Тридесет и четвърто ревю: детски книжки

Здравейте, книжни приятели!
Дойде краят на февруари, а аз още не съм качил книжно ревю за втория месец. С новогодишните ми желания и обещания си бях поставил за цел всеки месец да пиша по едно ревю. Януари месец си го изпълних още в началото, за февруари хващам последния влак и ви изпращам днешното ревю. :) Е, знаете, че при мен е така - не качвам година и след това се появявам с цели 4-5 ревюта за една седмица.
Днес ще поразчупя малко нещата и ще представя един друг тип литература, за който не бях писал, от заглавието сте разбрали, че става въпрос за  детската литература.
И хубавото е, че няма да включа само една книга, а цели две :) - "През води и гори" на Емилиян Станев и "Стас и Нели" на Хенрик Сенкевич.

Как реших да го направя ли? Ами повестта съм я чел като дете, но  реших да участвам в един проект и си припомних творбата. Реших, че ще бъде интересно да разкажа за нея, защото може би имате деца, а може би вие сте деца или пък сте големи и обичате детските книжки. "Стас и Нели" отново прочетох във връзка с този проект. Тук различното бе, че като малък съм си закупил хартиеното издание, но не го бях прочел по една причина, която ще разберете, ако прочетете останалата част от ревюто.

Да не губя време в излишни приказки, да започваме с произведение №1 - "През води и гори" - автор: Емилиян Станев.

Сюжетът на творбата представя невероятните премеждия на двамата най-добри приятели - таралежът Бързоходко и костенурката Повлекана. Другарите отиват да живеят в слога, където обаче трябва да се борят за територия със змията - страшната Червена уста. Когато я  побеждават с помощта на мравките, бедите ги сполетяват. Високо от небето скалният орел забелязва Повлекана и желае да нахрани малките си с нея. Бързоходко рискува живота си, за да спаси своята приятелка, но усилията му са напразни и двамата са високо в небесата в плен на страшната птица. За техен късмет, друг орел забелязва плячката и започва борба кой да ги занесе в гнездото си и така двамата герои се озовават долу на земята, но на непознато място - в блатото. Следват куп забавни моменти и истории - лош воден плъх, който яде яйцата на птиците, група патици, които създават вълни, стадо чапли, които пазят територията си. Но най-интересното се случва в гората, когато приятелите се разделят. Защо се случва това и успяват ли да намерят пътя до слога? Това няма да ви го кажа, за да ви бъде интересно.

Кратичко ревю, но за детска книжка няма какво повече да разкажа. Моето мнение е, че повестта е интересна, искрено се забавлявах с премеждията на двамата герои, хареса ми силната им връзка на приятелство и как обединявайки силите си, побеждаваха трудностите. Има доста остарели и непознати думи, тъй че ако я чете вашето дете, може да се наложи да обяснявате значенията им. Въпреки това, хареса ми и я препоръчвам, защото разтоварва читателя, а и е хубаво да четеш за такава силна връзка, независимо, че е между животни.

Ако трябва да оценя книжката, то оценката би и била:
4.5/6

Време е и за втората книжка - "Стас и Нели" на Хенрик Сенкевич. Участието  в проекта ми помогна да се запозная с това уникално произведение. Ще ви призная, че книжката я имах още от 3-4 клас, тогава ни е била в препоръчителна  или задължителна литература. Купил съм я, започнал съм я и съм спрял на тридесета страница. Ако и вие сме млад читател, може би сте в сходно положение и се чудите дали да я довършите, или не.
Е, да, самият сюжет е твърде различен от обичайните детски книжки с принцове и принцеси, деца със свръх сили. Авторът е предал историята на невероятните Стас и Нели, които живеят заедно с бащите си в Египет. Когато господин Раулисън и мистър Тарковски обаче заминават, за да проверят и осъществят контрол върху проектите, в които участват, недобронамерената Фатма задейства своя план за отвличането на двете деца чрез Гребхъри и Хадис. Тук идва трудният момент в книгата - фанатизма и религията. Признавам си, когато съм бил 3-4 клас не съм имал познания в тази област и темата ми е била много странична. Заради това съм изоставил и книжката непрочетена.
Фанатизмът е ключов в сюжета, не толкова самата религия дори, защото авторът по никакъв начин не я осъжда, но пък е твърдо против крайните и проявления, изразяващи се във фанатизъм и опити за държавен преврат.
Умният Стас и сладката Нели са отлечени от Гребхъри и Хадис по нареждане на Фатма с цел разменянето им за нейният съпруг и изпълнението на други нейни намерения.
Сюжетна линия в творбата разглежда отвличането на децата, пътуването им през пустинята, срещите в планината, страховитите животни, с които се срещат.
Книгата може да се води детска, но всеки възрастен може да намери много дълбок смисъл в нея. Героят Стас претърпява толкова голямо развитие, че кара читателя да му се възхищава и да получи мотивация за промяна и развитие. Достойни за уважение са неговата жертвоготовност, смелост и знания. Ако разкажа още малко се страхувам, че ще ви издам едни от най-интересните моменти. Ще подскажа само, че в произведението място намират лъвове, слонове, маймуни, а за любителите на по-динамичните действия, има стрелба, има бягство. Ако пък най-много Ви привлича промяната на човека - от тази книга може да направите много добри изводи, и за радост, няма да бъдете отвлечени и завлечени в пустинята :)
Препоръчвам Ви силно тази книга. Просто и дайте време. До 40-50 страница може и да не ви допадне, но ви гарантирам, че следващите 400 ще ви впечатлят силно.

Оценка:
5.75/6
Намалих с малко оценката, защото знаете, че имам други любими детски книжки. А и темата за фанатизма е трудна и тежка и е за по-възрастни читатели, не толкова за деца, макар и те да са страшно умни и да следят събитията по света. Въпреки това, книгата "Стас и Нели" е едно страхотно четиво, което аз бих препоръчвал на приятели и техните деца и дори след години може да намери място и в моята класация за любими книжки :)

Благодаря Ви за вниманието и отделеното време! Очаквам Вашите коментари, мнения и съвети! 

Тридесет и трето ревю: Уилям Уортън - "Пилето"

Здравейте, книжни приятели!
Днес на Вашето внимание ще представя една книга, за която със сигурност много се е писало и с още по-голяма сигурност, ще продължава да се пише. Моля, приветствайте "Пилето" на Уилям Уортън.
Това книжно ревю ще бъде разделено на две части: в първата ще се опитам обективно да предам част от сюжета на книгата, а във втората най-субективно ще представя своите впечатления и емоции, с които съм останал.

Какъв е сюжетът на творбата? - Творбата на Уортън проследява съзряването на две момчета - Ал и Пилето, които в резултат на една нелепа ситуация се превръщат в неразделни приятели. Именно техните различия в характера и външни вид, прави тези отношения особени, чудни, неочаквани. Докато Ал е популярен спортист в училище, известен бройкаджия, авантюрист, Пилето, чието истинско име така и не се разкрива до последната страница, е по-спокойна натура, която съществува в нормалния свят, ала живее в свой собствен, където темите, които го вълнуват далеч не са момичета, партита и спорт, а велосипеди, гълъби, канарчета.
Сюжетът започва със случка, която е в тогавашното настояще. Ал е призован на свиждане на Пилето в психиатрията. Последният, след участието му във войната, е приет в психиатрично заведение, където го лекуват заради склонността му да възприема себе си като пиле и да извършва всички свои физиологични нужди по техния тертип. Следват многобройни ретроспекции, предавани чрез преразказите на Ал как двамата са прекарвали дните си, за приключенията им до морето, за потъването в замръзналото езеро, за работата им с кучета през лятото. Освен тях, в отделни глави, авторът запознава читателят със същността на Пилето и какво вижда той от живота. Същият, както споменах, има собствен светоглед и намира много по-дълбок смисъл в това да опознае животните и то най-вече птиците, за да научи нещо много по-важно от математика или биология, а именно как да се научи да лети. С годините на съзряване, страстта на Пилето към животните и летенето все повече се засилва. Дори читателят може да остане с впечатление, че Пилето не вижда смисъла в човека, не вижда полза от съществувнето му. Многократно той сравнява индивидът с птица в клетка и колко са ограничени възможностите и, как тя губи от способностите си и се нагажда към средата.
Авторът е описал цели глави с информация, предадена на читателя чрез Пилето какво представляват птичките, какви са навиците им, поведението им, техният език, как той успява да ги направи свои приятели и напълно им се отдава, че освен своето будно състояние, им подарява и сънищата си, в който се превръща в птица.
Разказах Ви голяма част от сюжета, ала това далеч не е всичко. Много по-динамични са ситуациите и съдържат напрежение, което читателят изпитва, съпреживявя. Уортън майсторски е създал образът на Пилето, който макар толкова смахнат, успява да стане симпатичен.

Втора част: С какви впечатления останах?

Ще подскажа на тези, които имат книгата на хартиен носител, че няма как да се превърна в най-добър приятел на Захари Карабашлиев. За тези, които не разбраха тази моя шега, ще обясня, че на задната корица има негово мнение, че преди е определял кой му е приятел според това какво мнение има за книгата. Казано е със сигурност в кръга на шегата, та и аз реших да се пошегувам.

Признавам си, в началото никак не тръгна добре. Като видях тези преразкази, кавички, липса на пряка реч, зле ми стана. Но книгата не е толкова обемна, едва 346 страници и реших, че си заслужава да опитам. В началото, докато се подредят определени събития, докато се подреди пъзелът, читателят събира и събира информация, за която в един момент се пита защо му е нужна и какво общо има с началото?
Единственият спасителен пояс, за да не се откажа, бе това, че авторът има заинтригуващ стил на писане, който тъкмо вземе да ти омръзне и се впечатлиш, презареждаш батериите и продължаваш.

Освен това, самата история си е меко казано особена, странна, причудлива. Чудех се аз на Мураками за неговите лятящи риби, говорещи котки, отношения между роднини, а в "Пилето" - любов към птиците и в буквален, и в преносносен смисъл. Това както ме стъписа, така и привлече вниманието ми, защото кога друг път ще прочета за безкрайната любов към птиците. Да, препоръчвам Ви, ако ви се чете любовен роман между хора, да бягате от тази книга. Тук любовта е в някакъв друг коловоз, твърде нетипична е, за да бъде сравнявана с каквато и да е друга и твърде истинска, за да я определим като увлечение. Не искам да издавам от сюжета, но любимите ми части от книгата, които прочетох с най-голямо удоволствие, бяха, когато Пилето сънуваше и в съня си можеше да бъде, това, което желае да бъде. Там той бе щастлив, бе себе си, тогава истински успя да живее. Най-тъжни бяха сцените, разбира се, след това.

Няма да пропусна да изразя и възхищението си от двете основни заложени идеи - за силата на приятелството и за отдадеността към това, което обичаш. В книгата са развити по блестящ начин и стоплят сърцето, дори те карат да се позамислиш имаш ли такива приятели, които те приемат безрезервно, а също така и дали си намерил своята страст в живота, дали има дейност, която искаш да я вършиш по цял ден и да присъства и в сънищата ти и да ти носи винаги наслада. Ако не за друго, заради тези 2 идеи, книгата си заслужава да се прочете. Ако пък обичате и нетрадиционните истории, тогава трябва моментално да се запътите към най-близките книжарници! :)

Какво обаче не ми хареса? Най-вече това структуриране на текста, не знаеш кое се казва, кое се мисли, хубаво е, че поне шрифтовете бяха различни, че да знаеш кой го казва.
Освен това, в повече ми бе цялата енциклопедична информация за канарчетата.
Трето, пряката реч за мен е отражение за майсторството на автора. В творбата бе в твърде малки размери.
Четвърто, финалът не бе това, което аз очаквах. Исках подробно обяснение, а не лаконично измъкване.

Смятам, че тази информация е достатъчна, за да имате обща представа за книгата и за моето преживяване, докато я четох. Ще се радвам да споделите своите мнения и коментари. А сега пристъпвам към последната част, оценяването.

Книгата "Пилето" от Уилям Уортън получава:
5, 2 /6

Тридесет и второ ревю: Габриел Гарсия Маркес - "Спомен за моите тъжни проститутки"

Ревю N32 Габриел Гарсия Маркес - "Спомен за моите тъжни проститутки"

Здравейте, книжни приятели!

Много ми се искаше да публикувам поне едно книжно ревю преди да сложим край на 2018 година, но литературата, която чета, е по-скоро нехудожествена, в някои случаи доста специализирана и няма как да направя ревю. Много бях щастлив, че някои от вас ми писаха, че очакват ревю на някоя нова книга, която съм прочел.  По една чиста случайност вчера бях в една от големите книжарници и си направих коледни подаръци - книги. Именно една от тях бе тази, която днес ще ви представя.

Знам, че заглавието е леко плашещо, скандализиращо и си мислиш, че ще е пълно с вулгарности. Е, от части сте прави, описани са доста от преживяванията на главния герой, но определено не е на степен Буковски и дори си има литературен чар.

Накратко, сюжетът на творбата ни запознава с посрещането на 90-тата годишнина на един бележит журналист, който от години, непрестанно пише за известен вестник и рубриката му се следи с голям интерес. Същият, достигнал тази достолепна възраст, прави анализ на живота си, преживените събития, постигнатите резултати, както и причините довели до тях. В него напира желанието да бъде с девствено момиче, малолетно. (Знам, че е наказуемо, и аз не го одобрявам, но все пак тук става въпрос за художествена измислица) За да осъществи това свое желание му помага неговата добра познайница Роса Кабаракас. Тук започва и развръзката на сюжета, намирането на момиче, което да отговаря на тези условия не е лесно, но именно това я прави специално.
Творбата представя една истинска любов, лудо влюбване - от страна на един стар мъж, който все още има силите да живее, а не просто да съществува. В "Спомен за моите тъжни проститутки" е представена една истинска любов, колкото и абсурдно да звучи, тъй като тя не оставя безразличен главния герой. Той преминава през радости, преживява тежки катарзиси, изправен е пред трудни дилеми и прави тежки избори. Любовта в книгата не е онази обичайната, която виждаме в ежедневието си, защото тя не е въобще консумирана, защото и така не става ясно какви са чувствата на момичето. Да, споделих ви доста от сюжета и ключови моменти, но това не е важно, до тези изводи се стига още на 10-20-та страница и в последствие се затвърждават. Но следват и редица куп въпроси, които читателят си задава - споделена ли е любовта, какво е нейното бъдеще, може ли тя да възкреси някого като феникс? Всеки трябва да отговори сам за себе си, вярвам, че тази книга, прочетена от 100 човека, ще се възприеме по 100 различни начина, защото всички имаме различен стаж в любовта, различно виждане за живота и различни идеали, пред които се възхищаваме и ни водят напред.

Извод: Определено книгата не е на нивото на "Сто години самота" и "Хроника на една предизвестена смърт" и според мен изданието не оправдава цената си от 15 лева за 106 страници. Наясно съм, че литературата и изкуството не се теглят и мерят, понякога и 1 изречение може да ти донесе по-голяма наслада от 800 страници глупости, но все пак, цената за мен е твърдв висока.
Препоръчвам я на тези, които харесват Маркес и искат да се запознаят с още негови произведения. Но преди прочитането е необходимо да оставите настрана чувството си за осъждане на другия и да разбирате, че четете едно художествено произведение.
Категоричен съм, че ако не сте чели нищо от Маркес, това не трябва да бъде първата негова книга, защото не може да разкрие гениалното му майсторство.
Аз лично не съжалявам, че я прочетох, смятам, че тази книга ще ме държи няколко дни и ще си задавам въпроси на самия себе си. Надявам се да е "трудна хапка" и за сметка на бързото прочитане, да оставя вкус за много по-дълго време и ако се наложи дори да я препрочета, за да попия още мъдрост от великия Маркес!

Ако трябва да дам някаква оценка по шестобалната система, би била:
4,5/6

Ще се радвам да споделите под публикацията своите коментари, впечатления, прочели ли сте творбата, допаднала ли ви е, какво не ви е харесало. :)

използвани снимки: helikon.bg & ozone.bg

Тридесет и първо ревю: Стивън Кинг - "Сияние"

Здравейте, книжни приятели! Дойде моментът да Ви представя книжно ревю N8 за 2018 година. От заглавието може да разберете, че става въпрос за една изключително популярна книга на кралят Стивън Кинг, а именно "Сияние".

Мислех си, че само  издателство Бард издават книгите на Кинг, но със страхотното произведение се запознах от книга на издателство Ибис, 485 страници за цена 16.90 лева.

Това не е първата книга на Кинг, която чета, но и не съм негов върл фен и да съм прочел цялото му творчество. Избирал съм за четиво около 6 негови заглавия и от 3 останах изключително впечатлен, но въпреки това не е моят любим жанр и срещите ми с Кинг са рядкост и начин да разнообразя и обогатя своя книжен свят. "Сияние" определено е книга, която попада в категорията на одобрените книги и само времето ще покаже дали няма да се превърне в най-добрата книга за мен от творчеството на Стивън Кинг.

Ще се опитам да Ви запозная съвсем накратко със сюжета. Централни образи в романа са семейство Торънс - бащата Джак, майката Уенди и техният 5-годишен син Дани. Бащата е бил писател и учител по английски език в гимназия, но поради остър конфликт с негов ученик, завършил с физическа разправа, губи работата си и се налага да се премести в друг град. Джак има дълбоки проблеми с алкохола още преди индицента с ученика, но несгодите и неуспехите го връхлитат след това. Същият не успява да си намери работа, отношенията му със съпругата са изключително напрегнати заради неговото агресивно поведение към сина им Дани, а и травмите от миналото не му позволяват да направи крачка напред. Спасителен пояс, който да го изведе от блатото на нещастията се оказва предложението за работа в хотел "Панорама", който затваря за клиенти през зимата и се нуждае от семейство, което да го поддържа през този период. И ако предложението изглежда примамливо, то има голяма уловка -хотелът е изолиран от света, не можеш да се радваш на чужда компания, ежедневието ти е само между четирите стени, но и нещо още по-страшно - "Панорама" има своята славна, но и срамна история и обитатели, които никога не го напускат. 

С какви впечатления останах аз от книгата? - Смело мога да Ви я препоръчам. Страхотно четиво, което не ме пусна последните 3 дни, докато не го завърша. Да, ако имате спешна и неотложна работа, недейте да я почвате, рискувате да нарушите плановете си или пък да мислите за книгата, докато работите. 

Изключително силно произведение. Ноторно известен факт е, че Стивън Кинг е ненадминат в това да стресира читателя, да го кара да усеща чуждо присъствие близо до себе си, изобщо, да те изкара от зоната ти на комфорт и то с твоето разрешение. В тази творба отново доказва своята сила и дарба и страшните образи плашат и напрягат, но по готин начин :)) Лично за мен, в тази книга има много повече психология, отколкото ужас. Цялата история е базирана на отношенията в семейството - между майка и син, между баща и син, между съпруг и съпруга, както и отношенията между приятелите - приятели по чашка, приятели по съдба. Докато четях виждах толкова много житейска драма, толкова много обяснения на случващото се и то чрез психиката и мислите на главните герои. Характерите им бяха блестящо отражение на тяхното минало и на нерешените проблеми и раните, които са оставили по душите и телата им. Прочитането няма как да ти позволи да останеш безразличен, още след първите 100 страници почваш да свързваш проблемите на героите със свои лични или на твои роднини и приятели, в образът на съпруга-насилник виждаш извадка на слабохарактерните мъже в обществото, в създадената картина на детето, което чува и вижда неща, недостъпни за останалите, се различават "особените" деца- онези, с които останалите не намират общ език и смятат за ненормални. Историята на книгата ме погълна изцяло, продължавам да си задавам въпроси защо, как и други. Стивън Кинг е невероятен и съм му благодарен, че е подарил тази история на света! Не искам да я изживявам никога, но истинско удоволствие за мен бе да съм наблюдател.

Накратко, гореща препоръчвам тази книга, защото носи колкото наслада, толкова ужас, но и те кара да мислиш и анализираш. Ако по някаква причина не харесваш стила на писане на Кинг, пък историята те е заинтригувала, можеш да гледаш и екранизацията на творбата. Казва се  "Сиянието", от 1980 година с главна роля неповторимия Джак Никълсън. Не съм гледал филма задълбочено, превъртях, за да видя дали си съвпадат историите, поне аз видях големи разлики, а съм чувал, че екранизациите по книгите на Кинг се доближават страшно много до оригинала. Първите разлики открих във визиите, на второ място имаше ситуации, които не се развиваха в книгата, а други бяха пропуснати или променени. Поразрових се из гугъл за информация и разбрах, че авторът въобще не е доволен от екранизацията, защото коренно се различавала от идеята на книгата. Въпреки това, киноманите смятат, че сам по себе си филмът е много стойностен и е един от задължителните за гледане. Трябва и аз да го изгледам внимателно, за да му дам оценка, убеден съм, че играта на Никълсън ще ми повлияе и ще приема промяната на режисьора в сюжета.

Ще се радвам да прочета и вашето мнение и дали сте чели книгата/гледали филма. :)

Тридесето ревю: Блага Димитрова - "Урания"

Здравейте книжни приятели! Време е за книжно ревю N7 за 2018 година. Днес на вашето внимание ще представя една книга на невероятната Блага Димитрова и това е "Урания". Мисля, че далеч не е най-известната ѝ творба, но върлите почитатели на Димитрова със сигурност я знаят.
Изданието, с което аз се сдобих е на издателство Хермес, от 2017 година и обемът на творбата е от 430 страници.
Няма да се извинявам на феновете на Блага Димитрова, защото това все пак е моето лично мнение, от позицията на читател, а не литературен критик. Но ако наистина обичате нейното творчество, гарантирам,  че моето ревю няма да ви хареса, дори би ви издразнило.

"Урания" бе една изключително бавна и тегава книга за мен. Започнах я приблизително началото на май месец, в началото бях изключително ентусиазиран, имах моменти на застой, изоставих я, прочетох други книги, после пак се върнах към текста за кратко и така до днес, през август месец, мога да кажа, че това въобще не е моята книга и с мъка и натоварване я завърших и то, за да надвия ината си, любопитството и интересът отдавна си бяха заминали. Възхищавам се на писането на Блага - толкова хубави думи, толкова добро познаване на материята, личи си, че когато я е писала е прочела толкова много други книги, за да бъде достоверна в частите, които трябва да е и не са художествена измислица. Но този сюжет - очаквах действие, до средата на книгата таях надеждата, че нещо наистина пленяващо ще се случи, че повествованието ще ме отнесе, че няма да имам търпение да разбера какво е искал да каже гласът - уви, не бе така.
Всеки момент, който ме заинтригуваше, бе последван от тройно повече скучни обяснения. Или скучни за мен самия.
Разбирам, че "Урания" не е типичната книга. Малко  художествени книги говорят за историята на езика, за неговото богатство. А и заглавието подсказва, че ще има астрономически елемент. Макар че не съм силен по тези теми, имах желание да получа нова информация, пък може и да проявя интерес. Не се случи. Старая се да бъда максимално обективен и положителен, но хора - това са 4 месеца за 430 страници. Днес за 4 часа завърших книга от 250 страници.
Мисля си, че не успях да харесам героите - бяха ми твърде плоски. Разбирам, че мъжете Якодимов и Велизар трябваше да са обратното на Урания, за да има контраст, но пък чак толкова изпразнение от смисъл и обаяние?? Съчувствах на Урания, искаше ми се да усетя мисълта ѝ, чувствата ѝ, но толкова хаотично момиче не е за разбиране.
Финалът също не ми допадна, а ако поне той бе наред, щях да кажа, че нещата са добри в началото и в края си, но уви, сюжетът беше интригуващ в самото начало и после болезнено скучен.
Мисля, че разбрахте моето мнение - не ми допадна тази книга. Допускам, че може би не е бил точния момент да се запозная с Урания, може би не съм свикнал със стила на Блага, а защо не и просто да не е писана за читатели като мен. Много бих се радвал да прочета мнение на някой, който е впечатлен от "Урания" и да ми обясни защо. Може аз да не съм обърнал внимание на нещо важно.

От толкова много мои разсъждения, пропуснах да разкажа нещо все пак. Главните герои в творбата са Урания, професор Якодимов и неговият помощник Велизар, може да се посочи и Белокосата. 18-годишната Урания чува в съня си загадъчен глас, който ѝ говори на непознат език и то винаги и само една и съща дума. Момичето се опитва да го разкодира, но  поради крехката си възраст не е натрупала необходимите знания, за да го осъществи. Гласът ѝ помага, за да намери хората, които имат достатъчно познания и средства, а именно професор Якодимов и Велизар. Из между многото тълкувания и разкази за езиците в отминали времена, се заражда и една любов, но нейната трайност е твърде кратка, а може би не е  толкова любов, а по-скоро привличане.

Двадесет и девето ревю: Робърт Джеймс Уолър - "Мостовете на Медисън"

Книжно ревю N6 за 2018 година

Здравейте, книжни приятели!

Днес ще ви представя ревю на една изключително известна книга и не по-малко популярен филм, а именно "Мостовете на Медисън". Авторът на творбата е Робърт Джеймс Уолър, а режисьор на филма е Клинт Истуд, който също така влиза и в образа на главния герой Робърт Кинкейд.

Накратко как стигнах до тази книга. Заглавието е познато за всички ни, чували сме го многократно. Препоръчвана е неведнъж като книга за силната любов, за чистата любов, за отношенията в пълния смисъл на думата. Постоянно отлагах закупуването ѝ, но когато я видях на Алея на книгата в град Пловдив тази година, сметнах, че е време да се сдобия с нея, а когато ѝ дойде времето и да я прочета. Е, намерих свободно време и това се случи. А почти веднага след това изгледах и филма, ще напиша и няколко думи за него. Книгата е на издателство Лабиринт и е едва 165 страници.

Какъв е сюжетът на този любовен роман? Робърт Кинкейд е самотен фотограф, който отдавна във времето е имал съпруга, която го изоставя зарази неговата страст по снимането и липсата на страст и развитие в отношенията им. Отдаден на работата си, той обикаля различни красиви, диви и необичайни места, за да се запознае с културата на това място, но най-вече да твори, като запази мига за цяла вечност в своите снимки. Воден от красотата и чувството на един творец, Робърт Кинкейд приема задачата от списание National Georgaphics да заснеме 7-те моста на Медисън. Тъй като мястото му е непознато, той търси помощ от обитателите на първата къща, която намира - а именно от Франческа Джонсън - жена на фермер и майка на две деца. Италианка по произход, била е учителка, но заради семейството си тя си превръща в домакиня, както и помага на съпруга си да ръководи и управлява фермата. 

Двамата, макар дистанцирани един от друг, бързо опознават себе си, разбирайки, че в душите им има едни и същи мисли и че в сърцата им бие една и съща любов. Книгата наистина представя една изневяра към съпруга, но читателят е склонен да я прости. Защото в действителност Франческа винаги е принадлежала и ще принадлежи на Робърт. Любовта не се изразява само и единствено във физическото себеотдаване, а много повече в психическото и емоционалното.

Какво е моето мнение за творбата? - Хареса ми, макар че очаквах много повече. Мислех, че ще има някакви силни цитати, които да ме карат да спирам, да анализирам и да се самоанализирам. Не мога да кажа, че стилът на писане е на най-високо ниво. Но за сметка на това красивата история и идеята в нея компенсират. Препоръчвам ви тази малка книжка, ако искате нещо красиво, макар и противоречащо на нагласите на обществото. Смятам, че такава любов, изживяна дори като читател само, е едно страхотно преживяване.

Относно филма - Мерил Стрийп е изиграла страхотно ролята си - със стил, финес, чувство. Аз може би имам някакъв проблем с Клинт Истуд, но поне не ми беше реалистичен в играта си. За мен той не влезе напълно в образа, описан в книгата. Определено с друг актьор смятам, че филмът би бил по-достоверен. Заснемането му е отдавна, заради това не очаквайте блестящи декори, ефекти и изобщо чудесата на новото кино. За сметка на това ще сте възнаградени с умението на старите режисьори да ви допуснат в компанията на актьорите и действията им да изглеждат все едно се случват на сантиметри от вас.

И тъй като винаги правим сравнение между книга и филм, мога да кажа, че и тук има малка разлика, но тя никак не влияе на основната история, тъй че се забелязва от по-наблюдателните.

Това беше моето ревю - за пръв път върху книга и върху филм. Надявам се то да ви е допаднало, да ви е провокирало да прочетете творбата на Робърт Уолър или пък да гледате филма на Истуд. А ако не съм бил толкова убедителен, поне да сте ги поставили в списъците си за бъдещо четене/гледане! Благодаря за вниманието! :)

Двадесет и осмо ревю: Джеймс Патерсън и Ричард Дилало - "Магазинът"

Книгата, която ви представям е "Магазинът" от Джеймс Патерсън и Ричард Дилало.
Разбира се, името на Джеймс Патерсън съм го чувал и знам, че е един от най-продаваните автори, но въпреки това, не бях чел никакво негово произведение до този момент.
Книгата ми е подарък, освен това от страниците за книги и книжните групи знам, че е нова, ако не греша, издадена е 2018 година в България, а в Америка през 2017.

Книгата е на издателство Сиела, не е голяма по обем, едва 240 страници с много удобен шрифт, просто не усещаш как минаваш страница след страница. 

Нека ви разкажа и малко за сюжета: жанрът на книгата е антиутопия. Главните герои са семейство Брендайс - съпругата Меган и съпругът Джейкъб, както и децата им Алекс и Линдзи. Всички те живеят в Ню Йорк, но изпитват недоволство от условията там. Все по-разпространена е онлайн търговията и по-точно влиянието на гигантът и монополист Магазинът. Все повече обичайни професии се губят, хората се превръщат в консуматори, без да имат възможност да си го позволят, което води и до настъпването на техния крах като личности. Меган и Джейкъб също са засегнати от тази опасност, тъй като работят като писатели, пишат книги, статии, текстове за реклами. Но хартиените издания не се търсят толкова, публиката с всеки ден намалява и усилията, които полагат двамата остават неоценени и незаплатени. Поради това, двамата решават, че след като не могат да се борят с такъв гигант като Магазинът, остава да започнат да работят с него. Уви, ръкописът им на "История на рапа" бива отхвърлен и трудът и подготовката им не намира своята публика.
Семейство Брендайс взима решение да изоставят своя живот в Ню Йорк, работата си и да работят за Магазинът, за да могат да опознаят структурата, принципите и управлението. Главната им цел е да се запознаят с врага си, за да бъдат достойни противници. Водени от любовта си към писането, плануват създаването и публикуването на книга, която да изобличи всички недъзи в системата на Магазинът, с което да отвори очите на обществото и управлението.

Мисията, която са си поставили, не е никак лесна. Още повече, че пристигайки в новия град, разбират, че Магазинът не контролира само работата им, но и живота им. Меган и Джейкъб разбират как са се чувствали героите в 1984 година на Джордж Оруел, тъй като контролът и наблюдението са навсякъде и всяко едно действие и мисъл не е тайна за Магазинът.

Какво е мнението ми за книгата? 

Приятна антиутопия, която се чете спокойно за 3-4 часа, а някой с изключително бързо темпо и без почивки може и за 1 час. Не ми харесаха главите, че са толкова кратки - по 2-3 страници, но пък има и нещо хубаво в това - можеш да правиш почивка, когато се налага, няма го онова желание да довършиш главата, а да остават 50 страници.
Историята ми допадна, аз харесвам антиутопии. Темата е интересно поднесена, а и ми харесва колко е актуална към днешна дата с всичкото това пазаруване в интернет. Все пак, надявам се да не изпаднем в такава крайност, а да има някакъв баланс. Стилът е достъпен, няма някакви велики и философски мисли, нито пък дълбок замисъл. Водещ е сюжетът и напрежението в него. Лично аз се нуждаех от такава книга, за да отдъхна. Препоръчвам ви я, ако имате малко свободно време и желаете да видите една нова гледна точка за бъдещето на света.

Надявам се ревюто ми да ви е харесало! Очаквам вашите коментари. Ще се радвам да споделите, ако сте я чели и сте съгласни, а още по-добре, ако сте несъгласни с мен!

#книга #книжноревю #ревю #мнение #джеймс#патерсън #джеймспатерсън #магазинът#антиутопия #сиела #ричард #дилало

Двадесет и седмо ревю: Анди Андрюс - "Проницателят"

Здравейте, книжни приятели!



Първо, как достигнах до тази книга? Отново чрез групата Какво четеш. Забелязвам, че "Проницателят" се споменава в два случая. 1-вият е, когато някой сподели, че я чете и отдолу следват коментари колко им е допаднала и 2-рият, когато някой помоли за помощ коя книга да препоръча на приятел, който е в трудно положение, застой, криза. Доста читатели я препоръчват и това породи моя интерес. Знаете, все повече хора изпадат в тези притеснителни състояния и се нуждаят от подкрепа, да знаеш как да постъпиш - какво да им препоръчаш да слушат, да гледат. Потърсих книгата в интернет и установих, че книжното ѝ издание е едва 167 страници - приблизително 3-4 часа спокойно четене. Още повече, че шрифтът е голям, има и празни страници и спокойно за 3 часа се чете, освен ако не желаете да спирате и да премисляте всяко изречение и история. Това вече си е читателски избор и зависи как сте свикнали. Аз помня по-добре нещата, когато вървят плавно и не губя нисшата.

За какво се разказва в книгата? - Макар че се води роман, за мен по-скоро е сборник с разкази, в които участва един главен герой. Книгата винаги я свързвам с последователност, с ясен и структуриран сюжет, с плавен преход между главите. Докато в "Проницателят" се започва 30 години назад, после 30 напред, после уж в настоящето, но то се разтегля и имам чувството, че се отива в бъдещето. Но това не е фатално, де, просто на мен ми направи лошо впечатление.

Главният герой Джоунс е възрастен мъж, който е известен сред всички жители на града със своята добрина, отзивчивост и че е бил най-добрият им приятел в най-трудните за тях моменти. Така започва и книгата - как помага на героя Анди, който в повечето от главите се води разказвач, но в някои липсва, а пак се предава история и поне това мен ме подразни.
Героят Анди е загубил родителите си и прави редица лоши решения, които водят до неговия крах. Губи къщата си, колата, парите си. Изправен пред това огромно изпитание, той прави някакви опити за живот под моста на кея, обитава гаражи на богаташи, без те да разберат и почасово почиства лодки, яхти и уловите от морето. Въпреки това той е загубил смисъла в своя живот и не намира сили да излезе от калта, а просто плува, за да се задържи на повърхността.
Ключова роля изиграва Джоунс с въпросите, които задава и отношението към младото момче. Той го насочва да промени своя поглед към света, да има нова гледна точка. Учи го, че трябва да се научи да е позитивен, за да е желан и да има възможности. И най-важното - той му дава материалите чрез които да се промени. А какви са те? Ами книжното богатство, разбира се - при всяка среща му носи по три биографични книги на известни личности, от които младото момче да попие мъдрост и да не допуска направените от тях грешки. Това е може би главната история в творбата.

Следващите разказват истории отново за Джоунс, пак в същия град, но с други герои. Джоунс помага на хора, различни като характери и проблеми - на семейна двойка да не се развежда, на изоставен мъж да не се самоубие, на стара жена, за да се почувства значима, на млади деца относно въпросите в брака и личните отношения, на подъл инвеститор. Може да се каже, че в книгата е обхванат широк каталог житейски проблеми.

С какви впечатления останах? - Ами да си призная, и положителни, и отрицателни. През цялото време, докато я четох не знам защо, но ми напомняше на "Монахът, който продаде своето ферари" на Робин Шарма. Може би защото бившият адвокат се завръщаше с мъдрост, която да предава на останалите. И тук има възрастен човек, който учи на доброта, на честност, на вяра в себе си и е мотиватор за развитие напред.
Няма как да не призная, че има доста истини. И всички ние ги знаем, но не ги прилагаме. Няма как да отрека обаче, че си има и клишета. Кой в този свят ще качи непознат човек в колата си? Кой ще слуша как му говори за живота и му казва, че греши. Може би трябва да си изпаднал до такова положение, че напълно си се отказал от себе си и рискуваш и не те интересува какво ще се случи. Друго логично обяснение нямам.
Освен това, тази успеваемост от 100%? Трудно ми е да повярвам, че всеки би се променил за миг и да стане нов човек.

Като обобщение мога да кажа, че не е литература от най-висок клас, но може би и самият автор не претендира да е такава. Тя е едно развлекателно четиво, с което може да прекараш приятно едни 3-4 часа. Аз бих я препоръчал и още днес ще я дам на приятел, който не се чувства много добре.
Харесвам доброто и искам да се пише за добро. Макар и твърде идеализиран, Джоунс ми допадна. И не желая да влизам в неговата роля, но пък книгата ме накара да се старая да бъда по-добър и да я популяризирам, пък може някой точно в този момент от това да се нуждае.

#анди #андрюс #андиандрюс #проницателят#джоунс #книжно #ревю #книжноревю #роман#andi #andrews #andiandrews #book #Johnes

Двадесет и шесто ревю: Малкълм Гладуел - "Изключителните"

Книгата, за която искам да ви разкажа е "Изключителните. История на успеха." на Малкълм Гладуел. Книгата я засичах няколко пъти в групата "Какво четеш", но честно казано ми се струваше, че е от тези книги, които нямат особена приложимост. Реших да не си правя заключения, без да съм прочел и ред, и да я потърся в книжарница, за да прочета страница-две и да си изградя мнение.

Започнах със задната корица и хилядите суперлативи, които се казваха по адрес на Гладуел. Притеснявах се дали тази шумна реклама не е димна завеса за слабо качество на творбата? Ами не - не беше. Книгата "Изключителните" се оказа едно доста приятно четиво, което ти дава по-различен поглед над нещата и те увлича с разказаните житейски истории. Няма идеализиране на нещата, а се показват такива, каквито са.

За какво се разказва в книгата? На кратко, книгата изследва пътя към успеха. И най-вече таланта. Талантът ли е ключовата част за постигане на успех? Гладуел доказва, че талантът е важен, но за да се радваш на успех, трябва да си готов да се отдадеш на това, с което искаш да се занимаваш и да натрупаш 10 000 часа в изучаването му, в практикуването и развиването му. В началото говори и за подбора на играчи в спортни отбори и как масово са родени в началото на годината и как са имали шанс да се развият по-бързо от тези, родени през декември. Това, да си призная, не ми бе интересно, защото не съм фен на спорта и не следя за статистики, закономерности и разни подобни. Но имам приятели, на които спортът им е страст и ще им го разкажа, възможно е да проявят желание да прочетат книгата.
Историята на Бил Гейтс намира място в творбата на Гладуел. Няма да разказвам нищо за нея, за да ви бъде интересно, само ще кажа, че всички ние виждаме края на процеса - постигнатия успех и неговата грандиозност, но не се замисляме, че зад него стоят куп часове работа и пропуснати възможности.

В книгата намира място и темата за гениалността - че макар качество и способност, на която останалите простосмъртни се прекланяме, тя не винаги е гаранция за успех. Може да си гениален, но когато не си силен, уверен и решителен, тази гениалност няма да намери широко проявление, няма да те забележат, няма да бъдеш полезен за човечеството. Без практическа интелигентност - да знаеш какво и кога да кажеш на някого, за да има максимален ефект - нещата не се получават.

Обхванати са и въпросите за семейната среда и възпитание и връзките, които създаваме през нашия живот. Честно да си призная, винаги съм отдавал огромно значение на човешкия характер и че едва ли не човек се ражда с него. Но книгата малко или много ме убеди, че част от нас си е лично наша, но друга част е формирана от средата, в която се намираме. Харесвам книги, които ми казват нещо, с което не съм съгласен. :D

В заключение - книжни приятели, аз обичам да чета за истински житейски истории на успели хора и пътя им до върха. Заради това мога да кажа, че "Изключителните" ми хареса, дори след това прочетох и други книги на Гладуел. Препоръчвам ви я, ако сте чели цяла година художествена литература и сега желаете да направите рязък завой. Това е вашата книга. А и няма какво да се лъжем - всеки иска да стане по-добър в сферата си. Възможно е чрез книгата да получите ценен съвет. Аз смятам, че времето, отделено за прочитането на тази книга, се включва в тези 10 000 часа развитие до успеха, тъй като личното ми усещане е, че ме обогати малко или много. Ще се радвам, ако някой от вас я е прочел и има мнение по въпроса. Свободни сте да харесвате, коментирате, споделяте :)

Надявам се книжното ми ревю да ви е харесало! Приятен ден! :)

#книжно #ревю #книжноревю #малкълм #гладуел#малкълмгладуел #изключителните #книга#развитие #билгейтс #успех

Двадесет и пето ревю: Любен Дилов - "Незавършеният роман на една студентка"

Здравейте, книжни приятели!



За тази книга научих от фейсбук групата "Какво четеш", член от нея я бе препоръчал като забавна и увлекателна.

Успях сравнително бързо да я открия, изданието, което четох е от 1986 година.

Какво смятам за книгата? - На първо място, който следи моите публикации ще забележи, че аз не съм фен на фантастичните романи, а предпочитам някак по-философските. А "Незавършеният роман на една студентка" е именно фантастичен роман. Мога да споделя обаче, че пътуването из вековете ми хареса. Случи се доста бързо - в 194 страници, макар да имаше и слаби моменти.
Крайното ми мнение е, че имате ли свободно време, и решите ли да го прекарате в четене на ненатоварваща литература, тази книга е един много удачен избор. Писателят има особено чувство за хумор, когато става въпрос за живота през XX век, тогава е ненадминат майстор. Но може би хора, които на живели повече време в този век, биха преживели и усетили романа още по-добре от мен.

А за какво се разказва? Главната героиня - Циана е завършила студентка по история и живее в XXIV век. Като такава, със специална машина, тя може да пътува през вековете, за да разкрива определени тайни, но не и да променя историята. Може ли обаче тя да бъде просто наблюдател, когато отминалите времена са толкова интересни? Не, разбира се! Още повече, че машината, с която пътува я изпраща в грешни времена и вместо да отиде в славното ни минало, се среща с Петър Чобанина и Борис Историка. Много хумор и забава има в тези истории. Пътуването обаче не свършва до тук и тя се запознава и със славни моменти от гръцката история и опровергава по брилянтен начин някои от легендите, които се разказват през вековете.
Готови ли сте да опитате супа от метеорити, черна дупка с галактически пълнеж, астероиди на скара, мекици от междузвезден прах с айрян от Млечния път и кекс "Габрово"? Решите ли да прочетете "Незавършеният роман на една студентка", ще имате тази чест! :) И да знаете - "...за читателите на фантастиката също както и за авторите ѝ нямаше вече нищо невъзможно."

Книжното ревю завършвам с един любим цитат от творбата - "И това беше може би първото трагическо прозрение на младия инженер в живота му; че дори и да разполагаш с машина на времето, времето за любов винаги ще си остава недостатъчно."

#книжно #ревю #книжноревю #незавършеният#роман #студентка
#любендилов

Двадесет и четвърто ревю: Лариса Парфентиева - "100 начина да промениш живота си"

Здравейте, книжни приятели!
Дойде време за първото ревю след година и половина пауза.
Днес ще ви разкажа накратко за впечатленията си от книгата "100 начина да промениш живота си" на Лариса Парфентиева.

Срещата ми с книгата бе случайна, до този момент не бях чел нищо от авторката. Бях в една от големите книжарници, за да избера книга за подарък и от съседния щанд видях две момичета, които си взеха втора част на книгата и коментираха, че е увлекателна. Това, разбира се, породи интереса ми и книжното ми любопитство. Взех екземпляр от книгата, прочетох резюмето, прочетох 2-3 случайни страници и останах с по-скоро положително отношение към текста.
Книгата не е нещо ново, нещо нечувано. По-голямата част от нещата ги знаем, но не ги прилагаме. И именно заради това тя ми хареса - защото авторката без да парадира с някакъв тежък стил на писане, или мнение на психолог/психиатър, говори за чисточовешки мисли, преживявания, цели и желания. Нещо, през което всеки един от нас минава и си мисли, че е сам, единствен и проблемите му са нерешими.
Разбира се, книгата не трябва просто да се чете, тя трябва да се упражнява, да се прилагат правилно техниките в нея, след като е взета правилната поука. Останах впечатлен и споделям нагласата на Лариса Парфентиева, че масово хората работят нещо, което не обичат, дори мразят, защото това е доходоносно. Оправдавам ги, защото вероятно имат деца или други роднини, които трябва да издържат. Но работата не е 24 часа на ден, със сигурност човек има свободни 2-3 часа на седмица, в които може да надгради себе си чрез четене, спорт или други занимания, някои, за които дори не се плаща. Не обвинявам и не съдя, просто авторката правилно е споделила, че повечето хора избират вечер като форма за развлечение социалните мрежи. Благодарен съм, че ги има, защото така лесно достига до вас, което имам да кажа, но съм бил и в ситуация, в която скролвам по 5-6 пъти едни и същи снимки, публикации и новини и нищо не предизвиква моя интерес. Е, за тези изгубени минути можех да почета, почистя или каквото и да е.
Основната идея на книгата е, че всеки трябва да поеме отговорността за живота си. И че дори и да нямаш ясно изразен талант, дори да не си възпитаван в спокойна среда, начинът ти на виждане на нещата, ще определи и бъдещето. Най-лесното е да останеш обиден на всичко и всички за пропуските ти, за скандалите и обвиненията, трудното е да се освободиш от емоционалния товар и да започнеш да градиш.
Парфентиева е поредният пример, който доказва това. Пътят към успеха почва с една крачка и за да се измине, трябва да се извървят още 10 000. Тя не отрича, че често се случват и допускат грешки, напротив. Грешките били неразделна част от успеха и без да ги допускаш, ти не си истински успял.
Засегната е темата и за 10 000 часа работа, разглеждана в книгата "Изключителните" на Малкълм Гладуел. Същата тази книга съм я чел и трябва един ден да ви разкажа малко повече, защото е наистина много интересна, но с моята скорост - надявам се догодина най-рано да го направя :))) Накратко, всички обичаме историите за успешни хора, как са започнали от дъното и са стигнали върха. Но в повечето такива истории се пропуска същественото - а именно многото работа, която е положена и жертвите, които са били направени. Вероятно успешните хора не са имали много приятели, не са излизали по барове и дискотеки, не са имали такива дразнители, отнемащи вниманието като смартфоните и всички приложения. Но светът се променя и ние трябва да бъдем гъвкави, за да се справим. :)
Книгата също така е един вид разрешение. Защото масово хората считат, че нещо им е забранено, не им се дава, не трябва и не могат да се борят за него. Авторката ти казва - ето, аз ти разрешавам, опитай и си създай впечатления.
"Емоциите ни са като продуктите в хладилника. Ако не ги преживеем навреме, те започват да гният и тровят живота ни." - тази мисъл ме впечатли истински. Повечето искаме спокойствието, мира на духа и т.н, но единственото нещо, което ни прави по-силни, по-успешни и по-иновативни е болката. А ние по всякакъв начин се стараем да я избегнем и честно казано ви разбирам. Авторката предлага един много интересен и за мен може да се каже правилен подход - ако ти е тъжно, страдай цели 48 часа, без да спираш, не си позволявай да не радваш. Ще чакаш с нетърпение да минат, за да бъдеш щастлив и няма толкова лесно да се дразниш. (това важи само за дребните и незначителни неща, които ни причиняват главоболие, за дълбоките и тежки кризи не важи).

И накрая, книгата прочетох бързо - за 2 дни, тя е едва 270 страници. Доволен съм, успя да повдигне духа ми и да се надъхам. Получих и няколко ценни съвета, сега остава да си ги издградя като навик и да не се отказвам. В заключение, препоръчвам ви да я прочетете. Имате ли 5-6 свободни часа, това е една много добра инвестиция на време. Аз лично смятам да прочета и втората част, но няколко месеца по-късно, за да ги почувствам като отделни части и ако съм загубил част от енергията си, да се заредя.
Надявам се и моето ревю да ви е допаднало! :))) Бих се радвал, ако харесате, коментирате или споделите публикацията.

#книга #книжноревю #лариса #парфентиева #100#начина #дапромениш #животаси#100способовизменитьжнь
#положително #мислене #идеи #съвети #нагласа#мотивация #самопомощ #самоусъвършенстване

Двадесет и трето ревю: Рей Бредбъри - "Вино от глухарчета"

Лято е.. Цветята са разцъфтели, дърветата са зелени, Слънцето силно пече. Книжките на Островът на книгите се припичат и дишат свеж въздух. Идилия. Грьонуй от "Парфюмът" на Зюскинд  ни помогна да направим парфюм с ароматите на Островът на книгите. И когато стане зима и ни се иска да усетим това дихание, ще ни бъде лесно. Но как ли би се усещало на вкус? Ако можеше да се яде и да се пие? Ако през студените вечери ни се прииска отново да е лято? Да си спомним за определен ден? Нищо не ни пречи да опитаме. За да ни помогне в тази мисия, на Островът на книгите пристига Рей Бредбъри със знаменитата "Вино от глухарчета".

Двадесет и трето ревю: Рей Бредбъри - "Вино от глухарчета"

Накратко: Да, заслужава си да я прочетеш. Ако си дете от поколенията на 60-те, 70-те, 80-те и ранните 90-те, предупреждавам, че може да те налегне меланхолията, защото ще си припомниш детството и неговата красота. Ще си припомниш детския поглед над нещата и интересът, в който се впускаше в приключения.
Много по-различна от "451 градуса по Фаренхайт" като сюжет, но пък също толкова впечатляваща и завладяваща. Определено ще потърся продължението на "Вино от глухарчета" и ще го прочета.

(Това резюме на книжното ревю е за тези, които се интересуват от книгата и искат да я прочетат, но се притесняват, че прочитайки ревюто ще разберат много важна и съществена информация и след това ще се разочароват при прочита.)

Заглавие: Вино от глухарчета
Автор: Рей Бредбъри
Издателство: Бард
Година на издаване: 2008 година
Страници: 320
Корична цена: 14,99 лева













Здравейте, книжни приятели!
Дойде време да прочета и "Вино от глухарчета" - една книга, към която винаги съм проявявал интерес, но все ми се изплъзваше от ръцете. Докато се готвех да я прочета дори се запознах с "451 градуса по Фаренхайт". След последните страници на книгата бях убеден в едно - определено няма да е единственото, което ще прочета от Бредбъри. И така дойде времето за "Вино от глухарчета".  Никак не е случайно периодът, в който се запознах с творбата. От резюмето в сайта на Бард се разбира, че е книга за лятото на братята Том и Дъглас и техните преживявания през лятната ваканция. Не ми се искаше да я прочитам в началото на юни или юли, защото тогава лятото едва започва. Не ми се искаше и да я оставям за края на август, началото на септември или на октомври, защото лятото си е отишло и пак няма да изпитам цялата емоция, която носи творбата. Заради това си я оставих за началото на август / написването на ревюто е на 1-ви август/ и съм избрал правилния момент- точно средата между началото и края. По този начин едновременно усещам и вълнението от началото на лятото и се страхувам и притеснявам от края му. Но анализите и преживяванията ми из страниците ще прочетете малко по-долу.

1.Кой е Рей Бредбъри?

ТУК МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА НЕГО

2.За какво се разказва в книгата?

Творбата представя летните преживявания на Том и Дъглас Споулинг през лятната ваканция, както и историите на отделни жители на малкото градче в Индианополис. Началото на книгата е и началото на лятото - първия ден на лятната ваканция и чувството за свобода, желанието за приключение. Авторът разказва за лятото най-вече посредством историите на Дъглас и неговия по-малък брат Том. Предадени са техните очаквания, техните намерения и техния поглед над света и над живота.
Водейки си статистика и опитвайки се да превърнат това лято в най-красивото и запомнящо се за всички времена, героите трябва да се справят с различни изпитания, да науча много житейски уроци и да се сблъскат с много други житейски съдби. Това лято, без да осъзнават, Том и Дъг съзряват. За тях смъртта и раздялата преди са били нещо абстрактно и не са си ги обяснявали, но именно през лятото те порастват и виждат, че тези две събития са неизменна част от живота на всеки един човек и трябва да ги преодолее.
И въпреки тези тежки моменти, книгата съдържа и много, които водят до асоциация с детското. Ожулени колене, счупени фигурки, нови обувки. Докато четох изпитах силна меланхолия, защото си припомних и своето детство, когато не бях обременен и най-големите ми проблеми бяха дали съм гладен и дали съм победил на народна топка.
Малките впечатляват със собствена философия - че старите винаги са били стари, че двамата винаги ще останат малки и ще се подкрепят, че когато почине човек си отиват и всички хора и преживявания през живота му, че всичко в света започва от кухнята на баба му.
Прекрасна и трогваща е връзката във семейството и спазването на традициите. Нещо, което в наши дни е трудно, да не кажа и невъзможно да се изпълни. Скъсани са повечето връзки, забравени са повечето близки. А колко е хубаво да кажеш, че този опит, тази традиция е завещан от прапрадядоти, на когото си кръстен.
Семейство Споулинг съхранява своята традиция и стожера на това е дядото на Дъг  и Том - той всяко лято прави вино от глухарчета, което консумират през зимните дни, за да си върнат или пък за да запазят спомена за лятото горещ. В семейство Споулинг през цялата година е лято, благодарение на чудното вино от глухарчета.

3.С какви впечатления останах от книгата?

Вероятно след дългото резюме сте разбрали, че аз съм вече привързан към тази книга. Не само заради хубавата история - да, аз наистина подчертах множество цитати. Не, връзката е по-скоро емоционална. Не се е намирала скоро книга, която да ме накара да се върна в детството си. Аз предпочитам по-сериозна литература и това е разбираемо, но "Вино от глухарчета" е не по-малко сериозна литература, но с едно специално въздействие.Аз се пренесох във времето на своето детство и сравнявах преживяванията на Том и Дъг със своите някога. И да, имаме толкова общо, но и се отличаваме много. И аз си спомням хвърлянето на тежките обувки, носенето на леки, обиколките по улиците до късно, играта с деца. Също като Том и Дъг. Страшните истории, които си разказваш с приятели, от които може да ти настръхне косата, но въпреки това ти е интересно и продължаваш да слушаш.
Благодаря на Бредбъри, че е запаметил това време. Книгата му е своеобразно вино от детството. Вече разбрах, че когато ми се прииска, винаги мога да я прочета и пак да бъда дете, да гледам на света с онези очи и тепърва да изучавам непознатите за мен неща. Намерих си своето бягство от реалността.
И тъй като много споменавам как представя детството и колко е детски погледа - нека направя едно уточнение. Да, книгата е писана през светогледа на все още малчуганите Том и Дъг, но това не означава, че сериозният елемент липсва. Напротив, какво по-сериозно от смъртта, изоставянето и болестите?
Книжни приятели, в книгата е засегнат въпросът и с първите наченки на технологиите. Дъг поставя като задача на един от жителите на градчето да създаде машина на щастието и последния с охота приема. След като почти разрушава семейните си връзки и прави нещастни съпругата и децата си, изобретателят осъзнава, че няма машина, която да ти създаде щастие. Щастието е в хората. И всички трябва да го разберат, защото обикновено много късно стигат до този извод. Иска ми се този лозунг да се пусне по хората, те да го разпространят и най-вече осъзнаят. Но едва ли... не ми се вярва. Всичко е техника, включително и начинът на комуникация в момента помежду ни.
Но както и да е, не искам да бъда нито тъжен, нито скептичен. Искам да запазя очарованието и възхищението от "Вино от глухарчета". Тази книга ще бъде мой подслон, когато изпитам нужда. Препоръчвам я горещо и на вас! Няма да съжалявате!

4.Любими цитати:

Имам доста, но няма да споделя всички сега, а само няколко. Останалите - през годината във фейсбук страницата.

"И той стоеше, поклащаше се леко, а в здраво стиснатите му, изпънати ръце беше събрана цялата гора - тежка, натегнала от сладък сок. Искам да почувствам всичко, което може да се чувства, казваше си той. Нека да се уморя, оставете ме да се изморя. Не бива да забравям,, аз съм жив, зная, че съм жив, не бива да забравям това нито тази вечер, нито утре, нито пък в други ден."

"Тежките моменти в живота, какви са те, питаше се той, докато караше колелото - раждане, съзряване, остаряване, смърт. Първият трудно можеше да бъде променен, ала останалите три?"

"Нима и тя долавяше тази смътна заплаха, това присягане откъм мрака, тази готова да скочи върху им, спотаила се долу злина? Нима пораствайки, човек не ставаше по-силен? Нима зрелостта не донасяше успокоение? Нима животът не предлагаше убежище? Нима не съществуваше цитадела от плът, достатъчно устойчива срещу заплахите на нощната тъма? Съмненията го попариха."

"Разбира се, че всички хора са така: всеки човек в себе си е сам. Едно единство, една единица от общността, но винаги уплашен. Както тук, сега, застанал на ръба."

"- Някои хора униват твърде млади - каза той. - Причина като че ли няма, просто, изглежда, такива се раждат. Уязвяват се по-лесно, уморяват се по-бързо, разплакват се от малко, мъчно забравят и, както вече казах, опечаляват се на по-ранна възраст, отколкото всички останали на този свят. Зная го, защото аз съм един от тях."

5.Оценяване:

Едва ли ще ви изненадам. Двадесет и трето ревю - предполагам от първото изречение усещате каква оценка ще дам. Разбира се, толкова силна книга не може да обитава друго място освен  Двореца на Островът на книгите. Честито, Бредбъри, ти също ще обитаваш с две книги най-престижното място!

6.Използвани източници

За да бъде това ревю по-цветно и интересно, съм използвал ресурси от следните места:

- Снимка на корица - www.momichetataotgrada.com

-Сники на Версайския дворец- от предишни ревюта, а там съм посочил източника