Тридесето ревю: Блага Димитрова - "Урания"

Здравейте книжни приятели! Време е за книжно ревю N7 за 2018 година. Днес на вашето внимание ще представя една книга на невероятната Блага Димитрова и това е "Урания". Мисля, че далеч не е най-известната ѝ творба, но върлите почитатели на Димитрова със сигурност я знаят.
Изданието, с което аз се сдобих е на издателство Хермес, от 2017 година и обемът на творбата е от 430 страници.
Няма да се извинявам на феновете на Блага Димитрова, защото това все пак е моето лично мнение, от позицията на читател, а не литературен критик. Но ако наистина обичате нейното творчество, гарантирам,  че моето ревю няма да ви хареса, дори би ви издразнило.

"Урания" бе една изключително бавна и тегава книга за мен. Започнах я приблизително началото на май месец, в началото бях изключително ентусиазиран, имах моменти на застой, изоставих я, прочетох други книги, после пак се върнах към текста за кратко и така до днес, през август месец, мога да кажа, че това въобще не е моята книга и с мъка и натоварване я завърших и то, за да надвия ината си, любопитството и интересът отдавна си бяха заминали. Възхищавам се на писането на Блага - толкова хубави думи, толкова добро познаване на материята, личи си, че когато я е писала е прочела толкова много други книги, за да бъде достоверна в частите, които трябва да е и не са художествена измислица. Но този сюжет - очаквах действие, до средата на книгата таях надеждата, че нещо наистина пленяващо ще се случи, че повествованието ще ме отнесе, че няма да имам търпение да разбера какво е искал да каже гласът - уви, не бе така.
Всеки момент, който ме заинтригуваше, бе последван от тройно повече скучни обяснения. Или скучни за мен самия.
Разбирам, че "Урания" не е типичната книга. Малко  художествени книги говорят за историята на езика, за неговото богатство. А и заглавието подсказва, че ще има астрономически елемент. Макар че не съм силен по тези теми, имах желание да получа нова информация, пък може и да проявя интерес. Не се случи. Старая се да бъда максимално обективен и положителен, но хора - това са 4 месеца за 430 страници. Днес за 4 часа завърших книга от 250 страници.
Мисля си, че не успях да харесам героите - бяха ми твърде плоски. Разбирам, че мъжете Якодимов и Велизар трябваше да са обратното на Урания, за да има контраст, но пък чак толкова изпразнение от смисъл и обаяние?? Съчувствах на Урания, искаше ми се да усетя мисълта ѝ, чувствата ѝ, но толкова хаотично момиче не е за разбиране.
Финалът също не ми допадна, а ако поне той бе наред, щях да кажа, че нещата са добри в началото и в края си, но уви, сюжетът беше интригуващ в самото начало и после болезнено скучен.
Мисля, че разбрахте моето мнение - не ми допадна тази книга. Допускам, че може би не е бил точния момент да се запозная с Урания, може би не съм свикнал със стила на Блага, а защо не и просто да не е писана за читатели като мен. Много бих се радвал да прочета мнение на някой, който е впечатлен от "Урания" и да ми обясни защо. Може аз да не съм обърнал внимание на нещо важно.

От толкова много мои разсъждения, пропуснах да разкажа нещо все пак. Главните герои в творбата са Урания, професор Якодимов и неговият помощник Велизар, може да се посочи и Белокосата. 18-годишната Урания чува в съня си загадъчен глас, който ѝ говори на непознат език и то винаги и само една и съща дума. Момичето се опитва да го разкодира, но  поради крехката си възраст не е натрупала необходимите знания, за да го осъществи. Гласът ѝ помага, за да намери хората, които имат достатъчно познания и средства, а именно професор Якодимов и Велизар. Из между многото тълкувания и разкази за езиците в отминали времена, се заражда и една любов, но нейната трайност е твърде кратка, а може би не е  толкова любов, а по-скоро привличане.

Двадесет и седмо ревю: Анди Андрюс - "Проницателят"

Здравейте, книжни приятели!



Първо, как достигнах до тази книга? Отново чрез групата Какво четеш. Забелязвам, че "Проницателят" се споменава в два случая. 1-вият е, когато някой сподели, че я чете и отдолу следват коментари колко им е допаднала и 2-рият, когато някой помоли за помощ коя книга да препоръча на приятел, който е в трудно положение, застой, криза. Доста читатели я препоръчват и това породи моя интерес. Знаете, все повече хора изпадат в тези притеснителни състояния и се нуждаят от подкрепа, да знаеш как да постъпиш - какво да им препоръчаш да слушат, да гледат. Потърсих книгата в интернет и установих, че книжното ѝ издание е едва 167 страници - приблизително 3-4 часа спокойно четене. Още повече, че шрифтът е голям, има и празни страници и спокойно за 3 часа се чете, освен ако не желаете да спирате и да премисляте всяко изречение и история. Това вече си е читателски избор и зависи как сте свикнали. Аз помня по-добре нещата, когато вървят плавно и не губя нисшата.

За какво се разказва в книгата? - Макар че се води роман, за мен по-скоро е сборник с разкази, в които участва един главен герой. Книгата винаги я свързвам с последователност, с ясен и структуриран сюжет, с плавен преход между главите. Докато в "Проницателят" се започва 30 години назад, после 30 напред, после уж в настоящето, но то се разтегля и имам чувството, че се отива в бъдещето. Но това не е фатално, де, просто на мен ми направи лошо впечатление.

Главният герой Джоунс е възрастен мъж, който е известен сред всички жители на града със своята добрина, отзивчивост и че е бил най-добрият им приятел в най-трудните за тях моменти. Така започва и книгата - как помага на героя Анди, който в повечето от главите се води разказвач, но в някои липсва, а пак се предава история и поне това мен ме подразни.
Героят Анди е загубил родителите си и прави редица лоши решения, които водят до неговия крах. Губи къщата си, колата, парите си. Изправен пред това огромно изпитание, той прави някакви опити за живот под моста на кея, обитава гаражи на богаташи, без те да разберат и почасово почиства лодки, яхти и уловите от морето. Въпреки това той е загубил смисъла в своя живот и не намира сили да излезе от калта, а просто плува, за да се задържи на повърхността.
Ключова роля изиграва Джоунс с въпросите, които задава и отношението към младото момче. Той го насочва да промени своя поглед към света, да има нова гледна точка. Учи го, че трябва да се научи да е позитивен, за да е желан и да има възможности. И най-важното - той му дава материалите чрез които да се промени. А какви са те? Ами книжното богатство, разбира се - при всяка среща му носи по три биографични книги на известни личности, от които младото момче да попие мъдрост и да не допуска направените от тях грешки. Това е може би главната история в творбата.

Следващите разказват истории отново за Джоунс, пак в същия град, но с други герои. Джоунс помага на хора, различни като характери и проблеми - на семейна двойка да не се развежда, на изоставен мъж да не се самоубие, на стара жена, за да се почувства значима, на млади деца относно въпросите в брака и личните отношения, на подъл инвеститор. Може да се каже, че в книгата е обхванат широк каталог житейски проблеми.

С какви впечатления останах? - Ами да си призная, и положителни, и отрицателни. През цялото време, докато я четох не знам защо, но ми напомняше на "Монахът, който продаде своето ферари" на Робин Шарма. Може би защото бившият адвокат се завръщаше с мъдрост, която да предава на останалите. И тук има възрастен човек, който учи на доброта, на честност, на вяра в себе си и е мотиватор за развитие напред.
Няма как да не призная, че има доста истини. И всички ние ги знаем, но не ги прилагаме. Няма как да отрека обаче, че си има и клишета. Кой в този свят ще качи непознат човек в колата си? Кой ще слуша как му говори за живота и му казва, че греши. Може би трябва да си изпаднал до такова положение, че напълно си се отказал от себе си и рискуваш и не те интересува какво ще се случи. Друго логично обяснение нямам.
Освен това, тази успеваемост от 100%? Трудно ми е да повярвам, че всеки би се променил за миг и да стане нов човек.

Като обобщение мога да кажа, че не е литература от най-висок клас, но може би и самият автор не претендира да е такава. Тя е едно развлекателно четиво, с което може да прекараш приятно едни 3-4 часа. Аз бих я препоръчал и още днес ще я дам на приятел, който не се чувства много добре.
Харесвам доброто и искам да се пише за добро. Макар и твърде идеализиран, Джоунс ми допадна. И не желая да влизам в неговата роля, но пък книгата ме накара да се старая да бъда по-добър и да я популяризирам, пък може някой точно в този момент от това да се нуждае.

#анди #андрюс #андиандрюс #проницателят#джоунс #книжно #ревю #книжноревю #роман#andi #andrews #andiandrews #book #Johnes

Двадесет и пето ревю: Любен Дилов - "Незавършеният роман на една студентка"

Здравейте, книжни приятели!



За тази книга научих от фейсбук групата "Какво четеш", член от нея я бе препоръчал като забавна и увлекателна.

Успях сравнително бързо да я открия, изданието, което четох е от 1986 година.

Какво смятам за книгата? - На първо място, който следи моите публикации ще забележи, че аз не съм фен на фантастичните романи, а предпочитам някак по-философските. А "Незавършеният роман на една студентка" е именно фантастичен роман. Мога да споделя обаче, че пътуването из вековете ми хареса. Случи се доста бързо - в 194 страници, макар да имаше и слаби моменти.
Крайното ми мнение е, че имате ли свободно време, и решите ли да го прекарате в четене на ненатоварваща литература, тази книга е един много удачен избор. Писателят има особено чувство за хумор, когато става въпрос за живота през XX век, тогава е ненадминат майстор. Но може би хора, които на живели повече време в този век, биха преживели и усетили романа още по-добре от мен.

А за какво се разказва? Главната героиня - Циана е завършила студентка по история и живее в XXIV век. Като такава, със специална машина, тя може да пътува през вековете, за да разкрива определени тайни, но не и да променя историята. Може ли обаче тя да бъде просто наблюдател, когато отминалите времена са толкова интересни? Не, разбира се! Още повече, че машината, с която пътува я изпраща в грешни времена и вместо да отиде в славното ни минало, се среща с Петър Чобанина и Борис Историка. Много хумор и забава има в тези истории. Пътуването обаче не свършва до тук и тя се запознава и със славни моменти от гръцката история и опровергава по брилянтен начин някои от легендите, които се разказват през вековете.
Готови ли сте да опитате супа от метеорити, черна дупка с галактически пълнеж, астероиди на скара, мекици от междузвезден прах с айрян от Млечния път и кекс "Габрово"? Решите ли да прочетете "Незавършеният роман на една студентка", ще имате тази чест! :) И да знаете - "...за читателите на фантастиката също както и за авторите ѝ нямаше вече нищо невъзможно."

Книжното ревю завършвам с един любим цитат от творбата - "И това беше може би първото трагическо прозрение на младия инженер в живота му; че дори и да разполагаш с машина на времето, времето за любов винаги ще си остава недостатъчно."

#книжно #ревю #книжноревю #незавършеният#роман #студентка
#любендилов

Деветнадесето ревю: Георги Господинов - "Естествен роман"

Островът на книгите е едно чудесно място, където получаваш вдъхновение. И как да не се вдъхновиш, когато всичко около теб е толкова красиво и спокойно? Когато радостта и щастието се леят? Това е идеалното място за тези, които не знаят как да започнат своя роман. Тук със сигурност ще осъзнаят как. Е, нека поканим една такава книга, един "Естествен роман" на Георги Господинов.

Деветнадесето ревю:  Георги Господинов - "Естествен роман"

Накратко: Със сигурност "Физика на тъгата" е в пъти по-добро и интересно произведение, но и "Естествен роман" си заслужава четенето. Ако не сте чели нищо от Георги Господинов, препоръчвам ви да прочетете "Физика на тъгата" и едва тогава да прочетете "Естествен роман". Първата, поне за мен, е шедьовър и те поглъща изцяло. Втората не е толкова силно, но му е простено на Господинов, защото чрез написването на "Естествен роман" се е подготвял за неповторимата "Физика на тъгата"
(Това е за тези, които имат желание да прочетат произведението, ала се притесняват, че ревюто ще им разкрие твърде много от сюжета и при четенето няма да им бъде интересно.)

Автор: Георги Господинов
Заглавие: Естествен роман
Издателство: Жанет 45
Издание: 11 издание, 2015 година
Страници: 190
Корична цена: 12 лева













Здравейте, книжни плъхчета!
Справяте ли се с топлото време? Искате ли да ви кажа един много ефикасен начин за спасяване в жегите? Даже ще бъдат два, но ги свързва нещо общо. Първият начин е да стоите във вкъщи, да отворите широко прозорците и да четете спокойно книжка в най-хладната стая. Вторият начин е да заминете на почивка на някое тихо, спокойно и малко по-хладно място и да четете книжка. Е, аз в момента съм избрал първото, но преди няколко дни се прибрах от почивката ми за това лято, която както вие знаете благодарение на постовете ми във фейсбук страницата Островът на книгите, бе изцяло книжна и е време да разказвам за нея. С какво започнах ли? Реших, че най-естественият избор за почивка на плажа, сред природата, би бил "Естествен роман" на Георги Господинов. И нека ревюто на книгата започне... СЕГА

1.Кой е Георги Господинов?

Тези от вас, които следят редовно публикациите ми, знаят кой е Георги Господинов, за новопристигналите, препращам ги към този  ЛИНК, където ще научат повече.

2.За какво се разказва в книгата?

Ето това вече е много трудно да го разкажа. Не защото сюжетът е завъртян, а защото няма ясно изразена история. Множество истории между тази за отношенията в брака на главния герой, тоест Георги Господинов.
Все пак ще опитам - главният герой сключва брак с красива девойка на име Ема и тъй като не разполагат с парични средства, отиват да живеят при родителите на съпругата. Две поколения трудно се разбират под един покрив и следват обтегнати отношения между всички членове на голямото семейство. Ема силно желае да има деца, докато Георги няма същата цел, а пред него стои идеята за написване на естествен роман.
Главният герой изследва начините, по които да започне написването на творбата и стига до извода, че трябва да започне с тоалетните /наричани в романа кенефите/. Също така той визуализира написването на романа като през очите на муха - иска романът да се се възприема като съвкупност от точки и обекти, които в своята съвкупност да образуват едно цяло.
И тъй като двамата герои гледат в различни посоки, съвсем логичното развитие на нещата е разводът. Но той не е така лесен - Ема очаква дете от друг.
Между тази главна история са разказани и много други - за невярната съпруга, за простият мъж, за просяка-писател, за чудакът от селото. Имат ли нещо общо с главната история? Е, това авторът е оставил на читателското въображение.

3.С какви впечатления останах от творбата?

Нека започна с това, което ме впечатли изключително много и засили интереса ми за закупуване на книгата - чудесната картичка, която аз използвах за книгоразделител. Уникална е - тя наподобява периодична таблица и на нея са показани кориците, с които е издадена "Естествен роман" из чуждите страни. Отзад също има информация за брой издания, езици, на които е издадена, няколко мнения. Много ми хареса. Изненадах се приятно. Поздравления!

Как ми въздейства самият текст? - Ще бъда честен и ще кажа, че не може да се доближи по никакъв начин до чувството, което изпитах и все още изпитвам след "Физика на тъгата". Докато тогава аз съпреживявах историята, сега бях страничен наблюдател. Не мога да си обясня и защо - може би разпокъсаността на сюжета ме отчужди.
Нека да направя една вметка - книгата би била чудесна, ако беше наречена "Сборник с разкази', тогава всяка глава щеше да бъде сама за себе си и щеше да носи своето послание. Но когато всички тези истории са поставени под общото наименование "роман", очакванията не се оправдават. Разбрах желанието на автора да остави историята с много въпросителни, на които читателят сам да си отговаря, но аз поне не получих точно и сигурни отговори за себе си и това ме издразни. Иска ми се да вярвам, че книгата е един паралел между минало, настояще и бъдеще и че всички тези съдби, всички тези истории, са само и единствено на главния герой - че той е и просякът, че той е и чудатият старец. Всичко. Искаше ми се лека фантастика, но не можех да си я позволя.
Поздравления за това, че е написал толкова нетипичен роман. Едва ли много хора ще се осмелят да пишат за кенефи и мухи. Но аз със сигурност съм от тези, които нямат желание да четат подобни писания.
Въпреки това, няма да се промени отношението ми към Георги Господинов като автор. За мен си остава все така добър и аз ще говоря много за неговата "Физика на тъгата" и ще я препоръчвам горещо още дълго време. Всъщност, аз си бях обещал, че няма да тръгвам с големи очаквания и ще се старая да не правя сравнение между двата романа. По-скоро предполагах, че ще се повтори историята ми с Джордж Оруел. Накратко: бях прочел "1984" и "Фермата на животните" и бях впечатлен, пребит, смачкан, вдъхновен и т.н и търсех още нещо от Оруел. Но видях, че на пазара всичко е изчерпано и на другите му книги няма нови тиражи. Успях да намеря "Още въздух" и я зачетох. Тя не ми донесе същото чувство като горепосочените творби на автора, но я приех, защото тя е най-ранната му написана творба.
Ще се превърне в традиция, първо сравних Георги Господинов с Мураками, сега ще го сравня с Джордж Оруел и ще кажа, че историята се повтори. "Естествен роман" е много по-слабо произведение от "Физика на тъгата", но добре, че е издадена първата книга, за да я има втората. "Естествен роман" е опитът на Господинов да направи прехода от поет в писател и да събере мислите си, да структурира един сюжет. 1999 година е поставил основите на нещо грандиозно и впечатляващо, което завършва през 2012 година.
Тъй че, ако не сте чели нищо на Георги Господинов, прочетете "Физика на тъгата", за да се влюбите, а тогава несъмнено ще потърсите и "Естествен роман", за да разберете как се е зародило всичко.

4.Любими цитати от творбата:

Отбелязах си някои неща и ще ви споделя някои от тях:

"Всички щастливи семейства си приличат едно на друго, а всяко нещастно семейство е нещастно по своему."

"Представях си на развода присъстват всички гости, които бяха в ритуалния дом на сватбта ни. Двата ритуала все пак са здраво свързани. Честно би било тогавашните свидетели да се явят и сега. Поне щяхме да си спестим неудобството да информираме всички поотделно, че вече сме се разделили, че не отговарям на стария телефон и пр. Представих си още как най-близките плачат, докато слушат нашето "окончателно и безвъзвратно да" на въпроса на съдийката. Но те плачена и на сватбата."

"Най-добрият начин един разговор да тече оживено, е като трябва да се избягва някаква тема."

"Как е възможен романът днес, когато трагическото ни е отказано. Как изобщо е възможна мисълта за роман, когато възвишеното отсъства. Когато съществува само всекидневното - в цялата му предвидимост или, още по-лощо- в непосилната мистериозност на съсипващи случайности. Всекидневието в неговата бездарност -тук единствено просветва трагичното и възвишеното. В бездарието на всекидневието."

"За мен самия има нещо по-страшно от края - липсата на край. Ужасявам се, като си помисля, че свършекът е невъзможен. В това има повече апокалипсис, отколкото в приказките за апокалипсиса. Край няма."

5.Оценка

Времето за оценяване дойде и аз отново разбрах колко много ми е допаднала творбата. Явно се нуждая  именно от такова писание и анализ, за да си обясня своите впечатления. Мисля, че ви е ясно, че няма как да настаня "Естествен роман" в Двореца, заради това ще избера нещо красиво и уютно, където главният герой да прекарва дните си и да създава много естествени романи, които да са първоизточници са много шедьоври в бъдещето.
Ето на какво се спрях:

6.Използвани източници 

- За да направя това ревю по-интересно за вас, използвах ресурси от:
- Снимка на корицата - личен архив
- Снимка на къщата - www.morganfinehomes.com

Осемнадесето ревю: Харуки Мураками - "Спутник, моя любов"

Книжките на Островът на книгите са прекрасни създания, които се нуждаят от много любов. Те не могат и не трябва да останат сами. Но любовта и привързаността са доста силни и на моменти необясними чувства и е добре да има някой, който да спомогне разбирането и осъзнаването им. За да ни помогне за тази задача на Островът пристига "Спутник, моя любов" на Харуки Мураками.

Осемнадесето ревю: Харуки Мураками - "Спутник, моя любов"

Накратко: Да, заслужава си да я прочетеш. Даже мога да кажа, че ако не си чел Мураками, то това трябва да е първата книга, с която трябва да се запознаеш. Ще ти бъде интересна и ще те накара да потърсиш и другите му творби. А те определено са много по-абстрактни и с повече символика. Тази бих я определил като преходът от "приетата" литература и "Мураками".

(Това е за тези, които се колебаят дали да прочетат книгата и искат да получат отговор от книжното ревю, но едновременно с това се притесняват да не научат твърде много и да развалят удоволствието си от четенето.)

Автор: Харуки Мураками

Заглавие: Спутник, моя любов

Издателство: Colibri

Година: 2014

Страници: 208

Здравейте, книжни плъхчета!

Днес ще ви представя една много интересна книга - "Спутник, моя любов" на Харуки Мураками. Както ви бях споменавал в ревю 16, веднага след прочитането на "Кафка на плажа" посегнах към нея, защото силно се нуждаех от още Мураками. С какви впечатления останах - ще разберете веднага.

1.Кой е Харуки Мураками?

 Повече за личността му може да откриете в Шестнадесето ревю: Харуки Мураками - "Кафка на плажа" 

2.За какво се разказва в книгата?

Главни герои в романа са мъж - учител, чието име не се посочва; Сумире - младо момиче, което също е следвало за учител, но се е отказало, за да стане писателка и по-възрастната от нея Миу, която се занимава с внос на италиански и френски вина за Япония.

Учителят и Сумире започват приятелството си още през университета и дори след прекъсването на следването на Сумире, двамата продължават да контактуват и да си споделят. Смело може да се заяви, че Сумире е тази, която споделя, без да се притеснява. Учителят е по-скоро неин отдушник, който въз основа на начетеността си дава съвети за живота. Любими на младата девойка са разговорите в 3 през нощта, когато ходи до телефонната кабина в неугледен вид, за да му се обади.

И ако сте останали с впечатление, че Сумире е лудо влюбена по учителя, то грешите. Точно обратното - той е влюбен в Сумире, докато тя изпитва сексуално желание към по-възрастната от нея Миу, с която се запознават на сватба и изненадващо за Сумире, намират общ език.

Миу предлага работа на Сумире и последната приема. В резултат на новото начинание момичето се променя из основи и оставя на заден план писателската си дейност. Тя се отдалечава и от своя приятел, с когото до скоро е споделяла всичко.

Сумире е силно привлечена от Миу, но това важи ли и в обратната посока? Ето това няма да ви кажа, за да ви бъде интересно да прочетете книгата.

Ще споделя още, че действието в романа не се развива само и единствено в Япония, но също и във Франция, Италия и Гърция.

Отново се извинявам, че резюмето не е на най-висок стил и така прочетено изглежда безинтересно, но да знаете, че вината е на Мураками - трябва да почнете сами да го четете, за да ви се разкрие. Когато някой ви го преразказва, той крие своите тайни.

3.С какво впечатление останах аз от творбата?

Време е да посоча, че тук отново си дадох време, за да помисля. 2-3 дни ми бяха достатъчно, за да събера мислите си и да мога да напиша някакво сносно ревю.

Ако бях послушал инстинктите си и бях започнал да пиша ревю веднага след прочитането на книгата, то искам да ви кажа, че щеше да надделее чувството ми на критик и Мураками щеше да отнесе много негативни думи. Добре, че обикновено довършвам книгите късно вечер и след това трябва да лягам, иначе нямаше да има книги в Двореца на Островът на книгите.

Сега сериозно, "Спутник, моя любов" е преходът между "нормалната" литература и "Мураками". Аз съм свикнал да чета Мураками, който говори за смъртта, за сънищата, за говорещи котки, за въображаеми приятели. Тук нямаше такива фантастични елементи, освен един, който може би ме впечатли най-много - с виенското колело. Книгата би била идеална за запознанство с творчеството на Мураками. Но след като аз имам някакъв опит с неговите произведения, очаквам пак нещо разтърсващо и невероятно, нещо фантастично, нещо непредвидимо.

Ами тук не го открих. Книгата мисля, че е писана 2002 година и тогава любовта между две жени е била тема табу, докато през 2016 не е нещо странно. Времената се менят, ние също, тъй че ако необичайната любов е била  предвидена за най-скандалното нещо в романа, то за съжаление мен не ме скандализира.

Какво ми хареса? Ами много неща ми харесаха. Отново онзи стил на писане на Мураками, който е нещо средно между магическо, фантастично, реалистично, оптимистично и философски. Има от всичко по малко, тъй че да задоволи всички желания на читателите.

За пореден път - книга, която ти помага да се откриеш, да се опознаеш и дори да се поправиш.

Главната тема - любовта - е нещо, от което нито един човек не може да избяга, колкото и да му се иска. Ние сме социални животни и се нуждаем от любов, от комуникация, независимо под каква форма и по какъв начин. Всеки се стреми към това и ако не го признава, то аз съм готов да споря, че във всяко едно сърце има скрита любов, която е или нещо красиво и съкровенно и не искаш да я споделиш с останалите хора, за да не ти я отнемат, или е нещо притеснително и невъзможно, което не искаш да разгласиш, защото няма да получиш от отсрещната страна.

И в унисон със заглавието на творбата - нечия любов може да бъде самотен спътник и да обикаля около сърцето ти, а другата, която е най-желана, се състои от два спътника, които заедно обикалят и не се разделят.

4.Любими цитати от книгата:

Ще споделя само някои от тях:

"Така живеем живота си сега, всеки сам за себе си. Независимо колко дълбока и непредотвратима загуба сме преживели, колко скъпо ни е било онова, което ни е отнето - изтръгнато направо от ръцете ни, - дори впоследствие да сме се променили дотолкова, че от нас, каквито сме били преди, да е останала само кожата, ние продължаваме все така, без излишен шум, да следваме съдбата си. Простираме ръце и се вкопчваме все по-силно в отпуснатото ни време, а после, разбирайки, че сме останали с празни ръце, гледаме как то се отдалечава от нас в посока към миналото. Повтаряме това отново и отново, като привична, рутинна работа, често твърде умело. И никога не ни напуска чувството за чудовищна пустота."

"Какво е самотата? Тя е като чувството, което те обзема, когато в дъждовна вечер стоиш при устието на голяма река и дълго гледаш как водните потоци се вливат в морето. Някога случвало ли ти се е? Да застанеш при устието на голяма река и да наблюдаваш тя как се влива в морето?"

"Малкото разпръснати по небосклона звезди бяха неподвижни, като заковани. Затворих очи, вслушах се в тишината и се замислих за потомците на онзи първи "Спътник", които продължаваха да обикалят около Земята, привързани към нея единствено по силата на гравитацията. Самотни метални души, безпрепятствено браздящи космическия мрак, те се срещат, разминават се и се разделят завинаги. Не си казват нищо. Не си дават никакви обещания."

"Защо хората трябва да са така самотни? Какъв е смисълът? Толкова хора по света очакват, надяват се, разчитат на другите да ги направят щастливи и все пак остават безкрайно самотни. Защо? Дали въртенето на Земята не се подхранва от човешката самота?"

"Всеки човек получава някакъв специален дар от съдбата само в определен момент от живота си. То е като малко пламъче. На неколцина внимателни хора, хора с късмет, се удава да го опазят, да го поддържат, да раздухат от него голям пламък и да го понесат като факел, който да осветява пътя им. Но огънят изчезва завинаги, щом угасне."

5.Оценка:

Много ми е трудно да оценя тази книга. Определено като усещане ме завладя, извадих си любими цитати, но в сравнение в останалите на Мураками ми идва по-слаба. Може би не съм я открил в правилния момент, може би не е писана за мен. Хипотези - много.

Настанявам книгата в ето тази къща:

Красива, изискана, модерна - перфектна за Сумире, Миу и учителят. А Мураками вече е в Двореца с две свои други книги.

6.Използвани източници:

За да изготвя това ревю си служих с материали от:
- снимка на корицата - colibri.bg
- снима на къщата -artnmeal.com

Шестнадесето ревю: Харуки Мураками - "Кафка на плажа"

Островът на книгите е заобграден от четирите си страни с вода. И книжките могат по цял ден да съзерцават с удоволствие морето, да се припичат на слънце, а вечер да гледат звездите и луната. Саеки-сан от "Кафка на плажа" може пък да не наблюдава само картината на младия Кафка, а да заповяда на Островът и да стане свидетел на тази вълшебна обстановка. Харуки Мураками, заповядай на Островът заедно с "Кафка на плажа" и Кафка Тамура, Ошима. Саеки-сан и Наката.

Шестнадесето ревю: Харуки Мураками - "Кафка на плажа"

Накратко: Аз съм влюбен в начина на писане на Мураками и съответно съм много пристрастен. Ако обичаш азиатската култура, литература и произведенията, които се развиват на онази земя, то ти препоръчвам "Кафка на плажа". Книгата, поне за мен, не може да се определи конкретно като жанр, тя е съвкупност от фантастика, антиутопия, философия, любовен роман и т.н. За да я завършиш не трябва да анализираш повърхностно всяко действие. Точно обратното, остави действията, представени в творбата и гледай над тях, чети между редовете. Съжалявам, ако съм те объркал, но пък решиш ли да прочетеш "Кафка на плажа",  няколко дни ще бъдеш в подобно състояние.
(Това е за тези, които се колебаят дали да прочетат книгата и очакват ревюто да им даде отговор, но едновременно с това се притесняват да не съм казал твърде много и след това да им бъде безинтересно)

Автор: Харуки Мураками
Заглавие: Кафка на плажа
Издателство: Colibri
Година: 2014
Страници: 614
Корична цена: 16 лева













Здравейте, книжни плъхчета!

Дойде моментът, в който ще ви представя една книга, за която не спрях да пиша в страница си  - Островът на книгите. То не бяха песни, не бяха цитати, корици... Но пък и вие сте книголюбители, знаете как е, когато се впечатлиш от някое произведение. Ако четете блога ми през уеб версията, ще забележете, че в страни има една притурка, в която изброявам любимите си книги. Там съм посочил една книга на Мураками - "Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на страстване". Тоест,  Мураками вече е обитател на Двореца, сега ще видим дали ще успее да вкара още една книга там. Единствено Маргарет Мацантини е успявала със своите "Да дойдеш на света" и "Чуй ме". Стискам ти палци, Мураками!
И нека не губим излишно време в приказки, а да започнем по познатия ни план:

1.Кой е Харуки Мураками?

Харуки Мураками

Харуки Мураками
Харуки Мураками през 2009 г.
Роден	12 януари 1949 г. (67 г.) Киото, Япония
Професия	писател, преводач
Националност	японска
Активен период	1979-
Жанр	фикция, сюрреализъм,постмодернизъм
Направление	постмодернизъм
Награди	награда „Йомиури“ награда „Танидзаки“ награда „Франц Кафка“ Йерусалимска награда
Съпруга	Йоко
Харуки Мураками в Общомедия

Харуки Мураками е известен съвременен японски писател и преводач, в. „Гардиан“ го определя като един от най-големите съвременни романисти. [1]

Биография

Харуки Мураками е роден на 12 януари 1949 г. в Киото, Япония. Въпреки че е роден в Киото, прекарва по-голямата част от младостта си в Кобе. Баща му е будистки свещеник. Майка му е дъщеря на търговец от Осака. И двамата са преподавалияпонска литература.

Мураками обаче винаги се е интересувал повече от американската литература, на което се дължи неговият „западен“ стил на писане, отличаващ го на фона на основните японски литературни течения.

Учи театрално изкуство в Университета Васеда в Токио, където се среща с бъдещата си жена, Йоко. За да се издържа, работи в музикален магазин за плочи. След като завършва следването си, отваря джаз бар „Peter Cat“ в Токио и е негов собственик в периода 1974–1982. Много от романите му съдържат музикални теми, особено Танцувай, танцувай, танцувай и Норвежка гора.

Трилогията на Плъха

Мураками започва да пише проза на 29-годишна възраст.[2] Както самият той разказва, вдъхновението за написването на първия му роман Чуй как пее вятърът (1979) идва съвсем неочаквано по време на бейзболен мач. Мураками работи над него няколко месеца. Романът е публикуван през 1979 г. и през същата година Мураками получава литературната награда Гундзо (Gunzou Shinjin Sho). В това първо негово произведение вече се долавят основните елементи на бъдещото му творчество: западен стил, хумор и мъчителна носталгия. След известно време той затваря джаз-бара.

Първоначалният успех го окуражава и той продължава да пише. Една година по-късно публикува продължението „Флипер, 1973“(1973).

През 1982 г. публикува Преследване на дива овца, роман със своеобразен накъсан сюжет и с оригинални магически елементи. С него Мураками печели литературната награда Нома (Noma Bungei Shinjin Sho). Тези романи съставят „Трилогията на Плъха“ (и в трите присъства един и същ разказвач, наричан „Плъхът“).

Широко признание

През 1985 г. Мураками публикува Страна на чудесата за непукисти и краят на света, съноподобно фентъзи, в което магическите елементи нарастват.

Той постига най-големия си успех и признание в Япония през 1987 г. с излизането на Норвежка гора. Продават се милиони екземпляри от книгата сред японската младеж, която прави от Мураками свой идол. През 1986 г. Мураками напуска Япония и пътува из Европа.

През януари 1991 г. се премества в Америка и работи в Принстънския университет. В този период написва Танцувай, танцувай, танцувай и На юг от границата, на запад от слънцето.

Ако ви интересува още нещо за Мураками,  може да потърсите ТУК

2.За какво се разказва в "Кафка на плажа"?

Предупреждавам ви, че сега ще напиша едно резюме и то ще ви се стори скучно и банално, може да ви се стори и досадно и да не искате да докоснете книгата, но ви признавам, че започнете ли да четете, ще разберете, че книгата си заслужава.
Мураками представя в "Кафка на плажа" историите на двама души - малолетният Кафка Тамура, който бяга от баща си, с когото живее и Наката-сан, който не се има за умен, но пък може да говори с котки. Звучи интересно, нали? Кафка Тамура си поставя за задача да стане най-силното 15-годишно момче и отделянето от дома да му спомогне за това. Наката-сан получава помощи от държавата, не работи легално, но хората го търсят, за да издирва изчезналите им котки. И Кафка, и Наката-сан си поставят цели, но за да се изпълнят, те трябва да преминат през множество изпитания.
Голяма част от действието се развива и в частната библиотека, където работят приветливият Ошима и красивата Саеки-сан.
"Кафка на плажа" е един роман, в който книгите имат огромна тежест и те дават много отговори на въпросите на героите.
Предупреждавам, че "Кафка на плажа" няма да се хареса на хора със закостеняло мислене и възприемане на света. Да, и аз не приемам едни интимни отношения, за които става дума в творбата, но това не ми пречи да гледам над тях!
Отново казвам, не претендирам, че мога да резюмирам романа. Просто Мураками е толкова многопластов, оригинален и неподражаем, че моето представяне изглежда толкова нелепо.

3.С какви впечатления съм от творбата?

С изцяло положителни. Влюбен съм в този роман, влюбен съм в стила на Мураками, искам да пиша, както пише той, както пише Георги Господинов и както пише Маркес! Тези хора са велики!
Това, както вече посочих, ми е втора книга от Мураками и след първата имах огромни очаквания. Е, оправдаха ми се. Трудно ми е да кажа коя ми харесва повече -" Кафка на плажа" или "Безцветният...", всяка от тях има различна история, засяга различни проблеми и ми  е била полезна в различни периоди от време.
Може би съм късметлия, че намерих Мураками в подходящия момент. Ако го бях прочел години по-рано, то нямаше да го харесам, убеден съм. Щях да обърна внимание на самото повествование, щях да го осъдя за моментите тип 50 нюанса сиво и повече нямаше да го прочета. Мураками е свят, вселена и още каквото се сетите!
Така, нека поставя акцента отново на книгата. Това, което най-много ми хареса в нея е, че чрез личната драма на героите и периодът им на съзрязване, и ти няма как да не се промениш. Започваш да търсиш в себе си сходни събития, намираш скътани в най-тъмните дебри на душата си някакви събития, ровиш в сърцето си за тъжни и весели моменти. Ще ме извиняват авторите, които пишат приложна психология, но Мураками ми позволява да науча много повече за себе си, отколкото която и да е било книга за самопомощ.
Невероятен роман, признавам си, че първите 100 страници вървяха бавно, но след това прочетох книгата на един дъх. Много приятели са ме критикували за бързото четене, но пък така ми харесва най-много. Ако се влюбя в една книга, то я прочитам за отрицателно време и после си препрочитам подчератното. Ако нещо не ми допада, то я бавя с месеци - пресен пример  Айн Ранд и "Изворът", не знам кога ще дойде и нейното време.

Какво още ме впечатли? Ами героите - не знам как Мураками е измислил толкова странни чудаци. Без думи съм. Нито един от героите не е нормален, не е  средностатистически представител. Абсолютно впечатлен.

И върхът беше - символиката. Цялата книга е натъпкана със символика - като се почне от момчето Врана (Кафка-Врана - задгробен живот), та се мине през отношенията с хората, през сънищата и се приключи с говоренето с котки.

След последната страница аз бях съсипан, смазан, убит, разбит, щастлив, в приповдигнато настроение, омагьосан, удовлетворен. Изобщо палитра от емоции. Преживях уникално приключение!Не писах веднага, защото нямаше да мога нищо да напиша. На мен ми трябва време, за да осъзная, да дефинирам това, което мисля за една книга. И това време си го дадох, тъй като след последната страница започнах "Спутник, моя любов" отново на Мураками, но повече за нея ще научите в следващото ревю, когато му дойде времето.

4.Любими цитати 

Много са, но нека ви посоча само някои от тях:

"Разбира се, ти ще успееш да преминеш през тази яростна буря. Но макар и да е метафизична, абстрактна, не бива да изпадаш в заблуждение: тя безмилостно реже живата плът като хиляди бръсначи. Много хора проливат кръвта си в нея. Твоето тяло също не кърви. Ръцете ти ще се обагрят в топла червена кръв - собствената ти кръв и кръвта на другите.А когато бурята стихне, вече няма да си спомняш как си успял да преминеш през нея и да оцелееш. Всъщност дори няма да си наясно дали е отминала. Но едно е сигурно. След като излезеш от нея, вече няма да си същият човек. В това е смисълът на пясъчната буря."

"Произведенията, които притежават известно несъвършенство, са привлекателни тъкмо с несъвършенството си - поне за определени хора."

"При хубаво време излизам навън и наблюдавам звездите. Те вече не ми изглеждат така страховити, чувствам ги по-близки. Всяка звезда свети посвоему. Разпознавам някои от тях, които съм запомнил, и ги гледам как блещукат. Понякога заблестяват по-ярко, но само за миг. Ясната луна е надвиснала над мен и ако напрегна очи, като че различавам отделни скали по повърхността ѝ. В такива минути всички мисли излитат от главата ми и просто се взирам очарован в небето."

"Искам да кажа, че докато е жив, човек си създава мнение за всичко, което го обкръжава. Най-важното е дали това се случва естествено, или не, а не дали си умен, или глупав. Дали гледаш на нещата със собствените си очи - ето кое е от  значение."

"- Всеки човек се лишава от нещо важно и скъпо за него - промълвява Ошима, след като отново настъпва тишина. - Рядък шанс, благоприятна възможност, чувства, които никога повече няма да изпита. Това е част от живота. Но някъде в главите ни - поне аз си мисля, че е там - има едно кътче, където пазим тези спомени. Като книгите по рафтовете в нашата библиотека. И за да открием какво таим в себе си, трябва да си направим нещо като картотека. От време на време да забърсваме праха, да проветряваме, да сменяме водата във вазите с цветята. С други думи, човек прекарва целия си живот в собствената си библиотека."

5.Оценяване

 Едва ли ще изненадам някого, като кажа, че "Кафка на плажа" се настанява в Двореца. То това си беше предопределено. Все още обаче няма да я включвам в списъка ми с любими книги, ще проверя във времето каква следа е оставила в мен и колко значима е.
Мураками, покани и "Кафка на плажа" да заповяда в Двореца:

6. Използвани източници

- Снимка на корица - colibri.bg
-  Биография и снимка на Мураками - Уикипедия
- Снимки на Версайския дворец -  rezervacia.com ; pochivka.com; ekskurzia.bg; chudesatanasveta.com