Двадесет и девето ревю: Робърт Джеймс Уолър - "Мостовете на Медисън"

Книжно ревю N6 за 2018 година

Здравейте, книжни приятели!

Днес ще ви представя ревю на една изключително известна книга и не по-малко популярен филм, а именно "Мостовете на Медисън". Авторът на творбата е Робърт Джеймс Уолър, а режисьор на филма е Клинт Истуд, който също така влиза и в образа на главния герой Робърт Кинкейд.

Накратко как стигнах до тази книга. Заглавието е познато за всички ни, чували сме го многократно. Препоръчвана е неведнъж като книга за силната любов, за чистата любов, за отношенията в пълния смисъл на думата. Постоянно отлагах закупуването ѝ, но когато я видях на Алея на книгата в град Пловдив тази година, сметнах, че е време да се сдобия с нея, а когато ѝ дойде времето и да я прочета. Е, намерих свободно време и това се случи. А почти веднага след това изгледах и филма, ще напиша и няколко думи за него. Книгата е на издателство Лабиринт и е едва 165 страници.

Какъв е сюжетът на този любовен роман? Робърт Кинкейд е самотен фотограф, който отдавна във времето е имал съпруга, която го изоставя зарази неговата страст по снимането и липсата на страст и развитие в отношенията им. Отдаден на работата си, той обикаля различни красиви, диви и необичайни места, за да се запознае с културата на това място, но най-вече да твори, като запази мига за цяла вечност в своите снимки. Воден от красотата и чувството на един творец, Робърт Кинкейд приема задачата от списание National Georgaphics да заснеме 7-те моста на Медисън. Тъй като мястото му е непознато, той търси помощ от обитателите на първата къща, която намира - а именно от Франческа Джонсън - жена на фермер и майка на две деца. Италианка по произход, била е учителка, но заради семейството си тя си превръща в домакиня, както и помага на съпруга си да ръководи и управлява фермата. 

Двамата, макар дистанцирани един от друг, бързо опознават себе си, разбирайки, че в душите им има едни и същи мисли и че в сърцата им бие една и съща любов. Книгата наистина представя една изневяра към съпруга, но читателят е склонен да я прости. Защото в действителност Франческа винаги е принадлежала и ще принадлежи на Робърт. Любовта не се изразява само и единствено във физическото себеотдаване, а много повече в психическото и емоционалното.

Какво е моето мнение за творбата? - Хареса ми, макар че очаквах много повече. Мислех, че ще има някакви силни цитати, които да ме карат да спирам, да анализирам и да се самоанализирам. Не мога да кажа, че стилът на писане е на най-високо ниво. Но за сметка на това красивата история и идеята в нея компенсират. Препоръчвам ви тази малка книжка, ако искате нещо красиво, макар и противоречащо на нагласите на обществото. Смятам, че такава любов, изживяна дори като читател само, е едно страхотно преживяване.

Относно филма - Мерил Стрийп е изиграла страхотно ролята си - със стил, финес, чувство. Аз може би имам някакъв проблем с Клинт Истуд, но поне не ми беше реалистичен в играта си. За мен той не влезе напълно в образа, описан в книгата. Определено с друг актьор смятам, че филмът би бил по-достоверен. Заснемането му е отдавна, заради това не очаквайте блестящи декори, ефекти и изобщо чудесата на новото кино. За сметка на това ще сте възнаградени с умението на старите режисьори да ви допуснат в компанията на актьорите и действията им да изглеждат все едно се случват на сантиметри от вас.

И тъй като винаги правим сравнение между книга и филм, мога да кажа, че и тук има малка разлика, но тя никак не влияе на основната история, тъй че се забелязва от по-наблюдателните.

Това беше моето ревю - за пръв път върху книга и върху филм. Надявам се то да ви е допаднало, да ви е провокирало да прочетете творбата на Робърт Уолър или пък да гледате филма на Истуд. А ако не съм бил толкова убедителен, поне да сте ги поставили в списъците си за бъдещо четене/гледане! Благодаря за вниманието! :)