" Без любов човек е просто призрак, само къс хартия с няколко дати и едно случайно име, записано върху нея... все едно, че е мъртъв."
"Такъв е светът: може да се превърнете в ангел, глупак или престъпник - и никой няма да ви забележи. Но ако ви липсва едно копче, всички ще го видят."
"Съжаленията са най-безсмисленото нещо на този свят. Човек не може да върне, нито на поправи нещо. Иначе всички бихме станали светци. Целта на живота не е да ни прави съвършени. Съвършенството е за музеите."
"Лекото почукване на дъжда изпълваше тишината навън - като че нещо сиво, нерадостно и неопределено, нещо по-тъжно от самата скръб, някакъв далечен, безумен спомен искаше да влезе, тласкан към тях от безкрайна вълна, която се опитваше да отнесе и зарови отново това, което бе заличила и забравила на далечен остров - частица човечност, светлина и мисъл."
"Кой може да живее без забрава? И кой може да забравя достатъчно? Сърцето е пълно с пепелта на спомените. А човек е свободен само когато няма за какво да живее."
" - Това, което забравяме, господине, ни липсва по-късно в живота."
"Празно пространство във времето. Малка осветена стая. Същата стая - а в нея съществото, което си обичал и което не е вече същото, което можеш да докоснеш, ако простреш ръка, но никога вече няма да достигнеш."
"Сега нямаме нищо; в най-добрия случай имаме само малко отчаяние, малко смелост, а иначе всичко ни е чуждо - и в нас, и извън нас."
"- Всеки иска да бъде лъган - продължи презрително тя. - "Не лъжете! Не лъжете! Казвайте само истината!" А когато им я кажете, не могат да я понасят! Никой не я понася!"
"Не желая това. Приятелство! Зеленчукова градинка върху лавата на мъртвите чувства. Не! Не можем да сторим такова нещо. То е възможно при по-повърхностни чувства. И тогава дори е погрешно. Любовта не трябва да се осквернява с приятелство. Краят си е край."
"Човек остарява само когато престане да чувства.
- Не. Когато престане да обича."
" Имаме само този кратък живот, а тай отминава.... - Тя сложи ръце върху топлата скала. - Не струвам кой знае колко, Равик. Не искам да живея в исторически епохи. Искам да бъда щастлива. Искам животът да не е толкова тъжен и труден. И нищо повече."
"... Лесно е да поклатиш глава и да кажеш, че трябва да си разумен. Но не е така лесно да бъдеш разумен. Животът си е живот, едновременно нищожен и скъпоценен; лесно е да го захвърлиш. Но нима няма да захвърлиш заедно с него и отмъщението, нима няма захвърлиш едновременно и това, което въпреки презрението, оплюването, всекидневното и ежечасно осмиване е така наречената вяра в човечеството и човечността? Един празен живот не се захвърля като празна гилза. Човек може все още да го използва в борбата, която му потрябва. Не за лични цели, не и за отмъщение, дори, колкото и дълбоко вкоренено в кръвта да е това желание; не от егоизъм, нито от алтруизъм, колкото и важно да е да се тласне този свят с едно завъртане на колелото извън пътя на кръвта и разрушението; а само с една-единствена цел - да се бориш, да чакаш битката до последния си дъх. Но чакането разяжда, може би е безнадеждно, а към него се добавя и тайният страх, че когато времето настъпи най-после, може да си смазан от чакане, с изтощени, уморени клетки, загубил вече възможност да вървиш напред родом с другите. Не за това ли човек се старае да забрави всичко, което дразни нервите, да го задуши безмилостно със сарказъм, с ирония, дори с избягване в друго човешко същество, в чуждо аз?"
"- Странно - каза тя. Би трябвало да съм щастлива, а не съм.
- Така е при всяко сбогуване. Дори при сбогуване с отчаянието."
"Любовта не е езеро, в което всеки може да види отражението си, Жоан. Любовта има своите приливи и отливи."
" - Болницата прилича на манастир - каза тя. - Човек се научава отново да цени най-простите неща. Ходенето, дишането, виждането."
" Странно е колко мъртви изглеждат вещите, до които се е докосвало човешко тяло, когато то не ги топли вече - легло, бельо, дори вана. Всичко става противно, щом загуби топлината на тялото."
" - Знаете ли какво правих днес? Живях. Дишах, съществувах. За пръв път почувствах, че имам ръце, очи и уста."
" - Защо набожните са толкова рядко почтени, Йожени? Циничните имат най-добър нрав, а идеалистите са най-непоносими."
" - Не е хубаво да си пиян, когато си сам. Всичко се чувства още по-остро.
- Трябва само да си достатъчно пиян. Тогава се забравя."
Използвани източници:
dama.bg
div.bg
highviewart.bg
