Четенето ме промени или си промених четенето? Втора част

 Здравейте, книжни плъхчета!

Юли месец е страхотен, а аз съм свръх активен в сайта и в страницата си. Невероятен месец за книги, за четене, за забавление, за релакс. Ех, да можеше цялата година да е като юли месец. И това го четете от пръстите на човек, който не обича морето и жегите, а умереното време и планината. Може би книгите са виновни, те са променили светоусещането ми. Тези книги... държиш в ръцете си куп хартия, а в теб стават чудеса.

Февруари месец написах първата част на "Четенето ме промени или си промених четенето?" и сега е време да разберем 5 месеца по-късно дали няма нови актуализации:

1.Започнах да пия кафе

Чудите се защо го споделям и какво общо има с книгите ли? Ами голяма е връзката! Всичко започна покрай страницата ми във Фейсбук - Островът на книгите. За да поздравя за утрото книголюбителите, харесали страницата ми, често публикувах снимки на сутрешно кафе с книжки. И от привърженик на чая, реших да пробвам добра ли е комбинацията кафе + книга. Страхотна е, препоръчвам ви я горещо. Обикновено минутите, отделени за кафе са някак си лични, не ти се комуникира, тъкмо си станал, събуждаш се. Е, да знаете,че с кафето идеално си пасва онази книжка, която трябва да дочетете или пък онази, която мислехте да започнете. Не се чудете, а още утре опитайте и вие - така ще откраднете и малко лично време, и ще заситите отчасти желанието за четене.

2.Станах по-организиран

Започват сметките - 6 часа в университета, 2 часа път, 7 часа сън, 5 часа четене, 2 часа ядене... Ех, защо не направят деня 30 часа или пък един ден в седмицата само за четене? Така ще бъде в пъти по-лесно!
Но докато чакам тази промяна, ми се наложи да стана по-организиран и от преди (даже не подозирах, че може и повече). И така, определям си дни за четене, определям си и часове, изключвам телефона и потъвам между страниците. Лично мое си време. С нетърпение го очаквам и с нежелание затварям книгата, но това е най-добрият вариант.
Не си мислете, че съм някой непукист и че някой потърси ли ме за помощ отказвам - не, просто измествам времето за четене малко по-късно. Обикновено от това страда времето за сън, но пък нали започнах да пия кафе?

3.Не се нуждая от нощно шкафче, когато имам книги

Около леглото ми бях разположил две нощни шкафчета, но едното го премахнах. Изчезна. Не ми е необходимо. Защо ли? Ами защото си имам идеалните заместители - книгите. Разбира се, тях си ги подреждам в библиотеката, но винаги има 5-6, които са ми до леглото и искам да ги прочета, да ги започна, да ги приключа. И така, те представляват една много красива и висока купчина, на която спокойно мога да си оставя телефона.

4.Телевизорът е в голям платен отпуск

Когато метеоролозите казваха, че времето ще е лошо, ще има гръмотевични бури и силни ветрове, аз изключих телевизора от контакта и цифровия приемник. След това пътувах и не го включих. И мисля, че измина повече от седмица или две. Забравил съм колко.
Очаквах приятели да дойдат на гости и се опитах да включа телевизора. Никакъв резултат. Пробвам отново - няма реакция. Проверих кабелите и какво да видя - стоят си изключени.
Какво да се прави - намерих книгите и те ми дават много повече, отколкото телевизията. При тях аз сам съм си режисьор и нямам съмнения, че някой ми вменява своето собствено мнение. Пък и историите са толкова различни, докато по телевизията се търси скандалното, грубото и комерсиалното.

5.Дали пък да не си купя четец за книги?

Да, един от най-яростните привърженици на хартията започва да се замисля. Дали пък да не си купя четец? Приятели казват, че усещането било същото, нямало разлика, не вредяло на очите. Но пък било много по-удобно при пътуване, а аз непрекъснато пътувам. Защо да нямам 1000 книги в себе си, вместо да нося само 2?
Аргументите в полза на четеца все повече надделяват и някой ден ще ви изненадам със снимка на избрания от мен модел. Пък и не ми е чак толкова чуждо това устройство, имам и използвам таблет, и там съм чел някои книги.
Гадно ще ми бъде, че ще предавам хартиените приятели, но пък може да действам така - да чета книгите и ако ми харесват да си ги купувам, за да ги имам и в хартиен вариант.


Това беше от мен, книжни приятели! Очаквам вашите мнения, а защо не и да споделите по какъв начин сте се променили като читател с годините! Желая ви всичко най-добро!

И за да направя статията малко по-интересна, използвах снимков материал от:

Снимка 1: www.hercampus.com
Снимка 2:amvsmlm.com
Снимка 3:www.bg-mamma.com
Снимка 4:tradepaperbacks.wordpress.com
Снимка 5:goodereader.com

Седемнадесето ревю: Джон Стайнбек - "Луната залезе"

Луната, звездите, слънцето... Толкова се изследват, толкова изводи се правят, а почти нищо не знаем за тях. Може би и заради това изглеждат толкова магично и привлекателно. Те, въпреки че се виждат от всеки с просто око, могат да бъдат много таен знак и да променят хиляди съдби. Как и защо? Отговор ще получим от Джон Стайнбек и "Луната залезе".

Седемнадесеторевю: Джон Стайнбек - "Луната залезе"

Накратко: Със сигурност Стайнбек има много по-добри произведения от това. Не мога да кажа, че по време на четенето се впечатлих, но пък последващата информация, която научих и представих надолу в ревюто ме накара да харесам повестта. Предлагам ти, ако това ще ти бъде първата среща със Стайнбек, по-добре да прочетеш "На изток от Рая", "За мишките и хората" или "Улица Консервна" и чак тогава тази. Ако си фен на творчеството му и си прочел всичко друго, което е написал, е, няма защо да ти казвам - прочети я!
И ако те убедих да се запознаеш с текста, прочети част 2 и 3 от ревюто, за да ти стане по-лесно и интересно при четене.
(Това е за тези, които се интересуват от произведението, но също така се притесняват да не би да научат нещо, което би развалило удоволствието от четенето им.)

Автор: Джон Стайнбек
Заглавие: Луната залезе
Издателство: Народна култура
Година: 1988
Страници: 178
Корична цена: 0,77 лв (аз я купих за 2 лева)













Здравейте, книжни плъхчета!
На вашето внимание днес ще представя едно не толкова известно произведение на страшно популярния и харесван Джон Стайнбек. Става въпрос за неговата повест "Луната залезе", което скоро излезе на българския пазар в ново издание. Искам да предупредя, че моето ревю е на база това издание от 1988 година, а не 2016.
Искам да се извиня предварително, че ревюто няма да бъде толкова изчерпателно, но все пак това е повест, а и да ви кажа още от сега, не ме впечатли, колкото очаквах.
И вместо да губим време, нека започнем по план:

1.Кой е Джон Стайнбек?

Джон Стайнбек

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Джон Стайнбек 'John Ernst Steinbeck Jr.'
Снимка направена в Швеция по време на пътуването на Стайнбек за връчването на Нобеловата награда за литература през1962 г.
Роден	27 февруари 1902 г. Салинас, Калифорния,САЩ
Починал	20 декември 1968 (на 66 г.) Ню Йорк, САЩ
Професия	писател, есеист,драматург, военен кореспондент
Националност	САЩ
Активен период	1925-1968
Известни творби	„Гроздовете на гнева“ (1939)<br?>, „Улица Консервна“ (1945)<br?>, "На изток от рая" (1952)
Награди	Нобелова, Пулицър,Медал на свободата на Хакон VII
[Разгръщане]

Джон Ърнст Стайнбек Младши (на английски John Ernst Steinbeck Jr.) е американски писател, драматург и есеист. Носител на Нобелова награда за литература за (1962) година, на Пулицър за "За мишките и хората" (1937), "Гроздовете на гнева" (1939) и "На изток от рая" (1952).

Най-известното му произведение е „Гроздовете на гнева“ (1939) — роман, считан за класика на 20-ти век. Силата на въздействието му е сравнявана с тази на „Чичо Томовата колиба“ от Хариет Бичър Стоу. Епическата картина на трагедията, сполетяла хиляди дребни фермерски семейства през Голямата депресия в Америка (30-те години на 20-ти век), предизвиква широки дебати и спомага за въвеждане на реформи в земеделието.

Биография

Джон Стайнбек е роден в Салинас, Калифорния, на 27 февруари 1902 г. Баща му е от немски, а майка му от ирландски произход. Джонатан Адолф Гросстайнбек, дядото на писателя, съкращава фамилията си, когато емигрира в САЩ. Въпреки това семейната ферма в Хейлинхаус, Германия и до днес носи името Гросстайнбек.

Баща му, Джон Стайнбек Старши, работи като чиновник в общинската администрация на Монтерей (окръг, Калифорния), а майка му, Олив Хамилтън е бивша учителка. Именно от нея Стайнбек наследява страстта си към книгите и литературата. Семейството живее в малко градче близо до границата. Младия Стайнбек прекарва летата, работейки в близките ферми, а по-късно пътува с други работници към захарната фабрика, която се намирала в околността. Тогава той опознава по-грубата страна на преселническия живот и тъмната страна на човешката природа, които той описва в "За мишките и хората" (1937).

Родната къща на Стайнбек, където живее до 17 годишна възраст

През 1919г, Стайнбек завършва гимназия в Салинас и след това следва морска биология в Станфордския университет до 1925г, когато напуска без да завърши. Отпътува за Ню Йорк и работи различни неща, докато същевременно се опитва да осъществи мечтата си да стане писател. Когато не успява да издаде творбите си, той се връща в Калифорния, където до 1928 г работи като екскурзовод и пазач в развъдник на риби в Тахо, където ще се запознае с бъдещата си съпруга Карол Хенинг. Те се венчават през януари 1930 г.

През по-голямата част от Голямата депресия и от брака си с Карол Стайнбек живее в малка къща, собственост на баща му, в Пасифик Гроув, Калифорния, в залива Монтерей, на няколко преки от град Монтерей, който по-късно става сцена за много от творбите му. Стайнбек Старши осигурява на сина си дърва за огрев, хартия за ръкописите и конструктивна критика, които го карат в началото на 1928 да напусне работата си в склад в Сан Франциско и да се отдаде изцяло на писателското поприще.

След публикуването на "Тортила Флет" през 1935 г, първият му успех като романист, Стайнбек напуска къщата на баща си и си построява лятно ранчо в Лос Гатос. През 1940, Стайнбек се отправя на пътешествие из Калифорнийския залив с приятеля си Ед Рикетс, за да събират биологични образци. Това пътуване описва в "Морето на Кортес" (1951). Въпреки че Карол го придружава на това пътуване, по това време бракът им започва да страда и фактически ще приключи през 1941 г, докато Стайнбек още работи по книгата.

През 1943 г той се развежда с Карол и се мести в Ню Йорк. Същата година се жени за певицата Гуиндолин "Гуин" Когнър, от която има двама сина Томас Майлс Стайнбек (р. 1944) и Джон Стайнбек IV (1946-1991). Стайнбек се развежда и с втората си жена през 1948 г. През декември 1950г, той се жени за Илейн Скот, след като тя се развежда с актьора Закари Скот. Този брак продължава до смъртта на Стайнбек през 1968 г.

През 1948 г Стайнбек пътува из Съветския съюз заедно с известния фотограф Робърт Капа. Те посещават Москва, Киев, Тбилиси, Батуми и Сталинград. Книгата му "Руски дневник" (1948) е илюстрирана с фотографиите на Капа. Същата година е избран за член на Американската академия на изкуствата.

През 1966 г Стайнбек пътува до Тел Авив, за да посети Хълма на надеждата — земеделска общност основана в Израел от дядо му, чийто брат, Фредерик Гросстайнбек, е убит от арабски мародери на 11 януари 1858 г.

Стайнбек умира от кардиопатия и сърдечна недостатъчност в Ню Йорк на 20 декември 1968 г. Той е на 66 години и цял живот е бил заклет пушач. Аутопсията показва почти пълно запушване на главните артерии. По негово желание е кремиран и погребан в семейната крипта на рода на майка си в Салинас на 4 март 1969 г. Неговата трета съпруга е погребана през 2004 до него.

Още за Стайнбек може да научите ТУК

2.За какво се разказва в повестта?

Сюжетът на творбата може лесно да те обърка, тъй като няма нито една сламка, за която да се хванеш и да разбереш къде се развива действието, каква националност са главните герои. Авторът казва: "В девет и четирийсет и пет всичко беше свършило: градът окупиран, защитниците - победени, войната - приключена". И това е, всичко останало принадлежи на фантазията на читателят - кой град е окупиран, кои са защитниците, кои са нашествениците, коя е войната.

Първо ще започна с това, че повестта се разпространява до хората от 1942 година - точно в разгара на Втората световна война. Както предполагам вече научихте от биографията на Стайнбек, той е бил военен кореспондент и темата "война" не му е била никак чужда.

След като разследвах допълнително по този въпрос, от анализа на Кръстан Дянков разбрах, че първоначалната идея на Стайнбек е била повестта да  представи някой от американските градове като победен и завладян от германските нашественици. Тази идея е била отхвърлена от цензурата, тъй като не отговаря на поставените исторически изисквания.

Заради това, авторът решава действието да не бъде конкретизирано, а необходимата информация да се извлече от времето, когато повестта е писана и настроението, в което е светът. Първоначално си мислех, че лесно ще мога да разгадая тези загадки въз основа на имената на героите, но не успях. То не и възможно, де, защото окупираният град е събирателен образ на всички европейски държави - както пише Дянков "хладнокръвна и строга като Норвегия, хитра и непреклонна като Дания и разсъдлива като Франция."

3.С какви впечатления останах аз?

Да ви призная, до преди малко смятах да оценя много ниско творбата. Невъзможно е книга на един автор да не я сравниш с друга негова любима книга. Ако трябва да сравнявам "Луната залезе" с триото "На изток от Рая", "За мишките и хората" и "Улица Консервна", то със сигурност ще посоча, че повестта е в пъти по-слаба от романите.

Но това ревю си е само и единствено за "Луната залезе" и трябва да представя нейните плюсове и минуси.

Като голям минус за пореден път ще посоча неопределеността. Като читател аз искам произведенията, които чета да са ми ясни. И тази ясна картинка се постига като бъде изяснено мястото, времето, героите. Тук го няма този елемент.

Като контраплюс на този минус мога да кажа, че така пък се развива читателското въображение и те оставя да надграждаш на база знанията ти и фантазията ти.

Като минус ще посоча и ограничаването на действията в повестта. Освен завладяването, съпротивата и наказанията, няма нищо друго, Но пък това не е любовен роман!! Тъй че моя е грешката, че очаквах сърцераздирателни истории и философски мисли. Няма ги.

Като огромен плюс ще посоча значимостта на произведението за народите от Европа. Ето какво е споделил и Кръстан Дянков: "Разпространявана в нелегални преписи, "Луната залезе" е била четена в цяла Скандинавия, Франция, Чехословакия. Германските окупатори не виждат в нея нито следа от нереален оптимизъм и я забраняват, а читателите ѝ наказват със смърт. И не е могло да бъде другояче - читателят ще се увери, че колкото и романтичен да е тонът на повестта, тя е исторически вярна: иначе не би подкрепяла куража на толкова хора, поставени в отчайващи обстоятелства. Ако не друго, тя им е показвала, че някой мисли за тях, че във време, когато вярата е била извънредно скъпоценен артикул, някой е вярвал в тях и тяхната борба."

Тъй че какво мисля аз днес не е от никакво значение. Творбата е имала чутовна сила през годините на Втората световна война и е изпълнила своя дълг, помогнала е на хората, била е тяхна опора. Може да сме радостни и да се надяваме да не стане отново актуална.

4.Любими цитати - Нямам

5.Оценка на повестта "Луната залезе" 

Ех, това може да ми се случи само на мен. Започвам ревюто с идеята да  прелива от критика, да съсипя Стайнбек, а в момента осъзнавам колко добро произведение е било в ръцете ми. Със сигурност няма да влезе в моите топ 20 любими книги, но пък занапред ще я препоръчвам, защото е добре хората да имат памет и да не забравят отминалите исторически събития.

Ще настаня Стайнбек и "Луната залезе" в: КМЕТСТВОТО

Избрах да е нещо символично, защото все пак историята представя завладян град, а главен и значим герой е кметът.

6.Използвани източници:

- Снимка на корицата - Книжен пазар

- Информация и снимка на Стайнбек - Уикипедия

- В анализа на творбата съм цитирал и мнението на Кръстян Дянков в "Непознатият  познат Стайнбек" от книжката

- Снимка на кметство - dnevnik.bg

Шестнадесето ревю: Харуки Мураками - "Кафка на плажа"

Островът на книгите е заобграден от четирите си страни с вода. И книжките могат по цял ден да съзерцават с удоволствие морето, да се припичат на слънце, а вечер да гледат звездите и луната. Саеки-сан от "Кафка на плажа" може пък да не наблюдава само картината на младия Кафка, а да заповяда на Островът и да стане свидетел на тази вълшебна обстановка. Харуки Мураками, заповядай на Островът заедно с "Кафка на плажа" и Кафка Тамура, Ошима. Саеки-сан и Наката.

Шестнадесето ревю: Харуки Мураками - "Кафка на плажа"

Накратко: Аз съм влюбен в начина на писане на Мураками и съответно съм много пристрастен. Ако обичаш азиатската култура, литература и произведенията, които се развиват на онази земя, то ти препоръчвам "Кафка на плажа". Книгата, поне за мен, не може да се определи конкретно като жанр, тя е съвкупност от фантастика, антиутопия, философия, любовен роман и т.н. За да я завършиш не трябва да анализираш повърхностно всяко действие. Точно обратното, остави действията, представени в творбата и гледай над тях, чети между редовете. Съжалявам, ако съм те объркал, но пък решиш ли да прочетеш "Кафка на плажа",  няколко дни ще бъдеш в подобно състояние.
(Това е за тези, които се колебаят дали да прочетат книгата и очакват ревюто да им даде отговор, но едновременно с това се притесняват да не съм казал твърде много и след това да им бъде безинтересно)

Автор: Харуки Мураками
Заглавие: Кафка на плажа
Издателство: Colibri
Година: 2014
Страници: 614
Корична цена: 16 лева













Здравейте, книжни плъхчета!

Дойде моментът, в който ще ви представя една книга, за която не спрях да пиша в страница си  - Островът на книгите. То не бяха песни, не бяха цитати, корици... Но пък и вие сте книголюбители, знаете как е, когато се впечатлиш от някое произведение. Ако четете блога ми през уеб версията, ще забележете, че в страни има една притурка, в която изброявам любимите си книги. Там съм посочил една книга на Мураками - "Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на страстване". Тоест,  Мураками вече е обитател на Двореца, сега ще видим дали ще успее да вкара още една книга там. Единствено Маргарет Мацантини е успявала със своите "Да дойдеш на света" и "Чуй ме". Стискам ти палци, Мураками!
И нека не губим излишно време в приказки, а да започнем по познатия ни план:

1.Кой е Харуки Мураками?

Харуки Мураками

Харуки Мураками
Харуки Мураками през 2009 г.
Роден	12 януари 1949 г. (67 г.) Киото, Япония
Професия	писател, преводач
Националност	японска
Активен период	1979-
Жанр	фикция, сюрреализъм,постмодернизъм
Направление	постмодернизъм
Награди	награда „Йомиури“ награда „Танидзаки“ награда „Франц Кафка“ Йерусалимска награда
Съпруга	Йоко
Харуки Мураками в Общомедия

Харуки Мураками е известен съвременен японски писател и преводач, в. „Гардиан“ го определя като един от най-големите съвременни романисти. [1]

Биография

Харуки Мураками е роден на 12 януари 1949 г. в Киото, Япония. Въпреки че е роден в Киото, прекарва по-голямата част от младостта си в Кобе. Баща му е будистки свещеник. Майка му е дъщеря на търговец от Осака. И двамата са преподавалияпонска литература.

Мураками обаче винаги се е интересувал повече от американската литература, на което се дължи неговият „западен“ стил на писане, отличаващ го на фона на основните японски литературни течения.

Учи театрално изкуство в Университета Васеда в Токио, където се среща с бъдещата си жена, Йоко. За да се издържа, работи в музикален магазин за плочи. След като завършва следването си, отваря джаз бар „Peter Cat“ в Токио и е негов собственик в периода 1974–1982. Много от романите му съдържат музикални теми, особено Танцувай, танцувай, танцувай и Норвежка гора.

Трилогията на Плъха

Мураками започва да пише проза на 29-годишна възраст.[2] Както самият той разказва, вдъхновението за написването на първия му роман Чуй как пее вятърът (1979) идва съвсем неочаквано по време на бейзболен мач. Мураками работи над него няколко месеца. Романът е публикуван през 1979 г. и през същата година Мураками получава литературната награда Гундзо (Gunzou Shinjin Sho). В това първо негово произведение вече се долавят основните елементи на бъдещото му творчество: западен стил, хумор и мъчителна носталгия. След известно време той затваря джаз-бара.

Първоначалният успех го окуражава и той продължава да пише. Една година по-късно публикува продължението „Флипер, 1973“(1973).

През 1982 г. публикува Преследване на дива овца, роман със своеобразен накъсан сюжет и с оригинални магически елементи. С него Мураками печели литературната награда Нома (Noma Bungei Shinjin Sho). Тези романи съставят „Трилогията на Плъха“ (и в трите присъства един и същ разказвач, наричан „Плъхът“).

Широко признание

През 1985 г. Мураками публикува Страна на чудесата за непукисти и краят на света, съноподобно фентъзи, в което магическите елементи нарастват.

Той постига най-големия си успех и признание в Япония през 1987 г. с излизането на Норвежка гора. Продават се милиони екземпляри от книгата сред японската младеж, която прави от Мураками свой идол. През 1986 г. Мураками напуска Япония и пътува из Европа.

През януари 1991 г. се премества в Америка и работи в Принстънския университет. В този период написва Танцувай, танцувай, танцувай и На юг от границата, на запад от слънцето.

Ако ви интересува още нещо за Мураками,  може да потърсите ТУК

2.За какво се разказва в "Кафка на плажа"?

Предупреждавам ви, че сега ще напиша едно резюме и то ще ви се стори скучно и банално, може да ви се стори и досадно и да не искате да докоснете книгата, но ви признавам, че започнете ли да четете, ще разберете, че книгата си заслужава.
Мураками представя в "Кафка на плажа" историите на двама души - малолетният Кафка Тамура, който бяга от баща си, с когото живее и Наката-сан, който не се има за умен, но пък може да говори с котки. Звучи интересно, нали? Кафка Тамура си поставя за задача да стане най-силното 15-годишно момче и отделянето от дома да му спомогне за това. Наката-сан получава помощи от държавата, не работи легално, но хората го търсят, за да издирва изчезналите им котки. И Кафка, и Наката-сан си поставят цели, но за да се изпълнят, те трябва да преминат през множество изпитания.
Голяма част от действието се развива и в частната библиотека, където работят приветливият Ошима и красивата Саеки-сан.
"Кафка на плажа" е един роман, в който книгите имат огромна тежест и те дават много отговори на въпросите на героите.
Предупреждавам, че "Кафка на плажа" няма да се хареса на хора със закостеняло мислене и възприемане на света. Да, и аз не приемам едни интимни отношения, за които става дума в творбата, но това не ми пречи да гледам над тях!
Отново казвам, не претендирам, че мога да резюмирам романа. Просто Мураками е толкова многопластов, оригинален и неподражаем, че моето представяне изглежда толкова нелепо.

3.С какви впечатления съм от творбата?

С изцяло положителни. Влюбен съм в този роман, влюбен съм в стила на Мураками, искам да пиша, както пише той, както пише Георги Господинов и както пише Маркес! Тези хора са велики!
Това, както вече посочих, ми е втора книга от Мураками и след първата имах огромни очаквания. Е, оправдаха ми се. Трудно ми е да кажа коя ми харесва повече -" Кафка на плажа" или "Безцветният...", всяка от тях има различна история, засяга различни проблеми и ми  е била полезна в различни периоди от време.
Може би съм късметлия, че намерих Мураками в подходящия момент. Ако го бях прочел години по-рано, то нямаше да го харесам, убеден съм. Щях да обърна внимание на самото повествование, щях да го осъдя за моментите тип 50 нюанса сиво и повече нямаше да го прочета. Мураками е свят, вселена и още каквото се сетите!
Така, нека поставя акцента отново на книгата. Това, което най-много ми хареса в нея е, че чрез личната драма на героите и периодът им на съзрязване, и ти няма как да не се промениш. Започваш да търсиш в себе си сходни събития, намираш скътани в най-тъмните дебри на душата си някакви събития, ровиш в сърцето си за тъжни и весели моменти. Ще ме извиняват авторите, които пишат приложна психология, но Мураками ми позволява да науча много повече за себе си, отколкото която и да е било книга за самопомощ.
Невероятен роман, признавам си, че първите 100 страници вървяха бавно, но след това прочетох книгата на един дъх. Много приятели са ме критикували за бързото четене, но пък така ми харесва най-много. Ако се влюбя в една книга, то я прочитам за отрицателно време и после си препрочитам подчератното. Ако нещо не ми допада, то я бавя с месеци - пресен пример  Айн Ранд и "Изворът", не знам кога ще дойде и нейното време.

Какво още ме впечатли? Ами героите - не знам как Мураками е измислил толкова странни чудаци. Без думи съм. Нито един от героите не е нормален, не е  средностатистически представител. Абсолютно впечатлен.

И върхът беше - символиката. Цялата книга е натъпкана със символика - като се почне от момчето Врана (Кафка-Врана - задгробен живот), та се мине през отношенията с хората, през сънищата и се приключи с говоренето с котки.

След последната страница аз бях съсипан, смазан, убит, разбит, щастлив, в приповдигнато настроение, омагьосан, удовлетворен. Изобщо палитра от емоции. Преживях уникално приключение!Не писах веднага, защото нямаше да мога нищо да напиша. На мен ми трябва време, за да осъзная, да дефинирам това, което мисля за една книга. И това време си го дадох, тъй като след последната страница започнах "Спутник, моя любов" отново на Мураками, но повече за нея ще научите в следващото ревю, когато му дойде времето.

4.Любими цитати 

Много са, но нека ви посоча само някои от тях:

"Разбира се, ти ще успееш да преминеш през тази яростна буря. Но макар и да е метафизична, абстрактна, не бива да изпадаш в заблуждение: тя безмилостно реже живата плът като хиляди бръсначи. Много хора проливат кръвта си в нея. Твоето тяло също не кърви. Ръцете ти ще се обагрят в топла червена кръв - собствената ти кръв и кръвта на другите.А когато бурята стихне, вече няма да си спомняш как си успял да преминеш през нея и да оцелееш. Всъщност дори няма да си наясно дали е отминала. Но едно е сигурно. След като излезеш от нея, вече няма да си същият човек. В това е смисълът на пясъчната буря."

"Произведенията, които притежават известно несъвършенство, са привлекателни тъкмо с несъвършенството си - поне за определени хора."

"При хубаво време излизам навън и наблюдавам звездите. Те вече не ми изглеждат така страховити, чувствам ги по-близки. Всяка звезда свети посвоему. Разпознавам някои от тях, които съм запомнил, и ги гледам как блещукат. Понякога заблестяват по-ярко, но само за миг. Ясната луна е надвиснала над мен и ако напрегна очи, като че различавам отделни скали по повърхността ѝ. В такива минути всички мисли излитат от главата ми и просто се взирам очарован в небето."

"Искам да кажа, че докато е жив, човек си създава мнение за всичко, което го обкръжава. Най-важното е дали това се случва естествено, или не, а не дали си умен, или глупав. Дали гледаш на нещата със собствените си очи - ето кое е от  значение."

"- Всеки човек се лишава от нещо важно и скъпо за него - промълвява Ошима, след като отново настъпва тишина. - Рядък шанс, благоприятна възможност, чувства, които никога повече няма да изпита. Това е част от живота. Но някъде в главите ни - поне аз си мисля, че е там - има едно кътче, където пазим тези спомени. Като книгите по рафтовете в нашата библиотека. И за да открием какво таим в себе си, трябва да си направим нещо като картотека. От време на време да забърсваме праха, да проветряваме, да сменяме водата във вазите с цветята. С други думи, човек прекарва целия си живот в собствената си библиотека."

5.Оценяване

 Едва ли ще изненадам някого, като кажа, че "Кафка на плажа" се настанява в Двореца. То това си беше предопределено. Все още обаче няма да я включвам в списъка ми с любими книги, ще проверя във времето каква следа е оставила в мен и колко значима е.
Мураками, покани и "Кафка на плажа" да заповяда в Двореца:

6. Използвани източници

- Снимка на корица - colibri.bg
-  Биография и снимка на Мураками - Уикипедия
- Снимки на Версайския дворец -  rezervacia.com ; pochivka.com; ekskurzia.bg; chudesatanasveta.com