Здравейте, книжни приятели!
Лятото е към своят край, с това и предполагам свободното време на повечето от вас. И при мен също е така, имам все повече ангажименти и четенето ми е свързано с по-различен вид литература, а не художествена, но пък не мога да се оплача - и четенето на правна литература ми доставя удоволствие, лошото е, че след това нямам сили да прочета нещо извън задълженията си. Но пък си минавал и преди през такива етапи, тъй че малкото книги, които ще прочета в следващите месеци, ще са ми много скъпи, защото времето, отделено за тях е "откраднато".
Пиша ревюта и "статии" в ostrovatnaknigite.blogspot.bg вече повече от година и много се гордея с това. Вярно, има хора, които го правят от десетилетия, но с много търпение и желание, вярвам, че и този момент ще дойде! Не съм от най-активните и най-бързо четящите, но пък това мога да предложа,
Днес съм избрал да представя нещо по-различно от обичайните ревюта или погледът върху четенето. За последните 3 години съм прочел около 80 книги. Но това никак не означава, че само с тях съм се "сблъскал". Не, имаше и други. Други 10, които започнах, но не довърших. Е, време е да ви поговоря малко и за тях.
1."Любов по време на холера" - Габриел Гарсия Маркес - Знаете колко много харесвам Маркес, нали? Ако все още не сте наясно - моля, погледнете встрани (ако четете през уеб версията) и вижте коя книга оглавява топ-а ми за любими книги - "Сто години самота". Е, нормално беше след като бях толкова впечатлен да посегна и към друга класика на Маркес, а именно "Любов по време на холера". Дали бях все още силно развълнуван, или пък имах прекалено завишени очаквания - не знам. Сигурен съм в едно - тази творба не ме впечатли така, както успя да го направи "Сто години самота" и въпреки че полагах сериозни усилия, аз не я завърших. Бях чел и доста коментари из книжните групи и една жена споделяше колко е била впечатлена от "Любов по време на холера" и разочарована от "Сто години самота". По пътя на логиката, след като аз толкова харесах "Сто години самота", очакваше се тази да ми хареса още повече. Но не се случи... не можах да вникна добре в сюжета, не бях разтърсен от събития, на които авторът е залагал много. Не изключвам възможността един ден да я прочета цялата. По-скоро към себе си поставям въпрос - дали не трябва да бъда в някакво особено състояние на духа?
2."Зеленият път" - Стивън Кинг - Харесвам Стивън Кинг, но не съм най-запаленият му фен. Ужасите и психото не са ми в кръвта, аз обичам по-философските истории. Но пък няма лошо и човек да опита. След като прочетох "Капан за сънища" и "Гробище за домашни любимци" останах очарован от майсторството на Кинг. И исках и още, и още... И получих разочарование. Играх на сигурно и заложих на един от най-препоръчваните му романи - "Зеленият път". Е, стигнах до 165 страница и не издържах. Нямаше го ужаса, нямаше го натоварването. Не можах да съчувствам на обречените ли, не оцених ролята на мишлето ли... Не знам. На мен ми беше скучно. И оставих книгата. Знам, че тя е много харесвана, любима е на хиляди, но просто не е моята книга. Миналия месец отново опитах с Кинг и се получи. Коя е книгата, която прочетох ли? Е, нека не прибързваме, ще се постарая да има отделно ревю за нея :)
3."Шестото клеймо" - Дан Браун
"Шифърът на Леонардо", "Изгубеният символ" и "Цифрова крепост" - тези книги на Дан Браун прочетох в рамките на две седмици през 2014 година. И се полакомих за още. И така стигнах до "Шестото клеймо". И очаквах и нея да "сдъвча" за 2-3 дни. Не. Стигнах до 170 страница и престанах да чета. Предвидима история, предвидими действия на страните, очаквани обрати, нелогични развития. Съжалявам, но ако при "Шифърът..." и "Изгубеният символ" преминавах, без да отделям особено внимание, тук нервите не ми издържаха. И я изоставих. Бях си обещал, че някое лято ще я прочета, когато съм на почивка, но явно това конкретно лято не е настъпило.
4."Престъпление и наказание"- Достоевски
Книжни плъхчета, тук искам да започна с това, че проблемът с тази книга може би си е лично мой. Аз като цяло имам проблем с четенето на руска литература. Наясно съм, че е призната в цял свята, че има шедьоври, но мен не ме радва и не ми носи тази наслада, която изпитват други четящи. Спомням си в ученическите години, че моите съученици и съученички бяха пленени от "Евгений Онегин". При мен тя мина и замина... И така до един ден, в който реших, че съм прочел вече доста книги, време е да пробвам отново руска литература, може този път да ми хареса. И пробвах, зачетох се, принуждавах се да я харесам, минаваше си страница след страница и отново до 150 си казах, че не е за мен. И книгоразделителят си остана между страниците и още ми подсказва къде ми започва пътя на срама. Искрено и благородно завиждам на тези от вас, които я харесват, които са се вълнували от четенето ѝ. Признавам, че е световна класика, но не ми хареса, можех да я дочета с достатъчно усилия, но пък следвам максимата, че четенето трябва да е за удоволствие, а не за изтезаване.
5."Автобиография" - Бранислав Нушич
Да започна тази книга ме подведоха отново коментари из социалните мрежи. Хора я определяха като много забавна, интересна, завладяваща. И аз естествено искам да пробвам, да се уверя в това и започвам книгата. И се питам кое му е забавното? Аз ли не разбирам този хумор, остарял ли е вече? И тази книга се води детска класика. Ами не бих я препоръчал на моите деца, честно да си кажа. Ще ги запозная с Пипи, Емил от Льонеберя, Братята с лъвските сърца, но не и с Нушич.
6."Полет над кукувиче гнездо" - Кен Киси
От дистанцията на времето мога да кажа, че не дадох шанс на тази книга. Купих си я заедно със "Стъкленият похлупак" на Силвия Плат и "Спасителят в ръжта" на Селинджър и бързах да прочета тях. Те пък ме депресираха и не знаех и точно какво ми се чете и така посегнах към следващата нова книга - "Полет над кукувиче гнездо". Спомням си, че не бях очарован, защото не можах "да вляза в обувките" на главните герои и да изпитам чувството да си в лудница и да има опасност за живота ти, да чувстваш лошото отношение на лицата, които трябва да се грижат за теб. Повечето коментари, които срещнах сред читателите са положителни, защото героите в творбата са им станали симпатични и са имали общ враг - медицинската сестра. Е, аз не съм от техния отбор. Не бях пленен от сюжета и още на 80 страница си казахме "довиждане". Но един ден отново ще пробвам да я прочета. Надявам се вторият път да се получи.
7."Яж, моли се и обичай" - Елизабет Гилбърт
Вероятно сте гледали филм, защото сте прочели интересна книга и искате да проверите как са я видяли и други читатели и какви допълнителни ефекти са придали. А чели ли сте книга, защото сте гледали преди това филма? При мен се слуи нещо подобно като обаче гледане е твърде пресилено - гледах точно 3 минути от филма.
Беше Нова година - 1 януари и по БТВ излъчваха филма. Изморен от празника, не ми се гледаше, но пък трябваше нещо да върви за фон. И така видях невероятните красоти на Италия, на остров Бали и т.н. Проверих в интернет и се оказа, че има и книга. Е, спрях да гледам и реших, че ще прочета книгата.
Намерих я, въпреки че не беше много лесно. Но когато си наумя, че ще купувам някоя книга, то ще обърна света, но ще я намеря. Може и старо издание да е, но ще се сдобия с текста.
Но сега осъзнавам, че старанието ми е било в повече, защото книгата въобще не е толкова силна, колкото мислех. Вярвах, че разказът на една жена преминала през хиляди трудности ще бъде вдъхновяващ, но не беше. Любовният ѝ живот ме отекчи и по едно време си помислих, че съм си купил "Роза през зимата".
Сигурно някой ден любопитството ми отново ще се породи, а може би някой ще се похвали, че я е харесал и пак ще пробвам, но този ден със сигурност няма да е скоро, убеден съм в това.
8."Слугинята" - Катрин Стокет
Мисля, че тази книга си я купих заедно с "Да дойдеш на света" на Маргарет Мацантини. "Слугинята" обаче не успя да спечели моята любов. Миналото лято поправих голяма моя грешка - не бях чел "Чичо Томовата колиба". Въпреки че е детско-юношеска класика, на мен си ми хареса и доста страдах с чичо Том и несполуките му. Благодарение на книгата на Хариет Бичър Стоу стигнах и до книгата на Катрин Стокет.
Двете творби са със сходна тематика. Подчертавам - сходна, но не и еднаква. И двете представят положението на чернокожите в САЩ в предишните векове. И докато "Чичо Томовата колиба" е тежка, защото там цветнокожите са роби и са приравнени с предметите, то в "Слугинята" нещата са малко по-хуманни и човешки, но не напълно.
Почувствах, че тази книга е ... женска. Съжалявам за тази квалификация, знам, че книгите нямат пол, но и тя ми напомни на онези романи, които повечето читатели иронизираме. На корицата е отбелязано, че е бестселър на Ню Йорк Таймс, но за мен книгата не е нищо впечатляващо. Допускам, че с напредването на страниците може да има и някакво развитие, но поне за тези 70, на които аз бях свидетел, нямаше. Героинята, от чието име се води повествованието е симпатична и силна жена, но не е онзи пленяващ образ, който ти харесва и те кара да прочетеш и последното изречение. Останалите - второстепенните героини са безхарактерни и неприятни - може би това е била и целта на авторката, да представи жените от висшето съсловие като дразнещи. Но е трябвало да помисли и за читателя. Все пак трябва да има някаква сламка, за която да се хванеш и да продължаваш да четеш.
9."Лавина от убийства" - Колийн Маккълоу
Колийн, Колийн... защо ми трябваше да търся тази книга? Защо не си останах само с хубавите впечатления, които имах от "Птиците умират сами"? Защо ми трябваше да те свързвам с нещо друго освен Меги?
2013 година прочетох "Птиците умират сами" и моментално ми стана любимата книга. (Все още е в топ-а, но не е лидер вече). Буквално преживявах страниците, толкова много ми хареса, че умишлено се забавях в четенето и четях и минали глави, за да не стигна до финала. И въпреки това за отрицателен период от време я прочетох.
След Колийн Маккълоу почина, потърсих повече информация за нея. И а! Каква изненада! Тя е писала и други книги освен "Птиците...". Трябва да се сдобия с тях. И след доста търсене станах притежател на "Лавина от убийства", "Вяра, любов и ..." и "Дамите на Мисалонги".
Реших, че "Лавина от убийства" ще ме придружава на тазгодишната ми почивка. Казват, че криминалните романи пасвали идеално за плаж. Бях решен, че ще се доверя на това мнение, но не издържах. Започнах книгата няколко дни по-рано. И по-добре!!! Историята представя 12 убийства извършени в 1 ден и разследващият полицай Делмонико (?) трябва да ги разкрие, докато в службата му се играят игрички и се водят борби за властта, а в дома му, съпругата Дездемона се грижи за детето им, което все още няма име. Опитах се... 90 страници. Но ми беше безинтересно - разпити, диалози, но няма тръпката. Стори ми се много посредствена книга и я изоставих - не искам да си развалям напълно хубавите впечатления от Колийн Маккълоу.
10."Избрано" - Франц Кафка
2 пъти съм започвал тази книга. И 2-та пъти се получава едно и също. Доспива ми се. А случи ли се нещо подобно, това означава, че съм страничен наблюдател, а не герой в книгата. Първата творба в този сборник, ако може така да се нарече е "Процесът". Не знам как ще завърши, но знам как започва. Започва по начин, който не може да ме впечатли и да стана адвокат на обвиняемия.
Не съм се отказал от тази книга, имам огромно желание да я прочета и ще го направя един ден. Знам Мураками колко голям фен е на Кафка и щом това е така, значи има причина.
Вероятно още не ми е дошло времето, не съм готов да се сблъскам с реалността, която е представил Франц Кафка. Ще почакам още година-две и ще пробвам отново. Пък ако все още не съм дорасъл, тогава ще се повтори процесът. Убеден съм, че Кафка е писал нещо важно, съществено и източник на много отговори. Не знам в кого е проблемът обаче - той ли не е готов да ми ги даде, или аз да ги получа.
И така, книжни приятели! Това са моите 10 недочетени книги. Имах желание, започнах ги, но не ги довърших. Надявам се все пак някога да ги прочета и тогава обещавам, че ще има по-обстойно ревю!
Използвани източници - снимки на корици - chitanka.info
