Тринадесето ревю: Георги Господинов - "Физика на тъгата"
Накратко: Да, заслужава си четенето! Пригответе се обаче, защото това не е обикновената постна история с начало, завръзка, кулминация, развръзка и край. Ще се наложи да преминете през хиляди пластове, да пътувате назад във времето, а след това и с експресния влак в бъдещето. Но въпреки това ще останете очаровани. Препоръчвам я, ако искате да размишлявате, да избягате от света.
(Това е за тези, които се интересуват от книгата и искат да прочетат нещо повече за нея, но в същия момент не желая да развалят удоволствието си от четенето чрез предварителното разкриване на важни моменти от историята.)
заглавие: "Физика на тъгата"
автор: Георги Господинов
издателство: Жанет 45
издание: Пето
страници: 344
цена: 14 лева
Здравейте, книжни плъхчета!
Началото на юли месец сме и съвсем скоро ще се навърши една година от създаването на ostrovatnaknigite.blogspot.com. Вълнувам се много, защото и сайтът, и фейсбук страницата са ми страшно скъпи, хиляди пъти съм го казвал, и пак ще се повторя, те са продължение на любовта ми към книгите, към четенето. Не беше спонтанно решение, а дълго премислено и след изминала вече почти година, мога да кажа, че не съжалявам, а напротив! Взел съм правилното решение. Щастлив съм, че мога да споделям какво мисля за книгите си съвсем спокойно, да комуникирам с други книголюбители. Силно се надявам да съм ви полезен и да четете ревютата ми с интерес!
Днес под светлините на сцената застава една българска книга. Тя не е непозната, а напротив, за отрицателно време има 28 000 броя тираж, което за българските стандарти е изключително постижение и признание. Книга, която дълго време стоеше по върховете на класациите, а аз стоически отказвах да я прочета, защото си мислех, че е някаква пропаганда. Добре, че поправих грешката си.
Честно казано, нищо не знаех и за самия автор до преди 1 седмица, когато съвсем случайно попаднах на януарския брой на списание Forbes България, в което имаше интервю с Георги Господинов. Със списанията процедирам, както с книгите - чета от корица до корица, тъй че срещата ни беше неизбежна. За моя изненада, бях приятно очарован от историята на Господинов, от отговорите му, от отношението му. Накратко - бяха разбити всички стереотипи и реших, че трябва да дам шанс на произведенията му. Първо ще започна с едно и ако то ми харесва, тогава ще прочета и останалите, А ако не ми хареса повече няма да вярвам на никакви класации.
От сега ви предупреждавам, че ревюто няма да има типичната си структура, защото ще пиша за една нетипична книга, която не може да се вмести в рамки. И все пак, нека научим нещо повече за Георги Господинов:
Георги Господинов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Георги Господинов | |
|---|---|
 | |
| Роден | 7 януари 1968 г. |
| Професия | литературен изследовател, редактор, преподавател |
| Националност |  България |
| Жанр | поезия, роман, разказ,драматургия |
| Дебютни работи | „Лапидариум“ – стихосбирка (1992) |
| Известни творби | „Естествен роман“ (1999) „Физика на тъгата“ (2011) |
| Награди | „Южна пролет“ (1993) „Иван Николов“ (1997, 2004) „Рашко Сугарев“ (1998) „Развитие“ (1998)[1] „Икар“ (2004) „Аполон Токсофорос“ (2005) „Аскеер“ (2010) „Дъбът на Пенчо“ (2011) „Христо Г. Данов“ (2012)[2] „Български роман на годината“ (2013) Вазова награда (2014)[3] „Стоян Михайловски“(2015)[4] |
| Деца | Рая Господинова |
Георги Господинов Георгиев, известен като Георги Господинов, е съвременен български писател. Причисляван е къмпостмодернизма.[5][6] [7]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Георги Господинов е роден на 7 януари 1968 г. в Ямбол. Завършва българска филология в Софийския университет, по-късно става доктор по Нова българска литература към Института за литература на БАН с дисертация на тема „Поезия и медия: кино, радио и реклама у Вапцаров и поетите на 40-те години на ХХ век“ (издадена от „Просвета“, 2005) и работи като литературовед в Института по литература на БАН от 1995. От 1998 до 2000 г. е хоноруван преподавател в НБУ по писане на есе (1998), а по-късно по съвременна българска литература (1999 – 2000).[8]
Редактор е в „Литературен вестник“, седмичен колумнист е на в. „Дневник“ и редактор за България на излизалото в Оксфордлитературно списание „Orient Express“.
През май 2016 г. е отличен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – първа степен.[9]
Има една дъщеря (с литературоведката Биляна Курташева), Рая Господинова, родена на 13 януари 2007 година.
И моя анализ на произведението:
Първо, искам искрено да си призная, че изпитах завист. Завист, че тази невероятна история не съм я написал аз, че няма това дар слово, че нямам това развито и абстрактно мислене. Ако прочетете едно резюме на книгата сигурно ще се запитате дали авторът е наред с главния, или е под влиянието на някакви забранени субстанции... Но започнете ли да четете, ще осъзнаете, че той е много добре, даже прекалено добре. Проблемът е не в него, а в заобикалящия го свят. И както произведението започва "Аз сме", смело мога да кажа, че и "Аз сме", и аз бях едно от тези "Аз" в историята.
Авторът е "магесник", настани ме удобно на влак, пътешествието започна, а аз кротичко си наблюдавах през прозореца. И изживявах нещата. Всъщност, тази книга не се чете, тя се изживява. Само тогава можеш да усетиш силата на думите. Ако си "Той" или "Ние", то няма да си впечатлен. Трябва да си едно от всичките "Аз". (Отварям голяма скоба - не се страхувайте от личните местоимения, които употребявам. Още от началото ще ви стане ясно защо са те.)
Докато изживявах историята, усетих една прилика. Голямо сходство, поне според мен, има между Георги Господинов и Мураками. "Физика на тъгата" на моменти ми напомняше на "Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване". Странно ли ви е? Да, времената са различни, мястото е различно, но използваните похвати, героите, символиката... Георги Господинов и Мураками ми се сториха страшно свързани. Героят Гаустин от "Физика на тъгата" ми изглеждаше като Хайфа от "Безцветният....". И двамата толкова мъдри и едновременно налудничави, толкова нереални и нетипични. И самите сюжети на двете произведения радват със своята символика и абстрактно. Няма нищо поднесено директно, всичко трябва да си изведеш сам, трябва сам да излезеш от лабиринта.
"Лабиринтът" е ключово понятие в целия сюжет. Героят/героите през цялото време се опитват да си го обяснят, да го разгадаят, да го оправдаят и да излязат от него. Пътуването между еднаквите стени е вълнуващо и градивно. Поне за мен като читател. Може би и тук се крие най-голямото майсторство на Господинов - не знам как е успял да съчетае мит от старогръцките митове и легенди с комунизма и настоящето. Поуката, която си извадих е, че дори и събитията да ги разделят години, те се чувстват и изживяват по един и същи начин. Няма значение, че малко са се видоизменили, че мястото не е същото. Болката и радостта са еднакви. Очевидно те са константни.
Зашеметен съм и от историята на Минотавъра и съдебния процес, който се води. Все съм си мислел, че съм чел нелогични неща, но ето, че присъствах на съдебен процес с ищец и ответник от Античността. И дори бях помощни-адвокат на ищеца. Кога щях да изживея нещо подобно? Трябваше да чакам времето да тече наопаки ли? Да стана отново бебе и така още 3 милиарда години, защото на толкова била Земята? Е, благодарение на "Физика на тъгата", няма да ми се наложи да чакам. Изживях го тук и сега.
Имам и леки забележки. Поне за мен имаше два леко скучни момента - с изброяването на хотелите и след това театралното завръщане на комунизма. Но на фона на всичко останало, мисля, че мога да си затворя очите.
Като любими цитати се отбелязах доста неща. Стигнах до 36, което не знам дали не е някакъв рекорд. Някои са кратки, а други по половин страница. Ще ви представя три от тях:
"Сълзите тръгват, сега е техният ред, единствените утешители. Поне може да плаче, страхът се е отпушил, стомната на страха е преляла. Сълзите рукват по бузите му, по бузите ми, смесват се с брашнения прах по лицето, вода, сол и брашно, и омесват първия хляб на скръбта. Хляба, който никога не свършва. Хляба на тъгата, който ще ни храни през всички следващи години. Соления му вкус по устните."
"На другия ден след Апокалипсиса няма да има никакви вестници. Каква ирония. Най-значимото събитие в историята на света ще остане неотразено."
"Един ден Делон, стар и забравен, ще научи, че в град Т. пред някогашното градско кино всеки следобед в продължение на 40 години го чака една жена с целия си багаж в малък сак."
Настъпи момента и на оценяването на книгата. Ако сте чели внимателно, сигурно сте усетили къде ще бъде настанен Георги Господинов. За съжаление на героя и родителите му, няма да е в кръгла сграда с големи прозорци. Но пък избраното място също е безкрайно красиво и има в себе си градини-лабиринти. Тъй че, ако Минотавърът се загуби някога, могат спокойно да го търсят там.
Благодарен съм на автора за всички емоции, които изпитах. Признавам си беше цяла палитра - гняв, притеснение, състрадателност, радост, забавление, умиление, отричане и т.н. За мен беше изключително удоволствие да прочета "Физика на тъгата" и определено някога ще посегна към "Естествен роман" и други произведения на Георги Господинов.
И за да не бавим новите жители на Островът, най-учтиво ги каня да заповядат в Двореца! Пожелавам им приятно пребиваване!
Няма коментари:
Публикуване на коментар