Седемнадесеторевю: Джон Стайнбек - "Луната залезе"
Накратко: Със сигурност Стайнбек има много по-добри произведения от това. Не мога да кажа, че по време на четенето се впечатлих, но пък последващата информация, която научих и представих надолу в ревюто ме накара да харесам повестта. Предлагам ти, ако това ще ти бъде първата среща със Стайнбек, по-добре да прочетеш "На изток от Рая", "За мишките и хората" или "Улица Консервна" и чак тогава тази. Ако си фен на творчеството му и си прочел всичко друго, което е написал, е, няма защо да ти казвам - прочети я!
И ако те убедих да се запознаеш с текста, прочети част 2 и 3 от ревюто, за да ти стане по-лесно и интересно при четене.
(Това е за тези, които се интересуват от произведението, но също така се притесняват да не би да научат нещо, което би развалило удоволствието от четенето им.)
Заглавие: Луната залезе
Издателство: Народна култура
Година: 1988
Страници: 178
Корична цена: 0,77 лв (аз я купих за 2 лева)
Здравейте, книжни плъхчета!
На вашето внимание днес ще представя едно не толкова известно произведение на страшно популярния и харесван Джон Стайнбек. Става въпрос за неговата повест "Луната залезе", което скоро излезе на българския пазар в ново издание. Искам да предупредя, че моето ревю е на база това издание от 1988 година, а не 2016.
Искам да се извиня предварително, че ревюто няма да бъде толкова изчерпателно, но все пак това е повест, а и да ви кажа още от сега, не ме впечатли, колкото очаквах.
И вместо да губим време, нека започнем по план:
1.Кой е Джон Стайнбек?
Джон Стайнбек
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Джон Стайнбек 'John Ernst Steinbeck Jr.' | |
|---|---|
Снимка направена в Швеция по време на пътуването на Стайнбек за връчването на Нобеловата награда за литература през1962 г.
| |
| Роден | 27 февруари 1902 г. |
| Починал | 20 декември 1968 (на 66 г.) |
| Професия | писател, есеист,драматург, военен кореспондент |
| Националност |  САЩ |
| Активен период | 1925-1968 |
| Известни творби | „Гроздовете на гнева“ (1939)<br?>, „Улица Консервна“ (1945)<br?>, "На изток от рая" (1952) |
| Награди |  Нобелова, Пулицър,Медал на свободата на Хакон VII |
Джон Ърнст Стайнбек Младши (на английски John Ernst Steinbeck Jr.) е американски писател, драматург и есеист. Носител на Нобелова награда за литература за (1962) година, на Пулицър за "За мишките и хората" (1937), "Гроздовете на гнева" (1939) и "На изток от рая" (1952).
Най-известното му произведение е „Гроздовете на гнева“ (1939) — роман, считан за класика на 20-ти век. Силата на въздействието му е сравнявана с тази на „Чичо Томовата колиба“ от Хариет Бичър Стоу. Епическата картина на трагедията, сполетяла хиляди дребни фермерски семейства през Голямата депресия в Америка (30-те години на 20-ти век), предизвиква широки дебати и спомага за въвеждане на реформи в земеделието.
Биография
Джон Стайнбек е роден в Салинас, Калифорния, на 27 февруари 1902 г. Баща му е от немски, а майка му от ирландски произход. Джонатан Адолф Гросстайнбек, дядото на писателя, съкращава фамилията си, когато емигрира в САЩ. Въпреки това семейната ферма в Хейлинхаус, Германия и до днес носи името Гросстайнбек.
Баща му, Джон Стайнбек Старши, работи като чиновник в общинската администрация на Монтерей (окръг, Калифорния), а майка му, Олив Хамилтън е бивша учителка. Именно от нея Стайнбек наследява страстта си към книгите и литературата. Семейството живее в малко градче близо до границата. Младия Стайнбек прекарва летата, работейки в близките ферми, а по-късно пътува с други работници към захарната фабрика, която се намирала в околността. Тогава той опознава по-грубата страна на преселническия живот и тъмната страна на човешката природа, които той описва в "За мишките и хората" (1937).
През 1919г, Стайнбек завършва гимназия в Салинас и след това следва морска биология в Станфордския университет до 1925г, когато напуска без да завърши. Отпътува за Ню Йорк и работи различни неща, докато същевременно се опитва да осъществи мечтата си да стане писател. Когато не успява да издаде творбите си, той се връща в Калифорния, където до 1928 г работи като екскурзовод и пазач в развъдник на риби в Тахо, където ще се запознае с бъдещата си съпруга Карол Хенинг. Те се венчават през януари 1930 г.
През по-голямата част от Голямата депресия и от брака си с Карол Стайнбек живее в малка къща, собственост на баща му, в Пасифик Гроув, Калифорния, в залива Монтерей, на няколко преки от град Монтерей, който по-късно става сцена за много от творбите му. Стайнбек Старши осигурява на сина си дърва за огрев, хартия за ръкописите и конструктивна критика, които го карат в началото на 1928 да напусне работата си в склад в Сан Франциско и да се отдаде изцяло на писателското поприще.
След публикуването на "Тортила Флет" през 1935 г, първият му успех като романист, Стайнбек напуска къщата на баща си и си построява лятно ранчо в Лос Гатос. През 1940, Стайнбек се отправя на пътешествие из Калифорнийския залив с приятеля си Ед Рикетс, за да събират биологични образци. Това пътуване описва в "Морето на Кортес" (1951). Въпреки че Карол го придружава на това пътуване, по това време бракът им започва да страда и фактически ще приключи през 1941 г, докато Стайнбек още работи по книгата.
През 1943 г той се развежда с Карол и се мести в Ню Йорк. Същата година се жени за певицата Гуиндолин "Гуин" Когнър, от която има двама сина Томас Майлс Стайнбек (р. 1944) и Джон Стайнбек IV (1946-1991). Стайнбек се развежда и с втората си жена през 1948 г. През декември 1950г, той се жени за Илейн Скот, след като тя се развежда с актьора Закари Скот. Този брак продължава до смъртта на Стайнбек през 1968 г.
През 1948 г Стайнбек пътува из Съветския съюз заедно с известния фотограф Робърт Капа. Те посещават Москва, Киев, Тбилиси, Батуми и Сталинград. Книгата му "Руски дневник" (1948) е илюстрирана с фотографиите на Капа. Същата година е избран за член на Американската академия на изкуствата.
През 1966 г Стайнбек пътува до Тел Авив, за да посети Хълма на надеждата — земеделска общност основана в Израел от дядо му, чийто брат, Фредерик Гросстайнбек, е убит от арабски мародери на 11 януари 1858 г.
Стайнбек умира от кардиопатия и сърдечна недостатъчност в Ню Йорк на 20 декември 1968 г. Той е на 66 години и цял живот е бил заклет пушач. Аутопсията показва почти пълно запушване на главните артерии. По негово желание е кремиран и погребан в семейната крипта на рода на майка си в Салинас на 4 март 1969 г. Неговата трета съпруга е погребана през 2004 до него.
Още за Стайнбек може да научите ТУК
2.За какво се разказва в повестта?
Сюжетът на творбата може лесно да те обърка, тъй като няма нито една сламка, за която да се хванеш и да разбереш къде се развива действието, каква националност са главните герои. Авторът казва: "В девет и четирийсет и пет всичко беше свършило: градът окупиран, защитниците - победени, войната - приключена". И това е, всичко останало принадлежи на фантазията на читателят - кой град е окупиран, кои са защитниците, кои са нашествениците, коя е войната.
Първо ще започна с това, че повестта се разпространява до хората от 1942 година - точно в разгара на Втората световна война. Както предполагам вече научихте от биографията на Стайнбек, той е бил военен кореспондент и темата "война" не му е била никак чужда.
След като разследвах допълнително по този въпрос, от анализа на Кръстан Дянков разбрах, че първоначалната идея на Стайнбек е била повестта да представи някой от американските градове като победен и завладян от германските нашественици. Тази идея е била отхвърлена от цензурата, тъй като не отговаря на поставените исторически изисквания.
Заради това, авторът решава действието да не бъде конкретизирано, а необходимата информация да се извлече от времето, когато повестта е писана и настроението, в което е светът. Първоначално си мислех, че лесно ще мога да разгадая тези загадки въз основа на имената на героите, но не успях. То не и възможно, де, защото окупираният град е събирателен образ на всички европейски държави - както пише Дянков "хладнокръвна и строга като Норвегия, хитра и непреклонна като Дания и разсъдлива като Франция."
3.С какви впечатления останах аз?
Да ви призная, до преди малко смятах да оценя много ниско творбата. Невъзможно е книга на един автор да не я сравниш с друга негова любима книга. Ако трябва да сравнявам "Луната залезе" с триото "На изток от Рая", "За мишките и хората" и "Улица Консервна", то със сигурност ще посоча, че повестта е в пъти по-слаба от романите.
Но това ревю си е само и единствено за "Луната залезе" и трябва да представя нейните плюсове и минуси.
Като голям минус за пореден път ще посоча неопределеността. Като читател аз искам произведенията, които чета да са ми ясни. И тази ясна картинка се постига като бъде изяснено мястото, времето, героите. Тук го няма този елемент.
Като контраплюс на този минус мога да кажа, че така пък се развива читателското въображение и те оставя да надграждаш на база знанията ти и фантазията ти.
Като минус ще посоча и ограничаването на действията в повестта. Освен завладяването, съпротивата и наказанията, няма нищо друго, Но пък това не е любовен роман!! Тъй че моя е грешката, че очаквах сърцераздирателни истории и философски мисли. Няма ги.
Като огромен плюс ще посоча значимостта на произведението за народите от Европа. Ето какво е споделил и Кръстан Дянков: "Разпространявана в нелегални преписи, "Луната залезе" е била четена в цяла Скандинавия, Франция, Чехословакия. Германските окупатори не виждат в нея нито следа от нереален оптимизъм и я забраняват, а читателите ѝ наказват със смърт. И не е могло да бъде другояче - читателят ще се увери, че колкото и романтичен да е тонът на повестта, тя е исторически вярна: иначе не би подкрепяла куража на толкова хора, поставени в отчайващи обстоятелства. Ако не друго, тя им е показвала, че някой мисли за тях, че във време, когато вярата е била извънредно скъпоценен артикул, някой е вярвал в тях и тяхната борба."
Тъй че какво мисля аз днес не е от никакво значение. Творбата е имала чутовна сила през годините на Втората световна война и е изпълнила своя дълг, помогнала е на хората, била е тяхна опора. Може да сме радостни и да се надяваме да не стане отново актуална.
4.Любими цитати - Нямам
5.Оценка на повестта "Луната залезе"
Ех, това може да ми се случи само на мен. Започвам ревюто с идеята да прелива от критика, да съсипя Стайнбек, а в момента осъзнавам колко добро произведение е било в ръцете ми. Със сигурност няма да влезе в моите топ 20 любими книги, но пък занапред ще я препоръчвам, защото е добре хората да имат памет и да не забравят отминалите исторически събития.
Ще настаня Стайнбек и "Луната залезе" в: КМЕТСТВОТО
Избрах да е нещо символично, защото все пак историята представя завладян град, а главен и значим герой е кметът.
6.Използвани източници:
- Снимка на корицата - Книжен пазар
- Информация и снимка на Стайнбек - Уикипедия
- В анализа на творбата съм цитирал и мнението на Кръстян Дянков в "Непознатият познат Стайнбек" от книжката
- Снимка на кметство - dnevnik.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар