Единадесето ревю: "Чуй ме" - Маргарет Мацантини
14-ти февруари е. За някои ден на влюбените, за други празник на виното. Ако на някой му липсва любов, то мога да му помогна. В книгите има много, а и за всеки. Именно книга за любовта е и "Чуй ме" на Маргарет Мацантини. Любов, но не обичайната, а много различна и непредвидима.
Единадесето ревю: "Чуй ме" - Маргарет Мацантини
Накратко: Да, заслужава си да я прочетеш! Ако за пръв път се "сблъскваш" с Мацантини - ще те впечатли, ако си прочел невероятната "Да дойдеш на света" - "Чуй ме" ще ти се стори една идея по-слаба в сравнение с нея.
(Това е за тези, които се интересуват от книгата и искат да научат нещо повече, но едновременно с това и се страхуват да не прочетат най-интересните моменти и да развалят удоволствието от четенето си.)
Автор: Маргарет Мацантини
Издателство; Colibri
Година на издаване: 2006
Превод: Бояна Петрова
Страници: 242
Цена: 14 лева
Няма да ви представям биография на Мацантини, тъй като вече съм го направил в ревюто на "Да дойдеш на света". Направо преминавам към това, което са ни издали от издателството за книгата:
"В един дъждовен есенен ден петнайсетгодишната Анджела се подхлъзва с мотопеда си и пада лошо на улицата. Линейката я откарва в болницата, където баща й работи като хирург. Изтръпналият от тревога Тимотео, който от години живее удобно като уважаван професионалист, изведнъж се изправя пред своя истински образ на егоист и насилник. Животът преминава пред очите му и той го възкресява пред дъщеря си, а и пред себе си в напрегнатата болнична тишина. С хирургическа прецизност разкрива всяка своя погрешна стъпка и голямата си тайна, която времето сякаш е забулило..."
А ето и моето впечатление от книгата:
Първо, да обясня защо толкова забавих ревюто на тази книга. На първо място - нямах много свободно време, а когато имах такова се отдавах на четене. Освен това ми хрумна идеята да представя тази книга подробно именно на 14-ти февруари. Аз обичам символиката, връзката между нещата и първата асоциация, която направих с любовта бе именно "Чуй ме" на Маргарет Мацантини. А защо съм направил тази връзка? Ще разберете по-долу!
Преди не обичах да срещам и използвам определението "истинска". Какво значи една книга да е истинска? И не е ли всяка една книга истинска? Изключение от това са разбира се фантастиките, но самият жанр си го подсказва.
В това ревю аз ще използвам безкрайно много определението "истинска" книга. Защото "Чуй ме" е именно такава и няма друго определение, което да опише по-точно обстановката, героите и отношенията.
Книгата е напълно различна от "Да дойдеш на света". Кланям се пред Мацантини! Въпреки че в тази книга отново има война, тя е по-различна. Не се води на територията на някоя държава, а в сърцето на хирурга Тимотео. Нека не ви изглежда лигаво и клиширано. Нищо такова. Просто в монолога на Тимотео любовта получава различни образи - от бащинската любов към споделената любов, от страстната и изгаряща любов до любовта по навик, от невъзможната любов към законната любов, от умната и правилна любов към неправилната и глупава. Аз бях смаян колко любов може да има в себе си, а и да получава един обикновен човек.
Да призная от сега - главният герой - Тимотео не ми допадна. Не открих сходства между мен и него. С това искам да обясня, че просто не се припознах в образа му и не се чувствах като главен герой, а като страничен наблюдател. Вероятно и на мнозина от вас няма да ви допадне - грубиян, грешник, егоист, предател и какво ли още не. Мнозина биха го укорили за поведението му. По време на четенето дори и аз го направих. Едва ли някой търси жена/мъж с неговите черти. Но тук идва майсторството на Мацантини, която ти влиза в душата и в сърцето и те убеждава, че и самият ти си човек и един ден можеш да допуснеш грешка. И че трябва да се научиш да прощаваш и да приемаш нещата, когато резултатът от тях е, че помъдряваш. И той е толкова истински и неподправен. Осъзнава и признава миналото си пред себе си и пред дъщеря си (света) в катарзис. Точно както аз, както вие и човекът навън. Трябва нещо, което да те разтърси из основи, за да си направиш равносметка. Толкова човешко и истинско!
Допускам, че тези, които са чели книгата и прочетат ревюто ще се замислят дали сме попаднали на една и съща книга, но... Аз не искам да бъда дребнав и да гледам на историята само като изневярата на Тимотео с Италия. За мен е много повече от това! За мен е събитие, което поставя само началото на един много дълъг период, през който един уважаван човек разкрива себе си, през който осъзнава силните и слабите си страни, през който трябва да избере между разума и сърцето, през който се бори с невъзможното, за да достигне до момента, в който да порасне, да осъзнае грешката си и да понесе наказанието си.
Имайте търпение с тази книга. Не е от книгите, които бързо се асимилират, не е от книгите, които се четат за часове. Но не е и необходимо. Тя е от книгите, които остават в съзнанието ти дълго време и препоръчваш на хората около теб.
Ето и някои от любимите ми цитати:
"Помислих си, че нищо не може да ни спаси от нас самите, че прошката е плод, който пада на земята вече червив."
"През предното стъкло наблюдавах двете им неподвижни и мълчаливи глави. За какво си мислеха? Може би за смъртта, лесно е да мислиш за смъртта неделя вечер. Или за живота, за нещо, което трябва да се купи, нещо за ядене? За този живот, който накрая се превръща само в лакомия. Човек взима непрекъснато и постепенно престава да чувства желание да даде нещо в замяна."
"Чудно е, Анджела, че понякога успяват да ни разберат тъкмо тези, за които най-малко бихме го допуснали."
"Всеки от нас, Анджела, мечтае за нещо, което ще разкърти вратите на монотонния му свят. Бленуваш за него, разположил си се в дивана си, улегнал сред все новите удобства, които животът ти поднася всеки ден. В някой миг, изведнъж, тласнат от някакво смешно желание за бунт, потърсваш същината на човека, който би искал да бъдеш. Но за свое нещастие си увит в бинтове от тлъстини, предназначени да те пазят от острите ръбове и от мръсните номера, с които от време на време си се сблъсквал."
Дойде и време за оценяване. Ще изненадам сам себе си. Обичам Мацантини, харесвам Мацантини, искам да чета още неща от Мацантини. И субективно или не, тя ще бъде първият автор, който влиза в Двореца с цели две книги. Ето и къде ще живее "Чуй ме" на Островът на книгите:
Използвани източници:
- снимки на Версайския дворец - pochivka.com ; chudesatanasveta.com
- снимки на корицата на "Чуй ме" - helikon.bg
- резюме на книгата - colibri.bg
- корица на филма - wikipedia.org
Няма коментари:
Публикуване на коментар