Здравейте, книжни приятели!
Много ми се искаше да публикувам поне едно книжно ревю преди да сложим край на 2018 година, но литературата, която чета, е по-скоро нехудожествена, в някои случаи доста специализирана и няма как да направя ревю. Много бях щастлив, че някои от вас ми писаха, че очакват ревю на някоя нова книга, която съм прочел. По една чиста случайност вчера бях в една от големите книжарници и си направих коледни подаръци - книги. Именно една от тях бе тази, която днес ще ви представя.
Знам, че заглавието е леко плашещо, скандализиращо и си мислиш, че ще е пълно с вулгарности. Е, от части сте прави, описани са доста от преживяванията на главния герой, но определено не е на степен Буковски и дори си има литературен чар.
Накратко, сюжетът на творбата ни запознава с посрещането на 90-тата годишнина на един бележит журналист, който от години, непрестанно пише за известен вестник и рубриката му се следи с голям интерес. Същият, достигнал тази достолепна възраст, прави анализ на живота си, преживените събития, постигнатите резултати, както и причините довели до тях. В него напира желанието да бъде с девствено момиче, малолетно. (Знам, че е наказуемо, и аз не го одобрявам, но все пак тук става въпрос за художествена измислица) За да осъществи това свое желание му помага неговата добра познайница Роса Кабаракас. Тук започва и развръзката на сюжета, намирането на момиче, което да отговаря на тези условия не е лесно, но именно това я прави специално.
Творбата представя една истинска любов, лудо влюбване - от страна на един стар мъж, който все още има силите да живее, а не просто да съществува. В "Спомен за моите тъжни проститутки" е представена една истинска любов, колкото и абсурдно да звучи, тъй като тя не оставя безразличен главния герой. Той преминава през радости, преживява тежки катарзиси, изправен е пред трудни дилеми и прави тежки избори. Любовта в книгата не е онази обичайната, която виждаме в ежедневието си, защото тя не е въобще консумирана, защото и така не става ясно какви са чувствата на момичето. Да, споделих ви доста от сюжета и ключови моменти, но това не е важно, до тези изводи се стига още на 10-20-та страница и в последствие се затвърждават. Но следват и редица куп въпроси, които читателят си задава - споделена ли е любовта, какво е нейното бъдеще, може ли тя да възкреси някого като феникс? Всеки трябва да отговори сам за себе си, вярвам, че тази книга, прочетена от 100 човека, ще се възприеме по 100 различни начина, защото всички имаме различен стаж в любовта, различно виждане за живота и различни идеали, пред които се възхищаваме и ни водят напред.
Извод: Определено книгата не е на нивото на "Сто години самота" и "Хроника на една предизвестена смърт" и според мен изданието не оправдава цената си от 15 лева за 106 страници. Наясно съм, че литературата и изкуството не се теглят и мерят, понякога и 1 изречение може да ти донесе по-голяма наслада от 800 страници глупости, но все пак, цената за мен е твърдв висока.
Препоръчвам я на тези, които харесват Маркес и искат да се запознаят с още негови произведения. Но преди прочитането е необходимо да оставите настрана чувството си за осъждане на другия и да разбирате, че четете едно художествено произведение.
Категоричен съм, че ако не сте чели нищо от Маркес, това не трябва да бъде първата негова книга, защото не може да разкрие гениалното му майсторство.
Аз лично не съжалявам, че я прочетох, смятам, че тази книга ще ме държи няколко дни и ще си задавам въпроси на самия себе си. Надявам се да е "трудна хапка" и за сметка на бързото прочитане, да оставя вкус за много по-дълго време и ако се наложи дори да я препрочета, за да попия още мъдрост от великия Маркес!
Ако трябва да дам някаква оценка по шестобалната система, би била:
4,5/6
Ще се радвам да споделите под публикацията своите коментари, впечатления, прочели ли сте творбата, допаднала ли ви е, какво не ви е харесало. :)
използвани снимки: helikon.bg & ozone.bg
