Книжна 2015 година II част

Книжна 2015 година II част

Така.. време е и за втора част от любимите ми прочетени книги през 2015 година. Както разбирате, книгите от първа част са ми най-скъпи и любими. Но.. и тези също ми харесват и ги препоръчвам.
Нека кажа по няколко думи за всяка от книгите:

1."Чуй ме" на Маргарет Мацантини - Ех, писна ли ви да ви говоря за Мацантини? Извинявайте, но няма да спра. Влюбен съм в начина на писане на тази жена.
Но тук допуснах една грешка. "Чуй ме" трябваше да я прочета преди "Да дойдеш на света". Не казвам, че тази книга е слаба, нищо подобно. Просто е неизбежно да не я сравниш с "Да дойдеш на света". Тук историята е по-различна, набляга се върху личната драма. Може би това, което не ме привърза толкова силно е, тъй като не почувствах като близка драмата на главния герой и не му съчувствах.
Скоро ще има ревю за нея и ще ви разкажа по-подбробно.

2."Шантарам" на Грегъри Дейвид Робъртс - Спомняте ли си какво ви казах за "Сидхарта" на Херман Хасе? Че не ми хареса в началото, а с времето все повече се сещам за нея.
Е, при "Шантарам" е точно обратното. Много силно ми повлия, докато я четох, включих я и в книжното предизвикателство, но като направих равносметката, класира се доста назад.
От тази книга наистина може да се научи много, можеш да си отделиш и доста мъдри мисли, които да четеш, но както и при предната книга, не ми хареса мисленето и действията на главния герой.

3."Алексис Зорбас" на Никос Казандзакис - тази книга я четох, след като имах страница. Да, впечатли ме. Хареса ми, дори и при даването на оценка я настаних в Двореца.
Но.. и тя с времето загуби позиции.
Определено с тази книга няма да ви бъде скучно. Действието се развива близо до нашите географски ширини и разбираемо, героите (или поне Зорбас) има малко от българския манталитет. Смятам, че идеите, които внушава са силни, стилът е на високо ниво, но не знам за времето от прочитането до момента какво съм забравил, че вече не ме докосва така.

4."Домашни правила" на Джоди Пико - Джоди Пико е непознат за мен автор. След "Домашни правила" разбрах, че има издадени и преведени още няколко нейни книги на български. Определено са включени в дългия ми списък с книги за четене.
"Домашни правила" ме впечатли с непринуденият и лек стил. Книгата не претендира да е шедьовър, нито пък те затрупва с някакви претенциозни и непознати думи.
Напротив, това е книга, която е много близко до човек. Представена е като мненията на няколко души. Всеки представя през своя поглед случващото се.
На мен най-много ми допадна умението на авторката да ме научи да гледам по различен начин на болните хора и най-вече на семействата им. Защото те са герои.
Освен поучителна, книгата е и в криминална линия, тъй че едновременно ще ви забавлява, и ще ви поучава. Приятно четене!

5."Каин и Авел" на Джефри Арчър - тази книга я прочетох малко преди коледните празници, а я бях започнал още в началото на декември. Препоръча ми я моя позната, каза, че е класика и че трябва да я прочета.
Е, на мен толкова ми и трябваше, честно казано.
Не знам защо, но през цялото време, докато четох историята се сещах за "Принцът и просякът" на Марк Твен. Още като прочетох резюмето и гледах на историята като "Принцът и просякът", но във вариант за възрастни. (Ако въобще можем да говорим за литература и за какви възрасти е приемлива)
Историята е интересна, завладяваща, но имаше един момент с едно брутално изнасилване, след който се колебаех дали да продължа.
Голям минус за мен е, че нямаше любимото ми - мъдри цитати. Не си харесах нищо. Дали не е защото бях вглъбен в историята?

6.

"Триумфалната арка" на Ремарк

- Ей, много ме е яд за тази книга! Четох я, когато бях на почивка. Ту ми харесваше, ту не. И гледам колко много привърженици има на Ремарк, намирам цитати от негови книги и осъзнавам, че грешката може би е в мен. А най-вероятно и не съм я прочел на правилното място или пък моментът не е бил подходящ.
Някой ден ще ѝ дам шанс отново, а ако и тогава не се получи, просто ще приема, че Ремарк не е моят автор.