Здравейте, книжни плъхчета!
Как сте? Отдавна не съм публикувал нещо по-различно от ревю на книга или пък ретроспекция на прочетените книги. Но днес имам огромно желание да пиша, да чета, да коментирам.
Тази сутрин се замислих колко много съм се променил като читател. Вярно, че практиката ми не е много голяма - около 15 години съм читател, от 10 по-страстен читател, а от 3-4 маниак. И книгите ми не са впечатляваща бройка, със сигурност има хиляди, които са прочели повече от мен. Но въпреки това, много нещата не са такива, каквито бяха в началото. Ето най-съществените промени, които отчитам:
1.Започнах да подчертавам любимите си цитати
Настръхнахте ли от ужас? Вие сте от тези читатели, които искат книгата им да остане винаги като нова, да няма нито една драскотина? За да я запазите я обвивате във вестник или в новите красиви дрехи за книги?
Е, преди и аз бях от вашия отбор. Но смених лагерите. ;) Коренно промених отношението си. Книгата не е само и единствено онова книжно тяло, онзи сбор от страници. Книгата е самата история, дарбата на писателя да те заведе в нов свят. Тъй че отбелязването по страниците не съсипва постиженията на автора, не разрушава въображаемия свят. Винаги, когато пожелаеш можеш да отидеш там отново и преживяването няма да бъде различно.
Още нещо ми повлия - подчертавайки любимите си моменти, мога по всяко едно време да ги намеря, да ги прочета, да ги споделя и разпространя.Много по-лесно е.
Двигателят на промяната обаче е един въпрос, който си зададох. Ако един ден напиша собствена книга, тогава дали ще искам читателите да подчертават и драскат в книгата? И отговорът, който си дадох, бе положителен. Бих желал читателите да задраскват нещата, с които не са съгласни, да протестират срещу тях, да подчертават любимите си цитати. Най-страшното нещо не е да не ти хареса книга, а една книга да ти бъде безлична!
2.От моногамен в полигамен
Не се плашете, става въпрос за традицията ми преди това да чета само и единствено 1 книга. Преди да съм приключил книгата, да видя задната корица, не започвах нова книга. Дори и не го избирах, за да не се разконцентрирам.
Огромна, изключителна грешка. Но ето, че с времето я поправих. Сега в библиотеката си имам доста книги, с които съм се снабдил и чакат реда си да бъдат прочетени.
Още нещо - в момента чета "Изворът" на Айн Ранд, а "Яж, моли се и обичай" съм я оставил на пауза, заедно с "Калуня-каля" на Георги Божинов. И за да е по-интересно, на моменти чета по няколко страници от Юнг. Какво по-хубаво от това да си почиваш от книги с книги?
3.Кучешките ушички станаха книгоразделители
Тези, които се ядосаха на 1-ва точка сега могат да ми простят от части провинението. Престанах да отбелязвам прогреса си със страниците със сгъване на страницата, а започнах да поставям книгоразделители. Много от книгоразделителите ми са тези, които се подаряват със самата книга. Други пък са импровизирани и направени от мен - имам всякакви малки картички с котенца и пожелания за рожден ден, валентинки във формата на сърце и може би най-забавният книгоразделител ми е с героите от Замръзналото кралство.
4.Мъглата изчезна и времето е ясно
Е, като всеки читател и аз в началото се лутах. Взимах книги на различни автори, четях, без да се съобразявам с поредици, водех се по корица и резюме. И много често намирах шедьоври и още по-често се разочаровах. Просто защото действах на принципа на проба-грешка.
Сега мога да кажа, че знам какво ми се чете - класическите книги ми допадат най-много. Имам си и любими автори и с времето ще се постарая да прочета всички техни произведения, които са издадени на български.
5.По-любопитен към книгите
Любопитството ми към книгите ми рязко се засили. Преди не обичах да чета книжни ревюта, за да не си разваля удоволствието от книгата, а сега се ровя, интересувам се, търся цитати, за да преценя дали този стилът на автора е за мен. И още една промяна, която съзря в мен след един разговор наскоро - трябва преди да прочета книгата да знам нещо повече за автора, за живота му, за времето, когато е писана книгата. Ще се постарая да го правя, мисля, че само може да ми помогне в опознаването на книгите и преживяването им.
6.Книжни предизвикателства
Да, преди бях много против тези предизвикателства - колко книги ще прочетеш за една година, колко страници ще има книгата, за колко време ще прочетеш една книга. Последното все още го смятам за малоумно. Но към първото предизвикателство ми се промени отношението. Човек винаги се нуждае от цел, за която да се бори. Ако дадено число го мотивира и го кара да се развива, то тогава нека се поставят и изпълняват повече книжни предизвикателства.
През 2015 година си бях поставил 2 предизвикателства - 1 да не купувам книги преди да прочета поне 10 и то бе напълно неуспешно. Второто ми донесе куп хубави емоции - на страницата си във Фейсбук споделях свои любими цитати от избрани книги.
Самият аз представя книжните си предизвикателства за 2016 година. На мен са ми интересни, вярвам, че и на вас ще ви допаднат. Много ще се радвам, ако участвате в тях.
Няма коментари:
Публикуване на коментар