маркетинг, липса на нещо подобно на пазара и голяма доза късмет. Аз обаче не харесвам подобни книги. Да го кажа с други думи - не обичам "силните на деня". Да, чета неща, които ми препоръчват познати и приятели, когато прочета интересно ревю, но поне на този етап от живота ми се старая да чета повече класики. Да, има такива, които за заинтригуват и ги мисля с дни, други не ми харесва. Тук се крие и невероятната сила на книгата и въздействието ѝ. Всички държим едно и също произведение, а в очите ни изглежда по различен начин и ни кара да се чувстваме различно. Това си е чиста магия!

В този блог аз ще публикувам какво чета, ще се опитвам да правя ревюта (въпреки че не съм правил до този момент), ще си качвам неща, които ми харесват и ако ми остава време може да пиша и някои мои истории, произведения.

Първата публикация - за Историята на Островът на книгите - си е изцяло авторска, може би не трябваше и да ви казвам, де, стилът не е особено висок, то си личи, че го е писал новобранец. Но да ви предупредя - не го правя с цел някой да ме възхвалява, да натяквам какво и колко съм чел. Не - просто обичам да чета и да търся постоянно нови и нови произведения, с които да се запозная. Някои обаче са на автори, които не съм чувал и ми е трудно да преценя дали ще ми допадне. Поради тази причина аз търся коментари, мнения на хора, които са чели. Това искам да дам и аз на вас - моето мнение върху определено произведение. Не се притеснявайте да ме критикувате ( не е желателно да ме обиждате обаче!!!), да споделяте аргументирано мнението си, да публикувате цитати, които са ви любими от съответното произведение. Даже ще ми е приятно, ако завързваме дискусии. Никак няма да ми харесва да си пиша сам :(

В повечето блогове оценят книгите по шестобалната, по десетобалната система, със звездички. Аз ще подходя по по-различен начин. Тъй като аз и вие в момента се намираме на Островът на книгите, всяко четене на книгата ще я настанява в собствен дом. След анализа и мнението ми относно произведението, ще слагам снимка на мястото, в което я настанявам - колиба, обор, апартамент, мезонет, къща, вила, хижа, дворец, замък и т.н. Мисля, че така ще бъде много по-забавно, отколкото да изчислявам някакви цифри и да вадя стотни, както правеха госпожите за диктовките.

Е, ако всичко бъде наред, скоро очаквайте от мен и първото ми ревю. За момента желая на вас приятни и усмихнати летни дни и много завладяващи и силни книги!

Историята на "Островът на книгите"

Историята на "Островът на книгите"

Преди много години, в едно далечно царство хората живеели щастливо и спокойно. Нямало кражби, нямало престъпления, сред хората се срещали само доброта и уважение. Всеки можел да разчита на другия, когато има нужда от помощ. Жителите на тази държава се различавали от съседите си, тъй като притежавали едно особено качество, което в другите липсвало - обичали книгите. Всеки ден, независимо от времето и мястото, независимо от работата и настроението, те четели. Не минавал ден, в който да не се впуснат в авантюристично приключение, което да ги отведе в нови светове, да се запознаят с нови хора и характери, да изживеят и друг живот и да се справят с чужди проблеми, да празнуват чужди успехи. Един ден от седмицата бил определян за "Ден на книгата" и тогава всички хора на това царство, се събирали и си разказвали какво са прочели. Разказите продължавали дълго, имало случаи, в които не си лягали, но никой не се оплаквал от това, тъй като всички изпитвали нуждата да чуят нещо ново и вълшебно. Най-интересните истории разказвал царят, защото той имал и дарбата да сътворява нови и нови случки, които да достигнат до сърцата на хората.
Всички деца с нетърпение очаквали да започнат училище, тъй като именно там придобивали безценната дарба да се научат да четат и пишат. Всеки ден, прекаран в това магическо място, за тях бил повече от забавление и начин за напредване. След като научели азбуката, те с удоволствие се изправяли пред семейството си и избирали една книга, която да прочетат. Хиляди ръкопляскания, много усмивки и малко сълзи от гордост били сред най-честите реакции на баби и дядовци, майки и бащи, лели и чичовци, каки и батковци. След като детето изтърпяло "семейния изпит", то вече можело да се доближи до най-святото място в къщата - библиотеката. Само след няколко дни, прекарани там, детето разбирало, че е получило нещо много по-голямо от подарък - то е получило възможности, авантюри, приключения и изобщо нови светове. Мечтата да се посети друго място вече не била невъзможна, а напротив - изпълнима по всяко едно време на деня.
Децата се превръщали в големи хора и достойни хора, които предавали, това, което са получили като житейски урок и на своите наследници, за да не бъде прекъсвана любовта към книгата.
Един мрачен и дъждовен ден, когато по небето играели светкавици, тъй че да превърнат нощта в ден, хората си стояли в домовете пред огъня и след вкусната вечеря разказвали един на друг какво са прочели през деня. Не в цялото царство обаче царяла тази хармония и спокойствие. Бог определил това да бъде последния ден на царя на Земята, след което да го прибере при себе си. Неочакваното събитие предизвикало в царския двор невиждан смут и паника.
На следващия ден хората разбрали за тъжната новина. Хиляди се струпали пред двореца, където се молели на Бог да се отнася с техния цар, така, както той се е отнасял с тях. Други отправяли съболезнования пред царското семейство, а четвърти четели любимата книга на царя в негова чест. Хората не останали безучастни към трагичната съдба на царя, тъй като изпитвали нескрит респект и уважение към личността му.Управлението му променило изцяло облика на държавата и създал нови традиции и обичаи за всички. И най-вече - той им отдал любовта към книгата.
Не след дълго, на трона се възкачил неговият син. Още от началото на управлението си, дал на хората да разберат, че не е съгласен с управлението на баща си. Мнозина открили в действията му скрита ревност и завист към бащиното му постижение. Мъдреците вече били поели инициативата да увековечат постиженията на предишния цар в една нова и прекрасна история. Синът обещал пред себе си, че ще действа по противоположен начин, тъй че след смъртта му да има томове с книги, хиляди статуи и милиони деца, кръстени на него.
Първата генерална промяна, наложена от царя, смутила народа. Царят забранил да се чете повече от 1 час на седмица, а децата в училище няма да се учат на четене, а на спорт, за да има силна армия и на математика, за да станат добри търговци. Всички вкупом възроптали срещу тази тежка санкция, но от царския двор подкрепили решението на царя.
Любовта към книгите била твърде силна, а връзката неразрушима. Минавали седмици, месеци, дори и години, но хората продължавали да се забавляват с четене и вечер на свещи да учат децата си на четмо и писмо. 
Царят разбрал, че заповедта му не е била изпълнена изцяло. Побеснял и решил да отнеме най-ценното материално имущество, което притежавали хората - книгите. Лично той, със стражите си обикалял по домовете, проверявал легла, сандъци, кутии и т.н за скрити книжни богатства. След като отнел и последната книга след много сълзи и съпротива от едно 6-годишно дете, царят бил доволен, че е постигнал мисията си и авторитетът му няма да бъде повече подценен.
Децата загубили усмивките по лицата си, нямали мечти, осъзнали, че били ограничени в пространството на държавата, тъй като не се доставяли нови книги. Родителите опитвали да ги успокояват, разказвайки им истории, които те са чели, но ефектът не бил същия. Нямало го контакта с хартията, аромата на мастилото, уединението с произведението, собственото изграждане във въображението на образите на героите.
Царят решил да запали всички книги на площада, пред очите на народа, за да покаже своята непоколебимост  и най-вече властта, която има над тях. Нощта, преди да направи това, обаче сънувал своя баща, който му казал, че е извършил непростим грях и ако запали тези извори на неизчерпаема мъдрост, тогава той извършва богохулство и колкото и велик да е, колкото и територии да завземе, до името му в историята ще стоят само срама и неуважението. Синът се събудил целия облян в пот, а около гърлото му бил увит и чаршафа, с която се завивал нощем. Спомнил си за думите на баща си и приел всичко случило се за знак. Решил да не рискува прекалено, за да не загуби твърде много.
Без да разбере никой, натоварил книгите на кораб и ги пуснал по течението, за да ги отнесе морето. Без капитан, без управление, корабът щял да потъне, а с него и книгите на хората, но и нещо повече - интелигентността, прозорливостта и непоколебимостта им.
Книгите дълго плавали. В началото били страшно изплашени, че няма кой да ги пази. Те обичали хората. Обичали да им разказват историите си, да ги забавляват и разплакват, да пътуват заедно с тях, да ги амбицират да се развиват и утвърждават. Но този път хора нямало. Почувствали се предадени и изоставени. Една от книгите с много усилия успяла да стигне до палубата на кораба и видяла, че се намират в открито море и незабавно трябва да се поеме управлението, за да не потънат.
Това било лесно. Те били книги и криели в себе си отговорите на всички въпроси, които съществуват на света. Една от тях знаела как да вдигне платната, друга можела да се ориентира по географски дължини и ширини, трета не изпитвала трудност да каже къде се намират точно, тъй като съдържала в себе си характеристики за всички морета и океани. Но книгите почувствали и помощта на предишния цар. Те знаели, че той е с тях и няма да ги остави да пострадат. По време на пътуването си преминали през хиляди премеждия и трудности - трябвало да се справят с 10 пиратски кораба, които искали да ги превземат, страниците и кориците им били измокрени от силна буря, която скъсала и едно от платната им, на палубата паднала мълния, която за малко не запалила кораба и потопила тях. Но с воля и упоритост, знания и умения, сила и търпения, една сутрин, пред тях се открила една прекрасна гледка - ЗЕМЯ! Това било малък и уютен остров, на който живеели само деца, които имали голямо желание да четат и да научават нови и нови неща. Те посрещнали книгите с огромно вълнение. Направили това, което книжните богатства обичали най-много - притиснали ги до сърцето си. Тогава всички разбрали, че дните им ще бъдат много красиви, защото ще има много истории от далечни светове, ще има много забавления, защото ще бъдат заедно и няма никога да се изоставят.
А островът, на който пристигнали бил наречен ОСТРОВЪТ НА КНИГИТЕ!

Pierre