Девето ревю: Фредрик Бакман - "Баба праща поздрави и се извинява"
На Островът на книгите всички книги живеят заедно в мир и разбирателство. Но е нужна една по-специална връзка. Не е достатъчно да са в приятелски отношения, необходимо е да се приемат за семейство. А най-добре ще им помогне за това "Баба праща поздрави и се извинява" на Фредрик Бакман.
Девето ревю: Фредрик Бакман - "Баба праща поздрави и се извинява"
Накратко: Да, заслужава си четенето. Предупреждавам, че е със страхотна идея, но като стил на писане не е литературен шедьовър. Ако искаш около Коледа да си починеш с книжка, определено тази би била добра възможност.
(Това е за тези, които се интересуват от книгата и историята, но се колебаят дали да я прочетат. Едновременно с това не искат и да разберат твърде много, за да не си развалят емоцията.)
автор: Фредрик Бакман
издателство: CIELA
година: 2015
страници: 418
цена: 15 лева
Здравейте, книжни плъхчета!
Как сте? Четете ли книжки? Тези, които посещават страницата ми във Фейсбук, знаят, че последно време съм много ангажиран и оставям на заден план книжните си задължения. Но определено не съм ги забравил и не смятам да пропусна да се реванширам. Дори с нетърпение чакам тези дни, когато ще си седна удобно на топло и те си чета цял ден. Може би това ще се случи около празниците. Така още повече ще ги оценя. :) Книгата, която ще ви представя, я прочетох отдавна - преди повече от седмица, но не исках директно след прочита да пиша, исках малко да ми поулегне историята. След това пък нямах време. Но това няма значение, щом четете това, значи вече съм си изпълнил задачата.
Първо, по традиция ви представям кратка биография на автора. Днес обаче не мога да го направя, няма информация на български език за Бакман. Единственото, което се казва за него е, че е популярен шведски блогър и писател, авторът на "Човек на име Уве". От профила му в goodreads мога да ви информирам, че е роден в Стокхолм на 2-ри юни 1981 година.
За какво се разказва в "Баба праща поздрави и се извинява"?
Основните герои в книгата са Елса, която е почти на 8 и нейната баба, която е на седемдесет и седем. И до тук се приключва с нормалността. Нито Елса е типичният образ на почти 8-годишно дете, нито пък бабата. Те са пълни противоположност на образите, които най-често срещаме - смиреното дете и тихата, бавна и спокойна баба.
Бабата на Елса е най-добрата ѝ приятелка, тъй като в училище тя е тормозена и не може да намери приятели. За да помогне на Елса да преодолее подигравките, баба ѝ избира хиляди щури занимания, които често завършват с посещение в полицията. Това естествено, дразни майката на Елса, тоест дъщерята на баба ѝ. Но въпреки това интересните занимания не престават. Тук се включват замерване на полицаи с пръст, влизане късно вечерта в зоологическа градина, сушене на телефон в микровълнова/тостер, каране на старата кола на баба - Рено и още хиляди лудости.
Но както всички хубави неща в живота, и тази невероятна история има край. Бабата на Елса умира. Преди това обаче изпраща Елса на първите мисии да посети приятелите на баба от блока, в който живеят всички. Малкото момиче научава неща, които никога не е знаела за баба си, за обитателите, за живота им, за опасностите, които я грозят.
Действието се развива на две места - в Швеция и в царството-на-почти-будните. Второто е място създадено от бабата на Елса, където двете живеят безкрайно щастливо.
А ето и с какви впечатления съм от книгата:
Първо, книгата се чете страшно бързо. Прочетох я за около четири дни. Вярно, тя не е много обемна, едва 400 страници е, но шрифта е едър и страничките си минават неусетно. Стилът на писане на Бакман, поне за мен, може да се определи като нормален език за комуникация. Той е този, който срещаш всеки ден в интернет, който можеш да чуеш сред приятели. Определено не може да претендира ни най-малко за силна литература. Това не е шедовър, който ще остане във времето и ще се помни с векове. То едва ли това е било и основната идея на автора, но това е отделна тема.
Издразни ме честата употреба на думи като "идиот", "идиотски", "глупаво", "глупав" и т.н, тоест думи които са меко казани неблагозвучни, а и някак развалят красотата на езика. Разбирам, че тук целта е била да се търси най-близка връзка с действителността, но все пак... Тази книга в началото си мислех, че би била идеална да се предостави на децата в тинейджърските им години. Сега не съм толкова сигурен. Да, те са много по-наясно с този език, използват го, но не ми се иска да им се показва, че този език вече се използва в книгите.
Следващото, което не ми допадна е голямата реклама, която се прави на марки и продукти - айфон, айпад, рено, киа, ауди, фанта и т.н и т.н. Е стига де! Много е неприятно. Има едни моменти, в които се твърди, че едва ли не, ако нямаш някое ай-, тогава си задръстен. Страхотно внушение, просто идеално! Та и това ми уби леко удоволствието от четенето. Все съм чел книги, ама такова продуктово позициониране рядко съм срещал, признавам си.
Какво ми хареса? Ами хареса ми мнооого идеята. Обожавам историите за връзките между хората. Обожавам да се пише за връзката с възрастните хора, с нашите родители, с нашите корени.
Историята, предадена по-горе като резюме, се отличава мнооого от това, което ще почувствате при четенето. Няма как да не докосне сърцето ви, ако е имало или все още имате баба, която е давала/дава всичко за вас. Аз съм от тези късметлии, които си имам баба и докато четох книгата си мислех за нея. Осъзнах колко голяма е ролята на бабата и как тя пренебрегва себе си, за да даде всичко на внука. И моята баба, като бабата на Елса би искала да я взема на война, убеден съм. И моята е правила всичко, за да ме накара да забравя проблемите си. Мисля, че да имаш такава баба, дядо, вуйчо, чичо, леля, майка, баща или какъвто и да е роднина, е най-голямото богатство, за което може да си мечтае човек. Реално погледнато, кое струва повече от това? Най-важни на този свят са хората и това трябва да го осъзнаем рано, а не когато стане прекалено късно и ги загубим.
Царството-на-почти-будните ме плени. То е символ на другия свят, който ти създават близките хора, за да се справиш проблемите. Когато не си достатъчно силен, може спокойно да отидеш там и да се върнеш, когато се почувстваш готов. Бабата на Елса е много креативна, защото е създала един магически свят. Докато четох и аз поживях в него. Честно казано, много ми се иска той да е реален и по-често да го посещавам.
Тази книга смятам, че би била отлична причина и основание да изразите чувствата и мислите си към близките. Изпитвали ли сте истински чувства, няма как да не си помислите за този човек. Ето в това е магията ѝ, че ще те накара да мислиш и да чувстваш. А това е много ценно.
Сюжетът ми хареса, с изключение на някои неща, които споделих вече по-горе. Мисиите, които изпълнява Елса са много показателни и за нас като хора и за това какво знаем за света. Едва ли има някой на този свят, който е преживял, знае и може всичко. Не вярвам и някой да знае и най-малките подробности за човека до себе си. Винаги има какво да научиш. И по-добре, защото в противен случай бихме си станали скучни. Но тук има и още нещо - не трябва да съдим хората, преди да влезем в обувките им и да извървим пътя им. А как това се изразява в книгата, ще разберете, ако я прочетете.
Любими цитати: /не са много, но ето все пак някои/
"Страховете са като цигарите, казваше баба: не е трудно да спреш проклетниците, трудно е да не ги почнеш пак."
"Най-голямата сила на смъртта не е, че кара хората да умират, а това, че кара другите, които остават след тях, да поискат да умрат."
И дойде време за оценката. Ще бъда напълно обективен. Идеята е великолепна, заради това заслужава голяма къща. Но пък не ми харесаха някои изрази, продуктовото позициониране. Поради това, ще настаня Елса и баба ѝ в блок:
Надявам се на Елса, на баба ѝ, на Брит-Мари, чудовището, приятелят и останалите да им харесва!
Използвани източници: helikon.bg - снимка на корица
